Р
Е Ш Е Н И Е
№ 409
06.02.2020 г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански състав
На шести февруари две хиляди и двадесета
година
В открито заседание на двадесет и седми януари
2020 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Каменка
Кяйчева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 8228 по
описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 9 във
връзка с чл. 212, ал. 5, т. 2, предл. второ от ЗМВР (отм.) и по чл. 212, ал. 1,
т. 3 във връзка с чл. 211, ал. 5, т. 2, предл. второ от ЗМВР (отм.) във връзка
с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Б.Я.Б., ЕГН ********** ***, твърди, че работил като държавен
служител на длъжност „****” от **** на ответната Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието с местоизпълнение на служебните
си задължения в З. - П. до **** г., когато напуснал системата на ГДИН по собствено
желание. Претендира обезщетение за неизползван допълнителен отпуск за положен
извънреден труд над 50-те часа за тримесечие в исковия период, което е уредено
като правна възможност за ищеца при наличие на положен извънреден труд в
периода от 25.02.2003 г. до 31.12.2011 г. С оглед изложеното от съда се иска да
постави съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да му
заплати сумата от 5400 лева,
представляваща обезщетение за неизползвани по 12 дни годишно в периода
25.02.2003 г. до 31.12.2011 г.
допълнителен отпуск, на който ищецът имал право за общо 864 часа извънреден
труд над 50-те часа на тримесечие, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендират се
разноски.
Своевременно е постъпил писмен отговор на исковата молба. Заявява се, че
не се оспорва фактът, че за процесния период ищецът е изпълнявал длъжността „****”
в З. - П., че работното време е уговорено при сумирано отчитане на 8, 12 и
24-часови дежурства. Твърди се, че при прекратяване на служебното
правоотношение ищецът е бил компенсиран с парично обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за текущата година и за този, отложен по реда на чл. 176
от Кодекса на труда, правото по който не е погасено по давност, като в този
смисъл моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Направил е
възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните, намира за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че
ищецът е назначен на длъжността „****“,
като е встъпил в длъжност, видно от Акт за встъпване в длъжност на ***** г. Със
Заповед № **** г. същият е назначен на длъжност „**** – ****“, на която
длъжност встъпил на **** г. Със Заповед № **** г. на същия е присъдена
категория „****“. Със Заповед № **** г. същият е повишен в степен на длъжност „****
****“. Със Заповед № **** г. е прекратено служебното му правоотношение по
искане на служителя, а от Акт за сдаване на длъжност се констатира, че същият е
напуснал длъжността на **** г. От представените доказателства се установява, че
между сочените страни съществувало
служебно правоотношение, като ищецът заемал последно длъжността „**** **** ” в З.
- П..
Ищецът твърди, че е полагал труд над нормативно
установената продължителност в периода 25.02.2003 г. до 31.12.2011 г.
От разпита на
св. Д.Д.И. – **** в З. П., се установи, че познава ищеца Б.,
бивши колеги са. Казва бивши, защото той вече не е в ****. Били колеги в З. -
П. към ГДИН. Той бил на длъжност „****“.
От началото на 2002 г. до средата на
2014 г. дежурствата на ищеца били 24-часови по график и т. нар.
външно-охраняеми постове, които са 12-часови, също по график. Тогава при едно
24-часово дежурство трябвало 8 без 15 часа да бъдат строени и подготвени за
провеждане инструктаж, снаряжение и т.н., като след приключване на инструктажа
всеки отивал на пост, на който бил назначен да служи. Там имало съвместни
действия на застъпващия и отстъпващия, като проверка на СОТ системата,
изправността на съоръженията, броя на *******, наличността им – кои са на
работа, другите къде са и т.н. След това сдаващият бил свободен да си тръгне, а
застъпващият поемал вече функциите като ****. Същинското дежурство започвало в
8 часа, като завърти 24 часа смяна идва новият сменящ го **** и също имат
съвместни дейности по приемане и сдаване на дежурството. Всичко, което описал,
го имало. На другия ден ищецът може да си тръгне от дежурство най-рано в 08:30
часа. Минималната реална продължителност на едно такова дежурство за ищеца през
онзи период е 24 часа и 45 минути.
Имало математически алгоритъм, по който
са давани дежурствата през онзи период. Алгоритъмът бил следният: 24-часово
дежурство, след това 72 часа почивка. Давали едно дежурство и 72 часа почивка.
После се явявали пак на дежурство, пак 24 часа и пак 72 часа почивка.
Минималният брой на дежурствата за тримесечен отчетен период бил 23 броя за
тримесечие в зависимост от дните на месеца, както се падало по график 8, 8, 7 или 8, 7, 8, или 7, 8, 8 дежурства,
като се сумират и стават 23 за тримесечие. Ако ищецът е в отпуск 10 дена,
максимум три дежурства изпуска. После започва с отделението, в което е
разпределен да служи. Пак влиза в графика – 24 часа работи и 72 часа почивка.
Обикновено отпуската се изчислява така: ако днес бил в дежурство, три дена
почива, от следващото дежурство е в отпуск и броят 10 работни дни. През тези 10
работни дни изпуска три наряда. Няма значение дали ще се падне събота или
неделя, когато е твоето отделение, в което си разпределен на дежурство, си с
него, т.е. отпуската е съобразена. Отпуската е съобразена от наряд в наряд,
т.е. да свършва деня преди застъпване на наряд.
Ако ползва три дни отпуск, пуска се от
наряд два почивни и отива редовна смяна. Явява се на работа и после пак
започва, обаче се води редовна смяна от 8 до 5 часа и на следващия ден започва
24-часова смяна, но това се случвало по-рядко.
За външно-охраняемите постове
служителят, който е определен на такова дежурство се явява 7,30 часа сутринта,
респективно 19,30 часа вечерта, защото са 12-часови тези дежурства. Явява се
по-рано, тъй като той трябва да се приведе във вид, да се *****, да се въоръжи,
да му се проведе индивидуален инструктаж от **** ***** и ****** в съответния
ден. След това се качва на служебния автомобил и бива извозен до съответното
болнично заведение, където е настанено лицето, което трябва да се ****. Там
отстъпващият и застъпващият имат приемане и сдаване, какви манипулации
предстоят, кога предстои изписване, какво предстои за неговата смяна, какво се
е случило, след което отстъпващият се връща по обратния ред – качва се на
служебния автомобил, връща се в затвора, разоръжава се, докладва на дежурния
главен ***** как е изтекло дежурството, какво предстои и е свободен да си
тръгне.
Реалната продължителност на един ******
е 13 часа. От 13-часови те реално са 13-часови поради тези съпътстващи
дейности, които изброил. За всички **** дежурствата протичат по един и същи
начин.
Освен всички тези дейности, които
описал, имали и дейности, които са извън дежурствата и са били задължителни за
тях, на които трябвало да присъстват. Имали т.нар. подготовка, физически и
теоретични занятия, които били задължителни и били минимум едно на седмица.
Минималната продължителност била минимум един час. При един отчетен период от
три месеца, като съберат тези часове за трите месеца, стават 12 часа.
Съдът възприема показанията на
свидетеля като логични, последователни и основани на преки впечатления, макар
същият да се явява заинтересован предвид изявлението му, че води дела с
ответната дирекция.
Ищецът твърди, че е полагал труд
над нормативно установената продължителност в периода 25.02.2003 г. до 31.12.2011
г. В разпоредбата на чл.19, ал.2 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ е
посочено, че за държавните служители се
прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на
вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго. Предвид
липсата на изрична уредба относно продължителността на служебното време,
уредбата на същото, както и на извънредния труд намират разрешение в Закона за
МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал.1 от Закона за Министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/отм./ нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Ал.3 на същия текст пък предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно ал.5, т.2
на чл.211 от ЗМВР/отм./ работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и
с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа.
От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, въз основа на св. показания / предвид липсата на
документи, съхранявани при работодателя/ се установява, че ищецът е носил
дежурства в процесния период над нормативно установената продължителност на
служебното време, като надхвърлящите 50 часа, за които се полага допълнителен
платен годишен отпуск, като полагаемият се отпуск е в размер на 106 дни.
Обезщетението за този отпуск възлиза на 6077,62лв. – брутен размер. Съдът
възприема заключението на ССЕ като изготвено обективно, с необходимите знания и
опит в съответната област, както и съобразено с нормативната уредба – Закона за
Министерство на вътрешните работи /отм./, Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража, действали в процесния период, както и със св.
показания, поради липса на съхранени ежедневни ведомости от работодателя.
С приемането на чл. 136а КТ,
обнародван в ДВ бр. 25 от 16.03.2001 г., в сила от 31.03.2001 г., законодателят
е уредил нормативно правните последици от удължаването на работното време в
трудовото право като цяло, признавайки възможността за компенсация на положения
извънреден труд с почивка. Ето защо, поради субсидиарното приложение на общото
правило на чл. 136а КТ,
до изричното уреждане на тази правна възможност с Наредба № I-107 от 15.05.2001
г. /в сила от 1.06.2001 г./ за определяне на реда за обезщетение на служителите
на МВР, положили труд при превишаване продължителността на нормативно
установеното време, издадена на основание чл. 212, ал. 3 от ЗМВР от 1997 г. (отм.), ищецът е имал право на компенсация с почивка
и ако такава не му е била разрешена за ползване, тя би следвало да се
трансформира в парично обезщетение към датата на напускането му по негово
искане. За периода от 24.02.2003 г. до 30.09.2003 г. е предвидено ограничение
до 12 работни дни относно размера на допълнителния платен годишен отпуск като
компенсация за превишаване на нормативното време над 50-ия час. Изрично в
разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т.
9 от ЗМВР (отм.) в редакцията до 2006 г./, както и в тази на чл. 212, ал. 1, т.
3 от ЗМВР (отм.) (в редакцията му след 2006 г.), е предвидено
ограничение относно размера на полагаемия допълнителен годишен отпуск като
компенсация за превишението на нормативното време над 50-ия час, а именно - до
12 работни дни. Не може да се приеме, че тези 12 дни касаят всяко тримесечие,
защото това би означавало, че е съществувала възможност допълнителният платен
годишен отпуск за превишението над 50-тия час общо за годината да надхвърля
размера на редовния платен годишен отпуск, което очевидно не е била целта на
законодателя. Главният иск е за обезщетение за неизползван допълнителен платен
годишен отпуск за превишението над 50-ия час. Този отпуск е ограничен до 12
работни дни годишно. Върху претендираното обезщетение не се дължи мораторна
лихва. Според практиката на ВКС, изразена в решение № 60 от 29.04.2011 г.
по т. д. № 381 от 2010 г. на ВКС II т. о., решение № 218 от 12.07.2011 г.
по гр. д. № 804/2010 г. на I г. о. на ВКС и ТР № 3 от 19.03.96
г. по гр. № 3/1995 г. на ОСГК на ВС правото на вземане за
обезщетението възниква при настъпване на определените в закона предпоставки,
като парично и безсрочно. Поначало то е дължимо от деня на напускането на
работника /"уволнението" или прекратяването на правоотношението,
както е в случая/, но предвид липсата на нормативно установен падеж на същото,
за поставяне на кредитора в забава,
съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, е нужна покана до кредитора. От този момент могат да се
претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението.
При лежаща върху ответника доказателствена тежест
да установи, че е заплатил обезщетението след прекратяване на правоотношението
между страните, същият не е ангажирал доказателства в тази насока.
С оглед
изложеното съдът намира, че предявените искове се явяват доказани по основание
и размер, поради което следва да се уважат изцяло. С оглед уважаване на главния
иск следва да се уважи и претенцията на присъждане на обезщетение за забавено
плащане на главницата, считано от датата на предявяване на исковете до
окончателното им изплащане. Неоснователно се явява възражението на ответника за
погасяване на вземанията по давност, тъй като претендираните обезщетения са
предявени с искова молба, постъпила в
съда на 23.05.2019 г. Служебното правоотношение е било прекратено на *****
г., поради което и тригодишният давностен срок за предявяване на претенциите е
спазен.
С оглед изхода на делото и тъй
като ищецът претендира заплащане на разноски съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК, то на същия следва да се присъдят такива, които се констатираха в
размер на 1200лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът претендира
юрисконсултско възнаграждение, но предвид изхода на делото такова не следва да
му бъде присъдено.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.6 от ГПК върху ответника следва да се възложи и държавна
такса в размер на 243,10лв., както и разноски за ССЕ в размер на 100лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на
правосъдието, с адрес гр.София, бул.”Н.Столетов” № 21, да заплати на Б.Я.Б., ЕГН ********** ***, сумата от 6077,62лв./ шест
хиляди седемдесет и седем лева и 62ст./,
представляваща обезщетение в брутен размер за компенсиран с допълнителен платен
годишен отпуск, но неизползван до прекратяване на служебното правоотношение
между страните, считано от **** г., положен извънреден труд в периода от
25.02.2003 г. до 31.12.2011 г. в размер над 50 часа за всеки отчетен тримесечен
период, а именно допълнителен платен отпуск от 106дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2019 г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 1200лв./хиляда
и двеста лева/ – разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на
правосъдието, с адрес гр.София, бул.”Н.Столетов” № 21, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС сумата от 243,10лв./двеста
четиридесет и три лева и 10ст./ - държавна такса, както и 100лв./сто лева/ - разноски за ССЕ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ