Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№...........................................
2022г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в закрито заседание на четиринадесети юни 2022г.,
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм.д.№ 2701/2021г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК приложим на основание чл.144 АПК вр. чл.175 от АПК.
Производството е образувано по молба на директора на Дирекция ОДОП София, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка и за изменение на решение № 392/30.03.2022г. на АдмС Варна постановено по адм.д. 2701/2021г., в частта на присъдените разноски.
Постъпил е отговор от процесуалния представител на „Ф.“ЕАД, съгласно който молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна по арг. от чл.78, ал.8 от ГПК. Не е изразено становище относно искането за поправка на допуснатата в решението техническа грешка.
Съдът, като съобрази доводите на страните, както и съдържанието на решението, поправката и изменението на което се иска, констатира следното:
По искането за поправка на очевидна фактическа грешка се констатира, че в осъдителния диспозитив на решение № 392/30.03.2022г. на АдмС Варна постановено по адм.д. 2701/2021г. е посочил, че осъжда „Ф.“ ЕАД да заплати на НАП Варна сумата от 360.00лв. Допълнително към юридическото лице е вписано името на града, което не е в съответствие с изискването на чл.161, ал.1 от ДОПК юрисконсултското възнаграждение да се присъди на администрацията, която по силата на чл.2 от ЗНАП вр. чл.1 вр. чл.3 от Закона за администрацията е Националната агенция по приходите, а не нейните структурни звена, което налага извод, че е допусната очевидна техническа грешка при изписването на Варна в допълнение към НАП. Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от АПК съдът по свой почин или по искане на страна, може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Искането е допустимо и основателно. Настоящият състав констатира, че в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на наименованието на администрацията, а именно НАП Варна, вместо правилното НАП, която следва да бъде поправена.
По искането за изменение на присъденото в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение, съдът констатира, че е направено от активно легитимирана страна в срок и в предвидената форма, при наличие на направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в писмените бележки на процесуалния представител на ответника (което може разширително да се тълкува като изпълнение на разпоредбата на чл.80 от ГПК), поради което е допустимо.
Разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК не препраща нито конкретно към чл. 36 от Закона за адвокатурата и тарифата приета от Висшия адвокатски съвет за възнагражденията на адвокатите, нито към Закона за правната помощ. Това налага тълкуването на посочената разпоредба, което с оглед спецификата на уредените от нея отношения следва да е в съответствие с целта на закона, както и с актовете от по – висш порядък, каквито са Конституцията на Р България и международните актове по които Р България е страна.
Конституцията на Р България регламентира като задължение на съдебната власт да „защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата“ – арг. от 117, ал.1 от Конституцията на Р България, а в чл.120, ал.1 от същата е закрепено правомощието на съдилищата да „осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи“. В чл.5, ал.4 от Конституцията на Р България е предвидено, че „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.“ В ЕКПЧ, по която Р България е страна-членка е предвидено правото на достъп до съд.
Освен това, като съобрази съдържанието на Протокол 1 към ЕКПЧ и практиката на Европейския съд по правата на човека, съгласно която „задълженията на държавите по чл. 1 от Протокол № 1 обаче е поне да създадат минимална законодателна рамка, включително подходящ форум, позволяващ на тези, които твърдят, че е нарушено правото им, да отстояват своите права ефективно и да гарантират прилагането им. Ако не го направи, държавата ще бъде в сериозно неизпълнение на задължението си да защитава върховенството на закона и да предотвратява произвола (Kotov v. Russia [GC], § 117)“[1] и „задължението за плащане на съдебни такси - и съответната уредба са обхванати от член 1, втора алинея от Протокол № 1. Начисляването на съдебни такси на страните по делата има различни цели, включително финансиране на съдебната система и увеличаване на публичните приходи (Perdigão v. Portugal [GC], § 61). Въпреки това, в няколко дела, последвали Perdigão, Съдът е разгледал съдебно разпореждане за заплащане на разходите на другата страна като намеса в правото на мирно ползване на имущество, което попада в общото правило, изложено в първото изречение на член 1, първи параграф от Протокол № 1. В Cindrić and Bešlić v. Croatia, § 92, той допълнително разграничава разходите, свързани със съдебната система, и разходите, направени от спечелилата страна и дължими съгласно правилото „загубилият плаща“, като посочва, че трябва само първите да бъдат включени в понятието „постъпления“ по смисъла на член 2, парафраф 2 от Протокол № 1. (National Movement Ekoglasnost v. Bulgaria, §§ 69-71) (вж. също под „член 6“)“[2] съдът намира, че цитираната разпоредба на чл.161, ал.1 от ДОПК, в частта относно регламентираното възнаграждение на администрацията следва да се тълкува именно по начина, по които е приложена от настоящата инстанция. Разноските за водене на делото и в този аспект размера на възнаграждението за администрацията при негативен изход на спора за жалбоподателя не следва да бъде прекомерен и твърде затрудняващ изпълнението му, не следва да се разглежда като намеса в правото на мирно ползване на имущества и влечащ негативни за лицето последици при ползването на предоставеното на лицето право да оспори негативния за него административен акт и в този смисъл като възможен ефект – отказ от реализиране на правото на съдебна защита.
Присъдения размер на юрисконсултско възнаграждение по настоящия казус съобразен със сложността на делото от фактическа и правна гледна точка и участието на процесуалните представители на страните в него. Разглежда се само един данъчен спор, фактите които са установени във връзка със спорното право са малко по обем.
От изложеното следва, че искането за изменението на решението в частта за разноските е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК вр. чл. 175, ал. 1 АПК, Административен съд Варна, Х състав
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в осъдителния диспозитив на решение № 392/30.03.2022г. на АдмС Варна постановено по адм.д. 2701/2021г., като вместо „НАП Варна“, да се чете "НАП".
Отхвърля искането на директора на Дирекция ОДОП София, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. за изменение на решение № 392/30.03.2022г. на АдмС Варна постановено по адм.д. 2701/2021г., в частта на присъдените разноски.
Решението, в частта с характер на определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Р България в 7 -дневен срок от съобщаването му. В останалата част решението подлежи на обжалване по реда на самото решение. След влизането му в сила да се отбелязва върху поправеното решение и преписите.
Съдия: