РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Варна, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. К.а
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243000600287 по описа за 2024 година
Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e
образувано по въззивна жалба от защитника на подс.С. Т. Р. против присъда
№ 40/28.06.2024 г по НОХД № 1400/2020 год. по описа на Окръжен съд –
Варна.
С атакувания съдебен акт С. Т. Р. ЕГН:********** е бил признат за
виновен за осъществено престъпление по чл. 255 ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 пр. 1-во и
2-ро, т.7, вр. чл. 26 ал. 2 от НК, за което на основание и вр. чл. 55, ал.1, т.1 от
НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
чието изпълнение на осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок
от четири години.
С присъдата е била ангажирана и гражданската отговорност на подс.Р.,
който е бил осъден да заплати на Държавата, чрез Министерството на
финансите, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 468
850.05., ведно със законната лихва от датата на увреждането 14.11.2011 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото
разноски.
Въззивното производство пред Варненския апелативен съд е образувано
1
по бланкетна жалба на защитника на подсъдимия С. Р.. Декларативно се
релевират оплаквания за незаконосъобразност на изводите на първата
инстанция за доказаност на обвинението от обективна и субективна страна.
Иска се оправдаване на подсъдимия по предявеното обвинение.
В съдебно заседание въззивният прокурор поддържа становище за
неоснователност на оплакванията на защитата. Намира, че събраните по
делото доказателства недвусмислено сочат, че именно подс.Р. е осъществявал
фактически търговската дейност на дружеството „М Експорт“ ЕООД, като
пълномощник на едноличния собственик на капитала. Подс. Р. е единственото
лице, което е можело да оперира с банковите сметки на дружеството,
съответно е нареждал плащания. По делото е била назначена и приета
съдебно-графологическа експертиза, от заключението на която се установява,
че подписите в предоставените за изследване вносни бележки са изпълнени
именно от подсъдимия. По делото са събрани достатъчно и категорични
доказателства, че от страна на „М Експорт“ не са налице извършени
вътреобщностни доставки или така наречения износ на стоки поради липса на
документална обоснованост на осъществените доставки към контрагенти
извън страната и контрагенти от държави членки, както и че сделките са били
фиктивни.
Повереникът на гражданският ищец – Държавата чрез Министъра на
финансите, също поддържа виждането за правилност и обоснованост на
атакуваната присъда в нейната гражданска част.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия С. Р. – адв.Д. от АК
Варна поддържа жалбата и развива доводите си в няколко насоки. На първо
място се поддържа твърдение, че всичките декларации са подадени с
електронен подпис на свид. С. С., без да е налице яснота каква е връзката на
подсъдимия с този електронен подпис. Твърди се, че всички справки
декларации били подавани без неговото знание. Твърди се, че първата
инстанция била допуснала съществено нарушение със заличаването на
свидетеля М. М., което станало без съгласието на подсъдимия. Моли се за
отмяна на проверяваната присъда и оправдаване на подс.Р. или за отмяна на
присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС.
В последната си дума подсъдимият отрича вината си и моли ВАпС за
оправдаване.
Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира оплакванията
на защитата за неоснователни по следните съображения:
Първоинстанционното съдебно производство е било образувано по
внесен в ОС Варна обвинителен акт срещу С. Р. по обвинение за извършено от
него престъпление чл. 255 ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 пр. 1-во и 2-ро, т.7, вр. чл. 26 ал.
2 от НК за това, че в качеството му на упълномощено от собственика лице и
управител на „М експорт” ЕООД за 8 данъчни периоди м.03. - м.11.2011г.
посредством потвърждаване на неистина и затаяване на истина в подадени
осем броя СД по ЗДДС е избегнал установяването и плащането на данъчни
2
задължения в особено големи размери 468 850,05лв. Съдът е провел съдебно
следствие, в което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени
способи да установи обективната истина. В резултат на проведеното съдебно
дирене, се установяват следните релевантни факти:
На 13.07.2009 г. в Търговския регистър било вписано „М Експорт" ЕООД
с ЕИК със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. Цанко
Церковски" № 38, вх. Г. Негов управител бил св. В. С.ов Д.. Последният се
познавал с подс. С. Р. отпреди. Двамата постигнали договорка св. Д. да бъде
вписан като фиктивен собственик и управител, а дейността на дружеството да
се осъществява от Р.. На св. Д. подсъдимия обяснил, че дружество „М
Експорт" ще се занимава с изкупуване на слънчоглед от България, който ще се
изнася за преработка в Румъния и впоследствие ще бъде внасян обратно в
страната за продажба.
Подс.Р. обещал на св. Д., че за периода на осъществяване на търговска
дейност ще му бъдат заплатени дължимите осигуровки.
На 14.07.2009г подс.С. Т. Р. от гр.Варна, ЕГН ********** с нотариално
заверено пълномощно (рег.№5085, акт №200 том I на нотариус Д. Р.,
Великотърновски районен съд с рег.№281 на Нотариалната камара) бил
упълномощен от св. В. Д., в качеството му на едноличен собственик и
управител на „М Експорт” ЕООД, с правата на търговски пълномощник по
смисъла на чл.26 от Търговския закон, за извършване на всички видове
дейности, свързани с дейността на „М Експорт“ЕООД. Пълномощното било
издадено ден, след учредяване на дружеството на 13.07.2009г и 9 дни преди
регистрацията му на 23.07.2009г в ТР на АВ гр.Велико Търново.
На 17.08.2009 г. подс.Р. сключил договор за възлагане воденето на
счетоводството на „М Експорт" ЕООД със счетоводна кантора „И. консулт 07"
ЕООД гр. Велико Търново, представлявано от св. И.И... Управителят на
счетоводната кантора бил упълномощен от подсъдимия да представлява „М
Експорт" ЕООД пред всички административни органи, включително НАП,
НОИ, както и да извърши регистрация на дружеството по ЗДДС и да подава
справки декларации по ЗДДС. На 15.09.2009г „М Експорт”ЕООД било
регистрирано по ЗДДС.
На 04.12.2009г в Търговския регистър било вписано прехвърляне
седалището на дружеството в гр.Варна на ул.”Генерал Колев №54. На този
адрес се помещавало и седалището и офиса на „Транс нова 09 ЕООД, което от
19.01.2011г станало собственост и се представлявало от Р. Т. Р. - брат на
подс.С. Т. Р..
На 14.12.2009г пред ТД на НАП Варна било подадено от „М Експорт”
ЕООД уведомление за упълномощаване на „Стонисто строй ЕООД,
представлявано от С. Николов , във връзка с подаване на документи по
електронен път и ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП.
Съгласно писмо от „Информационно обслужване" АД на 19.10.2010 г. е
било издадено удостоверение за универсален електронен подпис на С.Н.С. в
3
качеството му на управител на „Стонисто строй" ЕООД. Предметът на
дейност на „Стонисто строй" бил строително-ремонтни дейности, като
счетоводството на фирмата се водело от св. Костадинка Н.. Тя изготвяла
дневници за покупките и дневници за продажбите на „Стонисто строй" ЕООД,
както и месечните СД за ДДС, които подавала в ТД на НАП с електронния
подпис на св. С. С..
В хода на досъдебното производство св.С. е заявил , че за първи път
вижда предявените му уведомления и положените подписи срещу изписания
електронен адрес категорично не били негови. Свидетелят не знаел нищо за
фирма „М Експорт“ ЕООД, не познавал лице с имена В. С. Д.. Той обаче добре
познавал Р. Р. - брат на подс.С. Р., тъй като двамата служили заедно в
казармата. След уволнението си Р. Р., заедно с баща си, отишъл при св.С. с
молба последният да му помогне да започне работа на кораб. Като бивш
военен , към онзи момент св.С. работел на военноморска база Варна. С.
помогнал на Р. Р. да започне работа на кораб и да пътува. След това Р. Р. се
върнал в гр.Варна, направил цех за безалкохолни напитки, а по-късно
регистрирал фирма „Транс нова“, която доколкото бил запознат С. се
занимавала с правене на пътища. Покрай Р. Р., св.С. познавал и брат му
подс.С. Р., който карал такси. С. твърди в разпита си , че не бил поддържал
връзка с подс.С. Р., както и че последният не бил споделял с него нищо за
фирма „М Експорт ЕООД“.
Счетоводното обслужване на „Стонисто строй ЕООД се извършвало от
св.К. Ж. Н., която всъщност държала физически и електронния подпис на
св.С. и чрез него подавала редица документи по ел.път до НАП.
Свидетелката К. Ж. Н. /Том №21, л.150-152/ извършвала счетоводни
услуги на „Стонисто строй ЕООД, без да има сключен договор. Н. изготвяла
дневниците за покупки и продажби на фирмата, както и месечните СД по
ЗДДС, които подавала по електронен път в НАП-Варна. Изпращала ги с
електронния подпис на св.С. С.. На свидетелката са били предявени подадени
от „М Експорт“ ЕООД пред ТД на НАП Варна уведомления за
упълномощаване на „Стонисто строй“ ЕООД , представлявано от С.Н.С. във
връзка с подаване на документи по електронен път и ползване на електронни
услуги, предоставяни от НАП. Същата е заявила , че ги вижда за първи път и
не знае чии са положените върху тях подписи. Св.Н. била чувала фирма „М
Експорт“ ЕООД, но не помнела подробности. Спомня си , че в офиса й били
идвали двама мъже, които се казвали С. и Р., които носили някакви документи,
но какви точно и за кои фирми документи — свидетелката не помни. В хода на
досъдебното производство свид.Н. разпознала подс.С. Р. и брат му Р. Р. . Пред
първата инстанция свидетелката е заявила, че познава подсъдимия.
Така св. Н. изготвила и месечните СД за ДДС на „М Експорт" ЕООД за
периода м. февруари- м. октомври 2011г., които подала в ТД на НАП с
електронния подпис на св. С. С.. За да ги попълни, св. Н. обработвала
предоставените й от подс.С. Р. счетоводни документи, касаещи дейността на
4
„М Експорт" ЕООД.
„М Експорт" ЕООД имало открити левова и еврова банкови сметки в
„Алфабанк" АД, като единственото физическо лице, което имало право да
оперира със сметките бил подс.Р..
За периода от м.02.2011 г. до м. 11.2011 г. вкл. „М Експорт" ЕООД е
декларирало в подадените СД за ДДС и в дневници за покупките доставки на
територията на страната от други държави членки и доставки от територията
на страната до територията на други държави членки, както и покупки и
продажби с търговци в страната.
Режимът на облагане при извършена вътрешнообщностна доставка
/ВОД/ е с нулева ставка, ако се докаже документално, че има реалност на
доставката. При липсата на документална обоснованост се приема, че
доставките са извършени на територията на страната и се дължи 20 % ДДС.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС ВОД е доставката на стоки транспортирани от
или за сметка на доставчика - регистрирано по ЗДДС лице или на получателя
от територията на страната до територията на друга страна членка, когато
получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо
лице, регистрирано за целите на ДДС в другата държава членка.
Наличието на ВОД е обусловено от кумулативното наличие на три
предпоставки - възмездна доставка на стока, стоката да е изпратена или
транспортирана извън територията на страната до територията на друга
държава членка и получателят да е регистрирано данъчно задължено лице или
данъчно незадължено юридическо лице за целите на ДДС в тази държава
членка. Съгласно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС ВОД са облагаеми с нулева
ставка на данъка. Всяко дружество, което е регистрирано за целите на ДДС в
държава членка има уникален VIN номер, който започва с буквено означение /
на държавата в която е регистрирано за целите на ДДС дружеството, а след
него е записана цифрова поредица с различен брой числа за всяка държава
членка / за БГ- ЕИК по TP, пред който е поставен знакът “BG", във вр. с чл.94,
ал.2 от ЗДДС и т.1 и т.4 от ДР ППЗДДС/.
В чл. 45 от ППЗДДС са уредени изискуемите документи за доказване на
извършени ВОД на стоки - документ за доставката - фактура за доставката, в
която е посочен VIN номера на получателя и документи, доказващи
изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до
територията на другата държава членка: транспортен документ или писмено
потвърждение от получателя или упълномощено от него лице,
удостоверяващи, че стоката е получена на територията на другата държава
членка в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето
лице за сметка на получателя; транспортен документ, удостоверяващ, че
стоките са получени на територията на друга държава членка - когато
транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на
доставчика.
Всеки месечен данъчен период регистрираното по ЗДДС лице, което е
5
извършило ВОД следва да я отрази в СД за ДДС и в дневници за продажбите
съгласно чл. 124, ал.3 от ЗДДС. Съгласно чл. 125, ал. 2 и сл. от ЗДДС /
редакция 2011 г./ заедно с подадената СД за ДДС регистрираното лице подава
и VIES декларация за тези доставки за съответния данъчен период със
стойността на извършените ВОД.
За посочените данъчни периоди от м. 02.2011 г. до м. 11.2011 г. вкл. „М
Експорт" ЕООД е декларирало и извършени вътрешнообщностни
придобивания /ВОП/. За да има право на приспадане на данъчен кредит по
тези доставки по чл.84 и чл.86, ал.1 във вр. с чл.68 и чл.69 от ЗДДС,
дружеството има задължение, след като се снабди с всички документи,
доказващи ВОП, да спази визираните изисквания съгласно чл.62 - 64 от ЗДДС,
вр. чл.9 от ППЗДДС. т.е. да самоначисли ДДС с протокол по чл. 117, ал. 1, т.1
от ЗДДС, който да включи в дневника за продажбите за съответния данъчен
период и да отрази същия протокол в дневник за покупките в същия данъчен
период или в един следващите 12 данъчни периода, съгласно чл.72, вр.чл.71,
т.2 от ЗДДС / редакция 2011 г./.
Във връзка с осъществяваната от „М Експорт" ЕООД търговска дейност
е била извършена от приходните органи на НАП ревизия по общия ред на
ДОПК по приложението на ЗДДС и ППЗДДС за данъчни периоди от
01.02.2011г.- 14.11.2011 г., която е приключила с издаването на PA № Р-08-
1400832-091-01 от 18.12.2014 г.
Органът по приходите установил дължими данъчни задължения на
дружеството по ЗДДС в размер на 667 408,29 лв.
Задълженията по ЗДДС били формирани в резултат на непризнато право
на приспадане на данъчен кредит по фактури, включени в дневници за
покупките на „М Експорт" ЕООД от търговци в страната, както и задължения
за ДДС по недекларирани продажби, недеклариран ВОП и непризнати за
осъществени ВОП и ВОД.
В хода на ревизионното производство от страна на „М Експорт" ЕООД
не е била представена никаква счетоводна документация. Такава не е
представяна и в хода на досъдебното и съдебното такова.
Св. Н. подала (с електронния подпис на св. С.) на 11.03.2011 г. в ТД на
НАП -Варна СД за ДДС на „М Експорт" ЕООД с вх. № 0300-
1540174/13.03.2011 г. за данъчен период м.февруари 2011 г., в която било
посочено право на приспадане на данъчен кредит по фактура №
1023/22.02.2011 г. на „Ийст Марине" ООД с данъчна основа 163,33 лв. и ДДС
32,67 лв., както и декларирана ВОД по фактура № 1/24.02.2011 г. към
румънското дружество „Нес копи сентер" с № RO 26418369 с данъчна основа
34 039,27 лв.
Такава сделка не била осъществена реално, т.е. касае се за липса на
реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което не следва да бъде
признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 32,67 лв по
фактура № 1023/22.02.2011 г., докато по фактура № 1/24.02.2011 г. е следвало
6
да се начисли ДДС в размер на 6 807,85 лв., тъй като реално не била
осъществена вътрешно общностна доставка. С гореописаното
представляваното от подс.Р. търговско дружество за посочения данъчен
период е избегнало установяването и плащането на данъчни задължения за
ДДС в общ размер на 6 840,52 лв.
От заключението на вещите лица по назначената повторна тройна
комплексна ССчЕ и СИЕ изслушана от първата инстанция в съдебно
заседание, защитена от вещите лица и приета от съда като обективно и
компетентно дадена, за посочената доставка с румънското дружество „Нес
копи сентер" не са представени доказателства за транспортирането на стоката
и получаването й от румънското дружество. При извършвана проверка за
валидиране на номер в системата VIES било установило, че № RО 26418369 е
невалиден. Липсвало и плащане за извършената доставка.
Относно реалността на сделката с доставчик „Ийст Марине" е
установено, че „управителят“ на дружеството св. К. разпитан в с.з. не познава
дружество „М Експорт" ЕООД и не е имал търговски отношения с него.
За данъчен период м. април 2011 г. била подадена по гореописания
начин СД за ДДС с вх. № 0300-1579210 от 16.05.2011 г., в която Р. потвърдил
неистина, че дружество „М Експорт" ЕООД има право на приспадане на
данъчен кредит по осъществени ВОП по следните данъчни документи по см.
на ЗДДС:
Протокол № 1/03.04.2011 г. за осъществена доставка от полското
дружество „Ирком ЗОО" с VIN- PL ********** с данъчна основа 40
188,19 лв. и ДДС 8 037,64 лв.;
Протокол № 2/06.04.2011 г. за осъществена доставка от немското
дружество „Ейч Ем Ексклузиф" VIN № DE 0765 1532 с данъчна основа
17 954,52 лв. и ДДС 3 590,90 лв.;
Протокол № 3/07.04.2011 г. за осъществена доставка от полското
дружество „Ирком ЗОО" с данъчна основа 33 761 лв. и ДДС 6 752,20 лв.;
Протокол № 4/14.04.2011 г. за осъществена доставка от испанското
дружество „Фригомар Бурела" VIN ESA 27276294 с данъчна основа 131
431,78 лв. и ДДС 26 286,36 лв.;
Протокол № 5/21.04.2011 г. за осъществена доставка от полското
дружество „Ирком ЗОО" с VIN№ PL ********** с данъчна основа 32 173
лв. и ДДС 6 434,60 лв.;
Протокол № 6/25.04.2011 г. за осъществена доставка от полското
дружество „Ирком ЗОО" с VIN № PL ********** с данъчна основа 32
522 лв. и ДДС 6 504,40 лв.;
• Протокол № 7/29.04.2011 г. за осъществена доставка от полското
дружество „Ирком ЗОО" с VIN № PL ********** с данъчна основа 22 418 лв.
и ДДС 4 483,60 лв.
От цитираното по-горе заключение на вещите лица по назначената
повторна тройна комплексна ССчЕ и СИЕ, за посочените доставки с полското
7
и испанското дружество се установява, че не са представени доказателства за
транспортирането на стоката и получаването й от „М Експорт" ЕООД. При
извършвана проверка за валидиране на номер в системата VIES било
установено, че дружество „Еич Ем Ексклузиф" с VIN № DE 0765 1532 е с
невалиден ДДС номер. Поради изложеното е бил приспаднат неправомерно
пълен данъчен кредит по всички посочени от подс. Р. ВОП за този данъчен
период в размер на 62 089,70лв.
За данъчен период м.май 2011 г. била подадена от св. Н. по
гореописания начин СД за ДДС с вх. № 0300-1596388/14.06.2011 г., чрез която
подсъдимият Р. заявил неверни данни, а именно право на приспадане на
данъчен кредит за ВОП по фактура 33/13.05.2011 г. с контрагент „Фригомар
Бурела" с VIN ESA 27276294 с данъчна основа 67 359,00 лв. и ДДС 13 471.80
лв. и затаил истина като не декларирал облагаема доставка в режим на ВОП
по фактура № 512255/09.05.2011 г. с данъчна основа 13 574,55 лв. и ДДС 2
714,91 лв. от испанското дружество „Еимскип Логистик" VIN ESА 36959807.
Съгласно заключението на вещите лица по назначената повторна тройна
комплексна ССчЕ и СИЕ за посочената доставка от испанското дружество
Фригомар Бурела" не са представени доказателства за транспортирането на
стоката и получаването й от „М Експорт" ЕООД. Поради изложеното не са
налице доказателства за реалност на доставката и е било неправомерно
упражнено право на приспадане на данъчен кредит по ф-ра № 33/13.05.2011 г.
в размер на 13 471,80 лв.
За същия период е установен осъществен от подс.Р. банков превод на
сумата от 6 940,56 евро (с левова равностойност 13 574.55 лв) от
разплащателна сметка на „М Експорт“ ЕООД в Алфа банка, клон България,
офис Варна. Стойността на заплатената от „М Експорт" ЕООД сума
представлява недекларирано вътрешно общностно придобиване на стоки от
дружество „Еимскип Логистик" VIN ESB 36959807, за което не е изпълнено
законовото изискване за самоначисляване на ДДС в размер на 2 714,91 лв.
като придобиващ съгласно чл.84 и чл.86, ал.1 от ЗДДС. По този начин Р. е
избегнал установяването и плащането на ДДС в размер на 2 714,91 лв.
За съответния данъчен период подс.Р. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения за ДДС в общ размер на 16 186,71 лв.
За данъчен период м.юни 2011 г. била подадена от св.Н. в ТД на НАП-
Варна с ел. подпис на св. С. СД за ДДС с вх. № 0300-160 6391/13.07.2011 г. в
която били отразени посочени от подс. Р. неверни обстоятелства - за
извършени ВОП с право на приспадане на данъчен кредит по следните
данъчни документи по см. на ЗДДС:
Фактура № 39/07.06.2011 г. с испанското дружество „Фригомар Бурела"
VIN ESA 27276294 с данъчна основа 65 715,88 лв. и ДДС 13 143,18 лв.;
Фактура № 7201038/10.06.2011 г. с румънско дружество „СЦ Пеераж
Брендс Интернешънъл СРЛ" Румъния, VTN RO17011969 с данъчна основа 70
606,24 лв. и ДДС 14 121,25 лв.;
8
Фактура № 52/16.06.2011 г. с полското дружество "Його Анна
Сурровиец" VIN PL ********** с данъчна основа 25 858,03 лв. и ДДС 5
171,61 лв.
В същата справка- декларация не било извършено отразяване и
съответно самоначисляване с 20% ДДС на извършени, но недекларирани
облагаеми доставки в режим на ВОП по: фактура № 101692 от 04.06.2011 г.,
издадена от немското дружество „Валтер Бурместер" VIN № DE 11245182 за
доставка на л.а. „Мерцедес" № 350 CDI ВТ на стойност 88 012.35 лв. и ДДС
17 602,47 лв. и не бил отразен ВОП от фирма „Еимскип Логистик"- Испания
VIN ESB 36959807 по фактура 512517 от 15.06.2011 г. с данъчна основа 6
220,10 лв. и ДДС 1 244,02 лв.
От заключението на вещите лица по назначената повторна тройна
комплексна ССчЕ и СИЕ за посочените доставки с румънското „СЦ Пеераж
Брендс Интернешънъл СРЛ", с полското "Його Анна Сурровиец" и
испанското дружество „Фригомар Бурела" се установява, че не са представени
доказателства за транспортирането на стоките и получаването им от „М
Експорт" ЕООД, както и за извършено плащане, поради което не е налице
реална доставка. Поради изложеното е било упражнено неправомерно право
на приспадане на данъчен кредит по ф-ри № 39/07.06.2011г. , фактура №
7201038/10.06.2011 и Фактура № 52/16.06.2011 в размер на 32 436,04 лв.
От друга страна са установени извършени от Р. плащания от банковата
сметка на „М Експорт" ЕООД в Алфабанк АД към дружества „Еимскип
Логистик" и „Валтер Бурместер“. Стойността на заплатените от „М Експорт"
ЕООД суми представляват недекларираните ВОП от дружества „Еимскип
Логистик" и „Валтер Бурместер", за които не е изпълнено законовото
изискване за самоначисляване на ДДС в размер на 18 846,49 лв като
придобиващ съгласно чл.84 и чл.86, ал.1 от ЗДДС. За съответния данъчен
период Р. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за
ДДС в общ размер на 51 282,53 лв.
За данъчен период м. юли 2011 г. С. Р. е подал по гореописаните начини
в ТД на НАП - Варна СД за ДДС с вх. № 0300- 1623454/15.08.2011 г., в която
отразил неверни обстоятелства за получени доставки с право на данъчен
кредит по ВОП по следните фактури:
Фактура № 2/09.07.2011 г. с контрагент полското дружество „Його Анна
Сурровиец" с VIN PL ********** с данъчна основа 166 лв. и ДДС 33,20 лв.
Фактура № 31/09.07.2011 г. с контрагент полското дружество „Його
Анна Сурровиец" VIN PL ********** с данъчна основа 3 645 лв. и ДДС
729.00 лв.
Фактура № 62/09.07.2011 г. с контрагент полското дружество „Його
Анна Сурровиец" VIN PL ********** с данъчна основа 11 604,00 лв. и ДДС 2
320,80 лв.
Фактура № 642011/18.07.2011 г. с контрагент полското дружество „Його
Анна Сурровиец" VIN PL ********** с данъчна основа 4 927 лв. и ДДС
9
985,40 лв.
Фактура № 73/28.07.2011 г. с контрагент полското дружество „Його
Анна Сурровиец" VIN PL ********** с данъчна основа 6 674.00 лв. и ДДС 1
334,80 лв.
От полското дружество „Ирком ЗОО" с VIN PL ********** за ВОП по
фактури:
Фактура № 9/11.07.2011 г. с ДО 10 340,75 лв. и ДДС 2 068,15 лв.;
Фактура № 13/18.07.2011 г. с ДО 18 565,80 лв. и ДДС 3 713,16 лв.
Фактура № 29/29.07.2011 г. с ДО 18 252,00 лв. и ДДС 3 650,40 лв.
От испанското дружество „Фригомар Бурела" VIN ESA 27276294 за
ВОП по фактура № 48/12.07.2011 г. с данъчна основа 27 792,18 лв. и ДДС 5
558,44 лв.
От белгийското дружество „Асеекспорт" BE ********** за ВОП по
фактура № 7084046/13.07.2011 г. с данъчна основа 11 602,50 лв. и ДДС
2 320.50 лв.
От румънското дружество „СЦ Пеераж Брендс Интернешънъл СРЛ" с
VIN RO 17011969 по фактура № 7201039/22.07.2011 г. с данъчна основа 255
742,50 лв. и ДДС 51 148,50 лв.
За извършени ВОД към дружества от държави членки по следните
фактури:
Фактура № 12/18.07.2011 г. за извършен ВОД с „Хо ме сервиз" VTN DE
********* с данъчна основа 35 581,00 лв. и ДДС 7 116,20 лв.
Фактура № 13/26.07.2011 г. за извършен ВОД с „Хо ме Сервиз" VIN DE
********* с данъчна основа 35 581,00 лв. и ДДС 7 116,20 лв. и
Фактура № 14/26.07.2011 г. с „Хо ме сервиз" VIN DE ********* с
данъчна основа 263 250,00 лв. и ДДС 52 650,00 лв.
В същата справка- декларация били отразени и неверни данни относно
осъществени доставки на територията на страната от дружество „МДМ 67
Груп" ЕООД по следните фактури:
Фактура № *********/04.07.2011 г. с данъчна основа 10 825,00 лв. и
ДДС 2 165,00 лв.
Фактура № *********/13.07.2011 с данъчна основа 12 900 лв. и ДДС 2
580.00 лв.
Фактура № 20110 0003/23.07.2011 г. с данъчна основа 11 375,00 лв. и
ДДС 2 275.00 лв.
Фактура № *********/29.07.2011 г. с данъчна основа 12 200 лв. и ДДС
2 440 лв.
Във връзка с дейността на „МДМ 67 Груп" ЕООД от различни съдебни
състави били правени неуспешени опити да бъде разпитан в с.з. управителя
М. М., който успешно се укрива близо вече пет години. Св. В.М. и М. са
10
съпроцесници по обвинение в участие в организирана престъпна група. На
15.12.2011г , при съвместна акция на Икономическа полиция - Стара Загора,
ОП-Стара Загора, Икономическа полиция-София, Варна и Разград били
извършени претърсвания и изземвания в дома и офиса на св.М. в Стара
Загора, в дома му в с.Борилово, както и в жилищата и офисите на други лица
във връзка с образувано досъдебно производство №815/2011г. по описа на ОД
на МВР Стара Загора. В личния автомобил на М. М. били открити счетоводни
документи, печати и други документи на над 15 фирми. По досъдебното
производство е приобщен обвинителен акт на Специализирана прокуратура по
ДП№815/2011г по описа на ОД МВР-Ст.Загора, пр.вх.№464/2014г по описа на
Специализирана прокуратура по обвинението на Вихър Илиев М. за
престъпление по чл.321 ал.З, т.1 вр.ал.1 от НК и по чл.255, ал.З вр.ал.1, т.7,
вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК; М. Д. М. за престъпление по чл.321 ал.З,
т.2 вр.ал.2 от НК и по чл.255, ал.З вр.ал.1, т.7, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от
НК; М.М.К. за престъпление по чл.321, ал.З, т.2, вр.ал.2 от НК и И. С. И. за
престъпление по чл.321, ал.З, т.2, вр.ал.2 от НК. Едно от дружествата, с които
(според прокуратурата) М. и М. са осъществявали данъчни престъпления по
чл.255, ал.1, т.7 от НК- да приспадат неследващ се данъчен кредит в големи
размери, било именно „МДМ Груп 67“ЕООД
По посочените фактури с доставчик „МДМ 67 Груп" ЕООД, „М
Експорт“ ЕООД е приспаднало неправомерно неследващ се данъчен кредит в
размер на 9 460.00 лв.
При извършена проверка в информационната система на НАП за
валидиране на ДДС номера на посочените дружества е установено, че
дружество „Хо Ме сервиз" е с валиден ДДС номер, но липсват документи за
транспортиране на стоката и получаването й от дружеството, както и
извършено плащане, поради което е следвало да се начисли данък 20% върху
посочените доставки, декларирани в режим на ВОД в размер на 66 882,40лв.
По отношение на декларирания ВОП от дружеството за съответния
данъчен период по същия начин е установена липсата на изискуеми
документи, доказващи реалност на доставките, поради което не е следвало да
бъде приспаднат данъчен кредит в размер на 73 862,35лв.
За съответния данъчен период подс.Р. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения за ДДС в размер на 150 204,75 лв.
За данъчен период м. август 2011 г. по описания вече начин е била
подадена от св. Н. с ел.подпис на св.С. СД за ДДС с вх.№ 0300-
1638514/14.09.2011 г., в която били предоставени от подс. Р. неверни данни за
извършени „реални" доставки от доставчици на територията на страната и
доставки в режим на ВОД и ВОП по следните фактури:
Доставчик МАТ ПАК ГРУП ЕООД
Фактура № **********/03.08.2011 г. с данъчна основа 28 973,30 лв. и
ДДС 5 794,66 лв.;
Фактура № **********/10.08.2011 г. с данъчна основа 29 020,50 лв. и
11
ДДС № 5 804,10 лв.;
Фактура № **********/16.08.2011 г. с данъчна основа 28 840,80 лв. и
ДДС 5 768,16 лв.
Фактура № **********/25.08.2011 г. с данъчна основа 29 013,25 лв. и
ДДС 5 802,65 лв.
Фактура № **********/31.08.2011 г. с данъчна основа 29 729,30 лв. и
ДДС 5 945,86 лв.
„БОЯНА ХОУМ ДИВЕЛЪПМЪНТ" ЕООД
Фактура № **********/22.08.2011 г. с данъчна основа 10 400.00 лв. и
ДДС 2 080.00 лв.
Фактура № **********/29.08.2011 г. с данъчна основа 10 300.00 лв. и
ДДС 2 060,00 лв.
„ВИВАКОМ" АД Фактура № 11712205/22.08.2011 г. с данъчна основа
20,83 лв. и ДДС 4,17 лв.
относно декларирани неосъществени ВОП по фактури
- Фактура № *********/04.08.2011 г. с данъчна основа 12 650 лв. и ДДС
2 530.00 лв. от фирма „Кауфферк с VIN DE *********.
-Фактура № 1/15.08.2011 г. с данъчна основа 7 328,31 лв. и ДДС 1 465,66
лв. от „Ирком ЗОО" VIN PL **********
-Фактура № 2/22.08.2011 г. с данъчна основа 10 205,11 лв. и ДДС 2
041,02 лв. от „Хондлове услугове" VIN PL **********
-Фактура № 22/22.08.2011 г. с данъчна основа 8 202,74 лв. и ДДС 1
640,55 лв. от „Його Анна Суровиец" VIN PL **********
Относно деклариран, но неосъществена ВОД
От „Хоме Сервиз" с VIN DE ********* по фактура № 16/08.08.2011 г. с
данъчна основа 37 050 лв. и ДДС 7 410.00 лв.
Подс. Р. не е декларирал в горепосочената СД за ДДС извършена
продажба по фактура № 1000043/24.08.2011 г. с контрагент Я.Н. с данъчна
основа 57 045,04 лв. и дължим ДДС по доставката 11 409.00 лв.
Във връзка с дейността на „Мат Пак Груп" ЕООД в с.з. пред първата
инстанция е разпитан в качеството на свидетел управителят Д.М., който
заявил, че не е извършвал търговска дейност с „М Експорт" ЕООД и не е
осъществявал доставки на това дружество. За около три месеца се е занимавал
с производство на дребни сладки. Сочи че не е работил пряко с дружеството, а
е изготвил пълномощно на бивш полицай от Габрово с имена Р. И. М., който в
момента се е намирал в чужбина.
Същите обстоятелства се сочат и от управителя на „Бояна Хоум
Дивелъпмънт" ЕООД - св. А.И.А., който в с.з. заявява, че дружество „Бояна
Хоуп Дивелъпмънт" ЕООД му е било прехвърлено от фактическата му
съжителница Л.Д.М., за сумата от 300 лв. Посоченото дружество собственост
на св.Али не е развивало дейност. Свидетелят заявява, че не е извършвал
12
никаква търговска дейност с „М Експорт"ЕООД и не е издавал фактури на
това дружество.
По отношение на декларирания ВОП от дружеството за съответния
данъчен период също е установена липсата на изискуеми документи,
доказващи реалност на доставките, поради което е приспаднато неследващо се
право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 677,23 лв. по фактури
№№ *********/04.08.2011 г., 1/15.08.2011 г., 2/22.08.2011 г., 22/22.08.2011 г. и
по декларирани, но неизвършени покупки на територията на страната на обща
стойност 33 259,60 лв. по посочените фактури с „Мат пак груп" ЕООД, "Бояна
Хоум дивелъпмънт" ЕООД и „Виваком" АД.
По безспорен начин е установена извършената продажба от "М
Експорт“, ЕООД на л.а. "Мерцедес" по фактура № 1000043/24.08.2011 г., която
сделка не е била декларирана пред органите на приходите и съответно не е
бил начислен следващ се ДДС в размер на 11 409.00 лв.
От заключението на вещите лица по назначената повторна тройна
комплексна ССчЕ и СИЕ се установява, че за посочения ВОД към „Хоме
Сервиз" с VIN DE *********, от дружество „М Експорт" ЕООД не са
представени доказателства за транспортирането на стоката и получаването й
от дружеството контрагент, т.е. липсват доказателства за реалност на
доставката и е следвало „М Експорт" ЕООД да начисли и внесе дължим ДДС в
България в размер на 7 410.00 лв.
За съответния данъчен период С. Р. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в размер на 59 755,83 лв.
За данъчен период м. септември 2011 г. от св.Н. била подадена с ел.
подпис на св. С. в ТД на НАП Варна СД за ДДС с вх. № 0300-
1644222/11.10.2011 г., в която били отразени посочени от Р. неверни
обстоятелства за право на приспадане на данъчен кредит по доставки в режим
на ВОП по следните фактури:
Фактура № 3/31.08.2011 г. от полското дружество „Хондлове Услугове" с
VIN PL **********, с данъчна основа 8 697 лв. и ДДС 1 739,40 лв.
Фактура № 1005/12.09.2011 г. с доставчик полското дружество „Ирком
ЗОО" VIN PL ********** с данъчна основа 15 592,55 лв. и ДДС 3 118,15 лв.
Фактура № 1012/22.09.2011 г. с доставчик „Ирком ЗОО" VIN PL
********** с данъчна основа 13 137,15 лв. и ДДС 2 627,43 лв.
Фактура № 1016/30.09.2011 г. с доставчик „Ирком ЗОО" VIN PL
********** с ДО 11 499,15 лв. и ДДС 2 299,83 лв.
Фактура № 103/21.09.2011 г. с доставчик полското дружество „Його
Анна Сурровиец" с VIN PL ********** с данъчна основа 8 746,00 лв. и ДДС 1
749,20 лв.
Фактура № 107/29.09.2011 г. с доставчик полското дружество „Його
Анна Сурровиец" VIN PL ********** с данъчна основа 6 868,29 лв. и ДДС
1373,66 лв.
13
По отношение на декларирания ВОП от дружеството за съответния
данъчен период също е установена липсата на изискуеми документи,
доказващи реалност на доставките, поради което е упражнено право на
приспадане на неследващ се данъчен кредит в общ размер на 12 908,03 лв.
За данъчен период м. октомври 2011 г. с ел. подпис на св. С. е била
подадена в ТД на НАП Варна СД за ДДС с вх. № 0800-1125938/14.11.2011 г., в
която били потвърдени неверни данни относно право на приспадане на
данъчен кредит по доставки в режим на ВОП и от доставчици в страната по
следните фактури:
• от фирма „Халделзондернеминг Шуфелерс" NL 811368178801 в режим
на ВОП по ф-ра № 17508/01.09.2011 г. с ДО 14 782,50 лв. и ДДС 2 956,50
лв и по ф-ра № 17759/30.09.2011г., с ДО 15 600,00 лв и ДДС 3 120,00лв;
от фирма „Мока Парти" ЕООД с ЕИК по Булстат ********* по фактура
№ 79/14.09.2011 г. с ДО 100 378,74 лв. и ДДС 20 075,75 лв., фактура №
80/14.09.2011 г. с ДО 33 134,61 лв. и ДДС 6 626,92 лв. и фактура №
81/14.09.2011 г. с ДО 48 331,28 лв. и ДДС 9 666,26 лв.;
от фирма „Хондлово Услугове" с VIN PL7751356534 в режим на ВОП по
ф-ра № 7/30.09.2011 г., с ДО 5 292,00 лв и ДДС 1 058,40 лв. и по ф-ра №
8/21.10.2011 г., с ДО 13 292,00лв. и ДДС 2 658,40лв;
от фирма „Далия 80" ЕООД с ЕИК по Булстат ********* по ф-ра №
100062/30.09.2011 г. с данъчна основа 35 711,60 лв и ДДС 7 142,32 лв.,
фактура № 100063/30.09.2011 г. с данъчна основа 94 737,49 лв. и ДДС
18947,50 лв., фактура № 100064/30.9.2011г. с данъчна основа 745,62 лв. и
ДДС 149,12 лв. и фактура № 100065/30.09.2011 г. с данъчна основа
128627,35 лв. и ДДС 25 725,47лв.;
- от фирма „Ирком ЗОО" с VIN PL5830011952 режим на ВОП:
по фактура № 12/12.10.201 г., с ДО 24 061,40 лв. и ДДС 4 812,28лв; по
фактура № 24/24.10.2011 г. с ДО 14 644,30лв и ДДС 2 928,86 лв. и по ф-ра №
27/27.10.2011 г. с ДО 11 047,00 лв и ДДС 2 209,40 лв.;
- от фирма „Його Анна Сурровиец", Полша с VIN PL5770402688 в
режим на ВОП по ф-ра № 14/24.10.2011 г. с данъчна основа 174,00 лв и ДДС
34,80 лв и ф-ра № 116/27.10.2011 г. с ДО 7 350,00 лв и ДДС 1 470,00 лв, с което
е било приспаднато неследващо се право на приспадане на данъчен кредит в
размер на общо 109 581.98 лв.
Във връзка с дейността на „Мока парти" ЕООД е разпитан в качеството
на свидетел управителят А.Щ., който е заявил, че не е извършвал търговска
дейност с „М Експорт" ЕООД, като фирмата му е била „набутана“ от лице с
малко име С. за сума от 200 - 300 лева.
Същите обстоятелства са били посочени и от управителя на „Далия 80"
ЕООД - св. Д.С. чиито показания са прочетени и приобщени към
доказателствата по делото със съгласието на страните. Свидетелят е заявил, че
не е извършвал никаква търговска дейност с „М Експорт" ЕООД и не е
14
издавал фактури на това дружество.
По отношение на декларирания ВОП от дружеството за съответния
данъчен период също е установена липсата на изискуеми документи,
доказващи реалност на доставките, поради което по доставките от контрагенти
в страната и от държави членки при което е приспаднато неследващо се право
на приспадане на данъчен кредит. За холандското дружество е установено, че
е с невалиден ДДС номер.
В заключението на повторната тройна комплексна ССчЕ и СИЕ относно
дейността на „М Експорт" ЕООД са установени неотразени счетоводно
документи в отчетните регистри по ЗДДС и невярно деклариране като
осъществени покупки от контрагенти в страната и от държави членки, а така
също и доставки - покупки в режим на ВОП. За фактурите, касаещи ВОП "М
Експорт" е следвало да издаде протоколи по чл.117, ал.1 от ЗДДС в срок не по-
късно от 15 дни от датата, на която данъка е станал изискуем. Издадените
протоколи е трябвало да бъдат отразени в отчетните регистри по чл.124 и
чл.125 от ЗДДС и по-специално в дневника за продажбите за данъчния период,
през които са били издадени, а дружеството е имало право да упражни
правото си на приспадане на данъчен кредит съгласно чл.72, ал.1 от ЗДДС
/действаща редакция през 2011 и 2012г./ в данъчния период, през който е
възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода. С
неначисляването на ДДС/ самоначисляване/ по гореописания начин по
вътрешнообщностните придобивания /ВОП/ налице неправомерно ползвано
право на приспадане на данъчен кредит.
От страна на „М Експорт" ЕООД не е налице и извършен ВОД по
отразените в отделни данъчни периоди данъчни документи, поради липса на
документална обоснованост за реалност на осъществените доставки към
контрагенти извън страната и контрагенти от държави членки. По посочените
сделки липсват документи за извършено транспортиране на стоката и
доставянето й до друга държава членка, както и писмено потвърждение за
получената стока.
Поради изложеното експертите приемат, че дружеството е следвало да
начисли ДДС по доставки в режим на ВОД в размер на 81 100,25лв.
Извършените доставки в режим на ВОД са по 5 бр. фактури отразени в СД за
ДДС на „М Експорт" ЕООД за данъчни периоди м.февруари 2011 г., м.юли
2011 г., м.август 2011 г. и същите са декларирани към немското дружество
„Хо-Ме-сервиз" с VIN DE ********* и румънското дружество "Нес копи
сентер". За посочените доставки е установено, че не са налице доказателства
за извършена реална доставка поради липса на изискуемите документи,
регламентирани в чл.53, ал.2 от ЗДДС, чл.чл.45- 46 от ППЗДДС и чл.7 от
ЗДДС и дружество „М Експорт" ЕООД е следвало да начисли ДДС за внасяне
в общ размер на 81 100,25 лв. за облагаеми доставки на територията на
страната, а не с нулева ставка за данъка по облагаема доставка по ВОД, както е
отразено в СД за ДДС.
15
Относно декларираните като осъществени от „М Експорт" ЕООД ВОП е
установено, че не са налице доказателства за реалност на доставките, поради
което неправомерно дружеството е декларирало право на приспадане на
данъчен кредит за тези облагаеми доставки.
По откритата левова сметка на дружеството в „Алфа банк" АД са
извършени захранвания на сметката единствено от подс. Р. на стойност 69
351,45 лв.
От движението на банковите парични потоци не се установяват
плащания към доставчици в страната по декларираните и посочените в
обвинението покупки.
Същите обстоятелства са били установени и по отношение на откритата
в същата банка еврова сметка, като е извършено захранване на сметката от
подс.Р. на стойност 355 148,01 лв.
По посочената сметка няма постъпления по нито една от декларираните
доставки в режим на ВОД.
Налице са две плащания от банковата сметка в евро към испанското
дружество "Еимскип логистик" по фактура № 512255/09.05.2011 г. за
извършен ВОП - 6 940.56 евро и по фактура № 512517/ 15.06.2011 г. -3 180.28
евро или общо 10 120.84 евро с левова равностойност 19 794.64 лв, за които е
установено, че не са били декларирани от Р. в СД за ДДС за данъчни
периоди- м.5/2011г. и за м.06/2011г.
Установено е и плащане от 45 000 евро с левова равностойност 88 012.35
лв. към немското дружество "Валтер Бурместер" относно осъществен, но
недеклариран ВОП по посочена фактура № 101692/04.06.2011 г.
Вътреобщностното придобиване е с данъчна основа 88 012.35 лв и
дължим ДДС 17 062.47 лв. Установено е и извършено плащане от Я.Н. в
размер на 35 000 евро по фактура № 1000043/24.08.2011 г. за покупко-
продажба на автомобил Мерцедес с данъчна основа 57 045,04 лв. и ДДС 11
409 лв., която продажба също не е била декларирана от Р..
От заключението по приетата по делото Съдебно графологическа
експертиза се установява, че подписите в предоставените за изследване 27
броя вносни бележки до „Алфа Банк"АД са изпълнени от подс. С. Р..
На 03.11.2011 г. дружество "М Експорт" ЕООД е било прехвърлено на
Т.Г.Я., на която са били продадени дружествените дялове, като е извършена и
промяна в адреса на управление и седалище на дружеството в с. Бдинци,
ул."Седма" № 4, обл. Добрич.
От заключението на приетата по делото и кредитирана от съда Съдебно-
психиатрична и психологическа експертиза, Т.Я. е с лека умствена
изостаналост, но същата е във възможност да възприема факти и
обстоятелства по делото и да дава достоверни показания.
Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната
16
инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатите
обвинения срещу подсъдимия Р., първата инстанция е извършила всички
възможни и достатъчни процесуално - следствени действия, изясняващи
значимите факти относно инкриминираните деяния.
Изводът на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал.1, т.т.1, 2 и 3
НПК са основани на установените при спазване изискванията на
процесуалния закон фактически положения, като в съответствие с тях
законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по
предявеното му обвинение. Тези изводи за приложение на закона се споделят и
от настоящият състав.
Показанията на разпитаните свидетели Ж.М., П.Г., В. Д., Д.П., М.М.,
приобщените показания, дадени пред орган на досъдебното производство на
03.09.2018 г. пред Национална следствена служба, намиращ се на л.20 до 23,
том 27 от ДП №33/2014 г. по описа на НСлС на К. Н. по реда на чл. 281, ал.4
вр. ал.1, т.2 от НПК С. К., В.М., А.А., И.И.., С. С., П.П., Д.А., Д.М., Т.Я., А.Щ.,
Д.С. и Д.И., писмените доказателства - справки от НАП, РД, РА с приложения
към него справки от данъчно - осигурителна информация, справки за
съдимост, прочетени и приобщени към доказателствата по делото по реда на
чл.283 от НПК, както и заключенията на Съдебно психиатричната и
психологична експертиза, съдебно - графологичната и съдебно - счетоводна и
икономическа експертизи, са онези доказателствени източници, които
правилно са били поставени в основата на вътрешното убеждение на първата
инстанция.
В хода на проведеното пред въззивната инстанция следствие подс. С. Р.
депозира обяснения, в който заяви, че самият той е бил измамен и подведен от
М. М.. Признава, че дружеството не е имало служители, материална база и
транспортни средства. Стока не е преминавала през фирмата. Дружеството
било само посредник по документи. Цялата дейност се извършвала от М. М.,
който бил упълномощен от св. В. Д.. Това се случило през 2011 г. в кантората
на нотариус Б.В.. Всъщност подс. Р. не отрича фиктивността на
инкриминираните сделки, но ги приписва изцяло на отсъстващия М. М.. Тази
теза частично се кредитира с доверие от въззивната инстанция, но тя не
променя крайните изводи за виновността на подсъдимия.
Тук следва да се посочи, че първата инстанция е положила значителни
усилия да установи местоположението на лицето М. М., които не са дали
резултат. Затова и неоснователен е упрекът на защитата, че той е бил заличен
от списъка на лицата за призоваване с лека ръка. По делото на налице
доказателства, че М. е издирван и по друго наказателно производство, но до
този момент не е установен. Освен това част от фактите, за които подсъдимият
настоява, че биха били изяснени по делото чрез неговия разпит – че М. е бил
пълномощник на „М Експорт“ ЕООД, са установени с други доказателствени
източници – чрез разпита на св.Вихър Д. и наличното по делото пълномощно,
за което ще стане реч по-долу.
17
Въпреки това - по делото е установено, че лицето, което е
осъществявало търговската дейност през инкриминирания период – реална и
фиктивна, е именно подс.Р.. Подсъдимият Р. е имал пълната представителна
власт по отношение на „М Експорт“ ЕООД, предоставена му от св.В. Д. на
няколко пъти. Сам подсъдимият още в рамите на досъдебното производство е
представил (т.26, л. 67-70) заверена за вярност извадка от Общия регистър на
нотариус Б.В., от която се установява, че освен на 14.07.2009г подс.С. Т. Р. от
гр.Варна, ЕГН ********** (нотариално заверено пълномощно рег.№5085, акт
№200 том I на нотариус Диана Раднева, Великотърновски районен съд с рег.
№281 на Нотариалната камара) и на 25.02.2011г. е получил права да
представлява дружеството. На 25.02.2011 г. той е станал и пряк митнически
представител на „М Експорт“ ЕООД по смисъла на европейското митническо
законодателство. В това си качество на същата дата подсъдимият е депозирал
обяснения пред митническите органи по повод на осъществен от „М Експрот“
ЕООД внос на здравни продукти от Китай (т.5 дп, л.93).
Подсъдимият е упълномощавал други лица да осъществяват различни
дейности от името на дружеството – напр. счетоводителя И.И.. и св. Ж.М.. С
него са контактували и двамата счетоводители, обслужвали дружеството – и
св.И.И.. и св.К. Н..
Единственият реално осъществявал някаква дейност служител на „М
Експорт“ ЕООД – св.М.М., заявява, че е контактувала с подс.Р., че е виждала
управителя (св.В. Д.) един път и след това по делата се срещали. М.М.
работила за „М Експорт“ ЕООД като офис сътрудник и и било възложено от
́
подсъдимия да открива международни контакти за евентуални бъдещи сделки,
но така и не се е стигало до такива. Във връзка с работата си е контактувала с
подс.Р..
Заявеното от св. М.М. е в съзвучие с неизменните показания на св. В. Д.,
който заявява, че дружеството е създадено по настояване на подсъдимия.
Подс.Р. му казал, че искат да създадат фирма и за целта им трябва управител с
чисто минало, да няма някакви задължения. Въпреки, че това го учудило, той
се съгласил. Св.Д. приел длъжността като административен пост и обяснил на
подсъдимия, че нямал време да се занимава с фирма. Затова двамата се
разбрали Д. да стане управител, но подсъдимият ще се занимава с дейността
на фермата. Затова и св.Д. му издал пълномощно подс.Р. „да се занимава и мен
просто да не ме занимава с фирмата“. Свидетелят разказва и за второ
пълномощно, подписано по-късно във времето в гр.Варна на друго лице, което
той дори не е виждал. Това е станало по искане на подс.Р.. Свидетелят заявява:
„ …..не съм го питал за какво му е, а просто ги оставих да си гледат и вършат
там тяхната работата. С какви капитали разполагат, каква дейност са имали
намерение да изпълняват не зная. Не съм го виждал даже този от второто
пълномощно. Той не присъстваше, докато правехме второ пълномощно.
Направо там на място се попълни при нотариуса и след това пак се
разделихме. Аз след това заминах да работя в София, като около година и
половина бях там. През това време той ми се обади, че искал да продава
18
фирмата и аз се върнах във Варна. Имаше една жена, която я бяха подготвили
да взима тая фирма. Пак отидохме при нотариус, прехвърлиха фирмата на нея
и с това се приключи, по принцип, моята дейност с тая фирма. Това е моето
запознанство и контакти, които съм имал със С.. Бях управител на фирмата от
както я създадоха докато се продаде. Да е било година година и нещо. Не съм
осъществявал търговска дейност, не съм подписвал фактури, не съм
получавал плащания.“
През инкриминирания период подсъдимият Р. е внасял пари по сметките
на дружеството, извършвал е и плащания от тях. От заключението по приетата
по делото съдебно-графологичната експертиза, изготвена от вещото лице
Д.Ц., находяща се на лист 7 до 16 в том 25 от ДП №33/2014 г. по описа на
НСлС, се установява, че подписите в предоставените за изследване 27 броя
вносни бележки и платежно нареждане до „Алфа Банк" АД са изпълнени от
подс. С. Р..
Само сметката в Интернешънъл Асет банк АД, клон Стара Загора е била
открита на 26.10.2011 г. (и закрита на 29.02.2012 г.) от М. Д. М., ЕГН
********** като пълномощник на „М Експорт“ ЕООД (пълномощно от
07.10.2011г, заверено от нотариус Б.В. – т.8 дп л.27). Дружеството на
03.11.2011 г. е било прехвърлено на свид. Т.Г.Я.. За този кратък период (по-
малко от месец) цитираното пълномощно е давало представителна власт на М.
единствено пред банките – да сключва договори с банките, да открива и
закрива сметки да прави преводи и т.н. М. не е разполагал с правата да
сключва търговски сделки, нито по делото е установена подобна негова
деятелност. Затова и въззивният съд намира, че подсъдимият е годен субект на
данъчно престъпление. Безспорно субектите на данъчните престъпления не се
изчерпват с данъчно задължените физически лица, респ. с управляващия и
представляващ юридическото лице. Неизменната съдебна практика вкл. и
обвързващата такава приема, че априори не е изключена отговорността и на
други физически лица, извън кръга на формално данъчно задължените
физически лица или управители на юридически лица. Това е така, тъй като
наказателната отговорност е лична и е недопустимо вписаният представител и
управител на данъчно задълженото търговско дружество да носи обективна
отговорност само въз основа на това свое качество. Необходимо е да бъде
установено, че дейността на дружеството е водена от лицето, чиято
наказателна отговорност се ангажира, така щото със собствените си действия
той съзнателно да е избегнал установяване или плащане на данъчни
задължения на дружеството по указания в закона начин. Подобни хипотези
(при наличието на кумулативно доказана субективна съставомерност на
деянието) могат да възникнат и при осъществяване на дейност на търговски
пълномощник на търговец, на счетоводител при водене на счетоводство в
нарушение на законовите изисквания, при съответно разпределение на
дейността в дружеството (особено при големите корпоративни образования) и
др. Наказателната отговорност всякога е свързана с конкретно виновно
поведение на определено лице, което е осъществило някоя от формите на
19
изпълнителното деяние, независимо, че неустановените или неплатените
данъчни задължения са свързани с дейността на данъчно задълженото
юридическо лице. Конкретният субект на данъчното престъпление се
определя във всеки отделен случай с оглед установената фактология на
деянието - дали деецът реално е осъществявал функциите по управление на
дружеството, дали съзнателно е осъществил някоя/и от формите на
изпълнителното деяние по чл.255 от НК, дали неговото поведение се намира в
пряка причинно-следствена връзка със съставомерния резултат - избягване на
установяването или плащането на данъчни задължения. Подобно разбиране за
субекта на данъчното престъпление черпи своите основания не само от
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 4/2016 г. на
ОСНК на ВКС, но то е изводимо и от други решения на ВКС - напр. Р № 471
от 19.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1436/2014 г., II н. о., Р № 22 от 14.07.2014 г.
по н. д. № 2264/2013 г. на ВКС, НК, II н. о.; Р № 15 от 24.01.2012 г. по н. д. №
2873/2011 г. на ВКС, НК, II н. о.; Р № 610 от 13.01.2011 г. по н. д. № 604/2010 г.
на ВКС, НК, III н. о.; Р № 219 от 30.08.2010 г. по н. д. № 167/2010 г. на ВКС,
НК, I н. о.).
Изложеното съотнесено към фактите по настоящия казус определено
сочи на извод, че подсъдимият именно е бил това лице, което осъществява
фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице – търговец.
Както вече бе посочено вече, през инкриминирания период той е не само
търговски пълномощник, но и пряк митнически представител на „М Експорт“
ЕООД, оперирал е с банковите сметки на дружеството, като основно той е
внасял пари по тях, нареждал е плащания, назначавал е служители, давал е
обяснения за реализиран внос от дружеството. Той е представял и нужните за
счетоводното обслужване на ДЗЛ документи на св.Костадинка Н., която е
подавала по електронен път процесните данъчни делегации.
Затова и въззивната инстанция се солидаризира и с извода на ОС Варна
относно материално-правната квалификация на деянията, осъществени от
въззивника С. Р. в условията на продължавано престъпление, а именно такова
по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 пр.1 и 2 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в
периода от 11.03.2011 г. до 14.11.2011 г. в гр. Варна, в качеството си на
пълномощник на В. С.ов Д., последният едноличен собственик на капитала и
управител на „М Експорт" ЕООД, гр. Варна с ЕИК по Булстат *********, при
условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и
плащането на изискуеми данъчни задължения за ДДС по ЗДДС в особено
големи размери 468 850,05 лв., като потвърдил неистина, затаил истина и
приспаднал неследващ се данъчен кредит в подадени осем броя справки -
декларации за ДДС за месечни данъчни периоди - м.02, 04, 05, 06, 07, 08, 09 и
10/2011г., които се изискват по силата на чл. 125, ал.1 от ЗДДС и чл. 116, ал.1
от ППЗДДС, подадени по ел. път с УЕП пред ТД на НАП - Варна,
Деянието е квалифицирано по ал.1 т.2 на чл.255 ал.3 от НК, тъй като в
подадените от подсъдимия чрез св. Н. и с ел.подпис на С. СД по ЗДДС е
потвърдена неистина - че има право на пълен данъчен кредит по фактури от
20
различни фирми и е затаил истина като не е декларирал облагаеми доставки.
Деянието е квалифицирано по т.7 на горецитирания законов текст,
доколкото в резултат на невярното деклариране в процесните СД по ЗДДС се е
стигнало до неправомерно приспадане на данъчен кредит, а от там и до
ощетяване на държавния бюджет.
Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление,
тъй като са осъществени осем деяния, които изпълват поотделно състава на
едно и също данъчно престъпление, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
Престъплението е квалифицирано по чл.255 ал.3 от НК, доколкото
размера на нанесената щета е 39 пъти над критерия за данъци в особено
големи размери установен в чл.93, т.14 от НК
Спор по приложението на материалния закон няма, а въззивният съд не
констатира служебно нарушения.
По наказанието:
Въззивната инстанция намира отмереното от първоинстанционния съд
наказание „Лишаване от свобода” за справедливо и пропорционално на
преследваните легитимни цели. При определяне на наказанието, което следва
да наложи на подсъдимия и неговата индивидуализация, съдът е бил обвързан
с предвидено от законодателя наказание, което в случая е «Лишаване от
свобода» в границите от 3 до 8 години. ОС Варна е приел, че справедливото
наказание за осъщественото престъпление възлиза за подс.Р. на 2 години
„Лишаване от свобода”.
Санкцията е отмерена при съобразяване принципите на
законоустановеност и на индивидуализация на наказанието, степента на
обществена опасност на деянието и дееца.
Санкцията е отмерена при отчетен превес на смекчаващите
обстоятелства, в която категория са включени необремененото съдебно
минало на подсъдимия и трудовата му заетост. Отегчаващи за отговорността
на подс.Р. факти ОС Варна е намерил многобройността на деянията и
значителния размер на укритите данъчни задължения, които надхвърлят
прага, установен в чл.93, т.14, пр.2 НК над 39 пъти.
Изцяло се възприема като правилно и решението на първата инстанция
за предоставяне на компенсации на подс.Р. поради неразумна
продължителност на настоящото наказателно производство по смисъла на чл.6
от ЕКПЧ. На първо място следва да се отбележи, че деянията са извършени
през периода февруари – ноември 2011 г., т.е. преди повече от 13 години.
Делото макар и да разкрива фактическа сложност, то тя не е разбична от кое
да да е данъчно престъпление. Касае се за 8 данъчни периода по ЗДДС,
подсъдимият е бил установен от органите на досъдебното производство, тъй
21
като той е бил търговски пълномощник на дружеството. Т.е. авторството на
деянията е било обозримо и не са били нужни 7 години разследване, за да се
изясни ролята на подсъдимия. Въпреки това досъдебната фаза е продължила 6
години – образувано е на 27.05.2014 г., а обвинителния акт е бил внесен в ОС
Варна на 09.12.2020 г. Първоинстанционното разглеждане на делото е отнело
още 4 години – проверяваната присъда е била произнесена на 28.06.2024.
Съдебното производство е водено неритмично, делото е било преразпределено
от един съдия-докладчик на друг и всички съдопроизводствени действия са
били преповторени.
Въззивната инстанция счита, че в конкретния случай на изясненост на
автора на деянията продължителността на разследването е неразумно дълга,
без в същото време процесуалното поведение на подсъдимия да е било
недобросъвестно и само по себе си да е ставало причина за забавяне на
наказателното производство. Съвкупната преценка на тези обстоятелства дава
основание да се приеме, че съобразно критериите, залегнали в практиката на
Европейския съд по правата на човека, наказателното производство е с
неразумна продължителност по смисъла на чл.6 §.1 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Констатираното
нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок може и трябва
да бъде компенсирано при налагане на наказанието. Съгласно критериите,
формулирани в решението от 10.05.2011 г. на ЕСПЧ по делото „Димитров и
Хамънов срещу България”, § 128, в случаите на забавено правосъдие
съдилищата следва да признаят неспазването на изискването за разумен срок
на чл.6, § 1 по „достатъчно ясен начин” и да компенсират подсъдимия „по
изричен и измерим начин”. Това означава, че:
- Съдебните органи следва да изведат недвусмислена констатация за
допуснато нарушение на разумните срокове за разглеждане на делото и да
посочат причините за това /доколко се дължи на поведението на подсъдимите
и доколко на поведението на компетентните власти/.
- Компенсацията следва да бъде изрична и реална – да е от такова
естество и в такъв обем, че практически да облекчат положението на
подсъдимия и да възстановяват накърнените му права. Затова нарушението на
разумния срок за разглеждане и решаване на делата се преценява като
смекчаващо обстоятелство със съответната тежест и значение в зависимост от
конкретния срок на забавата и причините за допускането й /вкл. и като такова
с изключителен характер/. Съдебните органи следва да конкретизират каква
точно компенсация следва да се предостави на подсъдимия, т.е. конкретния
размер на намалението на дължимото се наказание.
- Възможността да се иска намаляване на наказанието трябва „да е
установена като право за осъденото лице”. Тази компенсаторна мярка не
следва да бъде игнорирана или заобикаляна с доводи за обществената
опасност на деянието. Дори и при най-тежките престъпления надхвърлянето
на разумните срокове на разглеждане на делото задължително се отчита като
22
смекчаващ наказанието фактор, с което се цели справедливо обезщетяване на
ограниченията, неизбежно понесени от подсъдимия следствие дългия период
на неизясненост на наказателноправното му положение.
Изложените по-горе констатации във връзка със съвкупността от
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства образуват обективната база, въз
основа на която въззивната инстанция формира изводите си относно
справедливото наказание. Така, ако не беше допуснато нарушението за
разглеждане на делото в разумен срок, то можеше да се обсъжда определяне
на наказание при условията на чл.54 от НК
Въззивната инстанция при служебната проверка установи, че ВОС не е
допуснал нарушение и при приложението на чл.66 от НК - подсъдимият не е
осъждан на “Лишаване от свобода”, а срокът на наложеното наказание е две
години, поради което и правилно е било отложено изпълнението на
наказанието с изпитателен срок от 4 /четири/ години.
Правилно е била ангажираната и гражданската отговорност на подс.Р. за
нанесените с деянията имуществени вреди на фиска, които са и съставомерен
резултат на престъплението по чл.255, ал.3 от НК.
По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд
намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде
потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 40/28.06.2024 г по НОХД № 1400/2020
год. по описа на Окръжен съд – Варна.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от
съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23