№ 1768
гр. Варна, 07.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно гражданско
дело № 20243100500575 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 14671/21.02.2024 г. , подадена от
А. Р. Х., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „В. В.“, бл. 55, вх. 7, ет. 5, ап. 11,
чрез процесуален представител адв. С. С., срещу Решение № 209/17.01.2024
г., постановено по гр.д. № 548/2022 г. на РС - Варна, 14-ти съдебен състав, с
което А. Р. Х. е осъден да преустанови действията, с които пречи на Ц. Ц. М.
да ползва собствените си 13/312 ид.ч. от самостоятелен обект – подземен
гараж с идентификатор .........., находящ се в сграда с идентификатор .......... с
административен адрес гр. Варна, ж.к. „В. В.“, I м.р., бл. 55, вх. 6, ет. -1 по
КККР на гр. Варна, обособени като паркомясто ..., изразяващи се в паркиране
на МПС на същото паркомясто, на осн. чл. 109 от ЗС.
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и
незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Намира за неправилен извода на съда, че по делото не е установено кой е
изместил табелите за паркоместата, но е установено, че собственика на
обозначеното с № 12 паркомясто (въззивникът-ответник) паркира на мястото,
определено по проекта за паркомясто ..., което е собственост на ищцата-
въззиваема. В тази връзка отбелязва, че не може да се даде категоричен
отговор на въпроса къде е едното и къде е другото паркомясто, доколкото те
представляват идеални части от обект. Посочва, че пречка за ищцата да
ползва паркомястото си са колоните, които не са поставени от ответника,
който по никакъв начин не пречи на ищцата да паркира на своето паркомясто.
Подчертава, че първоначално предявения иск е за цялото паркомясто, а не за
ид.ч. от него, като поради липса на изменение на същия по надлежния ред
съдът е следвало да го отхвърли като неоснователен. Навежда твърдения, че
при спор за ползването на общи части от сградата последният е следвало да
се отнесе първо до общото събрание на ЕС, каквото решение липсва в случая,
поради което искът се явява недопустим като преждевременно заведен.
Отбелязва, че паркомястото не може да е самостоятелен обект на правото на
собственост, а представлява необособена и несамостоятелна част от друг
1
обект, поради което се касае за обща част на всички етажни собственици.
Освен това сочи, че не е допустимо след построяване на сградата и без
съгласие на етажните собственици обща част от сградата да се превърне в
самостоятелен обект на собственост. Излага, че от доказателствата по делото
се установява, че към 2017 г. все още не е започнало строителството на вх. 6,
което означава, че ищцата-въззиваема е закупила само ид.ч от дворното
място, но не и ид. ч. от подземния гараж, който не е съществувал, а когато той
е закупил паркомястото към 2019 г. вх. 6 вече е бил завършен.
Навежда оплаквания във връзка с изготвения от първоинстанционния
съд доклад по делото, като посочва, че съдът е докладвал едни факти, а в
решението си е приел други. Намира, че очертаният в доклада предмет на
делото се различава от описания в мотивите на решението, като наред с това
отбелязва, че съдът не е дал указания на страните досежно подлежащите на
доказване факти и обстоятелства и не е приел да разгледа всички факти и
обстоятелства, изложени от страните в исковата молба и отговора, поради
което и последният е допуснал съществено процесуално нарушение.
Отбелязва, че съдът е пропуснал да приеме всички представени от страните
писмени доказателства. При така изложеното счита, че следва да се изготви
нов доклад на делото.
По същество отправя искане за отмяна на обжалваното решение и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна Ц. Ц. М., която изразява несъгласие с
наведените във въззивната жалба оплаквания, за което излага подробни
съображения. Отбелязва, че действията, срещу които е потърсила защита от
съда са заемането на отреденото й по разпределение паркомясто, които й
пречат да го ползва, а не преместването на табели, обозначаващи
номерацията на паркоместата в подземния гараж. В тази връзка и диспозитива
на съдебното решение е точен отговор на формираното от нея искане,
явяващо се предмет на делото. Счита, че съдът не е излязъл извън предмета на
делото, като излага подробни съображения в тази връзка. Подчертава, че по
делото не е въвеждан спор дали паркомястото представлява самостоятелен
обект на правото на собственост. Наред с това отбелязва, че правата на
съсобствениците за ползването на ид.ч. от гаража са уредени в нот. акт за
учредяване и разпределение на правото на строеж, като по силата на този акт
е ирелевантно към кой момент физически е изграден подземния гараж.
Намира оплакванията във връзка с доклада по делото за бланкетни, като
наред с това намира последните за несвоевременни.
По същество отправя искане за потвърждаване на обжалваното
решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което въззивното производство е
допустимо и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Във връзка с наведените от въззивника оплаквания във връзка с доклада
по делото, изготвен от първоинстанционния съд на осн. чл. 140 от ГПК,
настоящият състав не констатира непълнота в подления досежно приетите за
разглеждане факти и обстоятелства, наведени от страните с исковата молба и
2
отговора, и очертания предмет на делото, в съответствие с които съдът е
разпределил и тежест на доказване. Поради това и няма основание за
допълване на изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото и за
разпределяне на нова тежест на доказване между страните в процеса на този
етап от процеса.
По направените във въззивната жалба оплаквания във връзка с
пропуска на съда да приеме всички представени от страните писмени
доказателства настоящият състав констатира, че такъв в действителност е
налице. С доклада по делото съдът е допуснал до приемане всички
доказателства, но в проведеното о.с.з. е пропуснал да приеме част от тях.
Поради това и последните следва да се приемат от въззивния съд.
Страните не са отправили искания по доказателствата.
При тези съображения и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№
14671/21.02.2024 г., подадена от А. Р. Х., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „В.
В.“, бл. 55, вх. 7, ет. 5, ап. 11, чрез процесуален представител адв. С. С.,
срещу Решение № 209/17.01.2024 г., постановено по гр.д. № 548/2022 г. на
РС - Варна, 14-ти съдебен състав.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представената с исковата молба още един брой
схема, както и представеното с отговора на искова молба площообразуване на
жилищен комплекс „Север“, вх. 6 и 7 в ПИ .......
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.05.2024 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез
пълномощниците им, с препис от настоящото определение, като на
въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3