Р Е Ш Е Н И Е
Номер 105/26.07. Година 2019
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На единадесети юли Година две хиляди и
деветнадесета
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова
ЧЛЕНОВЕ:
Павлина Димитрова
Ангелина
Лазарова
Секретар Петранка Паскалева
Прокурор Владимир Чавдаров
като разгледа докладваното от съдия
Лазарова
ВЧНД № 226 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.313 и сл. от НПК, вр.чл.436 от НПК и е образувано по жалба от Г.А.И.
чрез процесуален представител адв. Н. С. срещу определение на ОС- гр.
Търговище, № 96/04.06.2019г. по ЧНД № 28/2019г., с което е оставена без
уважение молба за съдебна реабилитация на жалбоподателя.
Варненският
апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото констатира, че
жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект и като допустима
следва да бъде разгледана. По същество в нея се сочи, че определението е
неправилно. Защитникът оспорва извода на съда, че не са налице доказателства за
добро поведение от изтърпяване на последното наказание до момента. Позовава се
на документите, че срещу И. не са образувани наказателни дела, няма други
осъждания и на тази основа редица съдебни състави са правили извод за наличие
на добро поведение. С жалбата са представени декларация от фактическата съпруга
на осъденото лице и Удостоверение от ЧСИ за прекратяване на изпълнително дело
поради изплащане на дължимата по изпълнителен лист по НОХД № 841/2006г. на РС
гр. Търговище сума. В с.з. защитникът представя и Удостоверение от СИС гр.
Търговище, че спрямо осъденото лице няма висящи изпълнителни дела.
Прокурорът
от въззивната прокуратура счита, че молбата за реабилитация не следва да бъде
уважена, тъй като липсват данни за изплащане на глобата, наложено с определение
от 26.10.2004г. по НОХД № 852/2004г. на РС гр. Търговище.
В
съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата и моли молбата за
реабилитация да бъде уважена. Подчертава наличието на всички предпоставки,
включително и изтеклата 15 годишна давност, погасяваща задължението за изплащане
на глобата. Моли за отмяна на постановеното определение.
Жалбоподателят
моли да бъде реабилитиран.
Съставът
на въззивната инстанция след запознаване с материалите по делото счита жалбата
за основателна.
За
да остави без уважение молбата за реабилитация първоинстанционният съд изложил
мотиви - че не са били представени и събрани доказателства: молителят да е
възстановил причинените вреди от умишлените престъпления, справка, че няма
образувани изпълнителни дела, доказателства за добро поведение на молителя, за
времето от изтърпяване на наказанията до момента на постановяване съдебния акт.
Съдът
заявил, че съобразно смисъла на правната норма чл.434 от НПК и трайната съдебна
практика, в тежест на молителя е да представи доказателства за посочените
обстоятелства, което той не е сторил независимо от дадените му указания в
разпореждането за насрочване на делото.
Липсата
на доказателства за поведението на осъдения е била установена още към
администриране на молбата от съдията с изготвяне на разпореждането от 30.04.19г.
Тогава съдията преценил, че не са налице доказателства за доброто поведение на И.
и му дал указания да представи характеристика.
В
с.з. лично и чрез защитника си молителят обяснил, че работи на частно и не може
да представи официална характеристика за поведението си. Изслушвайки
пледоарията на прокурора, в последната си дума И. заявил: че ако е знаел, че
могат и съседи и членове на семейството му да свидетелстват е щял да ги помоли
и нямало да му откажат.
Съдът
не счел за необходимо да предостави тази възможност на молителя, като отложи
с.з. за изслушване на свидетели, и разгледал делото.
Независимо
от предходната проверка от докладчика на книжата по делото – констатацията за
липса на доказателства по чл. 87 ал. 1 т. 2 от НК е направена едва в мотивите
на разглежданото определение.
При
отсъствие на необходими за решаването на делото доказателства законът и
практиката налагат – съдът служебно да ги изиска или да разясни на страните
като им укаже и даде възможност да ги представят. Възлагайки „в тежест на
молителя“ представянето на относимите доказателства, съставът на ТОС не е
съобразил задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г.
на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК: „въпрос № 5, а именно дали съдът следва служебно да събира доказателства за изпълнение на
наложеното наказание, респ. за предприетите действия за изпълнението му, както
и за предприетите действия по
възстановяване на причинените от престъплението вреди. Разпоредбата на чл.
435 от НПК е процесуална и урежда производството за съдебна реабилитация,
инициирано по молба на осъдено лице, като в предметния й обхват се включва
проверка относно наличието на материално правните предпоставки за това, уредени
в чл. 87 от НК. Като типично съдебно
производство за него са приложими всички процесуални техники за пълно и
всеобхватно изясняване на посочените предпоставки, което не изключва
възможността съдът служебно да събира доказателства в съгласие с принципните
положения по чл. 13 и чл. 107, ал. 2 от НПК.“.
Следвало е
първоинстанционният съд внимателно да установи непредставените с молбата
необходими източници и да предприеме действия по събирането им. Не е било
уважено и изявлението на молителя, че може да доведе свидетели, които да
разяснят какво е било поведението му.
В
срока за подаване на жалба срещу определението молителят се е сдобил с
декларация, имаща стойност на характеристика, приобщена към доказателствата от
настоящата инстанция, както и документ за възстановяване на вреди по едно от
наказателните производства. С представяне на удостоверението от СИС на РС
Търговище за отсъствие на изпълнителни производства срещу осъдения, пред
въззивната инстанция са осигурени необходимите и достатъчни книжа за
разглеждане на молбата за съдебна реабилитация на И..
В хода
на първоинстанционното производство правомощията по служебно събиране на
доказателства не са били осъществени и е бил постановен процесуално
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
На
основание чл. 436 ал. 3 от НПК при отмяна на определението в производството по
реабилитация въззивната инстанция решава делото. С оглед на това и съставът
пристъпи към разглеждане на молбата на Г. И. по същество.
Съображенията
на състава с оглед осъжданията на молителя и основанията по чл. 87 от НК са
следните:
1).По НОХД №
852/2004г. с Определение от 26.10.2004г на Районен съд Търговище, в сила от
26.10.2004г., било одобрено постигнатото споразумение, по силата на което било
безспорно установено, че на 01.12. 2003г. в гр.Търговище И. осъществил състав
на престъпление по чл. 170, ал.2 във вр. с ал.1 във. вр. с чл.20, ал.2 във вр.
с чл. 63, ал.1, т.4 от НК, за което
с приложение на чл.55, ал.1, т.2, б."б"
от НК му било наложено наказание "глоба"
в размер на 200 /двеста/ лева.
По
отношение на това наказание прокурорът счита, че не са налице доказателства за
внасяне на глобата, а защитникът сочи, че наказанието е погасено по давност.
Първоинстанционният съд напълно е пропуснал да разгледа правната значимост на
това осъждане.
Съставът
на въззивната инстанция намира за необходимо да посочи следното:
Наказанието
по посоченото производство е определено в
нарушение на правилата на чл. 62 от НК, който никога не е допускал за
деяние, извършено от непълнолетен да бъде налагана глоба. Конкретно, към 01.12.2003г.,
когато било извършено деянието, наказанията, възможни спрямо непълнолетни
извършители са били: лишаване от свобода; обществено порицание и лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност по чл. 37, точка 7.
Актуалната
към 26.10.2004г., когато е било одобрено споразумението, редакция на чл. 55,
ал.1, т.2, б."б" от НК е предвиждала възможността за замяна на
лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел (в случая с
редукцията по чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК) – с поправителен труд, пробация или с
глоба от сто до хиляда лева, а за
непълнолетните - с пробационни мерки или с обществено порицание.
Определението не е било преразглеждано от по-горен съд и е
влязло в сила, установявайки
незаконосъобразно наказание за непълнолетния към извършване на престъплението И..
В този смисъл са и относимите примери от практиката на ВС и ВКС - Решение № 109
от 16.III.1979 г. по н.о.х.д. № 103/79 г., II н. о., Решение № 191 от
11.04.1994 г. по н. д. № 97/1994 г., I н. о., Решение № 212 от 19.03.2007 г. на
ВКС по кас. д. № 881/2006 г., I н. о., Решение № 539 от 29.11.2010 г. на ВКС по
н. д. № 488/2010 г., I н. о.
С оглед указанията по Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018
г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК, неизпълнението
на едно наказание в определените от закона случаи не препятства настъпването на
реабилитация. В съображенията на ВКС по т. 2 от посоченото ТР е изяснен
механизмът: „за да бъде реабилитирано лице, което не е изтърпяло наложеното му
наказание, е необходимо последователно
да изтекат двата законови срока – давностният и срокът за реабилитация“, а
в отговора по т. 3 се разяснява, че „Когато е наложено наказание глоба, което
не е изпълнено, ако за събирането й не е образувано изпълнително производство,
реабилитация е допустима след последователното изтичане на давността по чл. 82,
ал. 1, т. 5 или по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК, според това дали е
спирана или прекъсвана, и на срока за реабилитация по чл. 86, чл. 87 или чл.
88а от НК.“.
В конкретния случай, предвид писмените доказателства, срещу И.
не е образувано и водено дело за събиране на така наложената му
(незаконосъобразно) глоба. Поради непредприемане на никакви действия по
прекъсване и спиране на давността, по чл. 82 ал. 1 т. 5 от НК на 26.10.2006г. е изтекъл давностният
срок за събирането й.
Видно
от указанията на ВКС, „Според това дали се извършва преценка за реабилитация по
право, по съдебен ред или пълна реабилитация, сроковете са диференцирани и са
установени в закона. При неизпълнено наказание началният момент, от който
започват да текат, е изтичане на давността за изпълнение, вместо от
изтърпяването му.“. Тъй като по делото се разглежда молбата за реабилитация на И.
по чл. 87 ал. 1 от НК, то следва да се приеме, че относимият към съдебната
реабилитация срок от три години е изтекъл на
26.10.2009г.
С
оглед на изложеното, наказанието по НОХД № 852/2004г. е било погасено по
давност и за него е изтекъл необходимият за съдебната реабилитация на И. по
това осъждане срок.
2).По НОХД № 264/2006г.
с Определение от 27.03.2006г на Районен съд Търговище, в сила от 27.03.2006г., било одобрено
споразумение, по силата на което било безспорно установено, че на 01.03.2006
година в гр.Търговище И. осъществил състав на престъпление по чл. 343Б ал.1 от НК и на основание чл. 55 ал.1 т. 2 б"б" от НК му било наложено
наказание пробация на основание чл.42а ал. 4 във вр. с ал. 3 т.1 във вр. с ал.
2 т.1, 2 и 6 във вр. с ал. 1 от НК с мерки - "задължителна регистрация по
настоящ адрес" и "задължителни периодични срещи с пробационен
служител" за срок от по шест месеца, и 100 часа „безвъзмезден труд в полза
на обществото“, които да се положат в рамките на шест месеца. На основание
чл.343г от НК му било наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от един месец, като на основание чл. 59 ал. 3 от НК било приспада
времето през което е бил лишен по административен ред от възможността да
управлява МПС.
По ЧНД № 461/2006г. с Определение 11.12.2006г. на Окръжен
съд Търговище, в сила от 19.12.2006г., наказанието по НОХД № 264/06 г. на ТРС
на И. било заменено с наказание лишаване
от свобода за срок от два месеца, което на осн. чл. 66, ал.1 от НК било
отложено с изпитателен срок от две
години, считано от влизане на
споразумението по НОХД № 264/2006 г. на Търговищкият районен съд.
Съставът на въззивната инстанция констатира, че
определението от 11.12.2006г. на Окръжен съд Търговище, в сила от 19.12.2006г.,
е незаконосъобразно, тъй като
заменящото по чл. 43 А т. 2 от НК наказание лишаване от свобода е било отложено
с изпитателен срок от две години в нарушение на чл. 66 ал. 1 от НК (от три до
пет години) и с неправилно определен начален момент, отправен към датата на
акта за налагане на замененото наказание пробация. По силата на чл. 43 А т. 2,
предл. последно, наказанието лишаване от свобода може да бъде под минимума по
чл. 39 ал. 1 от НК, но това не се отнася до рамките на изпитателния срок за
отлагането му, който с оглед определеното наказание лишаване от свобода за срок от две месеца, е следвало да бъде
определен между три години и три години и два месеца. Началният момент на
броенето му е влизането в сила на определението по чл. 452 ал. 1 от НПК – ТР
№6/30.06.2014г. на ОСНК, т. 1.
С оглед на изложеното от 19.12.2006г. е започнал да тече
определеният незаконосъобразно, но в полза на осъденото лице, изпитателен срок
в размер на 2 години.
В рамките на изпитателния срок, през месец октомври 2008
г. И. извършил деянието по чл. 244 ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което
бил осъден по НОХД № 32/2010г. на ТОС. Възникнала предпоставка за привеждане в
изпълнение по чл. 68 ал. 1 от НК на наказанието лишаване от свобода за срок от
два месеца по ЧНД № 461/2006г. Този факт не бил констатиран от съда при
постановяване на Присъда № 14/05.03.2010г. по НОХД № 32/2010г. на ТОС и при
последващото групиране по ЧНД № 298/2010 г. по описа на Окръжен съд гр.
Търговище, с определение, влязло в законна сила на 22.12.2010г. Напълно е
пропуснат и от състава на ТОС, постановил разглежданото определение.
Наложеното на И. наказание
по ЧНД № 461/2006г. лишаване от свобода за срок от 2 месеца, отложено по
чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 2 години не
е привеждано в изпълнение. Посочените указания по Тълкувателно решение № 2
от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК, са приложими и спрямо това
осъждане.
В конкретния случай, началото на срока по чл. 82 от НК е
моментът, в който наказанието по ЧНД № 461/2006г. е станало неизпълнимо, а
именно - с изтичане на изпитателния срок на
19.12.2008г. Тъй като по привеждането на наказанието в изпълнение (при
съществуващите за това основания) не са били извършени никакви действия от
компетентните затова органи, с изтичане на срока по чл. 82 ал. 1 т. 4 от НК, на 19.12.2013г. е изтекъл давностният
срок за изпълнението му. С оглед текущата процедура по чл. 87 ал. 1 от НК,
следва да се приеме, че относимият срок от три години е изтекъл на 19.12.2016г.
Предвид изложените съображения, неизпълнението на
наказанието по ЧНД № 461/2006г. на ТОС не препятства постановяване на
реабилитация на И. по осъждането.
3). По НОХД № 841/2006г., с Присъда №
104/29.11.2006г. на Районен съд Търговище, в сила от 15.12.2006г., И. бил
признат за виновен в това, че на 14.07.2006г. в гр.Търговище причинил на Никола
Господинов Николов от същия град средна телесна повреда, изразяваща се в
избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и
на основание чл. 129, ал.1 от НК му било наложено наказание шест месеца
"лишаване от свобода", чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
По НОХД№ 923/2009г., НОХД
№ 32/2010г. и ЧНД № 298/2010 г. по описа на Окръжен съд гр. Търговище, това
наказание е било привеждано в изпълнение, при съответен режим на изтърпяване.
С оглед данните по свидетелството за съдимост е било
изтърпяно на 06.10.2010 г. Срокът по чл. 87 ал. 1 от НК е изтекъл на 06.10.2013г.
Видно от Удостоверение № 9062/11.06.2019г. на ЧСИ № 769,
по ИД № 20077690400020, образувано по ИЗ, издаден на 28.12.2006г. от РС
Търговище на основание решението по НОХД № 841/2006г. с взискател Никола
Николов, и длъжник Г.И., дължимата сума от 1148лв. и такси в размер на 113,
24лв. са били платени и производството било прекратено на 15.10.2007г. Този
документ установява, че подлежащите на възстановяване причинени вреди,
неимуществени с оглед предмета на обвинението, са били компенсирани от
осъденото лице.
4). По НОХД№
923/2009г., с Присъда № 25/18.01.2010г. на Районен съд Търговище, потвърдена с Решение № 28/22.03.2010 г. по ВНОХД № 42/2010
г, по описа на Търговищки окръжен съд, в сила от 22.03.2010г., И. бил признат
за виновен в това, че в периода от неустановен ден през м. Септември 2008 г. до
05.06.2009 г. осъществил състав на престъпление по чл. 290, ал. 1 във вр. с чл.
20, ал.3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание
една година и шест месеца "лишаване от свобода", което да изтърпи в
затвор при първоначален "строг" режим.
От това деяние не са настъпили съставомерни материални щети,
чието възстановяване да е дължимо от И.. Неимуществените вредни последици,
изразяващи се в засегнати обществени отношения, свързани с извършеното
престъпление против правосъдието, не могат да бъдат възстановени от осъденото
лице. Установяването на извършеното престъпление и определянето на
справедливото за него наказание са средствата за отстраняване на негативните
резултати от престъпната му дейност.
По ЧНД № 298/2010 г. по описа на Окръжен съд гр. Търговище,
с определение, влязло в законна сила на 22.12.2010 г., това наказание е било
групирано с осъждането по НОХД № 32/2010 г. и изтърпяно на 19.05.2012г.
Срокът по чл. 87 ал. 1 от НК е изтекъл на 19.05.2015г.
5).По НОХД № 32/2010г., с Присъда №
14/05.03.2010г. на Окръжен съд Търговище, потвърдена с решение на АС-Варна от
10.06.2010 г. и с решение № 376 от 08.11.2010 г. на ВКС, в сила от
08.11.2010г., И. бил признат за виновен в това, че през месец октомври 2008 г.
осъществил състав на престъпление по чл. 244, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
за което му било наложено наказание две години "лишаване от свобода"
което да изтърпи в ЗОЗТ, при първоначален "строг" режим на
изтърпяване на наказанието на осн. чл. 60, т. 2 от ЗИНЗС.
C
Определение № 90
от 15.12.2010 г. по НЧД № 298/2010 г. по описа на Окръжен
съд гр. Търговище, влязло в законна сила на 22.12.2010 г. по чл. 25 ал. 1 вр.
чл. 23 ал. 1 от НК на И. било определено общо наказание по присъда № 25 от
18.01.2010г. постановена по НОХД № 923/ 2009 г., влязла в сила на 22.03.2010г.,
с която му било наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от
свобода, и присъда № 14 от 05.03.2010г. на ОС гр.Търговище по НОХД № 32/2010
г., влязла в сила на 08.11.2010 година, с която му било наложено наказание от
две години лишаване от свобода, като било наложено по-тежкото от двете
наказания, а именно две години лишаване от свобода, което да изтърпи в
Затворническо общежитие от закрит тип" при първоначален режим „строг"
, на основание чл.60, т.2 от ЗИНЗС.
На 19.05.2012 г. било изтърпяно наказанието, групирано между
осъжданията по НОХД № 923/ 2009 г. и НОХД № 32/2010 г.
Срокът по чл. 87 ал. 1 от НК е изтекъл на 19.05.2015г.
От
деянието по чл. 244 ал. 1 от НК не са настъпили съставомерни материални вреди,
чието възстановяване да е дължимо от И.. С присъдата не е създадено
изпълнително основание за събиране равностойността на прокараните в обръщение
от осъдения три подправени банкноти. Плащане, покриващо непризнато частно
държавно вземане, обективно не може да бъде направено в НАП – то е недължимо и
неизвестно на органите по събиране на държавни вземания. С оглед предмета на
защита на правната норма, принадлежността й към гл. VІ, раздел ІV от НК
„Престъпления против паричната и кредитната система“ е видно и, че
неимуществени вреди не могат да бъдат причинени.
Едва
след подробното разглеждане на данните по съдимостта,
изтърпяването/неизтърпяването на наказанията, наложени на И., при съобразяване
на относимата и задължителна съдебна практика, би могъл да се обобщи извод за
основанията по чл. 87 ал. 1 от НК. Срокът от три години е изтекъл за всяко от
тях, последно спрямо осъждането по ЧНД № 461/2006г. на ТОС - на 19.12.2016г.
Подлежащите на възстановяване вреди са били поети от осъденото лице, а други
изпълнителни производства спрямо него не са водени. Спрямо И. няма данни за
образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения.
Предпоставката
по чл. 87 ал. 1 т. 1 от НК, в срока от изтърпяване на наказанието лицето да е
имало добро поведение, следва да бъде установявана според конкретните фактически
положения. И. живее в малко населено място, работи „на частно“ с баща си, има
две деца и фактическо съжителство с тяхната майка. В представената
характеристика М. Давидкова сочи, че той е прилежен баща и се отнася добре към
близките и колегите си. Безспорно е, че данните, че срещу него не се водят
наказателни производства, подкрепят извода за правилно отношение на молителя
към произтичащите от законите задължения на всеки от гражданите на обществото.
На състава на въззивната инстанция не са известни основания да се твърди, че И.
няма добро поведение, такива не се извличат от доказателствата по делото.
Следва да се отчита и фактът, че цялостният период на престъпна дейност от
01.12.2003г. до 05.06.2009г., за която е бил осъждан, е по-малък от периодът,
изтекъл от понасяне на ефективното общо наказание от 19.05.2012 г. до настоящия
момент, което очертава трайният характер на настъпилото поправително и
превъзпитателно отражение на наказанието спрямо личността му. Молбата за
реабилитация, сама по себе си, изразява желанието му да утвърди предприетите от
него положителни промени.
При
тази доказателствена основа съставът формулира извод, че искането за
реабилитация по осъжданията по НОХД № 852/2004г. на Районен съд Търговище; НОХД
№ 264/06 г. на РС Търговище, променено по ЧНД № 461/2006г. на Окръжен съд
Търговище; НОХД № 841/2006г. на Районен съд Търговище; НОХД№ 923/2009г. на
Районен съд Търговище и НОХД № 32/2010г. на Окръжен съд Търговище е
основателно.
Поради
което и на основание чл.436 ал. 3 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ определение № 96/04.06.2019г. на ОС
- гр. Търговище по ЧНД № 28/2019г., и
РЕАБИЛИТИРА Г.А.И. по
отношение на осъжданията по:
НОХД № 852/2004г. на РС Търговище;
НОХД № 264/06 г. на РС Търговище, променено
по ЧНД № 461/2006г. на ОС Търговище;
НОХД № 841/2006г. на РС Търговище;
НОХД№ 923/2009г. на РС Търговище и
НОХД № 32/2010г. на Окръжен съд Търговище.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.