РЕШЕНИЕ
№ 22465
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110129520 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД
срещу Държавата, представлявана от *** обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 11 ЗН и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на следните суми: сумата от 1092,15 лв.- главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № ***, находящ се в гр.
***, ул. „***“ № ***, вх. ***, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 258,45 лв., представляваща
лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 10.05.2023 г., сумата от 16,33 лв. - главница, представляваща цена
на услугата за дялово разпределение за периода от м. 04.2020 г. до м. 04.2021 г., ведно със
законната лихва от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 4,00 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 10.05.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника, като наследник на И. П. В., е възникнало
договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди
за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***,
като ответника има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че ответникът е починал и няма
наследници до шеста степен, поради което на основание чл. 11 ЗН предявява иска срещу
1
Държавата, представлявана от ***. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна
енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е
изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер
на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и
лихва за забава върху това вземане. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите
суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника
Държавата, представлявана от ***. Намира исковете за недопустими, доколкото за ответника
отсъства пасивна процесуална легитимация. Намира искова молба за нередовна. Оспорва
исковете по основание и размер. Възразява, че не е правоприемник на покойния И. П. В..
Оспорва наличието на валидно облигационно правоотноошение между последния и ищеца,
по съображения, че претендираните вземания са възникнали години след смъртта на И. В. и
не са част от наследствената маса. На следващо място оспорва приживе починалият И. П. В.
да е бил обвързан от валидна облигационна връзка с ищеца, от представените по делото
доказателства не се установявало кой бил собственик на имота. Възразява, че не се
установява в имота да била консумирана ТЕ.
След постъпването на отговор на исковата молба от Държавата, представлявана от
***, с молба от 03.06.2024 г. ищецът е заявил, че оттегля исковете си срещу първоначалния
ответник и че иска на основание чл. 228 ГПК исковата молба да се счита предявена срещу
***община за цялата претендирана сума.
С протоколно определение от 04.06.2024 г. съдът е предоставил възможност на
ответника в едноседмичен срок да заяви дали е съгласен да бъде заменен от ***община,
като ответник по делото.
На 10.06.2024 г. е депозирано становище от Държавата, представлявана от ***, с
което е заявено съгласие исковата молба да се счита предявена срещу ***община.
С определение от 21.06.2024 г. съдът е прекратил производството по делото по
отношение на първоначалния ответник Държавата, представлявана от *** на основание чл.
232 ГПК поради извършено оттегляне на иска от страна на ищеца. Със същото е указано на
*** община в двуседмичен срок от получаване на съобщението да заяви изрично дали дава
съгласие за замяна на Държавата, представлявана от *** със *** община като ответник по
делото.
На 17.07.2024 г. е постъпила молба от *** община, с която на основание чл. 228, ал. 1
ГПК се заявява съгласие за замяна на Държавата, представлявана от *** със *** община,
като ответник по делото.
С определение от 29.08.2024 г. съдът, на основание чл. 228 ГПК е конституирал ***
община като ответник на мястото на Държавата, представлявана от ***.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл.
11 ЗН:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца
по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди между него и *** община, че
ответникът *** е придобил имота на основание чл. 11 ЗН, поради това, че след смъртта на
И. П. В. не е оставил наследници, които да получат наследството на основание чл. 5 - чл. 10
ЗН; че ищецът е доставял топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на
продажната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
2
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия
период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай между страните не се спори, а и от приетия като писмено
доказателство по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно
Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 04.12.1972 г., се
установява, че И. П. В. е бил собственик на следния недвижим имот: апартамент № ***,
находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***.
Видно от удостоверение за идентичност № ***/*** г. апартамент № ***, находящ се в
гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, е идентичен с апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ул.
„***“ № ***, вх. ***, с аб. № ***.
Съгласно писмо, изх. № ***/*** г. на ***, район „***“, от направените справки в ЛРК
за лицето И. П. В. и стари семейни регистри, не се установяват данни за родствени връзки и
наследници до шеста съребрена степен. Посочено е още, че ***, район „***“ е в процедура
по съставяне на Акт за частна общинска собственост за посочения имот, с адрес: ул. „***“ №
***, ет. ***, ап. ***, с идентификатор ***.
Предвид изложеното, не се установява И. П. В. да е оставил наследници по смисъла
на чл. 5 - чл. 10 ЗН, а именно: деца или низходящи, живи родители, живи възходящи от
втора или по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи /деца и внуци/, роднини по
съребрена линия до шеста степен включително или съпруг.
Съгласно чл. 11 ЗН когато няма лица, които могат да наследяват съгласно
предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят
правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите
вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени
предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято
територия се намират. Държавата и общината нямат качеството на наследник и не
наследяват като такъв, а получават наследството, доколкото няма друго лице, което да го
получи.
В конкретния случай безспорно се установява, че топлоснабденият имот е жилище, с
административен адрес гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ап. ***, поради което и на
основание чл. 11 ЗН правото на собственост върху процесния недвижим имот е преминало
върху *** община, считано от момента на смъртта на И. П. В.. В подкрепа на този извод е и
приетото като писмено доказателство по делото писмо на ***, район „***“ (л. 182 от
делото), в което се съдържа изрично признание, че апартамент № ***, находящ се на ул.
„***“ № ***, вх. ***, бивша собственост на И. П. В., е частна общинска собственост и за
него е съставен АОС № ***/***г. Предвид изложеното, в качеството си на собственик на
имота, ***община отговаря за задълженията за заплащане на потребената топлинна енергия
3
в топлоснабдения имот през исковия период.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от
проведено на *** г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение
да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „***“ ЕООД и
приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице,
което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор № ***/***г., с който
етажната собственост на процесната сграда е възложила на „***“ ЕООД да извършва дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и
договор № ***/*** г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, която
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията с отчитат ежемесечно.
Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***“ ЕООД.
Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има
монтиран 1 бр. отоплително тело - радиатор, на който е монтиран 1 брой термостатен
винтил, както и 1 брой водомер за отчитане на БГВ. През процесния период топлинната
енергия за отопление на имот е извършвана на база „служебен отчет“, поради неосигурен
достъп. През периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г. потреблението на топла вода е извършван на
база „служебен отчет“, поради липса на водомер за БГВ – 1 лице с нормативно определен
разход на топла вода за денонощие в размер на 140 л. на потребител. Количеството топлинна
енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно
от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект
фигурира с кубатура 55 куб. м. Технологичните разходи в абонатната станция са
изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер
топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. През процесния период
общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване,
съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни
години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им
изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. В
чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
4
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, стойността на реално доставеното до имота количество топлинна енергия за периода
от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. възлиза на 1092,15 лв., представляваща разлика между
прогнозно начислените суми по фактури (1186,54 лв.) и сумите за връщане от абоната по
изравнителните сметки (94,39 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
С оглед изложеното, искът за главница за доставена топлинна енергия е основателен
за сумата от 1092,15 лв., дължима за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., и следва да бъде
уважен изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от м. 04.2020 г. до м.04.2021 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
размер от 16,33 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от ответника.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „***“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставена ответницата в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Предвид изложеното лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия в размер на 1092,15 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 10.05.2023 г. възлиза на сумата
5
от 258,45 лв.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба – 31.05.2023 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част акцесорната
претенция за сумата в общ размер от 4,00 лв., начислена за периода от 15.06.2020 г. до
10.05.2023 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените по делото разноски, които възлизат в общ размер на 454,84 лв., от
които: 54,84 лв. – заплатена държавна такса, 300 лв. – депозит за съдебно-техническа
експертиза и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 11 ЗН и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите, както следва: сумата от
1092,15 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, аб. №
***, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 31.05.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 258,45 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
10.05.2023 г., и сумата от 16,33 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м. 04.2020 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от
31.05.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 4,00 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 10.05.2023 г.
ОСЪЖДА ***, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 454,84 лв.– разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6