РЕШЕНИЕ
№ 2509
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело №
20251110206968 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
*** представлявано от управителите *** чрез адв. У. е обжалвало наказателно
постановление /НП/***. на *** с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи,
че в АУАН липсва подробно, точно и разбираемо описание на нарушението, според
изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН, тъй като не е конкретизирано кои точно условия
за изпълнение на трудовите функции на Кирякова е следвало да осигури
работодателят. Ако съдът не възприеме тези съображения, моли случаят да бъде
оценен като маловажен, тъй като предписанието е изпълнено на 28.02.2025г., за което
ДИТ е била уведомена още преди съставяне на АУАН. На Кирякова е заплащано
трудовото възнаграждение за м*** и тя не била претърпяла вреди, а от по-късното
изпълнение на предписанието нямало и вредоносен резултат. Намира, че ако се стигне
до извод за извършено нарушение, следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като е по-благоприятна за дружеството, вместо специалната разпоредба на
чл.415в, ал.1 от КТ.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. У. поддържа жалбата и моли по
изложените в същата съображения, НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Допълва, че срокът, който е даден за изпълнение на предписанието – 24 часа
практически правило невъзможно неговото изпълнение, а преди изтичането му,
работодателят поискал удължаване на срока, поради обективна невъзможност да
изпълни даденото предписание, по която молба нямало произнасяне. Претендира
1
присъждане на разноски като адвокатско възнаграждение по представен списък.
Наказващият орган, чрез юрк. ***оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че от събраните доказателства по
делото категорично се доказало, че в дадения на работодателя срок, той не изпълнил
задължително предписание. По жалбата на дружеството срещу предписанието имало
произнасяне от **** и жалбата била отхвърлена като неоснователна. Намира, че дори
и да се приеме случаят за маловажен, приложимата разпоредба е на чл.415в, ал.1 от
КТ, тъй като нормата била специална по отношение на общата по чл.28 от ЗАНН,
каквато била съдебната практика. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на*** е наложена имуществена санкция, в размер на 1500
лева, за това, че при извършена последваща проверка по спазване на трудовото
законодателство в периода от*** е установено, че работодателят не е изпълнил
задължително предписание, дадено на осн. чл.404, ал.1, т.1 от КТ с протокол за
извършена проверка от 20.02.2025г. под №1, а именно: „Работодателят да осигури на
**** нормални условия за изпълнение на служебните й задължения, договорени с
трудов договор и длъжностна характеристика, съгласно чл.127, ал.1, т.1 и т.2 от КТ“,
със срок за изпълнение 21.02.2025г., което е изпълнено на 28.02.2025г. – нарушение на
чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/.
НП е издадено въз основа на АУАН **** и протоколи от извършени проверки
№***. и №****
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по
издаване на обжалваното НП, приложени към жалбата и представени от юрк. Стоянова
за наказващия орган в съдебно заседание писмени доказателства.
Разпитан по делото е свид. *** – присъствала при установяване на нарушението
и съставяне на акта, според която извършили последваща проверка за изпълнение на
дадено задължително предписание с протокол от ***под №***– Работодателят да
осигури на *** нормални условия за изпълнение на служебните й задължения,
договорени с трудов договор и длъжностна характеристика, съгласно чл.127, ал.1, т.1 и
т.2 от КТ“, със срок за изпълнение ****. Дружеството изпратило на ***лаптоп на ***,
но след срока на предписанието, поради което съставили и акта по чл.415, ал.1 от КТ,
въпреки че 20.02.2025г. по имейл в ***била депозирана молба от дружеството за
удължаване на срока на предписанието, която не била уважена, тъй като не били
представени доказателства за невъзможността предписанието да се изпълни в дадения
срок. При първоначалната проверка установили, че на ***е изплащано трудовото
2
възнаграждение, включително и за *** Срокът за изпълнение на предписанието бил
кратък –24 часа, тъй като ****подавала множество жалби и сигнали до*** че
дружеството не й осигурявало компютър, с който да изпълнява служебните си
задължение по сключен трудовия договор.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – частично
основателна.
Съгласно чл.416, ал.1 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат
доказателствена сила до доказване на противното.
При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, съдът
установи, че е със задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН, конкретно по т.4 от
ЗАНН, тъй като е направено разбираемо и точно описание на нарушени и
обстоятелствата на неговото извършване. Тук трябва да се прави разлика между
съдържанието на конкретното предписание и съдържанието на АУАН при
констатирано неизпълнение на предписанието в указания срок. Жалбоподателят
навежда доводи за неразбираемо предписание, както и обективна невъзможност да го
изпълнил в указания срок. Само че това са все съображения, които следва да се
изложат в жалба срещу предписанието, от което право дружеството се е възползвало,
но компетентния административен орган *** на ***“ е отхвърлил жалбата с решение
от ***на осн. чл.97, ал.1 от АПК. Това решение не е обжалвано пред АССГ, което
означава, че след като не е отменено, предписанието е обвързало работодателят такова,
каквото е дадено и съображенията дали е разбираемо, конкретно и срока за
изпълнение – разумен, не са относими в настоящия казус при издаден АУАН с
констатирано нарушение на ***. Така е, защото нарушението, за което е издаден АУАН
не е за неизпълнение от работодателя на нормата на чл.127, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, а
нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, което е описано абсолютно точно и разбираемо с
всички обстоятелства, свързани с неговото извършване. Спазени са изискванията на
чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне на акта и същият е предявен по правилата на чл.43,
ал.1 от ЗАНН. Актът е съставен от оправомощено лице – служител на ******на
длъжност ****според въведени в длъжностната характеристика функции.
При издаване на НП са спазени законовите изисквания за форма и съдържание
по чл.57, ал.1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед ****
Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитания по
делото свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани.
Показанията се потвърдиха от приобщените писмени доказателства – част от АНП и
представени от страните. Жалбоподателят не оспорва тези констатации, като въвежда
възражения за маловажност на случая. Така, категорично се доказа извършило
3
нарушение на чл.415, ал.1 от КТ от дружеството – работодател.
Налице са основания случаят да бъде квалифициран като маловажен и да се
приложи разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ – нарушението, трябва да е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което да не са
произтекли вредни последици за работника.
На първо място, по АНП липсва произнасяне по молбата на дружеството за
удължаване на срока, като обективната невъзможност да се изпълни предписанието се
извлича от дадения несъобразен както с юридическата, така и житейска логика за
възможност работодателят да предостави условия за осъществяване на трудовата
дейност от работника/ служителя според сключен между тях трудов договор. При
извършена проверка на *** когато е дадено предписанието, срокът за изпълнение,
указан до ***е дори по-малък от 24 часа, т.е. не са били налице необходимост от
каквито и да е доказателства в такава насока. Разпитаният свидетел посочи, че срокът
е определен от актосъставителя, ръководен не от обективни обстоятелства, а
единствено ****да спре да депозира жалби и сигнали до ***. Това не е разумно и
обективно обстоятелство, което да е водещо при даване на задължителни указания на
работодателя. Съдът излага тези доводи, за да илюстрира предубедено отношение на
проверяващите служители на ******, с оглед на факта, че доказателства за изпълнение
на предписанието са изпратени на****, както е отразено в протокола за последващата
проверка №**** а това означава, че нарушението е установено именно тогава – на ***
когато е изпълнено предписанието със закъснение. Самите проверяващи, а след това и
наказващият орган са поставили дружеството в положение да не може да се възползва
от разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, съставяйки АУАН едва на 10.03.2025г. и
неправилно посочвайки, че нарушението е констатирано на ***, именно от която дата
наказващият орган е извел и абсолютно незаконосъобразен извод, че нарушението не е
отстранено незабавно след констатираното му. В действителност, нарушението е
отстранено много преди датата на съставяне на ***– десет дена преди това и да не се
отчете като обстоятелство водещо на изискванията на чл.415в, ал.1 от КТ е неправилно
и тенденциозно, с цел налагане на санкция, която е около 15 пъти по-висока от глобата
при маловажност.
На второ място, въобще не е отчетено обстоятелството, че за служителя
***няма причинени вреди, а от нарушението няма и вредни последици, тъй като както
се доказа от представени писмени доказателства, а и се потвърди от свидетеля,
работодателят е заплащат редовно и в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение, включително и за*** за който се отнася и даденото предписание.
При изложените съображения, случаят е маловажен и на осн. чл.415в, ал.1 от
КТ на дружеството следва да се определи имуществена санкция в минимален размер
от 100 лева, предвид наличие само на смекчаващи отговорността обстоятелства,
4
включително и незначителното закъснение за изпълнение на предписанието с 6 дни.
Що се отнася до доводите на адв. У. за жалбоподателя, че е приложима
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, това не е така, тъй като нормата на чл.415в, ал.1 от КТ
е специална по отношение на общата от ЗАНН, каквато е и константната съдебна
практика.
При така изложеното, НП следва да бъде изменено в частта на наложеното
наказание, предвид маловажност на случая, а в останалата част следва да остане
непроменено.
При този изхода на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал **** следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган е представляван от
юрисконсулт, а категорично се доказа, че нарушението е извършено и не следва да се
отменя НП.
При определяне размера на юрисконсултско възнаграждение, съдът изходи от
разпоредбите на чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ, вр.
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази липсата на
фактическа и правна сложност на делото, приключилото разглеждане в едно съдебно
заседание и извършените от юрк. ***действия, намира че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80
лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №*** на*** в частта, в която на
**** за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена
санкция от 1500 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА определя на*** за
извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ имуществена санкция от 100 лева
при условията на чл.415в, ал.1 от КТ. В останалата част НП остава непроменено
ОСЪЖДА жалбоподателя *** с ЕИК ***да заплати на *** юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5