Присъда по дело №15527/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта:	31
Дата:	6 февруари 2023 г.
Съдия:	Танка Петрова Цонева

Дело:	20211110215527
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 31
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
СъдебниС.С.И.

заседатели:Д.С.Д.
при участието на секретаря А.Б.К.
и прокурора Г. Кр. Г.
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20211110215527 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото,
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия В. И. Р. - роден на ХХХХ г. в гр. АДРЕС
българин, българско гражданство, средно образование, неженен, работи като
транжор в „Бул Комерс“ ЕООД, с постоянен адрес: гр. АДРЕС ж.к. „АДРЕС,
осъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че:
На 29.12.2020 г. в гр. София, ул. „Милин камък“ № 14, магазин „Моята
месарница“, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 600 лв.
(шестстотин лева), собственост на ФИРМА, от владението на Ф. П. В. -
управител на търговския обект, без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от НК, като го
признава за НЕВИНОВЕН в частта на обвинението по смисъла на чл.195,
ал.1, т.6 от НК, а именно, че престъплението е извършено в качеството му на
длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение - В. Р.
1

бил назначен на длъжност „обслужващ магазин“ с трудов договор №
49/12.08.2020 г. със задължение по длъжностна характеристика да приема
парични суми, връща ресто и издава касови бележки и фактури.

На основание чл.194, aл.1 НК вр. чл.54 от НК на подс. Р. се налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК се ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.

ОСЪЖДА на основание чл.45 ЗЗД подсъдимия В. И. Р. (с установена
по делото самоличност) да заплати на гражданския ищец ФИРМА
обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 600 лева
(шестстотин) лева.

ОСЪЖДА на основание чл.2 от ТАРИФА за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
подсъдимия В. И. Р. (с установена по делото самоличност) да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС сумата от 50 (петдесет)
лева –държавна такса за уважения граждански иск.

ОСЪЖДА подсъдимия В. И. Р. (с установена по делото самоличност)
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените в хода на делото
разноски в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева по сметка на Софийски
районен съд.

ОСЪЖДА подсъдимия В. И. Р. (с установена по делото самоличност)
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените в хода на делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2160 (две хиляди сто и
шестдесет) лева в полза на гражданския ищец ФИРМА.

2

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Софийски градски съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ОТ № 31 от 06.02.2023 г.
ПО НОХД № 15527/2021 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ

Софийският районен съд е сезиран с внесен от Софийската районна
прокуратура обвинителен акт срещу подс.В. ИЛ. Р. ( с установена по делото
самоличност), за това, че:
На 29.12.2020 г. в гр. София, АДРЕС магазин ХХХХ, отнел чужди
движими вещи - парична сума в размер на 600 лв. (шестстотин лева),
собственост на ХХХХ ХХХ от владението на Ф. П. В. - управител на
търговския обект, без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои, като кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е
възползвало от служебното си положение - В.Р. бил назначен на длъжност
„обслужващ магазин“ с трудов договор № 49/12.08.2020 г. със задължение по
длъжностна характеристика да приема парични суми, връща ресто и издава
касови бележки и фактури - престъпление по чл. 195, ал.1, т. 6, вр. чл. 194,
ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението.
Изразява становище, че от събраните доказателства по делото безспорно се
установила фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт –
осъществяване на изпълнителното деяние; неговият автор –подс. Р. и
длъжностното качество, което притежавал; настъпилият съставомерен
резултат и причинно –следствената връзка между деянието и настъпилата
имуществена вреда в патримониума на ощетеното юридическо лице. Ето
защо, пледира съдът да признае подс.В.Р. за виновен по така повдигнатото
обвинение, като предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода” в размер на една година, изпълнението на което да бъде отложено по
реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
По –нататък прокурорът предлага на основание чл.23, ал.1 от НК
вр.чл.25, ал.4 вр.ал.1 от НК по отношение на подс. Р. да бъде наложено едно
общо най-тежко наказание между наказанието по настоящото дело и това,
наложено на подсъдимия по НОХД № 534/2021 г. по описа на РС – Дупница,
а именно „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на
което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
Счита, че гражданският иск следва да бъде уважен в пълен размер от съда,
като основателен и доказан.
На последно място, представителят на държавното обвинение пледира
подс. Р. да бъде осъден да заплати направените разноски по делото.
Пълномощникът на гражданския ищец ХХХХ –адв.Д. – САК излага
аргументи, че повдигнатото спрямо подс.Р. обвинение се доказало в хода на
съдебното следствие, както от обективна, така и от субективна страна, поради
1

което следвало да се приемат за доказани и всички елементи от състава на
деликта, представляващи основание за уважаване на предявения от
дружеството граждански иск.
Пледира по отношение на подсъдимия да бъде постановена осъдителна
присъда, като изразява становище, че не следва да се прилага разпоредбата на
чл.66 от НК. Претендира присъждане на направените разноски от ощетеното
юридическо лице , за които представя списък и доказателство за
извършено плащане.
Служебният защитник на подсъдимото лице –адв.Й.- САК пледира за
постановяване на оправдателна присъда по така повдигнатото обвинение,
като счита същото за недоказано от събраните по делото доказателства.
Излага доводи, че в случая липсвали както преки, така и косвени
доказателства, които по своя характер и в своята съвкупност да водят до
извода, че подс. Р. е извършител на престъплението, в което е обвинен. В
тази връзка сочи, че в разпитите си всички свидетели разказали това, което са
разбрали от Т.Г., а не споделят лични възприятия. Освен това, от
заключението на приетата по делото видео-техническа експертиза също не се
установявало безспорно извършването на деянието.
На следващо място, според защитата, по делото не се доказало и
длъжностното качество на подс. Р.. Същият бил назначен на работа в
дружеството ХХХХ с трудов договор на длъжността „обслужващ магазин“,
като реално работел като транжор или месар, който разфасовал месото и го
подреждал във витрината на магазина. Подсъдимият нямал достъп до касата
на магазина, като не работел с парични средства и с клиенти. Тези факти се
установявали както от приложените по делото писмени доказателства, така и
от показанията на работодателите му. Ето защо, според защитата деянието не
било съставомерно по чл.195, ал.1, т.6 от НК.
В заключение адв.Й. сочи, че гражданският иск не следвало да бъде
уважаван от съда, тъй като последният се явявал неоснователен и недоказан.
Прави възражение за прекомерност на претендираните от процесуалния
представител на гражданския ищец разноски.
Подсъдимият В. ИЛ. Р. дава обяснения по обвинението, като заявява, че
не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Твърди, че на
процесната дата си тръгнал от магазина, защото изобщо не се разбирал с
колегата си, като му обяснил, че иска да напусне работа, защото не издържал
на темпото и напрежението в магазина.
В правото си на последна дума подс.Р. отправя молба към съда да бъде
оправдан.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като обсъди доводите на страните и предвид разпоредбата на
чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното:
Подсъдимият В. ИЛ. Р. е роден на ХХХХ г. в гр. АДРЕС, българин, с
2

българско гражданство, със средно образование, неженен, работи като
транжор в „Бул Комерс“ ЕХХХ с постоянен адрес: гр. АДРЕС, ХХХХ
осъждан, ЕГН **********.
На 12.08.2020 г. между подс. В. ИЛ. Р. и ХХХХ ХХХ с управител Й.
бил сключен Трудов договор № 49, по силата на който подс.Р. бил назначен
на длъжност „обслужващ магазин”, с място на изпълнение на трудовите
задължения в магазин ХХХХ, находящ се в гр. София, ул.“Милин камък“ №
14. Същият постъпил на работа на 12.08.2020 г. Работата на подс. Р. била
свързана с получаването на месото в магазина, неговото транжиране и
подреждането му в съответната витрина. Управител на магазина бил св.Ф.В..
Работата в магазина била организирана в две работни смени –първа и втора.
На 29.12.2020 г. на работа първа смяна в гореописания търговски обект
били св.Л.К., св.К.И. и Т.Г. – продавач –консултанти и свИ.Ц. и подс.В.Р. –
транжори.
Продавач–консултантите обслужвали клиентите, а транжорите
транжирали месото, след което зареждали витрините в магазина. В обекта
освен основната каса, която се намирала в търговската му част, имало
обособена втора каса, която се намирала в гарберобното помещение
(съблекалнята). В тази каса се съхранявала сума в размер на 1281 лева в
дребни банкноти -5 и 10 лева и монети с различен номинал, които се
използвали от продавач –консултантите за разваляне на по–едри банкноти, за
да имат оборотни пари за работа с клиентите, на които да могат да връщат
необходимото ресто. Всяка сутрин и вечер парите в тази втора каса се
преброявали от продавач-консултантите, за което се изготвял протокол за
приемане или предаване. Касата не се заключвала, като достъп до нея имали
всички работници от съответната смяна, но принципно с нея работели само
продавач-консултантите, и никога не била отчитана липса на парични
средства в тази каса.
На 29.12.2020 г. сутринта около 08:00-08:30 часа св.К.И. преброила
парите в касата, след което съставила и подписала протокол за това. Работата
в търговския обект през този ден била напрегната и динамична, имало много
клиенти предвид предстоящите новогодишни празници.
Около 9:30-10:00 часа подс.Р. казал на колегите си, че излиза за малко,
за да си купи закуска. Минало доста дълго време (около час, час и половина),
през което същият не се върнал в търговския обект. Това направило
впечатление на колегите му, като Т.Г. споделила с тях, че е видяла подс.Р.
малко преди да излезе в близост до втората каса и след като той забелязал, че
го гледа, се притеснил. Именно това обстоятелство наложило преброяване на
паричната сума в тази каса, което било извършено от св.И., като била
установена липса от 600 лева.
СвИ.Ц. се обадил на св.Ф.В. – управител на търговския обект, който
пристигнал на място и в негово присъствие за извършеното преброяване на
парите в касата бил изготвен и подписан протокол.
3

Св.В. направил няколко опита да се свърже по мобилния телефон с
подс.Р., но не успял, тъй като телефонът му бил изключен. След това
прегледал записите на камерата в търговския обект, и видял, че подс.Р. излиза
от гарберобното помещение, като държи едната си ръка в джоба, който бил
доста пълен. След това подсъдимия излязъл от магазина, пресякъл улицата и
излязъл от обхвата на камерите.
За случилото сесв.Ф.В. подал жалба в 04 РУ – СДВР.
Впоследствие със Заповед № 33/29.12.2020 г. на управителя на ХХХХ
трудовото правоотношение с подс.Р. било прекратено на основание чл.71,
ал.1 от КТ, без предизвестие, по инициатива на работодателя, поради
злоупотреба с доверието му. Документите били изпратени на подс.Р. по
пощата на известния му на работодателя адрес, но същите се върнали като
неполучена пратка.
От заключението на назначената и изготвената в хода на съдебното
следствие видео-техническа експертиза на два броя електронни носители
(флаш памет), съдържащи видео файлове със записи от охранителна камера в
търговския обект е видно, че не са установи следи от манипулация/намеса
върху записаната информация. Действието се развива хронологически, без
наличието на „паразитни“, добавени образи и кадри. В записите не са
наблюдава прекъсване на таймера, т.е. таймкодът, вкопиран в изображението
не се прекъсва. От началото на записа – около 15:56:36 часа ( според
индикацията за дата и час) в обекта от вътрешната страна на обособен щанд –
касова зона, се наблюдава лице от женски пол, с тъмна, дълга коса,....,
условно обозначена с № 1. От другата страна на щанда срещу лице № 1 се
наблюдава второ лице от женски пол...., условно обозначено с № 2. Лице № 1
подава на лице № 2 прозрачен плик с продукти, лице № 2 го прибира в тъмна
обемиста чанта, след което отива към вратата на обекта, отваря я и излиза
навън и от кадър.
Лице № 1 остава от вътрешната страна на щанда. След кратко време, от
дясната част на кадъра, от вътрешната страна на щанда, в кадър влиза лице от
мъжки пол – условно означено с № 3, с тъмна коса, видимо лицево
окосмяване, облечено със светла тениска с къс ръкав и тъмни спортни
панталони. В дясно и в близост до лице № 1 застава лице от женски пол,
условно означено с № 4, с поставена тъмна маска пред част от лицето си,
облечено с тъмен панталон, светла връхна дреха и върху нея тъмно на цвят
елече, както и поставена на предната част на тялото си светла престилка.
Лицето от мъжки пол (№ 3), продължава движението си от към вътрешната
страна на щанда, като се наблюдава, че е поставило (държи) лявата си ръка в
долната част на кръста, преминава покрай щанда, отваря врата в ляво, излила
извън обекта, продължава по тротоара и излиза от кадър.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената от съда фактическа обстановка се установява след анализ
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
4

гласни доказателствени средства – показанията на разпитаните свидетели в
хода на проведеното съдебното следствие: Й.В., Ф.В., Л.Т., К.И., Л.К., както и
на свидетелитеИ.Ц. и Цветелина Донева – дадени в съдебно заседание и
приобщени към доказателствената съвкупност на делото чрез прочитането им
по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.1 и т.2, предл.2 от НПК; обясненията на подс.
Р.; писмени доказателства и доказателствени средства– трудов договор (л.7 от
ДП), протокол за извършено преброяване на касовата наличност (л.10 ДП),
заповед за прекратяване на трудово правоотношение (л.11 от ДП),
длъжностна характеристика за длъжността „обслужващ магазин“ (л.12-14 от
ДП), справка съдимост (л.19-22, л.41-46 от ДП, л.81-82 от ДП и л.19-21 от
СП); както и заключението на назначената и изготвена видео –техническа
експертиза (л.98-108 СП).
На първо място, следва да се отбележи, че съдът не споделя тезата на
защитата, че в конкретиката на казуса не са налице нито преки, нито косвени
доказателства, от които да може да се направи обоснован извод относно
извършителя на престъплението. В тази връзка следва да се вземе предвид, че
по делото не е спорно, че на инкриминираната дата подс.Р. е бил на работа в
процесния търговски обект. Този факт се установява еднопосочно от
показанията на всички разпитани по делото свидетели, като не се отрича и от
подс. Р.. Друг безспорно установен факт по делото е, че подс. Р. е казал на
колегите си, че излиза за малко, за да си купи закуска и повече не се връща в
търговския обект и не отговаря на телефонни обаждания. Не е спорно, че във
втората каса в търговския обект, която се е намирала в гардеробното
помещение и не се е заключвала, е имало сума в размер на 1281 лева в дребни
банкноти и монети, приети и преброени на инкриминираната дата от св. К.И..
Безспорно установено е по делото и че на процесната дата на работа първа
смяна в търговския обект са били Т.Г. (чието местонахождение в РГърция не
е известно и съдът беше поставен в обективна невъзможност да проведе
разпита й чрез видеоконференция) и свидетелите К.И. и Л.К. – продавач –
консултанти, както и свИ.Ц. и подс.Р., като транжори.
По –нататък предмет на анализ следва да бъдат действията на всеки
един от намиращите се в търговския обект работници, и най –вече на подс. Р.,
които се установяват от показанията на свидетелите К.И., Л.К. иИ.Ц.. Съдът
поставя в основата на фактическите си изводи показанията на тези свидетели
– работници в търговския обект - магазин Моята месарница“, находящ се в
гр. София, ул.“Милин камък“ № 14 и стопанисван от ХХХХ ООД. Същите са
последователни, логични и безпротиворечиви, поради което съдът ги
кредитира с доверие. От тези показания се установява, че на
инкриминираната дата, след като подс.Р. е излязъл да си купи закуска и не се
е върнал дълго време, колегата им Т.Г. е споделила с тях, че е видяла малко
преди да излезе от магазина, че подс. Р. се е намирал в гардеробната, в
близост до втората каса, след което е напуснал магазина.
Няма спор, че възпроизведените от свидетелите правнорелевантни
факти, касаещи поведението на подс.Р. са производни доказателства, които
5

обаче поначало имат своето значение като средство за разкриване на
първични доказателства и за тяхната проверка, като дори могат и да заменят
първичните, когато те се окажат недостъпни. В случая изложеното от
свидетелите намира потвърждение в заключението на приетата по делото
видео–техническа експертиза, чиято доказателствена стойност съдът не
намира основание да постави под съмнение. От същото по категоричен начин
се установява, че подс.Р. влиза в кадър от вътрешната страна на щанда, като
преминава покрай щанда, държейки лявата си ръка в долната част на кръста,
отваря вратата в ляво и излиза извън обекта. Вещите лица, изготвили
експертното заключение бяха категорични пред съда, че индикацията за дата
и час във видеозаписа не е задължително условие да отговаря на реалното
астрономическо време в момента.
Само за пълнота на изложението, съдът намира за нужно да посочи, че
в хода на съдебното следствие не беше назначена и изготвена лицево –
идентификационна експертиза, тъй като фактът, че лицето от мъжки пол,
което се наблюдава на видеозаписа е подс. Р. беше потвърден категорично от
показанията на св.Ф.В., които съдът кредитира с доверие (налице са особен
вид свидетелски показания, в които свидетелят идентифицира лице, което е
наблюдавало на видеозапис и в чиято самоличност няма никакво съмнение.
Фактът, че това е годен способ за извличане на доказателствено релевантни
факти е изрично обсъден и потвърден в Решение № 384 от 22.12.2014 г. по
нак. д. № 1103/2014 г. на Върховен касационен съд), като този факт не беше
оспорен и от страна на подсъдимия и защитата.
Фактът, че гардеробното помещение се намира след касовата зона
навътре в търговския обект се установява по категоричен начин от
показанията на разпитаните по делото свидетели, като св.Л.К. в показанията
си пред съда обясни, че е възприела лично, че докато тя е работела на касата,
колегата й Т.Г. се е намирала подпряна на мивката, от където е имала пряка
видимост към гардеробното помещение. Св.Кирилова посочи още пред съда,
че Т. е споделила, че е видяла, че подс.Р. е смутен, но не е предполагала,
какво е извършил, защото колегите са си имали доверие.
Според константната съдебна практика принципно няма пречка
косвените доказателства да могат да послужат като единствена основа за
изграждане на осъдителна присъда. В тези случаи съдът е задължен да
установи достоверността на доказателствените средства - източници на
косвени доказателства, след което да пристъпи към задълбочена оценка на
установените чрез тях доказателствени факти, като всяко доказателствено
средство трябва да се обсъди във връзка с всички останали, за да се прецени
съставляват ли те хармонично цяло, свързани ли са с основния факт, могат ли
да се направят изводи досежно този факт и какви.
Извършвайки тази преценка настоящият съдебен състав намира, че
коментираните по –горе доказателствени средства, източници на косвени
доказателства са достоверни и взаимно свързани, които в своята съвкупност
6

представляват система от факти, свързани помежду си и с основния факт, и
водят до единствено възможния извод за авторството на деянието в лицето на
подс. Р..
По отношение на предмета на престъплението съдът кредитира с
доверие показанията на свидетелите Й.В., Ф.В., Л.Т., К.И. и Л.К., както и
приложеното към материалите на делото писмено доказателство – протокол
за извършено преброяване на касовата наличност на 29.12.2020 г. в магазин на
ул.“Милин камък“ № 14.
Съдът не възприема като достоверни обясненията на подсъдимия В.Р.,
че си тръгнал, понеже искал да напусне работа, защото не се разбирал с
колегата си и не издържал на напрежението и темпото на работа в магазина.
Изложеното от подсъдимия не намира доказателствена опора в събрания и
кредитиран доказателствен материал по делото, в частност в показанията на
колегата му транжор –И.Ц.. Освен това, действията на подс. Р. по напускане
на търговския обект и последващото му поведение – изключване на мобилния
му телефон и липса на осъществен контакт с работодателя му, са в
противоречие с правилатата на елементарната житейска логика и трудова
дисциплина. Ето защо, съдът възприема същите като опит за изграждане на
защитна версия, отчитайки двойствената природа на тези обяснения, като
доказателствено средство и като средство за защита.
По –нататък следва да се отбележи, че от доказателствената съвкупност
по делото не се доказа соченото в обвинителния акт качество на длъжностно
лице на подс. Р., но се установява извършване на инкриминираното деяние по
основния състав на престъплението кражба.
Дали определено лице е длъжностно или не е въпрос, който следва да се
реши въз основа всички обстоятелства по делото и закона. Това разрешение
изисква събиране на всички доказателства, относими към структурата на
учреждението (организацията, юридическото лице и пр.) и правата и
задълженията на лицата от тази структура, за да се прецени дали може да се
третира дадено лице като „длъжностно” или не. Детайлно тълкуване на
понятието е дадено в ТР № 73/74 г. на ОСНК, което макар и създадено при
други обществено-икономически отношения, все още запазва значението си.
В случая от писмените доказателства по делото –трудов договор и
длъжностна характеристика безспорно се установява, че подс.В.Р. е бил
назначен на длъжност „обслужващ магазин“. Действително в приложената
към материалите на делото длъжностна характеристика на длъжността
„обслужващ магазин“ като задължение на работника е посочено и „приема
парични суми, връща ресто и издава касови бележки и фактури“, а като
допълнително задължение „изпълнява функциите на материално отговорно
лице“, но от показанията на всички разпитани по делото свидетели, които
съдът намира за достоверни и обективни, поради което ги кредитира с
доверие, се установява, че подс.Р. фактически е изпълнявал трудовите си
функции като транжор (месар), който не е работел с парични суми, не е
7

издавал касови бележки и фактури, като тази дейност се е извършвала от
продавач-консултантите в магазина.
Кражбата по квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 6 от НК може
да бъде извършена само от лице, което има длъжностно качество по смисъла
на чл. 93, т. 1, б. "а" или "б" НК, което се е възползвало от служебното си
положение, като във втората хипотеза, дали това лице е длъжностно или не,
определящо е обстоятелството дали му е поверено за пазене или управление
чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена
организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец.
В конкретиката на казуса от доказателствата по делото категорично се
установява, че на подс. Р. не е било поверено за пазене или управление чуждо
имущество в юридическото лице ХХХХ ХХХ т.е. същият не е притежавал
длъжностно качество по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК.
Съгласно теорията и константната съдебна практика работата е
свързана с пазене на чуждо имущество, когато боравенето с такова произтича
от нейното естество, а не от присъща на всеки инцидентна възможност да
разполага с него. Такава е работата, която по своето предназначение и
същност е свързана с пазене на чуждо имущество. С други думи посочената
разпоредба касае възлагането на прякото и непосредствено задължение на
длъжностното лице да борави с конкретно повереното му имущество, за което
носи отговорност като МОЛ или върху което осъществява пряка ръководна
работа. В случая работата на подсъдимия като транжор е свързана с обработка
на стоките в магазина –транжиране и подреждане на месото във витрините,
но не и преки дейности свързани с пазенето, още по-малко пък с
управлението на конкретното имущество, с цел неговото материално-
отговорно пазене.
В заключение следва да се отбележи, че писмените доказателства,
събрани и приложени към материалите на делото изхождат от компетентни
органи и няма основания за поставянето им под съмнение.
Изводите си относно съдебното минало на подс. Р. съдът обоснова с
приложените по делото справки за съдимост.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че подс. Р. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
смисъла на чл.194, ал.1 НК.
От обективна страна - на 29.12.2020 г. в гр. София, АДРЕС магазин
ХХХХ, подс. Р. отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 600
лв. (шестстотин лева), собственост на ХХХХ ХХХ от владението на Ф. П. В. -
управител на търговския обект, без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои.
В случая е налице прекъсване на фактическата власт върху
инкриминираната парична сума на досегашния й владелец, без негово
8

съгласие, като подсъдимият е успял да установи върху същата своя трайна
фактическа власт и да се отдалечи от местопрестъплението, така че да се
разпореди с отнетото безпрепятствено. Ето защо, предвид изложеното е
настъпил и визираният от закона общественоопасен резултат.
От субективна страна – деянието е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият В.Р. е съзнавал, обществената опасност на
деянието си, както и вредоносните му последици и е желаел тяхното
настъпване. Съдът намира, че е било налице и специфичното за този вид
престъпление намерение - да се присвои предметът на престъплението.
Ето защо, подс.Р. беше осъден за извършване на престъпление по
чл.194, ал.1 от НК, като беше признат за невиновен по квалифицирания
състав на чл.195, ал.1, т.6 от НК, а именно, че престъплението е извършено в
качеството му на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си
положение - В.Р. бил назначен на длъжност „обслужващ магазин“ с трудов
договор № 49/12.08.2020 г. със задължение по длъжностна характеристика да
приема парични суми, връща ресто и издава касови бележки и фактури.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.194, ал.1 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода” до осем години.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия В. ИЛ. Р.
съдебният състав отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства -
чистото му съдебно минало към датата на извършване на инкриминираното
деяние и не високата стойност на отнетата парична сума, съпоставяйки
същата с размера на минималната работна заплата за страната към
инкриминираната дата. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
възприема мястото и начина на извършване на деянието – на работното място
на подсъдимия в търговски обект, като същият се е възползвал от заетостта на
колегите си в магазина и без притеснение е осъществил намерението си да
отнеме инкриминираната парична сума.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че не са
налице условията на чл. 55 от НК, и наказанието по отношение на подс. Р.
следва да се определи по реда на чл.54 от НК.
Съдът намира, че за постигане целите на генералната и специалната
превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК, адекватно на извършеното
престъпление се явява наказанието „лишаване от свобода” за срок от шест
месеца.
След като прецени, че наложеното наказание „лишаване от свобода” е в
размер до 3 години, подс. Р. не е осъждан на „лишаване от свобода”, съдът
прие, че за постигане целите на наказанието и поправянето му, не се налага
ефективно изтърпяване на така наложеното наказание. Ето защо, съдът
отложи изпълнението на наложеното наказание на основание чл.66, ал.1 от
НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
9

Така определеното наказание с оглед възможността да бъде приведено в
изпълнение ще послужи, като възпиращ мотив за подс. Р. да извърши друго
престъпление и същото ще изпълни целите си, като окаже необходимото
превантивно и превъзпитателно въздействие по отношение личността на
подсъдимия. Касае се за мъж в млада и трудоспособна възраст, който е в
състояние да осъзнае противоправността на извършеното от него деяние и да
коригира поведението си към спазване на законите в страната.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предвид изложеното по–горе за наличие на извършено престъпление,
съдът намира че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимия Р. за извършения от него деликт по
отношение на гражданския ищец ХХХХ.
Деянието, осъществено от подсъдимия е противоправно и виновно. На
дружеството са причинени имуществени вреди в размер на 600 лева, като тези
вреди са в пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимия деяние.
Ето защо, съдът счита, че искът с правна квалификация чл.45 ЗЗД е
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло, поради което
осъди подс.Р. да заплати на гражданския ищец ХХХХ обезщетение за
причинените от престъплението имуществени вреди в размер на 600 лева.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият В. ИЛ. Р., предвид
признаването му за виновен, беше осъден да заплати направените в хода на
делото разноски в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева, както и
държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева – за уважения граждански иск,
в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.
Предвид изхода на делото подс.Р. беше осъден да заплати и поисканите
от пълномощника на гражданския ищец разноски за адвокатско
възнаграждение в пълния претендиран размер от 2160 (две хиляди сто и
шестдесет) лева в полза на гражданския ищец ХХХХ. Съдът намери
възражението за прекомерност на същите, направено от защитата за
неоснователно, тъй като в НПК не е предвиден ред за намаляване на
адвокатското възнаграждение, така както това е предвидено изрично в
разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК.
По изложените съображения съдът постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Съобщи за изтекли лични данни