С решение № 187/ 03.11.2010 г. , постановено по гр.д. № 488 / 2010 г., Кърджалийският районен съд е осъдил „Булфанко” АД, гр. Кърджали, да заплати на РАМАДАН РАФЕТ РАМАДАН сумата в размер на 280 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата 40.47 лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата от 96.32 лв., представляваща направени деловодни разноски. Съдът обаче е отхвърлил предявения от ищцата срещу „Булфанко” АД, гр. Кърджали, иск с правно основание чл.59 от КТ за сумата в размер на 744 лв., ведно със законна лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Съдът е осъдил ответното дружество да заплати по сметка на КРС и сумата в размер на 100 лв., представляваща държавни такси по делото. Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ищеца частична въззивна жалба. В същата се твърди, че постановеното решение , в частта му с която е отхвърлен предявеният с правно основание чл.59 от КТ иск, е необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Жалбодателят излага доводи в следните аспекти: първо счита, че решаващият съд неправилно бил приел, че искът останал недоказан, защото той-ищецът не доказал факта на изготвяне на предвидения в КТД предварителен план- сметка за заплащане на социалните разходи и ваучери. В този аспект жалбодателят счита, че задължението принадлежи на ответното дружество и евентуалното неизготвяне на такъв се дължи на неговото виновно поведение, за което обаче ищецът не трябва да отговаря.; и второ жалбодателят счита, че такъв план-сметка все пак е изготвен в ответното дружество, защото същото е изплащало социалните придобивки до 31.01.2009 г. С оглед изложеното моли настоящата инстанция да постанови своя съдебен акт, с който отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, вместо което постанови ново, с което уважи предявения иск с правно основание чл.59 от КТ. Претендира разноски. В надлежния срок не е постъпил отговор на въззивна жалба от ответника по същата, ответник и в първоинстанционното производство, „ БУЛФАНКО” АД, гр. Кърджали. В съдебно заседание, жалбодателят чрез процесуалния си представител, поддържа частичната си въззивна жалба. В съдебно заседание, ответникът по жалбата „ БУЛФАНКО” АД, гр. Кърджали, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното: Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество. Предметът на настоящия въззивен контрол, очертан от частичната въззивна жалба, е първоинстанционното решение, в частта му с която е отхвърлен предявеният от ищеца иск с правно основание чл.59 от КТ за сумата в размер на 744 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. В този аспект ищецът по делото твърди, че на основание чл. 47.2 от Колективния трудов договор, ответното дружество му дължи ваучери по 40 лв. за месец и социални разходи по 1 лв. на отработен ден. В обхвата на изложената рамка на въззивен контрол, по делото е безспорно следното : първоинстанционният съд е приел за безспорно, и като необжалвано решението в тази му част е влязло в сила, че със заповед № 1604/23.02.2010 г. на Изп.директор на „БУЛФАНКО” АД, гр. Кърджали, е прекратен сключения между дружеството и ищеца трудов договор. Не се спори между страните по делото, че ищецът като присъединил се към КТД, е лице ползващо се от същия при условията на чл.57, ал.2 от КТ. Безспорно е в производството и обстоятелството, че на 18.11.2008 г. е сключен Колективен трудов договор между „БУЛФАНКО” АД, гр. Кърджали и КТ „Подкрепа”. Договорът е влязъл в сила на 01.10.2008 г. и е със срок 01.10.2009 г. Същият е бил вписан в регистъра на Дирекция „ Инспекция по труда” , гр. Кърджали, под № 505 от 17.12.2008 г. За да постанови решението си в обжалваната му част, първоинстанционният съд е приел, че с разпоредбата на чл.47 от КТД е заявена воля за възможност за даване на ежемесечни ваучери за храна и за социални разходи в зависимост от броя на отработените дни. Решаващият съд е приел, че по делото не са представени доказателства, че работодателят сам или съвместно с други органи и организации е взел решение да осигури средства за тези социални разходи. В този аспект настоящата инстанция от прочита на цитираната разпоредба на чл.47 от приложения по делото Колективен трудов договор установи, че работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации в условията и изискванията на чл.36, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане и чл.294 от КТ, да осигури средства за социални мероприятия и подпомагане на работниците и служителите през текущата година, като ал.2 прави уговорка, че определените от предходната алинея средства се ползват по предварително съставена съвместно от работодателя и синдикатите план –сметка в съответствие с възможностите, предвидени по чл.294 от КТ за : ваучери за храна на стойност 40 лв. на месец и социални разходи по 1 лев на отработен ден, вкл. и за периода на ползване на платен годишен отпуск. Ал.3 на цитираната разпоредба пък предписва, че средствата не могат да се ползват за други цели освен за потребностите, посочени в план-сметката по ал.2 или за други социални мероприятия. В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. Настоящата инстанция споделя изложените от решаващия съд доводи. Безспорно правната логика на колективните трудови договори, прогласена и от разпоредбата на чл.50 от КТ , се изразява в това колективният трудов договор да бъде договор, сключван между работодателя и синдикалната организация, с който да се уреждат въпроси от трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителните норми на закона. Противно на тази правна логика, синдикалната организация, която по законовата презумпция на чл. 51а, ал.2 от КТ, е изготвила проекта на процесния КТД, е допуснала да се препише в същия диспозитивната норма на чл.294 от КТ. Т.е. разпоредбата на чл.47 от процесния КТД, така както е установена между страните действително предвижда само една правна възможност, но не и императивно договорено задължение за работодателя. Принципно безспорно е на основание чл.57 от КТ, правото на жалбодателя като член на синдикалната организация - страна по колективния трудов договор, да може да се възползва от уговорените в него социални придобивки. В настоящото производство обаче той не може да се възползва от клаузата на чл.47 от него, защото същата не е договорена в негова полза. И това е така защото самата синдикална организация е допуснала да се препише една законова диспозитивна норма без тя да може да прерасне в императивно задължение на ответното дружество. Защото осъществяването на правата по така договорената разпоредба е поставено в зависимост от добрата воля на работодателя, която добра воля обаче в настоящото производство не беше доказано той да е проявил, поемайки задължение да заплаща средства за социални разходи на работниците и служителите си. Поради изложеното не може в производството да се направи извод, че по силата на така сключеното договорно съглашение работодателят се е задължил да заплати на ищеца в първоинстанционното производство, жалбодател в настоящото, сума, съставляваща възнаграждение за социални разходи в търсената по делото форма – ваучери за храна и социални разходи за всеки отработен ден. Или казано в обобщение решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия въззивен контрол, в обжалваната му част се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено. И при този изход на делото доколкото изрично не са поискани и такива не се доказват, разноски не се следват на ответника по жалбата. Ето защо, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 187/ 03.11.2010 г., постановено по гр.д.№ 488/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в обжалваната му част. Решението на основание чл. 280, ал.2 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
|