№ 32237
гр. София, 08.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110108667 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от Н. Н. Н.ова против „В.БГ“ ЕООД с искане клаузата
от сключен между страните по спора Договор за паричен заем № **********/13.02.2023 г.,
предвиждаща заплащане на такса в размер на 98,52 лева за бързо разглеждане на документи
за отпускане на паричен заем, да бъде прогласена за нищожна поради противоречие със
закона, заобикаляне на императивни правни норми и поради противоречие с добрите нрави,
както и ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 5 лева, частично от сумата
в размер на 98,52 лева, представляваща получена от дружеството по силата на процесната
клауза без правно основание сума, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба на 15.02.2024 г. до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане
сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното
дружество.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмено доказателство по делото. Направено е искане ответникът по реда
на чл. 190 ГПК да бъде задължен да представи по делото цялата преписка образувана при
ответното дружество по повод процесния договор, да бъде издадено съдебно удостоверение,
което да послужи на страната за снабдяване с информация от БНБ относно сключени
договори за кредит между страните по спора и да бъде допуснато изслушване на съдебно-
счетоводна експертиза.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Д. Д. оспорва исковата претенция. В депозирания отговор са изложени твърдения, че
действително между страните по спора е сключен договор за кредит с описан в исковата
молба предмет, по който е начислена такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на
заем в размер на 98,52 лева. Процесуалният представител на страната поддържа, че
процесната клауза по съглашението е действителна, като кредитополучателят по своя воля е
избрал да ползва допълнителна услуга по бързо разглеждане на искането, като проверката
относно кредитоспособността на лицето е извършена в рамките на 15 минути вместо до 7
1
календарни дни от момента на подаване на искането. В депозирания отговор са изложени
твърдения, че задължението по процесния договор за кредит е погасено изцяло, като по
сметка на дружеството е постъпила сумата в размер на 499,42 лева, от която сумата в размер
на 98.52 лева такса „бързо разглеждане“. По изложените доводи е направено искане исковата
претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от
дружеството съдебни разноски. При условията на евентуалност е направено възражение за
прекомерност на претендираните от ищеца разноски.
По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания на
страните, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на клаузата от
сключен между страните по спора договор за потребителски кредит, предвиждаща
заплащане на такса за бързо разглеждане на документи за отпускане на паричен заем за
нищожна е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по
спора е сключен договор за кредит с описано в исковата молба съдържание, както и че
процесната клауза е недействителна като противоречаща на закона, заобикаляща
императивни правни норми и противоречаща на добрите нрави.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пред. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатил на ответника процесната сума, а в тежест на
ответната страна е да установи основанието, на което е получено плащането.
При съобразяване на поддържаните от страните твърдения на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по
делото, че между Н. Н. Н.ова и „В.БГ“ ЕООД е сключен Договор за паричен заем №
**********/13.02.2023 г., елемент от който е задължение в тежест на кредитополучателя за
заплащане в полза на заемодателя на такса в размер на 98,52 лева за бързо разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем, както и че, кредитополучателят е заплатил в полза
на ответното дружество така уговорената такса в размер на 98,52 лева.
Представените от страните документи са допустими, относими и необходими за
правилно решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
Останалите доказателствени искания на ищеца следва да бъдат оставени без
уважение, като ненеобходими за изясняване на спора от фактическа страна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
2
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и
отговора документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца като
ненеобходими за изясняване на спора от фактическа страна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.10.2024 г. от 13.45
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3