РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 976
гр. Пловдив, 17 юни 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ
отделение, ХІІ състав в закрито съдебно
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА
разгледа
докладваното от съдията Мариана Михайлова административно дело № 344 по
описа за 2022 год. на
Административен съд – гр.Пловдив и взе предвид следното:
Образувано е по иск с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, предявен от Л.Х.К., ЕГН **********,***, чрез процесуалния
представител адв. К.Б.,***,
за осъждане на ответника
да му заплати сумата от 17 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес; притеснение; силна фрустрация; чувство на
онеправданост и липса на перспектива и предвидимост от незаконосъобразното
задържане по ЗМВР и фактическите действия при осъществяването му,
представляващи административна дейност по чл.72 от ЗМВР, за времето от около
15.00 часа на 22.06.2016г. до 15.00 часа на 23.06.2016г., първоначално в
сградата на І –во РПУ- Пловдив, а от 03.00 часа на 23.06.2016г. – в ареста на
ІV – то РПУ- Пловдив, ведно с дължимата законна лихва върху посочената сума, от
датата на увреждането до датата на окончателното изплащане на обезщетението.
В този смисъл,
предметът на настоящия административноправен спор, е очертан, съгласно Определение
№ 3 от 07.02.2022г. на смесен петчленен състав на Върховен административен съд
и Върховен касационен съд на РБ по дело
№ 49/2021г., с което е прието следното:
КОМПЕТЕНТЕН да
разгледа иска, предявен от Л.К. ***, за обезщетяване на неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, притеснения, силна фрустрация, чувство за онеправданост
и липса на перспектива и предвидимост от незаконното задържане по чл. 72 от ЗМВР и
фактическите действия при осъществяването му е Административният съд-Пловдив.
КОМПЕТЕНТЕН да
разгледа иска, предявен от Л.К. срещу Прокуратурата на РБ и ОД на МВР-Пловдив,
за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения,
силна фрустрация, чувство за онеправданост и липса на перспектива и предвидимост
от нарушение на чл.5, пар.1 и чл.5,пар.2 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи /КЗПЧОС/, както и от нарушение на правото на ЕС -
конкретно на Директива 2012/13/ЕС от 22.05.2012г. относно правото на информация в наказателното
производство и на Директива 2013/48/ЕС на ЕП и на Съвета от 22.10.2013г.
относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в
производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване
на трето лице, при задържане и осъществяване на връзка с трети лица и консулски
органи през периода на задържане и претърсване и изземване, осъществени на
22.06.2016г.: във фамилната пететажна сграда, в която се помещават жилището на
ищеца, жилищата на децата му и на негови възрастни роднини, офисът на
представляваното от него дружество и кабинетите на частната, осъществявана от
съпругата му практика по дентална медицина; на търговски обект/
автокомплекс/бензиностанция на дружеството в гр. Пловдив, в нарушение на чл.7 и чл.17 от
Хартата на основните права на ЕС, чл.8 от КЗПЧОС и чл.1 от Протокол 1 към
КЗПЧОС, съгласно чл.2, ал. 1,т. 1 и 2 от ЗОДОВ, е Районният съд-Пловдив.
Съгласно определението на смесения петчленен състав е постановено делото ДА
СЕ ВЪРНЕ на Административния съд - Пловдив за процедиране съгласно указанията в
настоящото определение.
В изпълнение на това съдебно определение, е постановено Определение №
230/11.02.2022г. по настоящото административно дело № 344/2020г., с което е РАЗДЕЛЕНО производството по административно дело №
344/2022г. по описа ни Административен съд Пловдив по отношение на исковата претенция предявена от Л.Х.К. ***,
за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения,
силна фрустрация, чувство за онеправданост и липса на перспектива и
предвидимост от незаконното задържане по чл. 72 от ЗМВР и фактическите действия
при осъществяването му и исковата претенция предявена от Л.Х.К. срещу
Прокуратурата на РБ и ОД на МВР-Пловдив, за обезщетяване на неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, притеснения, силна фрустрация, чувство за
онеправданост и липса на перспектива и предвидимост от нарушение на чл.5, пар.1
и чл.5,пар.2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
/КЗПЧОС/, както и от нарушение на правото на ЕС - конкретно на Директива
2012/13/ЕС от 22.05.2012г. относно правото на информация в наказателното
производство и на Директива 2013/48/ЕС на ЕП и на Съвета от 22.10.2013г.
относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в
производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване
на трето лице, при задържане и осъществяване на връзка с трети лица и консулски
органи през периода на задържане и претърсване и изземване, осъществени на
22.06.2016г.: във фамилната пететажна сграда, в която се помещават жилището на
ищеца, жилищата на децата му и на негови възрастни роднини, офисът на
представляваното от него дружество и кабинетите на частната, осъществявана от
съпругата му практика по дентална медицина; на търговски обект/
автокомплекс/бензиностанция на дружеството в гр. Пловдив, в нарушение на чл.7 и
чл.17 от Хартата на основните права на ЕС, чл.8 от КЗПЧОС и чл.1 от Протокол 1
към КЗПЧОС, съгласно чл.2, ал. 1,т. 1 и 2 от ЗОДОВ, и акцесорните към тях
претенции и е ИЗПРАТЕНО делото по подсъдност на Районен съд Пловдив за разглеждане на
исковата претенция предявена от Л.Х.К. срещу Прокуратурата на РБ и ОД на
МВР-Пловдив, за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
притеснения, силна фрустрация, чувство за онеправданост и липса на перспектива
и предвидимост от нарушение на чл.5, пар.1 и чл.5,пар.2 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, както и от нарушение
на правото на ЕС - конкретно на Директива 2012/13/ЕС от 22.05.2012г. относно
правото на информация в наказателното производство и на Директива 2013/48/ЕС на
ЕП и на Съвета от 22.10.2013г. относно правото на достъп до адвокат в
наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и
относно правото на уведомяване на трето лице, при задържане и осъществяване на
връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане и претърсване
и изземване, осъществени на 22.06.2016г.: във фамилната пететажна сграда, в
която се помещават жилището на ищеца, жилищата на децата му и на негови
възрастни роднини, офисът на представляваното от него дружество и кабинетите на
частната, осъществявана от съпругата му практика по дентална медицина; на
търговски обект/ автокомплекс/бензиностанция на дружеството в гр. Пловдив, в
нарушение на чл.7 и чл.17 от Хартата на основните права на ЕС, чл.8 от КЗПЧОС и
чл.1 от Протокол 1 към КЗПЧОС, съгласно чл.2, ал. 1,т. 1 и 2 от ЗОДОВ, и
акцесорните към нея претенции.
В мотивите на Определение № 3 от 07.02.2022г. на смесен петчленен състав на Върховен
административен съд и Върховен
касационен съд на РБ е прието, че Административният съд, на който ще се изпрати за
разглеждане искът и акцесорните към него, следва да остави без движение
производството, за да уточни сумата, която се претендира от ОД на МВР-Пловдив в
този случай. След това АдмС-Пловдив следва да прецени допустимостта на иска,
съобразно предпоставките за това – наличие на отменен като незаконосъобразен
административен акт или твърдяно незаконосъобразно действие или бездействие на
административния орган при или по повод на изпълнение на административната
дейност.
В изпълнение на тези указания съгласно Разпореждане №
1026/11.02.2022г. , постановено по адм. дело № 344/2022г., Съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ подадената
искова молба от Л.Х.К.. УКАЗАЛ Е на ищеца, че в 7-дневен срок от получаване на
съобщението следва да посочи и уточни :
- Да посочи конкретен
административен акт (като индивидуализира същия с №, дата на издаване и органът, който го е издал), отменен по съответния ред, даващ основание за
предявяване на иск за обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК,и/или конкретните фактически действия и/или бездействия на административен
орган или длъжностно лице от структурите на ОД на МВР, от които се твърди, че
са претърпени вреди (в случай, че се твърдят
такива,да посочи, кога и от кой
административен орган са извършени, съответно не са извършени, точно в какво се
изразяват), и в тази връзка да уточни какво е искането му отправено до
съда, с оглед разпоредбата на чл. 204, ал. 4 във връзка с чл. 203, ал. 1 от АПК;
- да
уточни сумата, която се претендира срещу
ОД на МВР Пловдив по отношение на исковата претенция за вреди от незаконно
задържане за срок от 24 часа по реда на чл.72 от ЗМВР;
- да
уточни сумата на акцесорната претенция
за мораторна лихва за периода от 16.11.2017г. до 16.11.2020г. по отношение на
исковата претенцията срещу ОД на МВР Пловдив за вреди от незаконно задържане за
срок от 24 часа по реда на чл.72 от ЗМВР;
-да представи препис от
уточнението към исковата молба за ответника и за Окръжна прокуратура -
гр.Пловдив.
В изпълнение на
указанията на съда е постъпило е уточнение с вх.№ 3605/22.02.2022г., по описа
на Административен съд Пловдив от Л.Х.К., чрез процесуалния представител адв. К.Б..
Във въпросното уточнение се сочи, че не е налице отменен административен акт,
от който ищецът да е претърпял вреди, тъй като е получил четливи копия на
заповедта за задържане години след самото задържане, и тъй като отмяната на
заповедта за задържане не е елемент от исковата претенция за обезщетение от
нарушение на Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ или на правото на ЕС. В тази насока ищецът е
посочил, че задържането му е представлявало незаконно фактическо действие,
противоречащо на Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ и на правото на ЕС, и по – конкретно описаните в
исковата молба правни норми. Сочи се още, че претенцията в настоящото производство
е за сума, която напълно съвпада със сумата, претендирана с исковете, свързани
със задържането /не претърсването и изземването/, които ще се разглеждат в гражданския съд, и с
което уважаване, К. би бил компенсиран изцяло. Ищецът сочи, че предявява исковата
си претенция в настоящото производство, при условията на евентуалност, в случай,
че исковете, които ще се разглеждат от гражданският съд, не бъдат уважени или
не бъдат уважени изцяло. В този смисъл се иска производството по настоящото
дело да бъде спряно, до приключване на производството по делото пред Районен
съд – Пловдив, който е приет за компетентният съд, съгласно Определение № 3 от 07.02.2022г. на смесен петчленен състав на Върховен
административен съд и Върховен
касационен съд на РБ.
Пловдивският
административен съд, като обсъди данните по делото намира, че исковата молба,
досежно претенцията, определена /съгласно Определение
№ 3 от 07.02.2022г. на смесен петчленен състав на Върховен административен съд
и Върховен касационен съд на РБ/, като подсъдна на Административен съд Пловдив, е процесуално недопустима, поради което същата
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото -
прекратено. Съображенията за това са следните:
Каза се, че исковата
претенция, предмет на настоящия административноправен спор /очертан съгласно Определение № 3 от
07.02.2022г. на смесен петчленен състав на Върховен административен съд и
Върховен касационен съд на РБ/, касае обезщетяване на вредите от незаконосъобразното
задържане на К. по ЗМВР и фактическите действия при осъществяването му, в който случай е осъществена административна
дейност по чл.72 от ЗМВР. В тази насока е необходимо да се посочи, че действията
на органите на ОД на МВР Пловдив при осъществяване на правомощията им по чл.72
от ЗМВР се обективират в издаване на ИАА – Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ – задържане по реда на чл.72 от ЗМВР, което се
обема от понятието за административна дейност по смисъла на чл. 1 от АПК./така и в този смисъл е
Определение № 11 от 27.02.2020г. по гр.д № 51А/2019г., смесен петчленен състав
на ВКС и ВАС/. В процесния случай е издадена Заповед за прилагане на ПАМ, а
именно Заповед за задържане на лице Рег.№ 432-33-71/Екз. от 22.06.2016г.,
издадена от полицейски орган от ОД на МВР- Пловдив. Не се твърди, не се установява от данните по
делото въпросният административен акт да е обжалван, съответно да е отменен като незаконосъобразен по реда на
инстанционния контрол, следователно същият е влязъл в законна сила.
В случая,
без всякакво съмнение, предметът на настоящия административноправен спор,
очертан съгласно определението на смесения петчленен състав на ВКС и ВАС, касае иск за обезщетение за вреди, причинени
на граждани от незаконосъобразни актове и действия на административни органи и
длъжностни лица по смисъла на чл.203 и
сл. от АПК. В разпоредбата на
чл.204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявения
иск по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете,
предвидени в ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния
акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите
на ал.3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с
влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на
административния акт, респ незаконосъобразността на действието или
бездействието, като нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или
бездействието се установяват преюдициално от Съда, пред който е предявен искът
за обезщетение. При това положение,
за да се формира извод за допустимостта на предявения иск, е указано на ищеца,
в изпълнение и на Определение № 3 от
07.02.2022г. на смесен петчленен състав на Върховен административен съд и Върховен
касационен съд на РБ, да уточни дали
вредите, които претендира, произтичат от
отменен като незаконосъобразен или от нищожен административен акт, респ. от
незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или
длъжностно лице при или по повод осъществяване на административна дейност. В
изпълнение на дадените указания ищецът изрично е посочил в уточнението си с
вх.№ 3605/22.02.2022г., по описа на ПАС /
т.2 от същото/, че не е налице отменен административен акт, от който да е претърпял
вреди. В тази насока сочи, че задържането му е представлявало незаконно
фактическо действие, противоречащо на Конвенцията и правото на ЕС и на по - конкретно описаните в
исковата молба правни норми / точка 7 от същото/.
Както
вече, бе казано, за да подлежат на разглеждане от административния
съд, исковете за обезщетение за вреди, следва да са предявени като последица от
отменени, като незаконосъобразни административни актове. В случая от
доказателствата по делото се установява, че Заповед за задържане на лице Рег.№
432-33-71/Екз. от 22.06.2016г.,издадена от полицейски орган при ОД на МВР
Пловдив, не е отменена по реда на инстанционния контрол, а
напротив, същата не е обжалвана и е влязла в законна сила, и като такава е
породила правни последици, поради което не е налице предвидената в чл.204, ал.1
от АПК процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.203, ал.1 от АПК,
във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В казуса не е налице и
хипотезата на чл.204, ал.3 и 4 от АПК,
тъй като каза се, че дейността на органите на МВР осъществявана по реда на чл.72
от ЗМВР е административна дейност, като действията на административните органи
по повод задържане на лицето в тази насока, се обективират в индивидуален административен
акт, а именно Заповед за прилагане на ПАМ – задържане на лице. Законосъобразността
на тези действия се проверява по повод обжалването на административния акт, а
именно заповедта за прилагане на ПАМ, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.72,
ал.4 от ЗМВР, а в случая, такъв контрол
не е осъществен, заповедта за задържане не е отменена като незаконосъобразна и
е влязла в законна сила. Действително, ищецът сочи в уточнението си с вх.№
3605/22.02.2022г., по описа на ПАС /т.7
от същото/, че задържането му представлява незаконно фактическо действие, което
противоречи на Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ и на правото на
ЕС и по – конкретно в описаните в исковата молба правни норми. В този случай,
обаче и както вече бе казано претенцията не е подсъдна на Административен съд
Пловдив е и изпратена на ПРС, който е приет за компетентния съд съгласно Определение № 3 от 07.02.2022г. на смесен петчленен състав на Върховен
административен съд и Върховен касационен съд
на РБ. В този контекст не може да се приеме за основателно и твърдението
на ищеца, направено в уточнението с вх.№ 3605/22.02.2022г., по описа на ПАС /
т.10 от същото/, че претенцията в настоящото производство
напълно съвпада с исковите претенции, свързани със задържането, които ще се
разглеждат от гражданския съд, и с чието уважаване, К. би бил компенсиран,
поради което и исковете в настоящото производство са предявени при условията на
евентуалност. В случая, соченото от ищеца съединяване на исковете претенции, при
условията на евентуалност, които претенции, са подсъдни на различни съдилища,съгласно
разрешен спор за подсъдност, от смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, е недопустимо.
Касае се за две отделни искови претенции с различен предмет,очертан в
определението на смесения петчленен състав, като предмет на исковата претенция
в настоящото производство /подсъдно на Административен съд - Пловдив, съобразно
Определение № 3 от 07.02.2022г. на
смесен петчленен състав на Върховен административен съд и Върховен касационен
съд на РБ/, е обезщетяване
на вредите от незаконосъобразното задържане по ЗМВР, при осъществяване на
административна дейност по реда на чл.72 от ЗМВР и акцесорната претенция, а
предмет на производството пред Районен съд Пловдив, е обезщетяване на вредите,
свързани с незаконосъобразното задържане, в нарушение на чл.5, пар.1 и чл.5, пар.2 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, както и от нарушение
на правото на ЕС - конкретно на Директива 2012/13/ЕС от 22.05.2012г. относно
правото на информация в наказателното производство и на Директива 2013/48/ЕС на
ЕП и на Съвета от 22.10.2013г. относно правото на достъп до адвокат в
наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и
относно правото на уведомяване на трето лице, при задържане и осъществяване на
връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане и претърсване
и изземване, осъществени на 22.06.2016г.: във фамилната пететажна сграда, в
която се помещават жилището на ищеца, жилищата на децата му и на негови
възрастни роднини, офисът на представляваното от него дружество и кабинетите на
частната, осъществявана от съпругата му практика по дентална медицина; на
търговски обект/ автокомплекс/бензиностанция на дружеството в гр. Пловдив, в
нарушение на чл.7 и чл.17 от Хартата на основните права на ЕС, чл.8 от КЗПЧОС и
чл.1 от Протокол 1 към КЗПЧОС, съгласно чл.2, ал. 1,т. 1 и 2 от ЗОДОВ, и
акцесорните към нея претенции.
Предвид
гореизложеното е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение и
претенцията на ищеца, направена с уточнението с вх.№ 3605/22.02.2022г., по описа на ПАС за спиране на настоящото производство, до приключване на производството
пред компетентния районен съд, тъй като
не е налице твърдяната преюдициална връзка между двете производства, по смисъла на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, във връзка
с чл.144 от АПК.
Ето защо, Съдът намира, че исковата
молба следва да бъде върната на подателя на основание чл. 130 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс, като недопустима, а
съдебното производството по делото да бъде прекратено, като следва да бъде
оставено без уважение и направеното искане за спиране на настоящото
производство до приключване на производството пред Районен съд Пловдив, по
исковете, които са подсъдни на този съд, съобразно Определение № 3 от 07.02.2022г.
на смесен петчленен състав на Върховен административен съд и Върховен
касационен съд на РБ.
Водим от горното, Съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ВРЪЩА исковата молба с правно основание чл.1, ал. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/,
предявена от Л.Х.К., ЕГН **********,***, чрез процесуалния представител
адв. К.Б.,***, за
осъждане на ответника
да му заплати сумата от 17 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес; притеснение; силна фрустрация; чувство на
онеправданост и липса на перспектива и предвидимост от незаконосъобразното
задържане по ЗМВР и фактическите действия при осъществяването му,
представляващи административна дейност по чл.72 от ЗМВР, за времето от около
15.00 часа на 22.06.2016г. до 15.00 часа на 23.06.2016г., първоначално в
сградата на І –во РПУ- Пловдив, а от 03.00 часа на 23.06.2016г. – в ареста на
ІV – то РПУ- Пловдив, ведно с дължимата законна лихва върху посочената сума, от
датата на увреждането до датата на окончателното изплащане на обезщетението.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 344 по описа за 2022г. на Административен съд – град Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по настоящото производство до
приключване на производството пред Районен съд Пловдив, по исковете, които са подсъдни
на този, съобразно Определение № 3 от 07.02.2022г. на смесен петчленен състав на Върховен административен
съд и Върховен касационен съд на РБ.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в едноседмичен срок
от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :