РЕШЕНИЕ
№ 608
гр. Добрич, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Диана Й. Димитрова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20213230101808 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Производстовото по делото е образувано въз основа на искова молба
вх.№ 531/11.03.2021г., подадена от Е. К. М. ЕГН ********** с постоянен
адрес : гр. Д. ул. **** № **, с която срещу „Водоснабдяване и канализация
Добрич” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.Д.,
бул”***”№**, в условията на обективно съединяване са предявени искове
съдът да установи в отношенията на страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от 5649,97 лв. представляваща изразходена вода ,
заедно с лихвите.
В обстоятелствената част на исковата молба се сочат следните
твърдения: Ищецът е клиент на ответното дружество с клиентски номер
16101. Три четири години, до 2020 год ищецът пребивавал в Германия, но
заради пандемията от коронавирус се прибрал в България. След прибирането
си с учудване разбрал за задлъжение към ответника в размер на 5649,97 лв.
Ищецът твърди, че водоснабдения имот не е обитаван, водомера не е
проверяван и реално не е консумирал услугите на водоснабдителното
дружество и не дължи на ответника исковата сума. Ищецът не е получил
информация от ответника за какъв период е начислено това задължение.
Ищецът прави евентуално възражение за погасяване по давност на исковата
сума. Отправя искане ответникът да се задължи да представи доказателства
за помесечното отчитане консумацията в обекта и начинът на формиране на
задължението.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира отговор на
исковата молба. Сочи, че титуляр на партидата с клиентски № *****, за
обект с адрес: гр. Д., ул. „ ***“ № ** е Е. К. М. Цитира чл. 41 от ОУ на „ВиК
Добрич“ АД . Налице е изискване за подаване на заявление за необитаемост,
което ищецът не спазил. В дружеството липсват документи, свидетелстващи
за подобни действия на абоната. Съгласно чл. 24, ал.1 от ОУ на „ ВиК
Добрич“ АД „ Потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен
достъп на легитимните длъжностни лица на ВиК оператора за извършване на
отчети на водомера на сградното водопроводно отклонение и на
индивидуалните водомери" и тези на чл.24, ал. 3 от ОУ на „ ВиК Добрич“ АД
„ При невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на
потребителя или на негов представител, и когато потребителят не е съгласен с
фактурираното количество, същия е длъжен да уточни с ВиК оператора
извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по -
дълъг от една година от последните отчети“. Ищецът не е изпълнил нито едно
от посочените изисквания ОУ на „ ВиК Добрич* АД.
Във връзка с постъпилата искова молба, е извършена проверка на 13.
07. 2021 г. на процесния обект с адрес: гр. Д., ул. „***“, № ** от техническия
организатор Ж. О. В. в присъствието на П. Т. Д. на длъжност ОИУ във „ ВиК
Добрич“ АД и Т. П. Т., изпълняващ длъжност ОИУ във „ ВиК Добрич“ АД.
При така извършената проверка е съставен Констативен протокол №******
от ******г., с който се установява, че процесния имот е обитаем, а водомерът
се намира в постройка със заковани дървени врати, което обусловя
невъзможността за отчитане на водомера. В този случай се прилагат
разпоредбите на чл. 24, ал. 3 от ОУ на „ ВиК Добрич“ АД, чл. 24, ал. 4 „ При
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора
до водомера, и/или при не осигуряване на достъп повече от една година по
реда на чл.23, ал.6 и на 24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол, който
се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в
протокола трите имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и
длъжностно лице на ВиК оператора. След съставяне на протокола, ВиК
операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.
49, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, и/или
повече от един потребител присъединени към едно водопроводно отклонение,
начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление)
съгласно чл.25, ал.2 от Общите условия“, какъвто е настоящия случай.
В информационната система на „Водоснабдяване и канализация Добрич“
АД фигурира различна от посочената от ищеца сума за натрупани
задължения по партида с кл. № ***** за обект с адрес: гр. Д., ул. „ ***" № **.
Съгласно разпоредбите на ГПК задължение на ищеца е да посочи цена на
иска, както и за какъв период и по кои фактури се отнася същия.
В открито заседание ищецът поддържа претенцията си.
Ответното дружество, чрез юрисконсулт по реда на чл.143 от ГПК
уточнява, че претенцията касае период на консумация 04.09.2008г.-
25.02.2021г. В края на съдебното заседание процесуалния представител на
ответника прави изявление, че за горния период вече са издавани три
изпълнителни листа. В тази връзка и с оглед преценка за допустимост на
2
настоящото производство съдът е възложил на ответника да представи
влезлите в сила съдебни актове, касаещи вземания за процесния перид. С
Разпореждане от 15.11.2021 година съдът е указал на ответника да
конкретизира основанието, размера на вземането си, за което няма влязъл в
сила съдебен акт. По делото е депозирано заявление от ответника с вх.рег.№
11900 /29.11.2021г., с което същият посочва, че останалите задължения, за
които няма влязъл в сила съдебен акт на ищеца са за периода: 16.10.2017г. до
25.02.2021г.
В открито съдебно заседание от 06.12.2021г. ответната страна
уточнява, че окончателното задължение на ищеца, за което няма
постановен съдебен акт, е в размер на 980,64лева за периода от
16.10.2017г. до 25.02.2021г., като става дума за реално отчетено
количество вода по чл.23 от ОУ. Съответно, с протоколно определение
производството за горницата над 980,64лв. до първоначално
претендираните 5649,97 лв. е прекратено като недопустимо.
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори от страните по делото, че ищецът е експлоатационно
предприятие, извършващо услуги по водоснабдяване, отвеждане и
пречистване на води за гр.Д.
Не е спорно и обстоятелството между старните, че имотът на адрес гр.
Д., ул. „ ****" № ** е водоснабден, респективно свързан със ситемата за
отводняване поддържана от ответното дружество.
Не е оспорено в настоящото производство качеството на ответника на
собственик и ползвател на посочения имот, като по делото е представено
Решение 94Е-00—296/02.09.2020г. на Община Д., видно от което по
заявление на Е. К. М., са възстановени имената му с турско звучене Е. К. М.,
което и обяснява разминаванията в откритата при ответника партида на името
на Е. М. и настоящите имена на потребителя.
По делото към отговора на исковата молба ответникът е представил
разпечатка на опис фактури по партидата на ищеца за периода ****г.- ****г.
Представено е и копие от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от „ВиК” ЕООД гр.Добрич, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 год. Съгласно общите условия
основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните
услуги, в 30-дневен срок след датата на фактуриране (чл.33, ал.2). Съгласно
чл.22 от същите, изразходваните количества питейна вода се отчитат от
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора. Уреден
с общите условия в раздел втори е и редът за отчитане на количествата
питейна вода, като според ал.1, т.2 на чл.23, показанията на водомерите на
водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период, не по-
дълъг от три месеца – за потребителите по чл.3, т.1 (питейно-битови нужди).
Предвидено в ал.4 на чл.23 е, че отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, като
при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който
3
може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.
По делото са представени карнет№*** за потреблението на абоната за
процесния обект. Видно от отбелязванията за периода на потребление ****г.
до ****г., в графа” консумирана вода разлика” са отбелязвани конкретни
кубици, поставяни са подпис на потребител. От ***г. до ***г. са вписани
отчети за консумация , с изкл.1период за който е отбелязано че жилището е
необитаемо.
За периода от ***г. до края на заявения от ищеца период- ***г. е
представено извлечение от електронен карнет/л.133/. Видно от извлечението
в колона „куб.м” са вписвани отчетени данни, като в четири от периодите не е
осигурен достъп, но са вписвани фиктивно консумирани количества
/обикновено съвпадащи с предходния период или +- 1куб.м./. Въпреки това,
при следващото отчитане показанията на водомера са изравнявани.
И в двата карнета /книжен и електронен липсва отбелязване за
неизправност на измервателното устройство.
По делото е изготвена справка в НБД „Население”, видно от която
ищецът Е.М. е в граждански брак с лицето Н. М. М. Е.М. има и две
пълнолетни деца.
Представено от ответника е предписание от 30.08.2021г., съставено от
отчетник Д. Г., с указания за поставяне на пламба и подписано от Н. М.
Във връзка с оспорване на представените по делото карнети е изготвена
и приета съдебно-графическа експертиза. От заключението на вещото лице се
установява, че за процесния период ***г.- ***г. Н. М. е положила подписа си
за м.декември 2017г., за месеците януари, април, май, юли, септември,
ноември на 2018г.; за месеците февруари, март, април на 2019г. Подписа
върху предписание от 30.08.2021г. е също на Н.М. М.
По делото са събрани гласни доказателства чрез изслушване на
свидетелите И. Г. И. и Д. Ж. Г., водени от ответната страна и В. М. С., воден
от ищеца.
Свидетелката И. от 2014г. изпълнява длъжността „отчетник
измервателни уреди“. Сочи, че обслужва обекта на адрес гр.Д., ул. *****“ №
** към 2019г., когато това ставало с електронни карнети. Водомерът се
намира като се влезе от портичката в ляво, в нещо като стаичка, под мивката
от лявата страна. При извършване на проверките свидетелката заварвала
както Е., така и съпругата му. Обекта бил в повечето време обитаем, но се
случвало период, когато лятото за два месеца са отсъствали абонатите.
Когато не е осигурен достъп, това се отбелязвало в карнета и системата
начислява служебно консумацията, която се равнява на консумацията от
средно тримесечие от предходна година. В следващите месеци, когато реално
се засечат числата се изравнявали показанията, ако се налага.
Свидетелката Г. изпълнява длъжността „инкасатор“ и обслужва
процесния район от м. януари 2021г. В края на м.август 2021г. съпругата на
абоната –Н. била на обекта и в имота се извършвал ремонт. Свидетелеката
засякла водомера и установила, че е надписан с девет кубика и издала
предписание да се монтира вик пломба, защото водомерът няма такава.
Съпругата на абоната разписала предписанието.
4
Свидетелят С. сочи, че ищеца Е. и съпругата му пребивават в Германия
от 2016-2017г. Свидетелят наглеждал имота по поръка на Е. Средно по два
пъти на годината, основно по празниците Е. и семейството му си идват в
България. През 2020 година свидетелят се видял с Е., който му обяснил, че се
е върнал, защото там в Германия няма работа заради пандемията. Миналата
година заминал пак. През 2021 г. си дошъл за малко, през лятото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Така предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК. Приложими
са общите условия на ответното дружество, относно начинът на формиране
на задължението, падежа му и реда за отчитане на консумираното количество
вода.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – по аргумент
от чл. 198о, ал.1 и ал.2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В
и К услуги на територията на гр. Д., е ищцовото дружество "ВиК Добрич"
АД, със седалище гр. Д.
В казуса страните не спорят, че са обвързани с договор сключен при
Общи условия договор за предоставяне на услугата-доставка на питейна
вода/водоснабдителни услуги/. Услугата е строго регулирана по нормативен
ред и предвиден механизъм за ценови контрол. Отношенията между
водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и от
общите условия за получаване на услугите В и К.
Не е спорно и обстоятелството между старните, че имотът на адрес гр.
Д., ул. „ ****" № ** е водоснабден, респективно свързан със системата за
отводняване поддържана от ответното дружество.
Не е оспорено в настоящото производство качеството на ответника на
собственик и ползвател на посочения имот, като по делото е представено
Решение 94Е-00—296/02.09.2020г. на Община Д., видно от което по
заявление на Е. К. М., са възстановени имената му с турско звучене Е. К. М.,
което и обяснява разминаванията в откритата при ответника партида на името
на Е. М. и настоящите имена на потребителя.
След направените в хода на производството уточнения от ответното
дружество следва да се извърши преценка реално доставено ли е за процесния
имот вписаното количество вода, като от ищеца не се правят оспорвания
относно математическото изчисляване на ползваното количество и
съответствие с цените утвърдени от КЕВР.
На първо място твърдението на ищеца, че не обитавал водоснабдения
имот се опровергава от събраните писмени и гласни доказателства.
Поставяните периодично подписи в рамките на периода ****г.- ****г., за
които с категоричност се установи, че са на Н. М., съпруга, говорят, че в този
период в имота се живее. В няколкото кратки периода, когато не е осигурен
достъп е начислявано служебно количество на база средната консумация за
5
месеца в предходната година, то в следващия период на осигурен достъп,
количествата са изравнявани и удостоверявани с подпис на представител на
абоната. Така, на 17.12.2017г. представителя на абоната е удостоверил
натрупаното количество от 16.10.2017г. до датата на засичането, а последното
удостоверяване на начисленото количество е извършено на 30.08.2021г. и е в
размер на 571,733куб.м. В предписанието от 30.08.21г. съпругата на абоната
Н. М. е удостоверила натрупаното количество вода без забележки. Това
удостоверяване, макар и направено след 25.02.2021г./ края на настоящия
период/ е относимо, доколкото, видно от представения електронен карнет, от
25.02.21г. до 30.08.21г. не е начислявано количество вода поради
необитаемост на имота, т.е вписанато количество е изразходено до 25.02.21г.
Горните данни обосновават категоричен извод, че съответните вписани
количества са доставени и отведени от ВиК оператора само за периода на
потребление 16.10.2017г.- 25.02.21г.
С оглед установяване възникване на задължението на абоната да заплати
предоставените услуги за периода 16.10.2017г.- 25.02.21г., на разглеждане
подлежи възражението на ответната страна за погасяване по давност
вземането на оператора. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за
главница, началният момент на давностния срок е настъпването на падежа им,
и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
Съгласно общите условия, основно задължение на потребителя е да
заплаща стойността на ползваните услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране /чл. 33, ал. 2/. При това задължението за заплащане на последно
отчетеното количество в този период изтича 30дни след издаване на
фактурата за съответния месечен отчет. От изложеното следва изводът, че с
изтичането на този срок вземането става изискуемо, а до този момент същото
е само ликвидно.
Предявяването на отрицателния установителен иск от длъжника, че
вземането е погасено по давност, при поддържано от ответника насрещно
възражение за неизтекъл давностен срок, е действие, прекъсващо давността /в
този см.Решение № 257 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 694/2019 г. на ВКС, III г.
о./ Исковата молба е входирана в съда на 10.06.2021г. Вземанията
падежирани преди 10.06.18г. са погасени по давност. Съгласно представения
от ответното дружество опис –фактури /л.119/, погасени по давност са
вземанията за които са издадени следните фактури: от ****г., ****г., ****г.,
****г., ****г. и ****г. Сумарно стойността на вземането по тях възлиза на
180,31лв. Искът до този размер и за периода на консумация ****г.- ***г.
подлежи на уважаване поради погасяването по давност на задълението. За
горницата от 800,33лв. до претендираната сума от 980,64лв. задължение за
периода 18.04.2018г.- 25.02.21г., искът подлежи на отхвърляне, доколкото
ответната страна проведе пълно и главно доказване на основанието и размера
на задължението.
По отношение на такси и разноските: Дължимата държавна такса по
иска е в размер на 226лв. Съобразно изхода от спора, предвид и извършеното
6
прекратяване на производството и на основание чл.78 ал.6 от ГПК
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД следва да внесе по сметка на РС
Добрич държавна такса в размер на 193,99лв. Ответното дружество е станало
причина за предявяване на иска в първоначалния размер поради отказа да
предостави на абоната точна и ясна информация относно вида на
задълженията, периода на възникването им, изискуемостта им.
Ответната страна е поискала присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника са дължими
разноските съразмерно отхвърлената част. Общото определено
възнаграждение на експерта е в размер на 400лв. Разпределено с оглед изхода
от спора за ответника се следват 73,54лв. За тази сума трябва да се издаде
ордер на вещото лице. Разликата от 326,46лв. да се изплати на вещото лице от
бюджета на съда, доколкото ищецът е освободен от разноски за експертиза.
Ответникът е представил доказателства за заплащане на сумата от 160лв.
за експертизата. При това за разликата от 73,54лв. до 160лв. в размер на
86,46лв. подлежи на възстановяване като недължимо платена за разноски.
Ответното дружество следва да посочи банкова сметка за превод на сумата. В
противен случай сумата ще бъде преведена в държавния бюджет –чл.82 от
ГПК.
Съдът на осн чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 НЗПП определя за ответното
дружество общо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. С оглед
изхода от спора на ответното дружество има право на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 81,60лв., което следва да се възложи в тежест на
ищцовата страна.
Мотивиран от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. К. М. ЕГН ********** не
дължи на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД , рег. с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Д., бул.”***”№** сумата
от 180.31лв., представляваща задължение за водоснабдяване, отвеждане и
пречистване в периода 16.10.2017г.- 18.04.2018г., за което вземане са
издадени фактури от ***г., ***, ***г., ***г., ***г. и ***г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 800,33 лв. представляваща горницата над установената сума
до претендирания размер от 980,64лв., задължения за периода ****г. по
фактури издадени в периода ****г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД , рег. с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Д., бул.”***”№**, да
заплати държавна такса в размер на 193,99лв. по сметка на РС Добрич.
ОСЪЖДА Е. К. М. ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация Добрич” АД , рег. с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Д., бул.”***”№**, юрисконсултско възнаграждение в размер
7
на 81,60лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8