РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 02.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1693 по описа за
2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата
Й.Л.Д. предявила срещу Д.З. АД активно субективно и кумулативно обективно
съединени искове по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)
във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Подържа
твърдения, че на 09.09.2016 г., около 14,15 часа в гр. Габрово, в близост до кръстовище на бул. Хемус и бул. ******И.Х.И.,
управлявайки лек
автомобил Рено Меган Сценик с рег.№ ******нарушил
правилата за движение по пътищата, като не спрял на обозначената пешеходна
пътека, в резултат на което по непредпазливост реализирал с нея ПТП. В резултат
на удара й били причинени следните увреждания, изразяващи се в контузия на
главата с разкъсно-контузна рана в ляво слепоочно-теменно, мозъчно сътресение
със загуба на съзнание, болки в лявата раменна става.
Поддържа, че в резултат на нанесените й травми страда от постоянни болки и
неудобства, които описва подробно. Излага правни и фактически доводи, че в
резултат на ПТП са й били причинени и имуществени вреди, които описва,
изразяващи се в направени разходи за лекарства в размер на 77,50 лева.
Към моментът на ПТП, по твърдения, за лекия автомобил марка Рено Меган Сценик с рег.№ ******е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, полица № BG/08/115002858287, със срок на
валидност от 21.11.2015 г. до 20.11.2016 г. при „Д.З.“ АД- ответник в производството.
Във връзка с настъпилото застрахователно
събитие била образувана ликвидационна преписка при ответника. С писмо № ********* / 02.02.2017 г. била
уведомена, че поради непредставяне на резултат от приключването на досъдебното
производство в срока по чл. 496, ал.1 КЗ застрахователят не е в състояние да заплати
обезщетение. По изложени от ищцата правни доводи, е налице отказ за изплащане
на обезщетение съгласно чл.108, ал.4 от КЗ.
Ищцата заявява, че следва да бъде ангажирана отговорността
на застрахователя – ответник за причинените ѝ вреди- неимуществени и
имуществени, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
последиците от него.
Предвид
изложеното моли съда да осъди ответното дружество да ѝ заплати на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 26 000.00 лв.
и застрахователно обезщетение за причинените й имуществени вреди в размер на 77.50 лв. Претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата от датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя – 14.11.2016 г. до окончателното
ѝ изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът „Д.З.“ АД изразява следното становище по
исковете: Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
изложените правни и фактически доводи в исковата молба в т.ч. и изложените
досежно механизъм на ПТП, вина на водача на лекия автомобил, настъпване на
описаните вреди – неимуществени и причинна връзка между тях и ПТП. Твърди, че
вина за ПТП носи и пострадалия, като излага подробни правни и фактически доводи
за това. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на пострадалия – с поведението си същият се е поставил в ситуация
на повишен риск от увреждане; съответно е улеснил механизма на увреждане. Оспорва,
като завишена по размер претенцията за неимуществени вреди с излагане на
съображения, че същата не съответства на принципа за справедливост и
икономическата обстановка в страната към датата на произшествието. Оспорва като неоснователна претенцията за
имуществени вреди. Не оспорва наличието на валидна застраховка ГО към датата на
ПТП за лекия автомобил Рено Меган.
Претендира
разноски.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр.
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с
причинени на ищцата: неимуществени вреди в размер на 26 000.00 лв. и имуществени вреди в размер на 77.50 лв., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя –
14.11.2016 г. до окончателното ѝ
изплащане.
Чрез събраните
в производството писмени доказателства - констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 09.09.2016 г., протокол за оглед на местопроизшествие и констатациите
на САТЕ, изготвена от вещото лице инж. Т., се установява следната фактическа
обстановка:
На 09.09.2016 г. настъпило в ПТП гр. Габрово в
района на кръстовището между бул. „Хемус” и бул. „Трети март“, което се състои
от две платна, разделени с двойна непрекъсната линия. Същото е предназначено за
двупосочно движение на автомобилите, като за посоката на процесния автомобил е
обособена една пътна лента, а в обратната посока две пътни ленти. ПТП настъпило
в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният лек автомобил „Рено” се движил по
бул. „Хемус” в дясната пътна лента със скорост на движение 50 км/ч. приближавайки
към кръстовището с ул. „Трети март”. В същото време, пострадалата пешеходка пресичала
платното за движение на бул. „Хемус”, от ляво на дясно за посоката на
автомобила в района на пешеходната пътека. Водачът на автомобила не реагирал с
аварийно спиране и продължил движението си в права посока. Настъпило ПТП.
Автомобилът ударил пешеходката от дясната й страна с предната си лява част
челно - странично в зоната на ляв фар на автомобила. В резултат на удара, който
бил под масовият център на тялото на пешеходката, последната била качена върху
предния капак на автомобила, достигнала с главата си до предното стъкло и го
счупила. След удара, пешеходката била отхвърлена напред и в ляво от автомобила,
като се установила на мястото, където е констатирано петно от кръв в
протокола за оглед на ПТП. След удара автомобилът продължил
движението си, като се е установил на около 50 м от мястото на удара, спирайки
със служебно спиране. Според констатациите на експертизата ударът настъпил върху пътната лента, по която се движил
автомобила, в зоната на пешеходната пътека. Констатациите на АТЕ са, че двамата
участници в процесното ПТП са имали взаимна видимост един към друг и са могли
да предотвратят произшествието. Според експерта, при движението си водачът на
лекия автомобил е имал възможност да забележи пресичащият пешеходец, когато е
пресичал платното на булеварда. От своя страна пешеходецът виждайки насрещно
движещият се автомобил е можел да преустанови движението си, като пропусне
автомобила.
За изясняване на обстоятелствата във връзка с осъществяването на произшествието
са събрани и гласни доказателства – показанията на И.И.- водач
на автомобила, причинил катастрофата.
При разпита,
свидетелят И. заявява, че си спомня за ПТП, в което е участвал и е блъснал
пешеходка. Заявява, че произшествието се е случило в светлата част на деня,
както и че пътното платно по което се е движел е с двупосочно движение. Установява
се, че произшествието се е случило на
три метра от пешеходната пътека, нямало е
светофар. Установява се, че преди удара водачът не е видял пешеходката. Свидетелят
И. заявява, че е чул тъп удар и тогава разбрал, че нещо се е ударило в
автомобила му. За удара разбрал след като преминал пешеходната пътека. Установява, че спрял на
пешеходната пътека, за да преминат двама човека, но не видял пострадалата
пешеходка. След като потеглил чул удар. Според дадените от свидетеля И.
показания, към момента на катастрофата същия страда от заболяване „паркинсон“.
Както се установява от констатациите на приетата по
делото комплексна СМЕ и приетите писмени
доказателства – епикриза, Амб. листове – 3 бр., рецепти, копие от ЛАК, Психологическо
изследване, в резултат на удара при ПТП, на ищцата били причинени следните
травматични увреждания: „Контузия
/натъртване/ и разкъсно-контузна рана в лявата слепоочно-теменната област на
главата, контузия на лявата раменна става и черепно-мозъчна
травма-Сътресение на мозъка“ .
Според СМЕ, пострадалата е била приета по
спешност в болница, където е проведено стационарно, болнично лечение включващо: режим на легло, активно
неврологично наблюдение, медикаменти. При постъпването е била в увредено общо
състояние и настанена в отделение анестезиология и интензивно лечение на МБАЛ
„Д-р Тота Венкова” гр. Габрово. Разкъсно-контузната рана в теменната област на
главата е била обработена с два конеца.
В обективното състояние при постъпване е отбелязано-ступор, сомнолентна, няма
оценка по Глазгоу кома скала при постъпване. Проведена е консултация с
невролог. През периода на болнично лечение неврологичният и статус не е показал
отклонения от нормата. От компютърната томография на главен мозък, без контраст
не са установени патологични промени в плътността на мозъчния паренхим или
интракраниални кръвоизливи. Няма травматични промени от други органи или
системи. Проведено е медикаментозното лечение с манитол, Серум глюкозе, Плазма,
Рингер, Медаксон, Метронидазол, Деган, Фраксипарин, Луминал, Трамлагин,
Сомазина. Изписана на 12.09.16 г./трети ден от травмата/ в добро общо
състояние,без отпадна неврологична симптоматика, с указания за
хигиенно-диетичен режим, без медикаменти за амбулаторно лечение.
Приложена е консултация от невролог
на 45-тия ден от инцидента с нормален неврологичен статус и проведено
електрофизиологично изследване/ЕЕГ/ с нормален за възрастта запис, без пароксизмална активност. Според експерта, Комфортът на живот на ищцата е бил снижен за период от 3-5
седмици.
Според заключението на вещото лице, което съдът
кредитира като компетентно изготвени и безпристрастно, при сътресение на мозъка най-изявена е
общо-мозъчната симптоматика в първите два-три дни след травмата. Тогава
пациентите съобщават за главоболие, чувство на
повдигане, понякога повръщат еднократно или неколкократно. Под влияние на
постелния режим и медикаменти постепенно оплакванията отзвучават. Според експерта, при
най-леката черепно-мозъчна травма-мозъчно сътресение при правилно проведено
лечение и режим възстановителният период е в границите на 3-5 седмици. То е
функционално динамично нарушение на мозъчните функции. При него няма патологични промени в мозъчната
тъкан, неврологичния статус не показва отклонения от нормата. Лечението
обичайно приключва успешно, усложнения не се очакват. Възможни са епизоди от
главоболие при емоционално и физическо напрежение и при промяна на времето.
Експертизата приема, че закупените
медикаменти от ищцата според представената по делото фактура №1681/29.10.2016
г. с касов бон са били
необходими за лечението на травматичните увреждания получени от процесното ПТП.
Чрез събраните в производството гласни доказателства, показанията на
свидетеля Иванка Д., преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК /майка на
ищцата/, се установяват следните релевантни за спора факти: Вследствие на ПТП,
станало на 09.09.2016 г. пострадалата е била приета в болница в реанимация.
Била неадекватна, цялата в кръв,
говорела несвързани неща. На следващия ден я прехвърлили в хирургия и докато
била в болницата състоянието и било такова.
Нямала спомени от това и лежала постоянно. След изписването, не била в
състояние да бъде сама, страх я било, плачела постоянно, виело и се свят. Свидетелката сочи, че ищцата
не е могла да се обслужва сама. Тя се е грижела за нея. Това продължило доста
време и решили да посещават психолог заради това стресово състояние. След това ищцата
посещавала невролог, защото имала главоболие постоянно и се оплаквала от виене
на свят. Свидетелят Д. сочи, че и към момента пострадалата посещава невролог. В
резултат на произшествието пострадалата станала нервна и избухлива.
В
производство не е спорно и се установява, че към момента на настъпване на ПТП -
09.09.2016 г. за лекия автомобил марка "Рено", модел „Сценик" с
рег. № ******е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по
която отговорност носи ответникът.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача
на лекия автомобил И.Х.И. и с причинените от това застрахователно събитие
травматични увреждания: „Контузия
/натъртване/ и разкъсно-контузна рана в лявата слепоочно-теменната област на
главата, контузия на лявата раменна става и черепно-мозъчна
травма-Сътресение на мозъка“ .
Чрез
констативен протокол за пътно-транспортното произшествие, съставен от органите
на МВР в кръга на възложените им служебни задължения, верността на който не е
опровергана в процеса, се установяват участниците в ПТП и обстоятелствата, при
които е настъпило, както и че във връзка с него на пешеходката са причинени
травматични увреждания. Съставеният официален свидетелстващ документ, по силата
на чл.179, ал.1 ГПК, обвързва съда с материална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното
лице- съставител и относно самото удостоверително изявление - обстоятелствата,
които са установени от него и волеизявленията, които са извършени пред него.
При
изследване механизмът на ПТП, чрез събраните писмени доказателства и констатациите
на САТЕ, съдът намира, че се установи противоправност в поведението на водача
на МПС, изразяваща се в това, че водачът на лекия автомобил не е могъл да спре при възникнала опасност на пътя, освен това същият не е
бил внимателен и предпазлив към уязвим участник в движението, какъвто е
пешеходецът – нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП вр. чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и
чл.116 от ЗДвП. Според изразеното от експерта по САТЕ становище, ударът за
водача на МПС е бил предотвратим, тъй като опасната зона на спиране на
автомобила при движение със скорост от 50 км/час е 30,4 м., при отстояние на автомобила от
мястото на удара в момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно от 7,4
метра. Според заключението на вещото лице водачът И. е разполагал с техническа
възможност да възприеме пешеходката от достатъчно разстояние и да предприеме
своевременно аварийно спиране, като предотврати настъпването на ПТП. Разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съгласно
чл.116 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни
увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. В
случая, водачът на автомобила е управлявал МПС със скорост в рамките на разрешената
за населеното място – 50 км/час, но при избиране на скоростта си, същият е
следвало да съобрази поведението на пострадалата пешеходка и да осигури
възможност за своевременно аварийно спиране, тъй като пешеходката не е навлязла
внезапно на пътното платно /пресичала е от ляво на дясно по посока на движение
на автомобила на обозначено за това място/, поради което според съда, е била
предвидимо препятствие за водача към момента, в който е навлязла на пътното
платно.
С оглед
изложеното, съдът намира, че поведението на водача на автомобила е в
противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно,
съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за
виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи
от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна
отговорност на водача на МПС лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“ по
отношение на причинените на ищцата вреди от процесното пътно – транспортно
произшествие.
От
изложеното следва изводът, че вредите, чието обезщетение се претендира са в
причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача И.Х.И., чиято
гражданска отговорност като автомобилист е застрахована при ответника –
застраховател.
С
имуществената застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна
закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението ѝ е да репарира,
в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено
лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската
отговорност на застрахования делинквент. По тази причина непозволеното
увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и
последното ще е налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като
съгласно ППВС № 7/77 г. от 04.10.78 г. отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" е функционална, тъй като е
обусловена от отговорността на самия застрахован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото между страните е безспорно установено наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
съдът намира, че ответното дружество отговаря по предявените искове.
В тежест на ищцата
бе да докаже настъпването на неимуществените вреди, свързани с претърпените
болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като критерий за
определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в
практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразено с конкретния случай.
За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според
съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на
всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и
психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за
определен по-кратък или по-продължителен период от време.
В производството се установи, че в
резултат на пътно-транспортното произшествие на ищцата е било причинено
описаното в СМЕ травматично увреждане: „Контузия
/натъртване/ и разкъсно-контузна рана в лявата слепоочно-теменната област на
главата, контузия на лявата раменна става и черепно-мозъчна
травма-Сътресение на мозъка“. Причиняването на посочените травми и лечението им са създали
болки и страдания на пострадалата, които в началото са били с по-голям
интензитет.
При
съобразяване възрастта на пострадалата – 22 навършени години към датата на ПТП,
вида на причинените травми и отражението им върху ищцата, обстоятелството, че от произшествието и е
било причинено мозъчно сътресение довело до разстройство на здравето временно
опасно за живота; продължителността на периода на възстановяване; продължителността
и интензитетът на причинените болки; негативните промени в психологическото
състояние на пострадалата - напрежение, стрес и страх да напусне дома си, съдът
намира, че следва да определи справедлив размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди, причинени от увреждането, предмет на разглеждане
по настоящото дело, съгласно чл. 52 от ЗЗД – сумата от 20 000.00 лв.
За разликата над сумата от 20 000 лв. до предявения
размер от 26 000 лв., съдът намира претенцията за неоснователна и като такава,
същата следва да бъде отхвърлена.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани
почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева
за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и
повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ
/отм./. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 73 от
27.05.2014 Г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият
състав споделя напълно изразеното в цитирания случай становище, че независимо
от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявеното
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, изразяващо се в пресичане в нарушение на правилата на чл. 113,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП и чл. 114 от ЗДвП. Съображения:
Съгласно чл. 113, ал. 1, т.1 и т. 2 от ЗДвП (в
приложимата към датата на ПТП редакция - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) при пресичане
на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки и преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията
до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение,
както и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не
спират без необходимост на платното за движение. Според чл. 114, т. 1 от ЗДвП, на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за
движение.
В производството по несъмнен начин се установи, че
пострадалата е пресичала на обозначено за това място – пешеходна пътека от ляво
надясно спрямо посоката на движение на автомобила, като към момента на
достигане на автомобила до мястото на удара същата се е намирала в пътната
лента за движение на автомобила в района на пешеходната пътека.
От заключението на САТЕ се установи, че водачът на МПС
е бил почти спрял пред пешеходната пътека (движел се е със скорост от 50 км/час),
а ударът е настъпил след като пешеходката е изминала няколко крачки по
обозначеното за пресичане място, което води до заключението, че същата не е
навлязла на пътното платно внезапно (нарушение по чл. 114, т. 1 от ЗДвП) и без
да съобрази отстоянието и скоростта на движение на автомобила (нарушение на чл.
113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП). Поради това, съдът намира за неоснователно
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. В конкретния случай,
ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК фактите, на които
основава твърденията си. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може
да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да
е способствало за настъпването на вредите /В този смисъл е изразеното становище
в Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО и Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО, което се възприема от
настоящия състав/.
С оглед основателността на
главния иск следва да бъде уважена и заявената акцесорна претенция за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал.
1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня
на увреждането. Доколкото отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на деликвента, разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
ще се приложи и по отношение на застрахователя, като същият дължи законната
лихва върху претенциите за обезщетение считано от 04.11.2016 г., а не от получаването на
покана (в този смисъл е изразеното становище в Решение № 200 от 22.11.2010 г.,
по т.д. № 84/2010 г., II ТО на ВКС, решение № 6 от
28.01.2010 г. по т. д. № 705/2009 г., решение № 72 от 30.04.2009 г. по т. д. №
475/2008 г., решение № 97 от 06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. и решение №
175 от 28.10.2010 г. по т. д. № 54/2010 г., всички на II ТО на ВКС, които се възприемат от настоящия състав).
По имуществените вреди:
По силата на чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователят на гражданската
отговорност на прекият причинител на вредата отговаря и за причинените от него на трети лица имуществени
вреди. В настоящия случай ищецът Й.Л.Д. претендира присъждане на сума в размер на 77,50 лв., която да
репарира сторените от нея разходи за медикаменти. Съдът приема, както е установено по – горе, че съобразно с описаните надлежни
писмени доказателства на /л. 20/ фактура с № 1681 от 29.10.2016 г. и касов бон на
стойност 77,50 лв. са били необходими за лечението на травматичните
увреждания получени от процесното ПТП.
По отношение
на разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК и чл. 38 от ЗА, на ищеца следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, тъй като по делото е налице
доказателство за осъществяване на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за
безплатна правна помощ (договор за правна помощ и съдействие № 665700 от
01.02.2017 г. на лист 4). Дължимата сума е в размер на 866,64 лв., съразмерно
на уважената част от иска, изчислена върху заявената претенция във основа на
минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, е сторил разноски в общ размер
на 550 лева, като
претендира юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300 лева, като
има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете на основание чл.
78, ал. 3 вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК в общ размер на 128,18 лв.
Ответникът
следва да заплати в полза на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 800,00
лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от иска, както
и 600 лв. депозити за КСМЕ.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** 1000, р-н „Оборище“, бул. „******, да заплати на Й.Л.Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 49 ЗЗД, сумата в размер на 77,50 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, представляващи разходи за медикаменти
във връзка с
провеждането на лечение на травматичното увреждане, настъпило вследствие на
пътно – транспортно произшествие, станало на 09.09.2016 г. в
гр. Габрово, в близост до кръстовище
на бул. Хемус и бул. ******по вина на И.Х.И. като водач на лек автомобил Рено
Меган Сценик с рег.№ ******поради нарушение правилата за
движение по пътищата –по чл.20, ал.2 ЗДвП, чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП, ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя – 14.11.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** 1000, р-н „Оборище“, бул. „******, да заплати на Й.Л.Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл.49 ЗЗД, сумата в размер на 20 000 лв.- застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматично увреждане: „Контузия /натъртване/ и
разкъсно-контузна рана в лявата слепоочно-теменната област на главата, контузия
на лявата раменна става и черепно-мозъчна
травма-Сътресение на мозъка“, настъпило вследствие на пътно – транспортно
произшествие, станало на 09.09.2016 г. в гр. Габрово, в близост до кръстовище на бул. Хемус и бул. ******по
вина на И.Х.И., като водач на лек автомобил Рено Меган Сценик с рег.№ ******поради нарушение правилата за движение по пътищата –по чл.20, ал.2 ЗДвП,
чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП, като гражданската отговорност на И.Х.И.,
като автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек автомобил Рено
Меган Сценик с рег.№ ******към посочената дата – 09.09.2016 г. е била
застрахована при „Д.З.“ АД по полица № BG/08/115002858287 със срок на покритие
от 21.11.2015 г. до 20.11.2016 г., ведно със законната лихва считано от датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя – 14.11.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искът за разликата над 20
000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** 1000, р-н „Оборище“, бул. „******, да заплати на адвокат М.Г.И.,
Софийска адвокатска колегия, с адрес на кантората в гр. София, гр. София, ул.
„Граф ******, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 38 от Закона за
адвокатурата, сумата 866,64 лв. - адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА Й.Л.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, да
заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** 1000,
р-н „Оборище“, бул. „******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 128,18
лв. - разноски в настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** 1000, р-н „Оборище“, бул. „******, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 800.00 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете и 600
лв. депозити за вещи лица.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: