№ 923
гр. Пловдив, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря А.инка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300501281 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на С.В. Г. от гр. С., ул.
***, ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. А. Г.,
против Решение №260177 от 28.02.2022г., постановено по гр.д.
№8102/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХІІІ гр.с., в частта му,
с която е бил осъден да заплати на Н.Б. П. от гр. Пловдив, ул. ***,,
ЕГН **********, на основание чл.31, ал.2 от ЗС сумата от 4068 лв.,
представляващи половината от пазарния наем на допуснатия до делба
недвижим имот- двуетажна жилищна сграда с площ от 81 кв.м., построена
в УПИ ХІV- 1167 по ЗРП на гр. С., с административен адрес- гр. С., ул.
***, за периода 10.05.2019г.-10.05.2021г., ведно със законната лихва
върху сумата от 10.05.2021г. до окончателното й заплащане. В жалбата се
излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част,
като се иска отмяната му и постановяване на ново решение за
отхвърляне на претенцията за заплащане на обезщетение за ползването
на имота по чл.31, ал.2 от ЗС.
Ответната страна по въззивната жалба- Н.Б. П. от гр. Пловдив, ул.
1
***,, ЕГН **********, в писмен отговор чрез пълномощника си по
делото адв. Г. К., оспорва същата и иска оставянето й без
уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
В обжалваната част на решението първоинстанционният съд е бил
сезиран с предявена във фазата на извършване на съдебна делба
претенция по сметки с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС на Н.Б. П.
против С.В. Г. за заплащане на обезщетение за лишаването й от
ползването на допуснатия до делба недвижим имот- двуетажна жилищна
сграда с площ от 81 кв.м., построена в УПИ ХІV- 1167 по ЗРП на гр. С., с
административен адрес- гр. С., ул. ***, за периода 10.05.2019г.-10.05.2021г.
С обжалваното решение съдът е приел, че претенцията е основателна,
тъй като са налице предпоставките на чл.31, ал.2 от ЗС.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери,
че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи,
както и при служебна проверка за допуснати при постановяването му
нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната
инстанция се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че съгласно задължителните указания, дадени в т.1
на Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е
обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и
отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да
приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни
2
възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата
страна.
От фактическа страна по делото няма спор между страните, че с
влязло в сила решение е била допусната съдебна делба на двуетажна
жилищна сграда с площ от 81 кв.м., построена в УПИ ХІV- 1167 по ЗРП
на гр. С., с административен адрес- гр. С., ул. ***, при квоти- ½ идеална
част за Н.Б. П., и по ¼ идеална част за С.В. Г. и Н.В. Д.. С нотариална
покана /л.10 от първоинстанционното дело/, връчена на СТ. В. Г. на
10.05.2019г., Н.Б. П. е поискала от него заплащане на обезщетение за
лишаването й от възможността да ползва имота. От обясненията на
ответника С.В. Г. по реда на чл.176 от ГПК се установява, а и по това
няма спор по делото, че за периода, за който съсобственичката Н.Б. П.
претендира заплащане на обезщетение /11.05.2019г.-11.05.2021г./,
приземният етаж на сградата е бил обитаван от него и съпругата му, а
вторият етаж- от сина му. Обстоятелството, че ответникът С. Г. е живял в
процесния имот за този период се установява и от това, че същият е
призоваван именно на административния му адрес в хода на делото, а от
представеното удостоверение за постоянен адрес е видно, че на същия
адрес е регистриран и сина му Т.С. Г.. При така събраните по делото
доказателства следва да се приеме, че за процесния период 10.05.2019г.-
10.05.2021г. допуснатия до делба съсобствен имот е бил ползван от
съсобственика С.В. Г. и членовете на семейството му, както и от сина
му. Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС когато общата вещ се
ползува лично само от някои от съсобствениците те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно
решение №7 от 02.11.2012г. на ОСГК на ВКС по т.д.№7/2012г.,
претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС е основателна и когато общата вещ се
ползува и от членовете на семейството на съсобственика или от трето
лице, допуснато от него на безвъзмездно основание. Предвид горното
предявеният срещу ответника С.В. Г. иск следва да се уважи,
независимо че част от имота е била ползвана от сина му и членовете на
неговото семейство, тъй като последните са били допуснати там именно
от ответника и го ползват с негово съгласие, като достъпът до
обитавания от тях втори етаж се осъществява през стълба, намираща се
3
на ползвания от ответника Г. първи етаж. От заключението на приетата по
делото съдебно- техническа експертиза се установява, че средният пазарен
наем за притежаваната от ищцата ½ идеална част от имота за периода
11.05.2019г.-11.05.2021г. възлиза на 4068 лв. Предвид горното претенцията
на ищцата Н.Б. П. за осъждане на ответника С.В. Г. да й заплати сумата
от 4068 лв.- обезщегение за лишаването й от възможността да полза
процесния имот за периода 11.05.2019г.-11.05.2021г. е основателна и следва
да се уважи. В посочената му част обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
С неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените по делото
по претенцията по сметки разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв. съгласно представения договор за правна защита и
съдействие.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260177 от 28.02.2022г., постановено по
гр.д. №8102/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХІІІ гр.с., в частта
му, с която С.В. Г. от гр. С., ул. ***, ЕГН **********, е бил осъден да
заплати на Н.Б. П. от гр. Пловдив, ул. ***,, ЕГН **********, на
основание чл.31, ал.2 от ЗС сумата от 4068 лв., представляващи
половината от пазарния наем на допуснатия до делба недвижим имот-
двуетажна жилищна сграда с площ от 81 кв.м., построена в УПИ ХІV-
1167 по ЗРП на гр. С., с административен адрес- гр. С., ул. ***, за
периода 10.05.2019г.-10.05.2021г., ведно със законната лихва върху сумата
от 10.05.2021г. до окончателното й заплащане.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА С.В. Г. от гр. С., ул. ***, ЕГН **********, да заплати
на Н.Б. П. от гр. Пловдив, ул. ***,, ЕГН **********, сумата от 500
лв.- разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5