Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
гр. Перник, 06.04.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева КАНД № 37 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „***“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „***“, ТЕЦ „***“,
представлявано от изпълнителния директор Я.П.К., против съдебно решение № 24 от
07.01.2022 г., постановено по АНД № 1638 по описа за 2021 година на Районен съд
– Перник.
С обжалвания съдебен акт е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 231 от 16.09.2021 г. на директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София, с което на „***“
АД, гр. Перник, на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната
среда (ЗООС) във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за неизпълнение на
задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС във връзка с Условия 10.1.1.1 и 10.1.1.2
от Комплексно разрешително (КР) № 53-Н1/2014 г., издадено от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по околната среда и водите (ИАОС), е наложена
имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.
В касационната жалба се твърди, че решението
на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Моли се съда да отмени решението на районния съд
и постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание касаторът,
редовно призован за представител изпраща ю.к. С.С.. Поддържа касационната жалба
по изложените в нея доводи. Моли съда да отмени решението на районния съд и
постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание ответникът по
касационната жалба РИОСВ – София, редовно призован, не изпраща представител.
В проведеното съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Перник намира касационната жалба за неоснователна.
Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Административен съд – Перник, като провери
процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на
основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и
провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството
по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество касационната жалба е
основателна, по следните съображения:
С НП № 231 от 16.09.2021 г. директорът на РИОСВ – София, на основание чл.
164, ал. 1 от ЗООС във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, наложил на „***“ АД
имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева за това, че
на 19.02.2021 г., при извършена от експерти на РИОСВ – София, планова проверка
на сгуроотвал „Кудин дол“, стопанисван от дружеството, при направен оглед на
трасето на довеждащия шламопровод (напорен) и на трасето на тръбопровод, връщаш
избистрени води от сгуроотвала до площадката на „***“ АД, чрез които се
осъществява оборотния цикъл на производствените и излишните охлаждащи води на
топлоцентралата, на място с координати N 42°35′32.0″ и Е 23°05′02.3″ – бетонова шахта на
тръбопровод за избистрени води, разположена под стената на сгуроотвал „Кудин дол
в дере „Кудинска бара“, било установено, че през бетонова шахта на тръбопровода
за избистрени води, находяща се на разстояние 30 м. от стената на сгуроотвала,
преливали на тласъци води, които изтичали навън и постъпвали в дере „Кудинска
бара“, вливащо се в дъждовен колектор, заустващ в р. Струма при мост в кв. „***“,
гр. Перник, с което дружеството не изпълнява 2 (две) условия от издаденото му
КР № 53-Н1/2014 г., както следва:
-
Условие 10.1.1.1 – „на притежателя на
настоящото разрешително не се разрешава заустване на производствените и излишни
охлаждащи води във водни обекти и/или канализационни системи на населени
места.“
-
Условие 10.1.1.2 – „притежателят на
настоящото разрешително да използва производствените и излишните охлаждащи води
по Условие 10.1.1.1 единствено в оборотен цикъл.“
Установеното
е квалифицирано като неизпълнение на задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС –
да изпълнява условията в КР.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен
съд – Перник, който с решение № 24 от 07.01.2022 година, постановено по АНД №
1638 по описа на съда за 2021 година, е потвърдил издаденото наказателно
постановление.
За да постанови този резултат районният съд,
след събиране, преценка и анализ на доказателствата, е потвърдил наказателното
постановление с мотиви за доказаност на процесното нарушение, процесуална и
материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно
производство. Размерът на наложената имуществена санкция е преценен от
решаващия първоинстанционен състав за мотивирано, съответно правилно определен
над предвидения в санкционната разпоредба минимум с оглед обществената опасност
на нарушението и значимостта на обществените отношения, които същото засяга,
което възприето е и като обслужващо целите на наказанието, визирани в чл.12 на ЗАНН.
Решението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в
касационната жалба пороци на решението, като за валидността, допустимостта и
правилното приложение на материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК.
След
извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2, предл. първо и
второ от АПК, настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд
е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
Доводите в
касационната жалбата на „***“ АД, гр. Перник за неправилно приложение на закона
от районния съд във връзка с изводите за процесуална законосъобразност на
производството по издаване на НП са основателни. Изводът на районния съд, че
административнонаказателното производство е протекло при спазване на уреждащите
го процесуални правила е неправилен. Установените към съдържанието на АУАН
императивни изисквания по чл. 42, т. 4 от ЗАНН, респ. към съдържанието на
наказателното постановление такива по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, за описание
на нарушението и обстоятелства, при които е извършено, не са изпълнени.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение
и в наказателното постановление административното нарушение, за което е
наложена имуществена санкция, да бъде описано точно, прецизно и ясно, и да
съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена
норма от съответния нормативен акт, като в случая това не е така. Установява се
при касационната проверка в тази връзка също и непълнота и на предявеното от
фактическа страна на наказаното дружество, с което съществено е ограничено
правото му на защита.
С процесното
наказателно постановление административнонаказателната отговорност на „***“ АД,
гр. Перник, е ангажирана на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС за неизпълнение на
задължението на дружеството, в качеството му на оператор на инсталация, по чл.
123в, т. 2 от ЗООС – да изпълнява
условията в комплексното разрешително.
Не се спори по делото, че „***“ АД, гр.
Перник, притежава качеството „оператор“ по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗООС,
във връзка с което е и титуляр на КР № 53-Н1/2014 г. за експлоатация на горивна
инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия, която попада в
обхвата на т. 1.1 от Приложение № 4 към ЗООС
На наказаното дружество е вменено
неизпълнението на 2 (две) Условия от издаденото му КР № 53-Н1/2014 г. Видно е
обаче от обстоятелствените части на АУАН и издаденото въз основа на него НП, че
за цитираните условия не е посочено, относимо към всяко от двете условия по КР,
по какъв начин е следвало да бъде изпълнено всяко от тях, по какъв механизъм,
съответно чрез какво конкретно действие или бездействие. При това положение
на санкционираното лице не е осигурена
обективна възможност да опровергае непълно описаното нарушение. С това
наказаното лице е препятствано да представи съответни доказателства за
изпълнението на всяко от условията, тъй като с така непълно и неясно описаното
нарушение не му е осигурена обективна възможност да опровергае вмененото му
неизпълнение по отношение на всяко от посочените условия от КР.
Непрецизното и непълно
административнонаказателно обвинение е пречка и за преценката относно
приложимия материален закон.
Изложеното обосновава заключение за допуснато
от районния съд нарушение на закона. Изводите в решението, че производството по
издаване на процесното наказателно постановление е протекло при спазване на
процесуалните правила и без допуснати съществени процесуални нарушения е
неправилен. В процесното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, касаещи императивните изисквания на разпоредбата на чл.
42, т. 4 от ЗАНН – към съдържанието на АУАН, и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – към съдържанието на НП. Както
АУАН, така и НП, не отговарят на изискванията за описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено, което следва да включва всички
обективни признаци на посочената за нарушена правна норма, както и на
евентуалната и конкретна привръзка, към която същата навежда – в случая условия
от КР. Прецизното формулиране на административнонаказателното обвинение е
гаранция за реализиране правото на защита на лицето, срещу което производството
се води, както и предпоставя извършването на съдебната проверка за валидност,
респективно законосъобразност на проведеното производство – процесуална и
материална.
С оглед на гореизложеното, основателни се
явяват възраженията на касационния жалбоподател, че по делото не са събрани
всички относими към спора доказателства за извършването на твърдяното
нарушение, както и че фактическата обстановка е останала неизяснена и поради
това установена неправилно. Преценката на първоинстанционния съд е направена на
база анализ на представените от наказващия орган писмени доказателства,
приобщени по делото, и въз основа на гласни такива, събрани в хода на съдебното
следствие, посредством показанията на актосъставителя, потвърдил единствено
отразеното в обстоятелствената част на съставения за процесното нарушение акт.
Същите не са достатъчни за доказване на твърдяното нарушение – от събраните
доказателства не следва еднозначно
заключение, че водите, наблюдавани по време на извършване на проверката, са
следствие от дейността на дружеството. Въз основа на тази доказателствена
съвкупност, районният съд неправилно е приел за установено, че касационният
жалбоподател е извършил описаното в наказателното постановление деяние,
съставляващо административно нарушение по чл.
123в, т. 2, във връзка чл.
164, ал. 1 от ЗООС.
Решението следва да бъде отменено. Характерът на допуснатите нарушения не
позволява връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на районния
съд, тъй като изменение и допълване на обстоятелствените части на АУАН, на
фактите, срещу които е гарантирана
защитата на наказаното лице, е недопустимо във фаза след предявяване и
връчване на АУАН. Поради това съдът ще реши делото по същество, като
отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
222, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 24 от 07.01.2022 г.,
постановено по АНД № 1638 по описа за 2021 г. на Районен съд – Перник, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 231 от
16.09.2021 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда
и водите – София, с което на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „***“, ТЕЦ „***“, на основание чл. 164, ал. 1 от
Закона за опазване на околната среда (ЗООС) във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН,
за неизпълнение на задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС е наложена
имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/