Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 09.05.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на седми май през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 979 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 06.08.2018 г. по гр.д. № 56458/17 г.,
СРС, ІІ ГО, 67 с-в е признал за
установено на основание чл.422 ГПК, че И.К.Д. ЕГН **********, с
адрес *** дължи на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.79, ал.1,
rip.l ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 520,24
лева, за доставена
от дружеството топлинна енергия през периода от м.12.2013г. до м.04.2015г., ведно със законна лихва за периода от
02.09.2016г. до изплащане
на вземането и сумата 5,53
лева, представляваща
лихва за забава върху горната главница за доставена топлинна енергия за периода
от 31.01.2014г. до 30.08.2016г., които вземания касаят топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб.№ 432583 и за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 50159/2016г. по описа на СРС, 67 състав, като
е отхвърлил иска за обезщетение за
забавено плащане на дължимата сума за топлинна енергия за разликата над 5,53
лева до 69,64 лева, иска за сумата 18,72 лева, представляваща главница за
дялово разпределение за периода от м.12.2013г. до м.04.2015г. и иска за
обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение в размер
2,74 лева, касаещо периода от 31.01.2014г. до 30.08.2016г. Осъдил
е на основание чл.78, ал.1 ГПК И.К.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата 322,50 лева - разноски за държавна такса, депозит и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и сумата
64,50 лева - разноски
за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника И.К.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника по делото адв. М.Г.,***
с мотиви,
изложени в нея. Развиват се доводи, че съдът неправилно е приел, че ответникът
има качеството на наемател на процесния топлоснабден имот въз основа на
настанителна заповед от СО, район „Люлин“. Между И.К.Д. и СО, район „Люлин“ има сключено споразумение за ползване на частна общинска
собственост, като И.Д. е поел задължението да извърши основен и текущ ремонт,
като превърне наетият апартамент в годен
обект за ползване. И.Д. не е получил заповед за настаняване за процесния имот,
поради което няма качеството на наемател на апартамента. До момента на
изготвяне на констативния протокол за напускане, И.Д. не е реализирал спогодбата и не е живял
фактически в процесния топлоснабден имот. В имота не са монтирани
топлоизмервателни уреди, което е задължение на СО, район „Люлин“, който в
качеството на наемодател е следвало да предостави годен имот за ползване.
Самото подаване на молба-декларация за смяна на партидата на свое име от
ответника до „Т.С.” ЕАД не прави И.К.Д. потребител на ТЕ, като е налице само намерение за ползване на
жилището след реализиране на основен ремонт. Сочи се още, че съдът не се е
произнесъл, че решението е постановено при участието на СО като трето-лице
помагач. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното, не се
прави уточнение коя е обжалваната част. За
настоящата инстанция се претендират разноски само за държавна такса.
Въззиваемият
„Т.С.” ЕАД не взема становище по въззивната
жалба.
Третото
лице помагач Столична община не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежни страни и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ
и чл.86 от ЗЗД за признаване на установено съществуването на вземания за сумата
от 520,24 лева за доставена от ищцовото дружество
топлинна енергия през периода от м.12.2013г. до м.04.2015г., ведно със законна
лихва за периода от 02.09.2016г. до изплащане на вземането, лихва за забава в
размер на 69,64 лева за периода от 31.01.2014г. до 30.08.2016г., сумата 18,72
лева за дялово разпределение за периода от м.12.2013г. до м.04.2015г., ведно
със законна лихва за периода от 02.09.2016г. до изплащане на вземането, лихва
за забава в размер на 2,74 лева за периода от 31.01.2014г. до 30.08.2016г.,
които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. „********,
аб.№ 432583 и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д.№ 50159/2016г. по описа на СРС, 67 състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престарал насрещно-не е заплатил дължимата цена, като той дължи и обезщетение
за забавено плащане.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете. Твърди, че към момента на възникване на задълженията не е бил нито
собственик, нито ползвател на процесния имот, че между него и Столична община
има сключена спогодба за ползване на частна общинска собственост, но поради
неизползваемото състояние на имота той не е живял и не е ползвал имота. От
друга страна, наемодателят не е изпълнил и задължението си за поставяне на
топломери.
Третото лице помагач не взема становище по исковете.
По направените във въззивната жалба възражения,
СГС излага следните мотиви:
По делото са депозирани следните
писмени доказателства:
Спогодба за ползването на имот частна общинска-ап.513
от 16.07.2013г., сключена между И.К.Д. ЕГН ********** и СО, от която се
установява, че СО е предоставила ползването на процесния имот, представляващ
частна общинска собственост - ап. № 513, намиращ се в гр. София, жк. „********на
И.К.Д., срещу което последният се задължил да заплаща месечно финансово
обезщетение. В т.3 от спогодбата изрично е посочено, ответникът е поел
задължението да отговаря за всички разходи, свързани с поддържането на
жилището, в това число да заплаща потребената топлоенергия. Депозирано е и заявление-декларация
от И.К.Д. от 13.08.2013 г. до „Т.С.“ ЕАД,
в която
ответникът е направил искане за откриване на партида за ползване на топлинна
енергия, по отношение на процесния имот. Представена е информация от Столична
община- район „Люлин“, като от получения отговор от СО, е видно, че процесният
имот е обитаван от И.К.Д., въз основа на настанителна заповед за периода от
месец декември 2013г. до 03.12.2015г.
При тези данни настоящата инстанция прави извод, че невярно се явява
твърдението във въззивната жалба, че ответникът не е получавал заповед за
настаняване на процесния имот, че със сключеното споразумение за ползване на частна
общинска собственост, И.Д. е поел задължението да извърши основен и текущ
ремонт, като превърне наетият апартамент
в годен обект за ползване. В споразумението няма такава уговорка, а само
е посочено, че ползвателят поема разходите за основен и текущ ремонт на наемното
жилище. Недоказано се явява твърдението, че
до момента на изготвяне на констативния протокол за напускане/ такъв
няма приложен по делото/, И.Д. не е
реализирал спогодбата и не е живял
фактически в процесния топлоснабден имот. Що се отнася до обстоятелството, че в
имота не са монтирани топлоизмервателни уреди, което е задължение на СО, район
„Люлин“, който в качеството на наемодател е следвало да предостави годен имот
за ползване, то това няма отношение към задължението на ответника за заплащане
на ТЕ, в конкретния случай на разходваната топла вода. Освен това, от приетата
по делото СТЕ се установява, че в процесната сграда има възможност да се въведе
система за дялово разпределине на ТЕ, но живущите в нея не желаят това.
От
гореизброените
по делото писмени
доказателства може да се направи извод, че
ответникът се явява
потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), според който, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Настоящата интанция също
приема, че между наемателя на процесния
имот И.К.Д. и топлопреносното предприятие е възникнало облигационно отношение,
видно и от подаденото от него Заявление-декларация от 13.08.2013 г. до „Т.С.“
ЕАД за откриване на партида на негово име съгласно ОУ за продажба на ТЕ за
битови нужди, което определя качеството му
на потребител на ТЕ, както и съществуването на облигационно отношение по
договора за доставка на ТЕ за процесния период и имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./
продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с
Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Посочените от съда
стойности съгласно приетата и кредитирана от него СТЕ не се оспорват от
въззивника/ответник. Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че вещото
лице изрично е заявило в съдебното заседание на 23.05. 2018 г., че топлата вода
е отчитана по реален разход.
Най-накрая, невярно се
явява твърдението, че съдът не се
е произнесъл, че решението е постановено при участието на СО като трето-лице
помагач. При внимателен прочит на съдебното решение е видно, че на стр. 58 от
делото е посочено изрично, че решението е постановено при участието на СО като
трето лице помагач на страната на ответника.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение 06.08.2018
г. по гр.д. № 56458/2017 г. на СРС, ІІ ГО, 67 ъсстав.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на ответника Столична община.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.