РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Смолян, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20225400500018 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 112/18.11.2021 г. по гр. д. № 192:2021 г. Девински
районен съд е признал за установено, че АНДР. В. ВР. е осъществил на
*.*.**** г. в гр. Д. акт на домашно насилие спрямо ЦВ. П. М., изразяващи се в
осъществен психически и физически тормоз чрез отправяне на обиди и
блъскане. С първоинстанционното решение на АНДР. В. ВР. са наложени
следните мерки за защита срещу домашно насилие, осъществено от него
спрямо ЦВ. П. М., а именно: АНДР. В. ВР. е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо ЦВ. П. М.; на основание чл. 5 ал. 1 т.
3 от ЗЗДН е забранено на АНДР. В. ВР. да приближава ЦВ. П. М. с постоянен
адрес гр. Д., обл. См., ул. „И.“ № ** и жилището в гр. Д., ул. „О.“ № * на
разстояние по-малко от 100 метра, нейната месторабота и местата за
социални контакти и отдих, за срок от една година, считано от влизане в сила
на решението; постановено е издаване на заповед за защита на ЦВ. П. М. на
основание чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН, като заповедта за защита подлежи на
незабавно изпълнение и обжалването не спира изпълнението. Със същото
решение АНДР. В. ВР. е предупреден, че при неизпълнение на заповедта на
съда, полицейският орган, констатирал нарушението, на основание чл. 21 ал.
3 от ЗЗДН задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
1
прокуратурата. На основание чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН на АНДР. В. ВР. е наложена
глоба в размер на 200 лева в полза на бюджета на съдебната власт, както и В.
е осъден да заплати на ЦВ. П. М. разноски в размер на 400 лева, както и 25
лева ДТ.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
ответникът АНДР. В. ВР., чрез пълномощник адв. М. С., с оплаквания, че е
незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила, както и че съдът не се е произнесъл за
разноски съобразно отхвърлителната част на решението.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че за да приеме
осъществено от ответникът на **.**.**** г. домашно насилие, съдът се е
позовал на показанията на свидетелят П. Б. и декларацията по чл. 9 ал. 3 от
ЗЗДН, което е незаконосъобразно и е довело до постановяване на
незаконосъобразен и необоснован съдебен акт. Сочи се в жалбата, че
свидетелят Б. е баща на молителката и се твърди, че определено е
заинтересован от изхода на процеса, поради което на неговите показания не
може да бъде дадена вяра. Твърди се, че не може да се даде вяра на тези
показания и поради тяхното разнопосочно и противоречиво обяснение на
фактите, които той твърди и впоследствие сам отрича, както и дава няколко
обяснения за един и същи факт, които взаимно се изключват, като пространно
се цитират в жалбата показанията на този свидетел.
Сочи се във въззивната жалба, че в молбата си Ц.М. твърди други
версии за т. н. „блъскане“ и „обиждане“, които са различни от версиите на
свид. Балабанова; молителката твърди, че на **.**.**** г. В. се опитал да я
бутне от вратата – не твърди, че той я е „блъскал“. Сочи се, че въпреки
това съдът е приел за установено, че В. е осъществил акт на домашно насилие
чрез отправяне на обиди и блъскане, което е доказано от декларацията по чл. 9
ал. 3 от ЗЗДН. Възразява се да е доказано с тази декларация физическо
насилие „блъскане“, когато такова твърдения в нея няма – има твърдение, че
В. се опитал да я бутне. В тази връзка се твърди, че решението в
обжалваната му част е постановено в пълно противоречие на декларацията по
чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, както и в противоречие на останалите събрани по делото
доказателства, както и в противоречие на събитията, случили се на **.**.****
г., които са безспорно доказани.
Твърди се в жалбата, че съдът незаконосъобразно и необосновано
не е кредитирал показанията на свид. Здр. К., за която се твърди, че не е
заинтересована от изхода на делото. Сочи се, че тя е пряк свидетел на
събитията и действията, развили се на **.**.**** г., като установява, че не е
имало напрежение, викове, агресия, обиди или каквото и да било насилие.
Според жалбоподателят показанията на свид. К. са ясни, точни, категорични
и изцяло кореспондират със случилите се на **.**.**** г. събития, както и че
разколебават показанията на свидетелите П. и З. Б., както и твърденията в
декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН.
2
Във въззивната жалба се твърди, че ако е имало викове, крясъци,
обиди и блъскане, щяло ли е да има предаване на детето в тази обстановка;
как в тази ситуация майката е обяснила на бащата, че детето е болно, че
трябва да му се дават лекарства в определени часови и т.н. Твърди се, че
очевидно този „конфликт“ и „драстично отношение“ към Ц.М. от страна на
А.В. изобщо не се е случил и представлява измислено домашно насилие, тъй
като майката не желае детето Е. да се вижда с баща си и да има каквито и да
било контакти с него.
Твърди се решението в обжалваната му част се явява
незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на
процесуалните правила, тъй като съдът не е обсъдил цялостно и задълбочено
събраните по делото доказателства и е кредитирал показания, които са дадени
от заинтересовани от изхода на процеса лица, като тези показания са
объркани, неточни, вътрешно противоречиви и в противоречие на цялостната
обстановка; наложени са мерки за защита от действия, които молителката не
твърди, че са извършени от ответната страна.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното
решение и се претендират разноски за отхвърлителната част на решението.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
молителката ЦВ. П. М., чрез пълномощник адв. Е. С., с който се оспорва
жалбата като неоснователна.
В отговора се изразява становище, че обжалваното решение е
правилно, обосновано и законосъобразно. Твърди се, че правилно съдът е
преценил, че молбата за защита относно дата 01.05.2021 г. е основателна въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число
декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН и показанията на свид. П. Б.. Твърди се,
че правилно съдът е приел, че по делото няма събрани доказателства,
оборващи доказателствения ефект на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН.
Твърди се, че показанията на свид. П. Б. потвърждават изцяло твърденията в
молбата, докато показанията на останалите свидетели не ги разколебават.
Твърди се, че правилно съдът е преценил, че е налице пряка и непосредствена
последваща опасност за живота и здравето на молителката и ще следва да
бъдат приложени мерки по ЗЗДН, като с оглед степента на обществената
опасност на конкретния акт на домашно насилие и на ответника, мерките за
защита следва да се определят за срок от една година.
Твърди се в отговора, че са несъстоятелни и неубедителни
аргументите във въззивната жалба и същите не кореспондират с
доказателствата по делото.
С отговора се прави искане да бъде потвърдено решението в
обжалваната част; претендират се разноски за настоящата инстанция. При
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на другата страна.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощник
3
адв. Сълова поддържа въззивната жалба.
За въззиваемата пълномощникът й адв. С. оспорва въззивната
жалба..
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид становищата на
страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че въззивната жалба е процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, а по същество
съобрази следното:
Относно датата **.**.**** г. в декларацията по чл. 9 ал. 3 от
Закона за защита от домашно насилие се твърди, че В. отправил към нея
обидните думи „безотговорна майка“ и „тъпа и проста селянка“, крещял й и я
нарекъл „тъпа овца“; В. се опитал да я бутне от дворната врата, но баща й го
спрял.
Неоснователно във въззивната жалба се твърди, че посоченото в
декларацията не се потвърждава от показанията на свид. П. Б.. Още в
началото на показанията си свидетелят сочи, че в началото на м. май, при
предаване на детето, В. обиждал дъщеря му с думите „овца“, „селянка“. По-
нататък в показанията си свидетелят уточнява, че блъскането от страна на В.
на дъщеря му е било в началото на месец май. Свид. Б. сочи, че В. блъснал
молителката на външната порта, за да влезе в двора и да се вземе колелото,
което купил на дъщеря си. Свидетелят сочи, че В. блъснал дъщеря му назад с
ръката в гърдите. Във връзка с твърденията за противоречивост на
показанията на свид. Б. в тази част, следва да се посочи, че свидетелят
уточнява, че дъщеря му не е паднала, но я бутнал назад – с едната ръка я
избутал от вратата в областта на гърдите.
Без да се налага да се навлиза в терминологичен анализ,
настоящата инстанция счита, че с показанията си свид. Б. безспорно
установява, че В. е нарушил физическата неприкосновеност на молителката.
Вярно е, че в резултат на това бутане молителката не е била повалена на
земята, не е паднала /поради това и в декларацията се сочи за опит „да я
бутне“/, а е била избутана с една ръка в областта на гърдите от В..
Настоящата инстанция счита, че в показанията си свидетелката
Здр. К. не установява обстоятелства, които да могат да опровергаят
декларираното в декларацията по чл. 9 ал. 3 от Закона за защита от домашно
насилие. В отговора на молбата не са въведени твърдения къде точно е била
свидетелката Здр. К. при предаване на детето на **.**.**** г. Сочи се
единствено, че в този ден навсякъде с ответника е била детегледачката, която
е била свидетел на всичко случващо се, като не се сочи името на тази
детегледачка /с оглед обстоятелството, че в други случаи ответникът е бил
придружаван от друго лице – свид. В. К./. Самата свид. К. сочи, че по време
на предаване на детето е била в колата на ответника. Свидетелката твърди, че
стъклата на прозорците на колата били спуснати, но след като не е била в
непосредствена близост до молителката и ответника В., възниква основателно
съмнение относно възможността на свидетелката да възприеме адекватно
случващото се между молителката и ответника, още повече, че е субективна и
преценката относно близостта, съответно отдалечеността й от мястото на
инцидента. Свидетелката сочи, че едва след като детето било взето от
ответника, тогава тя слезнала от колата и двамата настанили детето на
детското столче в колата. Твърденията на свидетелката за проведен разговор
на съвсем спокоен тон и за това, че В. се отнасял почтително към
молителката, че не е имало скандал и насилие, не могат да доведат до
безспорен извод, че тя е възприела изцяло случилото се на **.**.**** г.
между молителката и ответника. От приложените извадки от ел.
кореспонденцията между молителката и ответника, както и от изложеното в
жалбите на ответника от РП – Д. и ОП – См. и до социалните служби, се
4
установява, че отношенията между страните съвсем не са добри, което
поставя под съмнение твърденията на свид. К. за спокоен и безпроблемен
разговор между страните при предаване на детето. Това поставя под съмнение
и достоверността на показанията й в цялост относно случилото се на
**.**.**** г.
Поради това настоящата инстанция споделя извода на районния
съд, че твърденията в декларацията на молителката по чл. 9 ал. 3 от Закона за
защита от домашно насилие от една страна се подкрепят от показанията на
свид. П. Б., а от друга страна не се опровергават от ангажираните от
ответната страна доказателства, в частност от показанията на свид. К..
Останалите гласни доказателства, ангажирани от ответната страна, не визират
конкретно случилото се между страните на датата **.**.**** г.
Предвид гореизложеното с обжалваното решение
законосъобразно и обосновано районният съд е приел, че ответникът е
извършил акт на домашно насилие спрямо молителката и е приложил
визираните в закона санкции спрямо ответника.
Като законосъобразно и обосновано обжалваното решение следва
да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 400
лева.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 112/18.11.2021 г. по гр. д. №
192/2021 г. на Девински районен съд.
ОСЪЖДА АНДР. В. ВР., ЕГН **********, гр. С., общ. Об., ул.
„Ст. п.“ № **, да заплати на ЦВ. П. М., ЕГН **********, гр. Д., ул. „И.“ № ,
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид разпоредбата
на чл. 17 ал. 6 от Закона за защита от домашно насилие.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5