№ 1176
гр. Перник, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20221720101603 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от З. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
*****, чрез пълномощника адв. К. П., срещу “АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3,
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че ищецът не
дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 556,60 лв. – главница по Договор
за потребителски кредит № ***** от 07.04.2009 г., сключен между „Транзакт Юръп“ ЕАД,
ЕИК *********, и З. С. К., сумата 111,69 лв. – договорна лихва за периода от 01.06.2009 г.
до 22.07.2010 г., сумата 6,19 лв. – неустойка за забава за периода от 01.06.2009 г. до
22.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението 04.10.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 125,00 лв. –
разноски по делото, за които суми в полза на „Транзакт Юръп“ ЕАД, ЕИК *********, е
издаден изпълнителен лист от 30.11.2010 г. по гр.д. № 8156 по описа за 2010 г. на Районен
съд – Перник и образувано изп.д. № 1556/2018 г. на ЧСИ А.В., с район на действие ОС-
Перник.
Ищецът излага, че срещу него в полза на „Транзакт Юръп“ ЕАД, ЕИК *********, е
издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 8156 по описа за 2010 г. на РС – Перник за посочените
вземания, въз основа на който първоначално е образувано изп. д. № 1566/2011 г. на ЧСИ
А.В., прекратено с постановление, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че
вземанията, предмет на изпълнителния лист, са прехвърлени от „Транзакт Юръп“ ЕАД, ЕИК
1
*********, на ответника, считано от 23.02.2015 г. и въз основа на молба от последния е
образувано изп. д. № 1556/2018 г. на ЧСИ А.В.. Твърди, че последното изпълнително
действие спрямо длъжника по първоначално образуваното изпълнително дело е извършено
на 05.10.2011 г. и в рамките на двугодишния срок не са извършвани и поискани
изпълнителни действия, поради което вземанията са погасени по давност. С оглед
изложеното, моли предявените искове да бъдат уважени, както и за осъждане на ответника
да му заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК през ССЕВ е постъпило изявление от адв. Валери Анчев, с
което оспорва исковете като неоснователни. Към писмото е приложен отговор на исковата
молба, който не е подписан от посоченото като подател лице, и копие на пълномощно, което
не е заверено за вярност с оригинала съгласно изискването на чл. 183 ГПК. С оглед
изложеното по реда на чл. 101 ГПК с Разпореждане № 8461/07.06.2022 г. са дадени указания
на ответника да отстрани нередовностите в извършеното процесуално действие по делото с
предупреждение, че при неизпълнение на указаното в срок, процесуалното действие по
подаване на отговор на исковата молба ще се приеме за неизвършено. Съобщението с препис
от разпореждането е връчено на ответника чрез управителя му като в указания срок не са
изпълнени дадените указания, поради което съдът приема, че в срока по чл. 131 ГПК
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът обосновава парвния си интерес от предявените искове с твърдения, че въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист в полза на
кредитора „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД с ново наименование „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД, въз
основа на който по молба на ответното дружество „АПС БЕТА“ ООД, в качествтото на
цесионер на вземанията, е образувано изп. д. № 1556/2018 г. на ЧСИ А.В., с район на
действие ОС-Перник.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявените искове са допустими.
От служебна справка в деловодната система на Районен съд – Перник се установява, че
по заявление от 04.10.2010 г. от „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД срещу З. С. К., ЕГН
**********, е издадена заповед за изпълнение за сумата 556,60 лв. /петстотин петдесет и
шест лева и 60 ст. /, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
********** от 07.04.2009 г., сумата 111,69 лв. /сто и единадесет лева и 69 ст./ договорна
лихва за периода от 01.06.2009 г. до 22.07.2010 г., сумата 6,19 лв. /шест лева и 19 ст./
неустойка за забава за периода от 01.06.2009 г. до 22.07.2010 г., ведно със законната лихва
върху главница 556,60 лв., считано от датата на подаването на заявлението - 04.10.2010 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева /
държавна такса и 100,00 лв. /сто лева/ адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в
2
срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи
до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти
/изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно
по действащия ГПК изискването на чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен давностен срок на
новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането
е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение
/в този смисъл Решение № 118 от 07.07.2012 г. по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Предвид изложеното, съдът приема, че
приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2
ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за датата, на която е влязла в сила
заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че моментът от който е започнал да
тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок е датата на издаване на
изпълнителния лист – 30.11.2010 г., което твърдение не е оспорено от ответника, както и че
към момента на издаването му заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Съобразно твърденията на ищеца, неоспорени от ответника, на 05.10.2011 г. е било
образувано изп.д. № 1566/2011 г. по описа на ЧСИ А.В. за вземанията по изпълнителния
лист, по което не са извършвани изпълнителни действия.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение и предвид датата на образуване на изп.д. № 1566/2011 г. по
описа на ЧСИ Стилиян Бадев, приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“
ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г., поради което съдът приема, че с подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело на 05.10.2011 г. погасителната давност за вземанията е
прекъсната и е спряла да тече по време на висящността му.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е
3
необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
Въпреки поставените в негова доказателствена тежест факти, ответникът не е
ангажирал доказателства, че по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия,
поради което съдът приема, че на 06.10.2013 г. изюпълнителното дело е прекратено, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е започнала да тече нова давност.
Следователно петгодишният давностен срок е изтекъл на 06.10.2018 г., преди
образуване на изп. д. № 1556/2018 г. по описа на ЧСИ А.В. по молба от 15.11.2018 г., които
твърдения не са оспорени от ответника.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените разноски. Съобразно представения списък и доказателства за
извършени разноски, същите са сторили такива в размер на 50,00 лв. - държавна такса, и
300,00 лв. - платено в брой адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че З. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, НЕ
ДЪЛЖИ на “АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, принудително изпълнение на сумата
556,60 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ***** от 07.04.2009 г.,
сключен с „Транзакт Юръп“ ЕАД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД/, сумата 111,69 лв. – договорна лихва за периода от 01.06.2009 г. до
22.07.2010 г., сумата 6,19 лв. – неустойка за забава за периода от 01.06.2009 г. до 22.07.2010
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
04.10.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 125,00 лв. – разноски по
делото, за които суми в полза на „Транзакт Юръп“ ЕАД, ЕИК ********* /с предишно
наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД/ е издаден изпълнителен лист от 30.11.2010 г. по
гр.д. № 8156 по описа за 2010 г. на Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 1556/2018
г. на ЧСИ А.В., с район на действие ОС-Перник, поради погасяване на вземанията по
давност.
ОСЪЖДА “АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, ДА ЗАПЛАТИ на З. С. К., ЕГН
4
**********, с адрес: гр. *****, сумата 350,00 лв. /триста и петдесет лева/ - разноски за
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5