Р
Е Ш Е
Н И Е № 1441
гр. Бургас, 07.06.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година,
с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 6827 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове
по чл.422, ал.1
от ГПК, вр.с чл.79, ал.1, чл.240, чл.86, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗЗД,
предявени от “Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, гр.София, против Б.Д.С. ***.
Ищецът
твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 4326/ 2018г.
на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумата 3 753.83
лв., дължима по Договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-10943335/29.09.2014г., сключен
с “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията
по който са му прехвърлени от по-следното с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2017г. и
Приложение № 1 от същата дата към него, в това число: 2 336.95
лв. – главница, 934.25 лв. –
договорна лихва за периода от 20.11.2014г. до 20.04.2018г., и 482.63 лв. –
обезще-тение за
забавено плащане за периода от 28.04.2016г. до 31.05.2018г.; законната лихва върху
главницата, считано от 08.06.2018г. до окончателното плащане,
както и за дело-водните разноски – 175.08 лв. Твърди, също така, че заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което му е било указано да предяви иск за вземането си. Иска от Съда да постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на С., че дължи
горните суми. Претендира разноски.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител – адвокат Х.С., оспорва исковете. Излага
съображения, че договорът за потребителски кредит съдържа неравноправни
клаузи, че не е обявен надлежно за предсрочно изискуем на С. и че последният не
е уведомен за извършената впоследствие цесия. Иска от Съда да от-хвърли
претенциите.
Съдът – като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказател-ства, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
По заявление на “Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е изда-дена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против Б.Д.С. за иско-вите суми по ч. гр. дело № 4326/2018г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
Същата е връчена на ответника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от
воденето на предяве-ните установителни искове.
На 29.09.2014г. между “БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и Б.С. е сключен Договор за
потребителски паричен кредит с № PLUS-10943335, по силата на който дружеството му е предоставило сумата от 3 000
лв., а той се е задължил да я вър-не, ведно с възнаградителна лихва – ГЛП от
37.25 %, както и да заплати застраховател-на премия от 705.60 лв. и 105 лв.
такса ангажимент – общо 6 115.20 лв., на 42 равни ме-сечни вноски от по
145.60 лв., в срок до 20.04.2018г., съобразно погасителния план.
С Договор за цесия и Приложение №
1 към него, двете от 20.12.2017г., “БНП Па-риба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е прехвърлило на ищеца вземанията си по процесния
до-говор за кредит – в претендираните с исковата
молба размери за главницата и възнагра-дителната лихва, както и за сумата от
364.33 лв. обезщетение за забавено плащане към горната дата.
Договорът е валиден и е породил правно действие между
страните по него.
Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, обаче, той има действие за
длъжника от деня, в кой-то прехвърлянето на вземането му е съобщено от
предишния кредитор.
Безспорно е обстоятелството, че до момента на подаване на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК, както и на исковата молба, въз основа на
която е образувано настоя-щото дело, цесията не е съобщена от “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД на С, съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие спрямо
него – ал.4.
С исковата молба ищецът е
представил писмено потвърждение за извършената цесия от прехвърлителя, както и
пълномощно, с което последният го е упълномощил да
уведоми от негово име длъжника за нея.
Предвид
горното, следва да се приеме, че с получаването на преписи от книжата по делото
ответникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия съобразно разпо-редбите
на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД – обстоятелство, което следва да бъде зачетено при по-становяване
на решението съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, и към настоящия момент ище-цът се явява негов кредитор.
Тук
следва да се посочи, че С. е бил търсен на отразения в договора негов адрес, постоянен
и настоящ, но не е бил открит, поради което му е бил назначен особен представител
по делото, приел книжата за него. Макар и да не ги е получил лично, той не може
да черпи права от собственото си неправомерно поведение – неизпълнение на
задължението си по чл.99 от ЗГР в 30-дневен срок да заяви промяна на настоящия
си адрес. На второ място – не е допустимо длъжник, който не може да бъде открит
на по-сочения от него в договора адрес, както и на тези – по адресната му
регистрация, да се третира по-благоприятно от длъжниците, които са изрядни в
това отношение. На след-ващо, обективната невъзможност да бъде открит длъжникът
при положена максимално за това грижа, не следва да се отразява на правото на
кредитора да се разпореди с взе-мането си, съответно – на приобретателя да
събере същото. И най-накрая – изискването за съобщаване на цесията, уредено в
разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на
лице, което не е носител на вземането. Ето защо, в случаите, когато
длъжникът не твърди да е изпълнил вече задължението си на стария кредитор, той
не може да иска отхвърлянето на
предявения от новия иск срещу него.
Във връзка с възраженията в
отговора на особения представител на ответника, следва да се посочи и че нормите,
уреждащи нищожността на сделките, са от императи-вен
характер, а за приложението им съдът следи служебно. Когато страна се позовава на договор – ищецът черпи правата си от такъв за
потребителски кредит, съдът е длъ-жен да провери неговата действителност дори и без да има съответно позоваване – в то-зи
смисъл Решение № 384/02.11.2011г.
на ВКС по гр. дело № 1450/2010г., I г. о., и Оп-ределение №
483/08.10.2015г. на ВКС по гр. дело №
3383/2015г., I г. о.
Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД
предвижда, че страните могат свободно да опреде-лят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави.
Към датата на сключване на
договора за кредит липсват императивни разпоред-би на закона по отношение
размера на възнаградителната лихва. При положение, обаче, че се касае за
потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономичес-ки и се
ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максимал-ният
размер на лихвата /било възнаградителна, било за забава/ е ограничен. Обратното
би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
нерав-ноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за обла-годетелстване на друг. Предвид това, в
съдебната практика трайно се приема, че проти-воречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвиша-ваща трикратния размер на
законната лихва /за обезпечени кредити – двукратния/. В та-зи насока – Решение
№ 906/30.12.2004г. по гр. дело № 1106/2003г. на ВКС, 2 г. о.; Ре-шение № 378/18.05.2006г.
по гр. дело № 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09. 01.2009г. по гр. дело
№ 5093/2007г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015г. по гр. дело №
6295/ 2014г. на ВКС, 4 г. о.
В случая уговореният ГЛП от 37.25 % е по-висок от трикратния размер на закон-ната лихва – 30 %, поради което
съответната клауза от договора за кредит се явява ни-щожна – на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира, че ответникът не дължи на ищеца сумата от
934.25
лв. – договорна лихва за периода от 20.11.2014г. до 20.04.2018г. Претенцията на дружеството по чл.422, ал.1 от ГПК, досежно същата, като
неоснователна – следва да се отхвърли.
От заключението на вещото лице по ССЕ, което като обективно и компетентно изготвено Съдът изцяло кредитира, се
установява, че с оглед извършените от ответника плащания, дължимата от него
главница по договора за кредит, включваща и сумата от 100.80 лв. – застраховки
за периода от 20.05.2016г. до 20.10.2016г., е в претендирания с исковата молба
размер от 2 336.95
лв. При доказателствена тежест за
С., същият не е ангажирал надлежни доказателства да е заплатил впоследствие тази
сума на ищеца. Установителният иск по отношение на нея е основателен и следва
да бъде уважен изця-ло.
Върху
главницата се дължи законната лихва от датата на подаване на заявление-то за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 08.06.2018г., до
окончател-ното й изплащане, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 28.04.2016г. до 31.05.2018г. от
243.31 лв. – така заключението на вещото лице по ССЕ,
с оглед и на възражението на ответната страна, че липсват доказателства за
обявяване на предсроч-на изискуемост на кредита. За разликата
над тази сума – до пълния предявен размер от 482.63 лв. претенцията за мораторната
лихва следва да се отхвърли като неоснователна.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част
от исковете: общо 510.67 лв. за ДТ и възнаграждения за особения представител и
за вещото лице по ССЕ, и общо 160 лв. – юрисконсултски възнаграждения.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Д.С.,
ЕГН: **********,***, че същият дължи
на “Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С, бул.”” № , етаж Мецанин, сумата 2 336.95 лв. –
главница по Договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-10943335/29.09.
2014г.,
сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията
по който са били прехвърлени от последното на дружеството – с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 20.12.2017г. и Приложение № 1 от същата дата към него, ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.06.2018г. до окончателното плащане, и сумата 243.31 лв. – обезщетение за забавено плащане за
периода 28.04.2016г. – 31.05.2018г., за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 4326/2018г. на
РС Бургас, като за
разликата над втората от тях до пълния предявен размер от 482.63 лв., както и по отношение на сумата от 934.25 лв. –
договорна лихва за периода от 20. 11.2014г. до 20.04.2018г., ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл.422, ал.1 от ГПК – като неоснова-телни.
ОСЪЖДА Б.Д.С. да заплати на “Агенция
за контрол на про-срочени задължения“ ЕООД направените в заповедното и в настоящото производства
разноски – общо 510.67 лв., както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер
от 160 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връч-ването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.