№ 763
гр. гр. Добрич, 12.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500552 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХІ от ГПК , по частната
жалба вх.№1424/08.08.2022г. от СТ. В. СТ. с ЕГН ********** от гр.Т., чрез
адв.ЕС. Ф., срещу определение №157/01.08.2022г. по ч.гр.д.№152/2022г.на
РС-Т. за прекратяване на производството поради недопустимост на молбата
по чл.126, ал.2 от СК.
Жалбоподателят изразява несъгласие с извода на съда за
недопустимост на молбата по чл.126, ал.2 от СК предвид висящността на
производство с правно основание чл. 127 от СК между родителите на детето
относно упражняването на родителските права .
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районният съд в гр.Т. е бил сезиран с молба вх.№981/25.05.2022г. от
СТ. В. СТ. с ЕГН ********** от гр.Т. за изземване по административен ред на
детето Б.С. С., роден на ***г. , от дома на баба му по майчина линия С.Й.П. с
ЕГН ********** в гр.П., за обезпечаване на правата по чл.126, ал.1 от СК
детето да живее с поне един от родителите си,.
Изложени са твърдения, че молителя СТ. В. СТ. и Д.В.П. са родители
на детето Б.С. С., роден на ***г., че са живели на семейни начала до лятото на
2021г., от когато са разделени. От месец септември 2021г. детето живее в
1
дома на баба си по майчина линия в гр.П., майката живее във В., идва в
България и отсяда в дома на бабата за кратки периоди от време по повод
водените между двамата съдебни дела или работата на органите за закрила на
детето. Изложени са обстоятелства и за възпрепятстване на контактите му с
детето, непълноценната работа на ДСП-П., водено от майката срещу него
производство по ЗЗДН за което било образувано гр.д.№14206/2021г.на РС-П.
с цел да го лиши от възможността да вземе сина си и да го отглежда след
нейното заминаване в чужбина. Бабата нямала право да го задържа,
живеенето му при бабата доката майката е в чужбина пораждало пречки за
осигуряване на образованието му-детето не посещавало детска градина.
Продължаването а това положение не било в негов интерес и защото докато
живеело при бабата ставало обект на опити за незаконното му извеждане в
чужбина.
Предприети са процесуални действия от страна на съда за попълване на
делото с доказателства по искане на молителя и служебно от съда относно
регистрирани постоянни и настоящи адреси на детето и неговите родители,
тррудова заетост на бабата, пътувания на майката в чужбина, образувани
между родителите на детето дела, изискване на становище от ДСП-П..
Доказателствата по делото сочат наличието на образувано по молба за
защита по ЗЗДН от Д.П. действаща лично и в качеството и на майка на детето
Б., срещу С.С. гр.д.№14206/2021г.на РС-П., приключило с Решение №1015/
25.03.2022 г., с което на основание чл. 5 ал. 1, т. 1 от ЗЗДН съдът задължава
СТ. В. СТ. да се въздържа от всякакъв акт на физическо и / или психическо,
сексуално, емоционално , икономическо и друга форма на домашно насилие
по отношение на молителката П. , като на основание чл. 5 ал. 1,т.3 от ЗЗДН му
забранява да приближава на по-малко от 50метра нея, нейното жилище,
месторабота, и местата за социални контакти и отдих за срок от 6месеца,
както и на основание чл. 5 ал. 1, т. 1 от ЗЗДН задължава С. С. да се въздържа
от всякакъв акт на физическо и / или психическо, емоционално ,
икономическо и друга форма на домашно насилие по отношение на Б.С. С. .
Решението е обжалвано/справка на л.37/ и няма данни дали понастоящем е
влязло в сила.
Налице са данни за неприключило производство по чл.127 от СК
относно упражняването на родителските права по отношение на детето Б./по
2
насрещни искове на С./, за което е образувано гр.д.№ 17630/2021г.на РС-П.,
понастоящем спряно. Липсват данни за основанието за спиране. Не е
документирана справката на съда относно основанието за спиране, което
според мотивите на обжалваното определение е наличието на висящо
производство относно родителската отговорност пред Британския съд.
Налице са данни за такова производство.
Като е приел, че от значение за настоящото искане е висящността на
производството по чл. 127 от СК и, че с оглед на него молбата за издаване на
административна заповед за връщане на детето при неговия баща е
преждевременно предявена и като такава недопустима, с обжалваното
определение №157/01.08.2022г. районният съд е прекратил производството.
Съдът е приел, че спорът не е между бащата и трети лица, а между двамата
родители , че с подадената от бащата молба по чл. 126 ал. 2 от СК се цели
разрешаването по ненадлежен ред на спор между родителите относно
местоживеенето на детето и упражняването на родителските права.
Съдебният акт е мотивиран и с доводи по същество на спора- за липса на
данни детето да се е отклонило, или да е било отклонено от местоживеенето
му .
Определението е неправилно
Абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на
искането по чл.126, ал.2 от СК е наличие на качеството „родител“ на
молителя и в случая представеното удостоверение за раждане на детето сочи
молителя като негов баща, респ. е активно легитимиран да сезира съда с
искане по чл. 126, ал. 2 от СК. Действително, целта на производството по
чл.126, ал.2 от СК е да приведе местоживеенето на детето в съответствие с чл.
126, ал. 1 СК, а не да разрешава спор за упражняването на родителските
права. Защитата по чл.126, ал.2 от СК е дължима и когато между родителите е
налице спор относно упражняването на родителските права, тъй като е
предпоставена от нарушеното правно положение детето- да живее с
родителите си или с единия от тях. Спорът относно упражняването на
родителските права и местоживеенето на детето с приключването на който
упражняването на родителските права ще бъде възложено и поето от единия
родител няма правно значение за изхода на производството по чл.126, ал.2 от
СК. Доколкото в случая се твърди, че детето не живее с майка си, а с баба си,
3
и е отправено искане за изземване на детето от дома на бабата С.Й., търсената
защита е такава по чл.126, ал.2 от СК и е допустима. Изложените в
обстоятелствената част на молбата факти относно отношенията между
двамата родителя по повод детето не променят този извод. Вън от това, при
наличие на неяснота относно характера на търсената защита, срещу кого е
насочено искането, на разположение на съда е процедурата по отстраняване
нередовности на молбата. Въпрос по същество на молбата е дали
действително е нарушено правното положение детето да живее с родителите
си или с единия от тях, доколкото в случая двамата родители не живеят
заедно, или са налице важни причини, които налагат да живее отделно, който
въпрос обаче следва да бъде разрешен при конституиране на
заинтересованите лица- в случая бабата на детето.
По изложените съображения атакуваното определение следва да се
отмени, а делото да се върне на районния съд за продължаване на следващите
се съдопроизводствени действия съобразно изложеното.
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №157/01.08.2022г. по ч.гр.д.№152/2022г.на РС-
Т. за прекратяване на производството поради недопустимост на молбата на .
ВРЪЩА делото на Т.ски районен съд за продължаване на
следващите се съдопроизводствени действия съобразно мотивите на
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4