ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 25.07.2017г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11 с-в,
в
открито заседание на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11291 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявена е искова молба от А.Д. ***
срещу В.К.С.. В исковата молба се твърди, че с решение на ВКС по гр.д.№
905/2010г., ІVг.о. е обявен за окончателен предварителен договор от
25.02.2003г., съгласно който ищцата е продала на Д.С.Д. 1/ 2 ид.ч. от апартамент
в гр.София. Твърди, че това решение е недопустимо и неправилно, тъй като тя е продала
на Д. само 0,75% от апартамента, а не 50%, както е приел ВКС. Поради решението
на ВКС е претърпяла щети, изразяващи се в лишаването й от жилището, в което
живеела с детето си. Била принудително изведена от съдебен изпълнител, което
подложило на стрес нея и детето й. Наложило се да сменя квартири, да живее в
оскъдица и нищета. Влошило се
здравословно й състояние, получила хронично безсъние, аритмия, невродерматит. В
резултат от решението на ВКС претърпяла имуществени вреди в размер на
50 000лв., стойността на половината апартамент, както и неимуществени –
стрес и разстройство на здравето, които оценява на 30 000лв. Счита, че
имотът й е отнет по недопустим начин от съда, в нарушение на чл.6 от ЕКПЧ и
чл.1 от ДП към ЕКПЧ. Счита че не може да атакува акта на съда по друг начин,
вкл. и чрез отмяна по чл.303 от ГПК, поради което моли съда на основание чл.6
от ЕКПЧ и чл.1 от ДП към ЕКПЧ, ратифицирани от РБългария, да осъди ответника да
й заплати претендираните суми ведно със законната лихва и разноските по делото.
Евентуално иска от съда да обезсили решението на ВКС.
Ответникът ВКС, чрез своя процесуален представител
по делото намира исковете за недопустими, тъй като не може да се прави директно
позоваване на разпоредбите на ЕКПЧ. Извън компетенцията на националния съд е да
се произнася за нарушения на Конвенцията, произтичащи от съдебно решение.
Съгласно ТР № 5/13г. съдът представлява
държавата по искове за обезщетяване на вреди само в лимитирани хипотези. Поради
това счита че исковете не могат да се разгледат по реда на ЗОДОВ, а следва да
разгледат по реда на ЗЗД. Сочи, че липсват основанията за деликтна отговорност
на съда. Оспорва исковете и по размер. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
Съдът, като прецени становищата на страните и във
връзка със събраните по делото доказателства, установи следното:
Ищцата е предявила искове,
които изначално, с оглед на възможната правна квалификация, са недопустими. Претендират
се вреди от неправилен според ищцата съдебен акт на ВКС по гражданско правен
спор, който е окончателен и не може да бъде отменен като незаконосъобразен. ВКС
не е надлежен ответник като процесуален субституент на Държавата.
Отговорността на
държавата по чл.7 от Конституцията на РБългария е развита в ЗОДОВ - включително и за обезщетяване на вреди, причинени от незаконни актове на
органите на съдебната власт. В случая, не е налице нито една от хипотезите на ЗОДОВ, при която на ищеца би могло да бъде
присъдено обезщетение. Съгласно приетото в ТР № 5/2013 г. на
ОСГК на ВКС, при искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ с правно
основание, посочено в чл.
2, ал. 1, т. 1- т.
7 ЗОДОВ, Държавата е ограничила отговорността си за вреди от
незаконосъобразни действия на своите органи само до изчерпателно посочените в
нея хипотези, към които обстоятелствата, изложени в исковата молба, не могат да
бъдат подведени.
ВКС не може да отговаря
и да е надлежен ответник и по общия ред по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, тъй като няма качеството на възложител на работата спрямо съдийския
състав, разглеждал гражданско правния спор. Съдът не е работодател на съдиите.
Съгласно чл.117 ал.2 от Конституцията на РБългария „при осъществяване на своите
функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се
подчиняват само на закона“. Отделно от това, чл.132 ал.1 от Конституцията е
категоричен, че при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност
за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако
извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
Съдебните актове във
връзка с тяхната правилност и съобразеност със закона се преценяват единствено
и само от по-горестояща съдебна инстанция по пътя на строго регламентирания в
процесуалните закони инстанционен контрол. Недопустимо е да се извършва
проверка на тези актове в друго съдебно производство. Що се отнася до
поведението на физическите лица съдии, извън инстанционния контрол тяхно
противоправно поведение може да бъде установено само по пътя на дисциплинарното
производство. Такова също не е проведено и не би могло да бъде проведено по
отношение на същността на постановените от тях съдебни актове, тъй като би било
противоконституционно.
Настоящият съд няма
юрисдикция да разглежда нарушения на разпоредбите на Европейската конвенция за
правата на човека /ЕКПЧ/ и протоколите към нея и да присъжда обезщетения при
констатирани нарушения. Такова правомощие има само Европейският съд по правата
на човека /ЕСПЧ/ по силата на самата Конвенция /чл.32 от Конвенцията/. За
постановени от национален съд актове по пътя на индивидуалната жалба държавата
може да отговаря само въз основа на решение на ЕСПЧ за нарушение на правата
провъзгласени в ЕКПЧ /чл.34 от Конвенцията/. И тук за яснота следва да се
отбележи, че ЕСПЧ не действа като четвърта инстанция по отношение на решенията
на националните съдилища, т.е. Съдът не разглежда фактически или правни грешки,
за които се твърди че са извършени от националните съдилища, освен ако и
доколкото те нарушават гарантирани от Конвенцията права и свободи /така по
делото Garcia Ruiz v
Spain, решение от 21.01.1999, пар.28/. Разбирането на Съда е, че чл.6 предвижда единствено
процесуална гаранция, но той не гарантира, че изходът на делото е справедлив.
Евентуалният иск
настоящия съд да обезсили служебно решението на ВКС е също недопустим. Решение
на ВКС може да се отмени само от ВКС при условията на чл.303 от ГПК. Настоящото
производство не е такова.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 11291/2014г. по описа на СГС, ГО, 11 с-в поради недопустимост на предявените от А.Д.Н. срещу В.К.С. искове.
Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: