Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ –
108 23.11.2020г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На двадесет и трети юни 2020
година
В публичното заседание в следния
състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Русева-Маркова
гражданско дело номер 978 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
С Решение № 409 от 29.01.2020г., постановено по гр. дело № 7271/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иска на Ж.И.Ж. от гр.*** да се приеме за установено, че на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответната страна – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр. Пловдив, му дължи сумата в размер на 405, 83 лева, за която има издадена Заповед № 186/08.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 85/2019г. на Районен съд – Пловдив.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Ж.И.Ж., с която се
претендира да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него
да бъде поставено ново решение по същество на спора, с което предявените искове
да бъдат уважени. В жалбата се посочва, че неправилно съдът приема, че е налице
законово основание „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да извърши едностранна
корекция на сметката на Ж.И.Ж.. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че е
налице уведомяване на ответната страна, въпреки, че няма предвиден законов ред
за извършването на уведомяването за извършената корекция. В жалбата се посочва,
че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се
посочва, че ответната страна не е имала право едностранно да извършва корекция,
тъй като в процесния период са действали единствено разпоредбите на чл. 48 –
чл. 51 от ПИКЕЕ, а разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ предвижда, че
корекция може да се извърши, но само въз основа на констативен протокол за
установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията
на чл. 47 от ПИКЕЕ. Посочва се, че разпоредбата, към която се извършва
препращането е отменена с Решение на ВАС от 06.02.2017г., а самият констативен
протокол е съставен на 16.10.2018г., поради което макар да съществува
нормативна възможност корекция да се извърши, не съществува нормативен ред, по
който това да стане. В жалбата изрично се посочва, че отменената норма на чл.
47 от ПИКЕЕ не може да бъде заместена от разпоредби на Общите условия, тъй като
такава възможност не разрешава самата законова разпоредба на чл. 83, ал. 2,
изр. 2 от ЗЕ и именно поради неизпълнение на законовата делегация по чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ за създаването на правила, които да уреждат отговорността на
потребителя, не е налице нормативно предвидена обективна отговорност, поради
което приложение в конкретния случай отново следва да намерят общите правила.
Жалбоподателят посочва, че по делото не се установява неправомерно въздействие
върху СТИ от страна на потребителя, а категорично установен е само фактът на
неточно отчитане на електроенергията, по промяна в схемата на свързване, но не
и че въздействието върху СТИ е осъществено със знанието на потребителя.
В
жалбата се посочва, че първоинстанционният съд неправилно приема, че е
извършено надлежно уведомяване, въпреки, че няма установен ред за уведомяване
на клиента за извършената корекция на сметката и това обстоятелство е абсолютно
ирелевантно към конкретния спор, тъй като няма предвиден законов ред за
уведомяване на клиента за извършване на корекция на сметка.
Не
се отправят искания за представяне на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
Отправя
се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.
В
съдебно заседание въззивната страна не се явява и не изпраща представител.
Ответната
страна по въззивната жалба – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище
гр. Пловдив депозира по делото писмен отговор, с който претендира атакуваното
първоинстанционно решение да бъде потвърдено. Посочва се, че решението на съда
е правилно, обосновано, постановено при пълнота на доказателствата, като всяко
едно от доказателствата е тълкувано поединично и в съвкупност с останалите
доказателства, решението е в съответствие с материалния закон, фактическите
констатации на съда съответстват на обективната истина, а правните доводи – на
закона. С отговора на исковата молба се посочва съдебна практика, която е в
съответствие с постановеното от първоинстанционния съд.
Не
се отправят искания за представяне на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
Претендира
се да бъдат присъдени направените по делото разноски от въззиваемата страна.
В
съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба не изпраща представител
и не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите
на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск от Ж.И.Ж. против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с който се
претендира да бъде прието за установено по отношение на ответната страна, че ответната
страна – „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД дължи на ищеца Ж.Ж. сума в размер от 405,
83 лева, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
постановена по частно гр. дело № 85/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив,
представляваща недължимо платена сума въз основа на незаконосъобразно
коригирана сметка за електроенергия. В исковата молба се посочва, че през месец
октомври – 2018г. Ж.Ж. е получил фактура за коригиране на сметката за
електроенергията, издадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Посочва се,
че ищецът е заплатил посочената във фактурата сума, но счита, че не дължи
сумата, която е заплатил в ползва на ответната страна и по този начин ответната
страна се е обогатила неоснователно със заплатената сума в размер на 405, 83
лева.
Ответната
страна по въззивната жалба - „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД в депозирания
пред първоинстанционния съд писмен отговор посочва, че оспорва предявения иск и
счита, че сумата е дължимо платена, тъй като извършената корекция на сметката
за електроенергия е законосъобразно извършена.
За
да постанови атакуваното решение, първоинстанционният съд е приел, че е налице
законово основание за извършване на корекция на сметките на потребителя за
минал период след изменение на ЗЕ от месец юли – 2012г. и приемането на ПИКЕЕ.
На
основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно
и допустимо и
По
делото е представен Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване № 424425 от 03.08.2018 г., от който е видно, че
е извършена проверка на жилищен обект, находящ се в гр. ***, кв. ***, ул. „*****“
№ * и при проверката е констатирано, че клемореда на електромера е пробит от
лявата част и в направената дупка има монтиран шунт от гол меден проводник със
сечение 4 мм между входящата и изходящата фазови клеми на електромера.
Отбелязано е и обстоятелството, че по този начин консумираната от абоната ел.
енергия не се отчита напълно. Отбелязано е и обстоятелството, че електромера е
подменен.
По
делото е представена и Фактура № **********/16.10.2018г., от която е видно, че
ответното дружество е фактурирало в тежест на Ж. Ж. И. сума в размер от 405, 83
лева. По делото е представено и доказателство за плащане от 25.10.2018г., от
което е видно, че Ж.И.Ж. на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сума в размер
на 405, 83 лева, дължима въз основа на Фактура № **********/16.10.2018г.
По
делото е извършена съдебно-техническа експертиза от 06.11.2019г., от
неоспореното заключение на която е видно, че констативния протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
424425/03.08.2018г. констатира наличие на монтиран меден проводник със сечение
4 мм между входящата и изходяща фазови клеми на електромера и е променена
електрическата схема на свързване на електромера към електроразпределителната
мрежа на ответника. Изрично в депозираното заключение се посочва, че
констативния протокол отразява техническото състояние на електромера, което е
резултат от външна намеса върху електромера – осъществен е достъп до фазовите
клеми чрез пробиване на отвор от лявата страна на клемната кутия и през
допълнителния елемент е преминало 68, 52% от консумираната от ищеца
електроенергия без да се отчете от електромера. Вещото лице посочва, че
извършените промени в електрическата схема на свързване на електромера към
електроразпределителната мрежа води до неточно/неправилно измерване на
доставената от ответната страна електроенергия. Вещото лице посочва и
обстоятелството, че методиката за изчисляване на неотчетеното количество
електроенергия е приложена в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 1, буква „а“ от
ПИКЕЕ и неизмереното количество начислена електроенергия, изчислена по
методиката на ПИКЕЕ е 2 154 квт и то е на стойност от 405, 83 лева.
При
извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Съобразно посочената разпоредба съдът се произнася по правилността
на атакуваното решение съобразно посоченото в жалбата.
По
наведените твърдения за неправилност на решението във въззивната жалба, съдът
приема следното:
Съдът
намира, че фактическата обстановка е установена и възприета от
първоинстанционния съд в пълнота и съобразно представените доказателства.
Безспорно
е, че за да се уважи предявения иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ЗЗД е необходимо да се установи, че за ответната страна не
е съществувало правото да получи от страна на ищеца посочената сума в размер на
ищецът не съществува задължение да
изпълни едно претендирано от него задължение. В този случай е безспорно, че
ответната страна носи доказателствената тежест да установи, че задължението,
което се претендира от ищеца съществува и не е налице неоснователно обогатяване
за сметка на заплатената от негова страна сума.
Безспорно
е, че на основание чл. 98а, ал. 1 във връзка с ал. 3 и ал. 4 от
Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия, които се публикуват най-малко в
един централен и един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени
с Решение на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г., и Общите условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН
България Електроразпределение“ АД (ОУ на ЕВН ЕР), одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-014 от 10.05.2008 г., са влезли в сила и уреждат отношенията между
енергийните предприятия и абонатите им при продажбата и доставката на
електрическа енергия. Съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС клиентът се
задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в тези ОУ. Чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС
гласи, че потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната
електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за
снабдяване и цена за разпределение. Клаузата на чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР
предвижда, че клиентът заплаща изчислената сума за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги на „ЕВН България
Електроснабдяване“ АД.
Безспорно
е, че посочените клаузи на Общите условия, издадени въз основа на законовата
делегация на чл. 98а от ЗЕ, почиват на общите правила на чл. 183, ал.
1 и чл. 200, ал. 1 ЗЗД, които прогласяват задължението на купувача
по договор за продажба да заплати цената на вещта. Правоотношенията между
енергийните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват
именно по силата на договори за продажба, сключени при публично известни общи
условия. Обстоятелствата, че абонатът има качеството на потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП, а енергийното дружество е по-силната страна в
правоотношението, не изключват основното задължение на купувача да заплати
цената на доставената електроенергия. Специфичният предмет на договора
(доставка на електроенергия) също не променя основните характеристики на
продажбеното правоотношение. В Закона за енергетиката не се съдържат специални
разпоредби, които да изключат приложението на общите норми на ЗЗД относно
задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. От това
следва, че когато е било доставено определено количество електрическа енергия,
но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е
заплатена по-ниска цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Дори да липсва специална правна уредба (преди изменението през
2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал.
2, т. 6 на ЗЕ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., както и
след отмяната на ПИКЕЕ с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016
г., в сила от 14.02.1017 г., и № *879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г.), този
извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи
заплащане на цената на доставената стока, както и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. В този смисъл е актуалната практика
на ВКС (Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на
ВКС, Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС,
Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС), чиито
изводи се споделят от въззивната инстанция с настоящото съдебно решение, с
което съдебният състав изоставя досегашната си практика, базирана на Решение №
111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о., ТК и Решение №
173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о., ТК.
По
делото безспорно се установява, че ищецът Ж.И.Ж. е абонат на ответното
дружество за обект – апартамент, находящ се в гр. ***, кв. ***** *******, ул.
„*****“ № * с клиентски номер **********. По делото безспорно се установява и
обстоятелството, че на 03.08.2018г. в процесния обект е извършена проверка, за
която е съставен Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване № 424425, подписан от двама служители на
"Електроразпределение Юг" ЕАД, както и от лице – представител на
собственика на обект, присъствал на проверката. По делото се установява, че въз
основа на извършената проверка е констатирано, че клемореда на електромера е
пробит от лявата част и в направената дупка има монтиран шунт от гол меден
проводник със сечение 4 мм между входящата и изходящата фазови клеми на
електромера, вследствие на което консумираната от абоната ел. енергия не се
отчита напълно.
От
събраните по делото доказателства се установява и обстоятелството, че е
изготвена и Справка за коригиране на сметката за електроенергия на ищеца за
неотчетена и нефактурирана ел. енергия – общо 2 154 кВт/ч и на 16.10.2018г.
ответното дружество е издало Фактура № **********/16.10.2018г., за сумата от 405,
83 лева. По делото не се спори, че ищецът е заплатил претендираната от страна
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сума в размер от 405, 83 лева на дата –
25.10.2018г.
Мотивиран
от изложеното, настоящата инстанция намира, че за периода от 25.05.2018г. до 03.08.2018г.
в имота на ищеца са били реално доставени и потребени 2 154 кВт/ч
електроенергия на стойност от 405, 83 лева, които не са били своевременно
фактурирани и заплатени. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че за ищцата
съществува задължение да заплати на ответното дружество процесната сума от 405,
83 лева по силата на чл. 11, т. 1, чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕР. Безспорно е,
че в случая не се касае за договорна отговорност, обусловена от виновно
поведение на купувача, а за изпълнение на договорното му задължение за
заплащане на цената на доставената електрическа енергия, което произтича от
договорите за продажба и пренос на електрическа енергия, сключени при общи
условия.
С
въззивната жалба е въведено оплакване, че въззиваемото дружество няма право да
извършва корекции на сметки на клиенти, при условие, че не е изпълнило
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите си условия на ред, по
който да бъдат уведомявани клиентите за извършване на корекция на сметка и при
наличие на правила за измерване на количеството консумирана ел. енергия.
На
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (в
редакцията на разпоредбата към датата на извършване на проверката –
09.01.2018г.) устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Безспорно е, че към датата на проверката – 03.08.2018г. е била в
сила разпоредбата на чл. 48 от
ПИКЕЕ (понастоящем отменена с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС
на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.), съгласно която –
"При липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато
при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване
не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа
изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране
на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни... ". Както е
видно, законът и съответния подзаконов нормативен акт са предвиждали възможност
за корекция на изчисленото количество ел. енергия и потребени мрежови услуги,
при установяване на неправилно или неточно измерване. Нито ЗЕ, нито
подзаконовите актове, регулиращи материята, са въвели като условие наличието на
виновно поведение от страна на абоната, за да бъде извършена корекция. При това
положение, както бе посочено и по-горе съдът следва да се съобрази с развитието
на съдебната практика. С цитираните по-горе решения се възприема различно
правно разрешение, като договорът за продажба на ел. енергия се разглежда в
контекста на общите правила за покупко-продажба, уредени в ЗЗД и се зачита
основното правило на договора за покупко-продажба, а именно – задължението на
купувача да заплати полученото, зачита се и един от основните принципи на
правото, намерил израз в множество законови разпоредби на различни нормативни
актове, а именно – избягване на неоснователното обогатяване и неоснователното
разместване на блага. Възприема се правото на двете страни да установят в
спорното съдебно производство, при условията на равнопоставеност, правилно и
законосъобразно ли е извършена корекция на сметката на съответен абонат, потребил
ли е той количеството ел. енергия и дължи ли се цена по-висока от тази на
некоригираната му фактура. Въпросът за установяване на виновно поведение от
страна на абоната е изключен от обсъждане, доколкото в хипотезите на
неоснователно обогатяване обсъждането е насочено основно към неоснователното
разместване на блага. В контекста на описаното по-горе, неоснователно се явява
и оплакването на липса на специален ред за уведомяване на клиента за корекция
на фактурата му, предвиден от разпоредбата на чл. 98а, ал.
1, т. 6 ЗЕ. Липсата на ред за уведомяване на клиента, макар и да е
ноторно известно, че абонатите получават уведомителни писма за изготвените
корекции от оператора на съответната мрежа, не променя факта на дължимост на
сумата, при положение, че се установи неправилно отчитане/неотчитане на
консумирани ел. енергия и мрежови услуги.
При
това положение настоящият състав приема, че спорът не би могъл да се ограничи
само до въпроса за липса на ред за уведомяване на клиентите за изготвени
корекции за сметките, а следва да бъдат обсъдени всички събрани доказателства в
тяхната съвкупност.
Както
бе отбелязано по-горе изчисляването на количеството ел. енергия, неотчетена от
неизправното техническо средство и остойностяването й, съгласно извършената по
делото експертиза, процесният електромер е технически изправен, но при
отварянето на електромера е констатирано, че клемореда на електромера е пробит
от лявата част и в направената дупка има монтиран шунт от гол меден проводник
със сечение 4 мм между входящата и изходящата фазови клеми на електромера,
вследствие на което консумираната от абоната ел. енергия не се отчита напълно.
От извършената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че през
допълнителния елемент е преминало 68, 52% от консумираната от ищеца
електроенергия без да се отчете от електромера, а извършените промени в
електрическата схема на свързване на електромера към електроразпределителната
мрежа води до неправилно измерване на доставената от ответната страна
електроенергия. Установява се и обстоятелството, че неизмереното количество
начислена електроенергия, изчислена по методиката на ПИКЕЕ е в размер на
2 154 квт, а остойностено това количество възлиза на сума в размер от 405,
83 лева.
Мотивиран
от изложеното, настоящият състав счита, че следва да намерят приложение общите
правила на чл. 183 от ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението
за заплащане цената на доставената стока, купувачът по договора за продажба
следва да понесе своята договорна отговорност. В конкретния случай по делото се
установява, че е спазен редът по извършване на корекцията. Независимо, че
ответникът своевременно е заплащал задълженията си по ежемесечните фактури, той
дължи заплащане и на сумата от 405, 83 лева, представляваща разлика между
фактурираната цена и действително дължимата съобразно реално потребеното
количество електроенергия за процесния период – задължение, което безспорно е
изпълнено от негова страна, тоест – получената от ответната страна в
първоинстанционното производство сума не е заплатена от страна на ищеца без
основание за това.
Мотивиран
от изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1
от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. При
положение, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни
изводи съвпадат с тези, които е направил първоинстанционният съд в своето
решение, то следва да бъде потвърдено.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено направеното
искане от страна на ответната страна по въззивната жалба да бъдат присъдени
направените разноски – възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК - сума в размер на от 50 лева за въззивната инстанция.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на предявения иск е под
5 000 лева.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 409 от
29.01.2020г., постановено по гр. дело № 7271/2019г. по описа на Районен съд –
Бургас.
ОСЪЖДА Ж.И.Ж., ЕГН ********** от гр. ***
, със съдебен адрес– гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, офис П – адвокатско
съдружие „Сияна консулт“ да заплати на "ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД със седалище гр. Пловдив, ЕИК *********, адрес на
управление гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № *7, представлявано от
Робърт Дик, Жанет Стойчева и Михаела Михайлова-Дьорфлер направените по делото
разноски пред настоящата инстанция – сума в размер на 50 (петдесет) лева,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.