Решение по дело №291/2024 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба от И. П. А. от [населено място] против Решение № 35 от 31.07.2024 г. по АНД № 20232310200655/2023 г. по описа на Районен съд – Елхово. Със съдебния акт е потвърден Електронен фиш серия К № *******, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство. Със същото решение в тежест на И. П. А. са възложени разноските по производството пред ЕРС в размер на 80 лева.

Претендира се отмяната на решението на Елховския районен съд по съображения за неговата неправилност. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати редица съществени пропуски, довели до недоказаност на вмененото нарушение, респ. до незаконосъобразност на издадения ЕФ. Сочи, че допуснатите нарушения на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.20215 г. при съставянето на протокола за използване на АТСС са от съществено значение и препятстват разкриването на обективната истина досежно съставомерността на нарушението. Иска се отмяната на атакуваното решение и на потвърдения с него електронен фиш. Не е заявена претенция за разноски.

В съдебно заседание касаторът И. П. А., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касацията – ОД на МВР–Ямбол, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирано по делото писмено възражение се застъпва тезата за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения. Иска се потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт с присъждане на разноските по делото. Предявява се претенция за разноски, като се прави и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура–Ямбол намира решението на районния съд за незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че с оглед непопълването на всички реквизити в съставения протокол за използване на АТСС при реализиране отговорността на нарушителя са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до невъзможност категорично да се установи съставомерността на вмененото нарушение и опорочаващи издадения ЕФ. Иска се постановяване на съдебен акт, с който да се уважи касационната жалба.

Административен съд–Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 35 от 31.07.2024 г. по АНД № 20232310200655/2023 г. по описа на Районен съд – Елхово, с което е потвърден ЕФ серия К № *******, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на И. П. А. от [населено място] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършено от нея нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство. Със същото решение в тежест на А. са възложени разноските по производството пред ЕРС в размер на 80 лева.

За да постанови този резултат, съдът приема от фактическа страна, че на 13.09.2022 г. в 23:35 часа, на територията на община Елхово на път І-7, км. ***, извън населено място с посока на движение от [населено място] към ГКПП Лесово, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В26“ от 50 км/ч, И. П. А. управлява лек автомобил „Ш. К.“ с рег. № [рег. номер], със скорост от 79 км/ч при разрешена такава от 50 км/ч, като превишаването на разрешената скорост е с 29 км/ч след приспадане на толеранс от 3 км/ч върху отчетената скорост от 82 км/ч, установено с АТСС ARH CAM S1 с № *****d*. Към датата на заснемане на нарушението техническото средство било годно и калибрирано съобразно отразяванията в приложените по делото Протокол № 51-СГ-ИСИС от 03.11.2021 г., издаден от Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Г. М. към БИМ, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. с приложения към него и протоколи от проверки с номера 51-С. И. от 03.11.2021 г.; 73-С-ИСИС от 15.10.2020 г.; 69-С-ИСИС от 22.10.2019 г. и 002-С. И. от 24.01.2023 г. на Български институт по метрология - ГД „Мерки и измервателни уреди“, Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“. Съставен е и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 261р-19397 от 27.09.2022 г., от който е видно, че на 13.09.2022 г. е било използвано за контрол АТСС - ARH CAM S1 с № *****d* за времето от 22:22 до 01:00 часа на път І-7, км 308, извън населено място, където е въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч с поставен пътен знак; към протокола е приложена и снимка на разположението на уреда, използван за контрол, както и докладна записка от младши инспектор Г. В. относно извършената дейност с посоченото АТСС на 13.09.2022 г.

Въз основа на горната фактическа обстановка районният съд приел от процесуална страна, че административнонаказателното производство е проведено без допуснати съществени нарушения на установените процесуални правила. По същество съдът приел, че от събраните по делото доказателства категорично се установява извършителството на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателката, а издаденият електронен фиш е преценен като такъв в съответствие с материалния закон по подробно изложени съображения. Наведени са и доводи досежно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН, като е преценено, че наложеното наказание по вид („глоба“) и размер (100 лева) е в съответствие с разписаното в чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. При задълбочена преценка на фактите и обстоятелствата по делото и събраните доказателства правилно е прието от съда, че в административнонаказателното производство по установяване на процесното административно нарушение и издаване на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи отмяната му. Оспореният електронен фиш съдържа изискуемите от чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити и е издаден по законоустановения ред. Обстоятелството, че при издаването му е съобразен толерансът от минус 3 км/ч е в съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Материалноправната законосъобразност на оспорения електронен фиш ЕРС е обосновал с безспорно доказания според отразеното в мотивите на съдебния акт факт на извършеното нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП от страна на жалбоподателя, независимо от обстоятелството, че част от реквизитите в съставения Протокол за използване на АТСС не са попълнени, каквото е и основното възражение на касатора в настоящото производство. ЕРС приел в своя акт, че допуснатите пропуски не са толкова съществени, че да не е възможно отразените в протокола данни да се кредитират. Въз основа на това е счетено, че процесното мобилно АТСС е било разположено временно на участък от пътя, като осъществяването на контрола с него не е било във време на движение, съответно са спазени визираните в чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.20215 г. изисквания за съставяне на протокол за използването на АТСС и на снимка на разположението на уреда. Въпреки че представената снимка за разположението на АТСС е неясна и не би могло категорично да се установи, че е направена в деня на осъществявания контрол, съдът, въз основа на отразяванията в Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 261р-19397 от 27.09.2022 г. и приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС, приел за доказано, че нарушението е установено в границите на контролирания участък при максимално разрешена скорост за същия от 50 км/ч. Посочено е също, че измерването и регистрирането на скоростта, както и записът на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично, т.е. координатите на мястото, където е измерена, регистрирана и записана скоростта на движение на МПС, не се вписват от съответно лице, а се отпечатват автоматично с отпечатването на снимковия материал, поради което за безспорно установено е прието наличие на съответствие между мястото на нарушението, посочено в приложената снимка, и мястото на нарушението, отразено в издадения електронен фиш, както и местоположението на използваното АТСС. Изложени са и съображения, че непосочването в протокола на разстоянието от пътния знак с ограничението до АТСС също не се отразява на годността на протокола за установяване на извършеното нарушение, тъй като в случая не е от значение дали самата камера е разположена в зоната на действие на пътния знак, а дали настройките на обхвата на заснемане на камерата са такива, че да заснема само тези МПС, които са в зоната на действие на пътния знак „В26“. В протокола изрично е отразено, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, както и че наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването, като това удостоверяване е скрепено с подпис на удостоверилия го полицейски служител. Не се отразява на годността на протокола според мотивите на въззивната инстанция и погрешното посочване на протокола за извършена метрологична проверка на процесното АТСС, доколкото от приобщения към доказателствения материал Протокол № 51СГ-ИСИС от 03.11.2021 г. се установява, че използваното при проверката устройство е проверено и е установено, че грешките при измерването не надвишават максимално допустимите такива за типа средство за измерване.

Доводите на ЕРС за материалноправна законосъобразност на електронния фиш напълно се споделят от касационния състав. На стр. 3 от приложеното техническо описание към удостоверение за одобрен тип на АТСС, раздел „Технически и метрологични характеристики“ (Приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126), най- доброто положение на камерата е, ако ъгълът между оста на камерата и посоката на превозното средство е минимален и камерата е инсталирана на 1 - 1,5 м над фаровете на превозните средства. Ако камерата е прекалено далече от регистрационния номер, символите може да не са достатъчно големи да бъдат разпознавани, а ако разстоянието е прекалено малко, може да се окаже, че част от регистрационния номер е над зрителното поле на камерата, (когато превозното средство е близо до страничната част на платното или регистрационния номер не е в средата на превозното средство). Максималното разстояние, за което АТСС може да извърши коректно заснемане на регистрационния номер на ППС според техническото описание е до 150 метра. В случая от снимковия материал е виден регистрационен номер на превозното средство, което сочи, че АТСС е било позиционирано на разстояние до 150 м от мястото за контрол така, както е отбелязано и в самия протокол за използването му. Видна е и измерената скорост, която сочи за превишение над допустимата от 50 км. Протоколът за използване на АТСС е годно писмено доказателство да установи факта, че на мястото за контрол има ограничение 50 км/ч, означено с пътен знак. След като представените снимки от използваното АТСС визуализират регистрационния номер на превозното средство, часът и датата на нарушението, мястото за контрол, което съответства на вписаното в ЕФ, ЕРС правилно е потвърдил издадения електронен фиш. Превишението на скоростта е в предвидения в чл. 182, ал. 21, т. 3 от ЗДвП диапазон, за което се налагана „глоба“ от 100 лева. Съображенията на ЕРС за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН напълно се споделят от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не следва да се преповтарят.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника по касацията за юрисконсултско възнаграждение, което следва да се присъди в полза на ОДМВР-Ямбол като разноски за касационната инстанция в минимален размер от 80 лева съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид обстоятелството, че в производството пред Административен съд - Ямбол защитата от юрисконсулт се свежда до депозиране на възражение по касационната жалба.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35 от 31.07.2024 г. по АНД № 20232310200655/2023 г. по описа на Районен съд – Елхово.

 

ОСЪЖДА И. П. А. от [населено място], с адрес за кореспонденция: община Бургас, п. к. № ****, [населено място], [улица], да заплати на О. Д. Н. М. - ЯМБОЛ, разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

Решението е окончателно.