О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№_260114
гр. Варна, _29.10.2020г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
като разгледа докладваното от съдията Писарова
т.д.№492 по описа за 2020г. на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна
жалба на ЕНЕРГО -ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *, Варна, чрез процесуален представител
адв.Б. срещу определение №2248/04.08.2020г., постановено по ЧГД №1467/2020г. по
описа на ВОС, Трети състав, с което съдът е прекратил производството по делото
поради недопустимост на частната жалба на енергийното предприятие. В жалбата се
твърди, че постановеният акт е незаконосъобразен, недопустим, неправилен и
необоснован.
От фактическа страна жалбоподателят
излага, че на 16.10.2019г. Агенция за закрила на потребителите е депозирала
заявление за издаване на заповед по реда на чл.410 ГПК срещу Енерго –про
Продажби АД, за парично вземане, по което е образувано ЧГД №16691/2019г. на
ВРС. Срещу издадената заповед е депозирано своевременно възражение от длъжника
по чл.414а ГПК за извършено доброволно плащане в срока за изпълнение, но се
оспорва задължението, обективирано в заповедта, за разноските присъдени в полза
на заявителя. Независимо от подаденото заявление, съдът с определение от
17.01.2020г. постановил издаване на изпълнителен лист за сторените в
заповедното производство разноски на заявителя по чл.414а ГПК. Това определение
на заповедния съд е обезсилено с определение на ВОС по ЧГД №533/2020г. като
делото е върнато на заповедния съд с указания да се произнесе с изричен диспозитив по възражението на
длъжника, по становището на заявителя както и по обезсилване изцяло или отчасти
на издадената заповед, а след това по издаването на изпълнителен лист.
С ново определение от 12.05.2020г.
съдът е постановил изрични диспозитиви за приемане възражението за погасяване
на главницата по заявлението от 19.00 лева, неприемане възражението в частта за
разноските като отказал обезсилване на заповедта изцяло. Срещу този акт на ВРС
е подадена частна жалба, която ВОС, ГО е приел за недопустима като насочена
срещу неподлежащ на обжалване акт съгласно чл.274 ГПК. Настоящата частна жалба
има за предмет именно това произнасяне на ВОС.
Според правните аргументи на
жалбата, въз основа на сезиране с възражение по чл.414а ГПК, заповедният съд дължи
акт, с който ако не приеме възражението следва да откаже обезсилване на
заповедта, съответно постанови издаване на изпълнителен лист в полза на
заявителя. Поддържа се, че когато съдът се произнася едновременно по
възражението и по издаване на листа, длъжникът има възможност да обжалва този
акт съгласно чл.407 ГПК. Тъй като в настоящия случай ВРС не е постановил
издаване на изпълнителен лист, а се е произнесъл само по възражението по
чл.414а ГПК, въззивният съд е приел недопустимост на обжалването на този акт.
Съдът е приел, че право на жалба за длъжника ще възникне в по-късен момент при
постановяване издаване на листа съгласно чл.407 ГПК. Жалбоподателят поддържа,
че при този развой се стабилизира заповедта за изпълнение, тъй като съдът е
отказал да уважи възражението, приел е дължимостта на разноските и е отказал
обезсилване на заповедта. След като възражението по чл.414а няма суспензивен
ефект, то въз основа на заповедта ще може да бъде издаден изпълнителен лист за
разноските. Ако жалбоподателят подаде частна жалба по чл.407 ГПК след
постановяване издаването на изпълнителен лист, тя ще е безсмислена поради
стабилизирането на акта /заповедта за изпълнение/ по чл.404 ГПК. Поддържа се,
че длъжникът е лишен от възможност за защита при постановен акт, в който
едновременно е отказано обезсилване на заповедта, но и не е разпоредено
издаването на изпълнителен лист. По този начин се нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в процеса. Моли за отмяна на обжалваното
определение като неправилно и незаконосъобразно, а след отмяната съгласно
чл.278, ал.2 ГПК, съдът да се произнесе и по частната жалба срещу определение
от 12.05.2020г. по ЧГД №16691/2019г. на ВРС като същото бъде отменено.
Претендират се сторените разноски в производството.
В срока за становище по частната
жалба не е постъпил отговор на насрещната страна АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ЕООД, редовно уведомена.
Съдът преценява жалбата за редовна –
подадена от надлежна страна, чрез легитимиран процесуален представител на
длъжника, при наличие на интерес от обжалването и при спазване на процесуалните
срокове и условия за редовност. Намира производството за процесуално допустимо.
По същество на жалбата съдът намира
следното:
Въз основа заявление на АГЕНЦИЯ ЗА
ЗАКРИЛА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ООД, по реда на чл.410 ГПК, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение в размер на 19.00 лева, представляващи
недължимо заплатена сума за възстановяване на ел.захранване на потребител, по
отношение на длъжника ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, а именно заповед
№7914/17.10.2019г. по ЧГД №16691/2019г. на ВРС. В срока за възразяване срещу
заповедта, длъжникът е подал възражение по образец, което с оглед изложените в
него фактически основания, представлява единствено възражение по чл.414а от ГПК. В него се излага, че длъжникът не дължи вземането по заповедта, тъй като
незабавно след получаване на същата е погасил задължението по посочената в
заповедта банкова сметка ***ение. Моли за обезсилване на заповедта за
изпълнение в частта за главницата и присъдената върху нея законна лихва.
По-нататък излага твърдения за липса на основание за подаване на заявлението,
съответно недължимост на разноските, сторени от заявителя и обективирани в
същата заповед. Моли за обезсилване на заповедта за изпълнение и в частта на
разноските на заявителя в размер на 325 лева.
Въззивният съд констатира, че препис
от възражението е връчен на заявителя АЗП ЕООД на 04.12.2019г. като в указания
срок е постъпило становище за неоснователност на възражението в частта за
разноските. Налице е признание, че главницата по заповедта е заплатена
своевременно, макар след подаване на заявлението. Моли за издаване на
изпълнителен лист за сторените разноски, въз основа на заповедта за изпълнение.
Поддържа, че длъжникът е дал повод за предявяване на вземането по съдебен ред,
тъй като неоснователно е начислил и събрал от потребителя недължима такса, не е
възстановил сумата в продължение на две години до подаване на заявлението по
чл.410 ГПК. Във възражението длъжникът сам признава, че действията му по
погасяване на главницата са започнали на 18.10.2019г., т.е. ден след образуване
на заповедното производство на 17.10.2019г. Оспорва извършеното на 18.10.2019г.
плащане чрез пощенски паричен превод. Изразява становище за неоснователност на
възражението по чл.414а ГПК.
Постановеното от ВРС определение от
17.01.2020г. за издаване на изпълнителен лист в полза на АЗП за сторените
разноски по чл.414а ГПК е обезсилено с определение по ЧВГД №533/2020г. на ВОС,
ГО, поради което съдът не го обсъжда.
С последващо определение от
12.05.2020г. заповедният съд, след обезсилване на първоначалното му произнасяне
е приел възражението на Енерго про Продажби АД, в частта относно заплащане на
главницата, за основателно. В останалата част за разноските, съдът е приел
възражението на длъжника за неоснователно като оставил без уважение искането за
обезсилване на заповедта по чл.410 ГПК. Мотивите на заповедния съд са липса на
правно основание за обезсилване на заповедта в тази хипотеза, чрез посочване на
предвидените в ГПК изрично възможности за постановяване на този резултат. Съдът
е препратил към мотивите в предходно свое определение от 17.01.2020г. относно
дължимостта на разноските на заявителя. Съдът е отложил произнасянето си по
искането за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение.
Предмет
на настоящата жалба е постановеното от ВОС по ЧВГД №1467/2020г. на ВОС , ГО, с
което е прекратено производството по делото с мотиви за недопустимост на
частната жалба срещу акта на съда, с който се произнася по възражението по
чл.414а ГПК. Видно от частната жалба, по която е образувано ЧГД №1467/2020г. на
ВОС, ГО, същата касае единствено определението на ВРС в частта, в която е
оставил без уважение възражението по чл.414а от ГПК на Енерго про Продажби АД
срещу заповедта в частта за присъдените на заявителя разноски от 325 лева. В
останалата част определението следва да се счита влязло в законна сила.
За разлика от възражението по чл.414 ГПК, с което се оспорва вземането по заповедта /било по основание, било по
размер/, възражението по чл.414а ГПК се основава на твърдение за частично или
цялостно плащане на вземането в срока за доброволно изпълнение. Чрез
разпоредбата се цели да се провери дали претендираното от заявителя - кредитор
вземане е спорно, а също така да се разреши окончателно спора между страните,
вкл. в частта за сторените в производството разноски.
В чл.414а, ал.4 ГПК са уредени две
хипотези: когато възражението е подадено в срок и съдържа изявление на
длъжника, че е изпълнил задължението по заповедта в срока за доброволно
изпълнение, ако заявителят не подаде становище в срок, съдът само на това
основание следва да обезсили изцяло или частично заповедта за изпълнение
съобразно обхвата на твърдяното, без да изследва доколко е налице реално
изпълнение, респ. доказано поведение на длъжника, изключващо отговорността за
разноски за производството. Във втората хипотеза, когато заявителят е подал
становище в срок, както е в случая, съдът следва да се произнесе по
възражението и постъпилото становище. Това предполага постановяване на акт за
решаване на материалноправния спор, чрез проверка на твърденията на страните и
преценка на представените доказателства. Ако приеме, въз основа на съвпадащите
твърдения на страните или изхождайки от писмените доказателства, че плащане е
налице, респективно, че с поведението си длъжникът не е дал повод за
предявяване на вземането, съдът е длъжен да постанови диспозитив, с който да
приеме възражението по чл.414а ГПК. В случай, че го приеме, заповедният съд
следва да се произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист,
обективирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение като следва да
го остави без уважение, поради липса на изпълняемо право до размера на
платеното, респ. до този на разноските. В тази хипотеза защитата на кредитора е
именно по реда на частната жалба срещу разпореждането за изпълнителен лист
/арг. чл.407 ГПК/. Но, ако съдът приеме,
че възражението не е доказано, следва да се произнесе с нарочен диспозитив, с
който не приема възражението, като в този случай постанови издаване на
изпълнителен лист в полза на заявителя съгласно заповедта за изпълнение, която
е влязла в сила и в тази ѝ част. За длъжника в този случай ще е налице
аналогична защита по реда на обжалване на разпореждането за изпълнителния лист.
Настоящият състав намира определението
на ВОС, ГО от 04.08.2020г. за неправилно. Като е прекратил производството
поради недопустимост на частната жалба, съдът не е съобразил извършените до
момента по спора процесуални действия както и смисъла на уредената в чл.414а ГПК процедура, не е взел предвид дадените вече по повод на предходно обжалване указания
до заповедния съд по разрешаване на спора и дължимото произнасяне съгл.чл.278,
ал.3 ГПК. При положение, че с определението си РС е разгледал възражението на
длъжника и становището на заявителя по реда на чл.414а, ал.4, предложение второ ГПК, то заповедта за изпълнение влиза в сила, вкл. в частта за разноските,
поради което не може да се приеме, че определението на заповедния съд не
подлежи на обжалване. Аргумент за това е предвиденото изрично обжалване на
заповедта в частта за разноските по чл.413 ГПК. Чрез производството в чл.414а ГПК се цели именно разрешаване на спора, вкл. в частта за сторените в
заповедното производство разноски. Дали съдът ще се произнесе с разпореждане за
издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя /поради неприемане
възражението по чл.414а ГПК/ или ще откаже издаване на изпълнителен лист
/поради основателност на възражението на длъжника/, съответно дали ще приеме
или не възражението, процесуалните последици са стабилизиране на заповедта и трансформирането
ѝ в изпълнително основание по чл.404, т.1 ГПК, въз основа на което ще
следва да бъде издаден изпълнителен лист в полза на заявителя. Прекратявайки
производството въззивният съд препятства правото на защита на длъжника и се
отклонява от логиката на процедурата в чл.414а ГПК. Разпоредбата е нова, приета
с ДВ бр. 86 от 2017г., след постановяването на Тълкувателно решение №4/2013 г.
на ВКС, съгласно т.10 в от което се предвижда, че ако кредиторът е получил
изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение
от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е
отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен
лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на
извършеното от длъжника плащане. Настоящата разпоредба доразвива цитираното
разрешение като целта е при извършено плащане спорът между страните да се
разреши без иницииране на исково производство по чл.422 ГПК. С оглед
постигането на тази цел, видно от ал. 4 на чл. 414а, се предвижда при подаване
на становище от заявителя съдът да се произнесе по възражението, вкл. по
искането за разноски. Ако въззивният съд приема, че е необходимо произнасяне с изричен диспозитив по
възражението на длъжника /по арг. от ал.4, предложение второ на чл.414а ГПК/, а
не в мотивите на акта по повод издаването или не на изпълнителен лист, то
следва да предостави възможност на длъжника да обжалва тази преценка на
заповедния съд, чиито последици са стабилизиране на заповедта изцяло. Определението
на ВОС следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия с преценка по същество на депозираната частна
жалба.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №2248/04.08.2020г.,
постановено по ЧГД №1467/2020г. на ВОС, ГО и ВРЪЩА делото на въззивния съд за продължаване
на съдопроизводстветите действия по частната жалба на Енерго про Продажби АД
срещу определение от 12.05.2020г.по ЧГД №16691/2019г. на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: