Р
Е Ш Е Н И Е
№
2229
гр.
Пловдив, 06.12.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на тридесети ноември, през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Станка
Журналова и участието на прокурора Гинка Лазарова, като разгледа докладваното
от Председателя КАД № 1578 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Обжалвано е Решение № 21 от 09.01.2023г.
на Административен съд Пловдив, постановено по адм.д.№ 330/22г., ХХVIII състав, допълнено и поправено с
Решение № 949/22.05.2023г., с което Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”
е осъдена да заплати на Н.Е.Ц.
сумата от 17 384лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС за периода от 07.02.2016г. до
07.02.2022г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2022г. до окончателното
изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 100 000лв. и за
периода от 01.06.2009г. до 07.02.2016г. искът е отхвърлен.
Жалбоподателят Н.Е.Ц.,***, чрез адв. В.С.
обжалва решението в частта, в която искът е отхвърлен и моли същото да се
отмени и да му се присъди претендираното обезщетение в пълен размер. Оспорва и
възприетата от съда неоснователност на претенцията в частта на периода от
01.06.2009г. до 07.02.2016г., като погасена по давност.
Жалбоподателят Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София към Министерство на правосъдието,
чрез ст. юрисконсулт Ч., обжалва решението в осъдителната част. Твърди, че не
се установява да са претърпени вреди в резултат на посочените бездействия.
Оспорва жалбата на ищеца и моли същата да се остави без уважение.
Ответникът Министерство на правосъдието,
редовно призован не изпраща представител и не дава становище по жалбите.
Представителят на окръжна прокуратура
Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбите.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Пред Административен съд - Пловдив са
били предявени два обективно и субективно съединени иска с правно чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС, ведно с акцесорни претенции за заплащане на обезщетение за забава,
както следва:
1.Против Министерство на правосъдието за
периода от 02.06.1989г. до 01.06.2009г.в размер на 100 000 лева, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
2.Против ГДИН за периода от 01.06.2009г.
до датата за предявяване на иска 07.02.2022г., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска до окончателното изплащане;
С обжалваното решение по първият
обективно и субективно съединен иск произнасяне няма в диспозитива, но има в
мотивната част. В тази част касационна жалба не е подадена. Изрично в жалбата
на ищеца се сочи, че се иска да се отмени обжалваното решение в отхвърлителната
част.
Независимо от горното, жалбоподателят Н.Е.Ц.,
чрез процесуалния си представител адвокат С., настоява да е оспорил и решението
в непроизнесената част. Касае се за претенцията против Министерството на
правосъдието за периода 02.06.1989г.-01.06.2009г. С обжалваното решение се
приема, че ответникът, срещу когото е насочен искът е ненадлежен, поради което
претенцията е недопустима. Доколкото
няма изрично произнасяне в тази част, то би следвало по почин на съда и в
рамките на производство по чл.176 от АПК да се постанови надлежен съдебен акт в
тази част.
За пълнота и с оглед отговор на
поставените от жалбоподателя Ц. възражения, следва да се отбележи, че за така
претендирания период, независимо от това кой е надлежния ответник, и предвид
изричното възражение на ответната страна за настъпила погасителна давност,
претенцията, освен, че е предявена срещу ненадлежен ответник, както е приел
първоинстанционния съд, е и погасена по давност. Това е така, тъй като ищецът Ц. претендира
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в периода 02.06.1989 г. - 01.06.2009
г. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичането на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо (чл. 114 ЗЗД). Предявеният от Ц. иск се основава за твърдения за
бездействие на администрацията към Министерство на правосъдието и по-късно ГДИН
да подобри жизнените условия, в която пребивават задържаните лица. Правото на
обезщетение за вреди възниква за всеки ден, прекаран от задържаните лица в
неблагоприятна жизнена среда по причина проявеното от отговорните длъжностни
лица незаконно бездействие. Претенцията се счита погасена по давност, ако не е
предявена в петгодишен срок, считано от деня, в който е станала изискуема.
Исковата молба е подадена на 07.02.2022 г., с оглед на което претенциите са погасени по давност за периода до 07.02.2017г.
Тоест, за целия претендиран период от 02.06.1989г. до 01.06.2009г. е настъпила
погасителна давност, като отговор на въпроса по същество относно предявеният
против Министерство на правосъдието иск, който е приет за недопустим от
първоинстанционния съд и по отношение на който няма изрично произнасяне с
обжалвания съдебен акт, в частта, в която не се констатира да има подадена
касационна жалба.
По отношение на иска предявен против
ГДИН, касационния съд споделя мотивите на административния съда за това, че действително
са налице създадени неблагоприятни условия, за които се следва обезщетение за
претърпени неимуществени вреди. Но налице е настъпила погасителна давност за
времето от 01.06.2009 г., началната дата на претендирания период на
обезщетение, до 07.02.2017г. по изложените по-горе съображения относно началото
на настъпване на изискуемостта.
Затова и правилно първоинстанционния съд
е отхвърлил предявения иск против ГДИН за периода от 01.06.2009г. до
07.02.2016г. и неправилно е присъдил обезщетение за времето от 07.02.2016 г. до
07.02.2017г.
В частта, в която е присъдено обезщетение
за времето от 07.02.2017г. до 07.02.2022г., при определяне размера на
дължимото обезщетение съдът не се е съобразил с насоките в практиката на ЕСПЧ
за справедлива база за размера на обезщетението. При съобразяването на сочената
практика и на жизнения стандарт за страната, следва да се приеме, по аргумент
от §1 т.1 от ДР на Закона за социално подпомагане, че нивото на основни жизнени
потребности следва да е съразмерно на нивото на социално-икономическото
развитие на страната, което на свой ред отразява жизнения стандарт. При това
положение, доколкото минималната работна заплата като статистически показател е
общоприет и за отразяване на жизнения стандарт, следва да се приеме, че
по–ниският жизнен стандарт в България оправдава и базисното справедливо
обезщетение за лоши условия в местата за лишаване от свобода да бъде в размер
до 60 % (2.4 евро на ден) от минимално установените 4 евро на ден съобразно
жизнения стандарт в Унгария, така, както е прието в практиката на ЕСПЧ. Поради
това следващото се обезщетение следва да се намали по размер на 2,4 евро на
ден, а не както е определено от първоинстанционния съд на 4,09 евро на ден. Или
за периода от 07.02.2017г. до 07.02.2022г. дължимото обезщетение за 1826 дни
в размер на 2,4 евро на ден е 8543,04 лева. За присъденото над тази сума
обжалваното решение ще следва да се отмени.
По отношение на разноските се
констатира, че в полза на ищеца неправилно са били присъдени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение при липсата на представени доказателства за
действително направени такива. Видно от представения пред първоинстанционния
съд договор за правна защита и съдействие е, че в същия не е отбелязано
договореното възнаграждение да е било заплатено, поради което договорът не може
да се счита за разписка, доказваща действително извършени разноски. Други
доказателства за направените разноски няма. Следователно разноски за адвокатско
възнаграждение не се следват.
На основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ в полза
на ищеца следва да се заплатят от ответника направените в производството
разноски за заплатена държавна такса в размер на 5лв. и на 10лв., а ответникът,
на същото основание, следва да заплати в полза на съда направените разноски за
вещо лице в размер на 250лв.
На основание чл.10,ал.4 от ЗОДОВ в полза
на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.,
съразмерно с отхвърлената част от иска и съобразно размера по чл.37 от ЗПП, вр.
с чл.27ж от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 21 от 09.01.2023г. на Административен съд Пловдив, постановено по
адм.д.№ 330/22г., ХХVIII
състав, допълнено и поправено с Решение № 949/22.05.2023г., с което Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ София е осъдена да заплати на Н.Е.Ц.
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС за
периода от 07.02.2016г. до 07.02.2022г. в размер на 17 384лв., В ЧАСТТА за периода от 07.02.2016г. до 07.02.2017г.,
в частта на определения размер на
обезщетението за сумата над 8543,04/осем хиляди петстотин четиридесет и три
лева и 04 стотинки/ лева, както и в частта, в която Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“-София е осъдена да заплати на Н.Е.Ц. разноски в размер на
1975лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата
част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“-София да заплати на Н.Е.Ц.
сумата от 15/петнадесет/ лева разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“-София да заплати по сметката на Административен съд – Пловдив за
държавни такси сумата от 250 (двеста и петдесет) лева разноски за заплатено
възнаграждение за вещо лице.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: