ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 249

 гр.Хасково, 09.03.2023 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание

на девети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                          СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

разгледа докладваното от съдията ч.адм.дело №276/2023 г.    

 

   

            Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.60, ал.6 от АПК.

Образувано е по жалба от А.Т.А. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат А.Г.Г., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №23-0351-000032 от 03.03.2023 г., издадена от старши полицай към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград.

В жалбата се твърди, че допуснатото с Разпореждане по чл60, ал.1 от АПК предварително изпълнение на ЗППАМ било незаконосъобразно. В обжалваното Разпореждане липсвали каквито и да било мотиви за издаването му. Единствено било преписано едно от условията на чл.60, ал.1 от АПК, а именно „опазване живота и здравето на гражданите“. Твърди се, че съгласно законовите изисквания административният орган следвало да мотивира своето Разпореждане, а бланкетното посочване на едно от условията за допускане на предварително изпълнение не било равнозначно на мотивирането му. Мотивите трябвало да бъдат конкретизирани с оглед на всеки отделен случай, а не общи такива. Посочването на общи мотиви водело до невъзможност съдът да направи преценка за законосъобразност на действията на административния орган и да прецени наличието на предпоставките за допускане на предварителното изпълнение.

Освен това се твърди, че административният орган бил допусна предварителното изпълнение на ЗППАМ за срок от 180 дни, а в закона липсвала възможност предварителното изпълнение да бъде допускано за срок, различен от срока, който е посочен в ИАА, в случая ЗППАМ, която била издадена за срок от 6 месеца. Допуснатото предварително изпълнение било незаконосъобразно дори само на това основание.

В условията на алтернативност се моли съдът да приеме, че при наличие на изключението от суспензивния ефект на жалбата по чл.172, ал.6 от ЗДвП, административният орган се бил произнесъл при отнета компетентност да преценява дали са налице предпоставките за допускане на предварително изпълнение, поради което и процесното Разпореждане било незаконосъобразно до степен на нищожност.

Претендира се обжалваното Разпореждане да бъде отметено като незаконосъобразно, или да бъде обявена нищожността му поради липса на компетентност на издателя му.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата твърдения и прецени приложените доказателства, намира следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0351-000032 от 03.03.2023 г., издадена от старши полицай към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, на А.Т.А., с постоянен адрес ***, на основание чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Сеат Инка“ с рег.№********, за срок от 6 месеца.

В същата заповед е посочено, че на основание чл.60, ал.1 от АПК, във връзка с чл.165, ал.2, т.3 от ЗДвП и с цел осигуряване безопасността на движението и опазване живота и здравето на гражданите, се разпорежда допускане на предварително изпълнение на заповедта, считано от 02:30 ч. на 03.03.2023 г., а именно за 180 дни.

Видно от инкорпорираната под текста на заповедта разписка, препис от ЗППАМ е получен от А.Т.А. срещу подпис на 07.03.2023 г.

Жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта, по която е образувано настоящото производство, е подадена на 08.03.2023 г.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена при спазване на предвидения в чл.60, ал.5 от АПК тридневен срок от съобщаване на акта, от лице – адресат на този акт, за което е налице правен интерес от оспорването.

Съгласно чл.60, ал.5 от АПК, разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение, може да се обжалва пред съда, независимо дали административният акт е бил оспорен, като преписи от жалбата не се връчват на страните.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със ЗППАМ №23-0351-000032 от 03.03.2023 г. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП. Съгласно чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 от ЗДвП, обжалването на този вид заповеди се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според чл.172, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Тоест заповедта, с която се налага ПАМ, подлежи на предварително изпълнение по силата на самия закон, поради което допускането на предварителното изпълнение на същата с отделно разпореждане по реда на чл.60, ал.1 от АПК е нищожно административно разпореждане.

В чл.90, ал.1 от АПК е предвидена обща забрана за изпълнение на акта, според която административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест – до решаването на спора от съответния орган. Съгласно чл.90, ал.2, т.2 от АПК, това правило не се прилага, когато със закон или с разпореждане по чл.60 е допуснато предварително изпълнение на акта. При тази обща нормативна регламентация, допуснатото предварително изпълнение на административен акт може да бъде алтернативно – със закон, или с разпореждане по чл.60 от АПК, т.е. административният орган може да включва в административния акт   разпореждане за предварителното му изпълнение, само в случаите, когато такова не е допуснато със закон.

В настоящия случай разпореждането за допускане на предварително изпълнение на ЗППАМ не почива на законово основание, поради което е нищожно и следва да бъде обявено за такова.

Съдът предполага, че процесното Разпореждане в случая е включено в ЗППАМ с цел да се посочи от кой момент (като дата и час) са отнети документите – СРМПС и 2 броя регистрационни табели. За пълнота следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл.172, ал.4 от ЗДвП, в случаите по чл.171, т.2а от същия закон, свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, в които случаи се изземват и табелите с регистрационен номер. И доколкото моментът на изземването на СРМПС и регистрационните табели е изрично определен в закона, то и за това обстоятелство също не се изисква и не е допустимо издаване на разпореждане по реда на чл.60, ал.1 от АПК, което има съвсем различно предназначение и правно действие.

На основание чл.60, ал.6 от АПК, по жалбата на А.Т.А. следва да се обяви за нищожно постановеното от органа разпореждане за допускане на предварителното изпълнение на ЗППАМ №23-0351-000032 от 03.03.2023 г.

При този изход на спора, основателно по чл.143, ал.1 от АПК е искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски от 10 лв. внесена държавна такса и 1000 лв. реално заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 07.03.2023 г., които следва да се присъдят в негова полза, платими от ответника.

С оглед изложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на разпореждане, с което на основание чл.60, ал.1 от  АПК се допуска предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0351-000032 от 03.03.2023 г., издадено от старши полицай към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Хасково да заплати на А.Т.А., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба до Върховен административен съд.

                                                                                     

 

                                                                                 СЪДИЯ: