№ 208
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно търговско
дело № 20231001000127 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесета – въззивно обжалване ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби с идентично съдържание от несъстоятелния длъжник –
„Храм АГ“ ЕООД/в несъстоятелност/, чрез адв. А. срещу решение № 1185 от 28.10.2022
год., постановено по т.д. № 20211100900932 по описа на СГС за 2021 год., т.о., VІ - 11
състав, с което е оставена без уважение молбата му за прекратяване на производството по
несъстоятелност на дружеството без заличаване на търговеца, с правно основание чл. 735,
ал. 3 ТЗ.
Въззивникът/несъстоятелният длъжник – „Храм АГ“ ЕООД/в несъстоятелност/ счита, че
обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Твърди, че несъстоятелният длъжник изобщо нямал кредитори с
непогасени вземания, подлежащи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност.
Този факт се установявал от непредявяването на вземания от кредитори в сроковете по чл.
685 и чл. 688 ТЗ, както и липсата на служебно приети вземания от синдика по чл. 687 ТЗ.
Според въззивника, това означавало липса на кредитори с непогасени вземания и
приложение следвало да намери разпоредбата на чл. 735, ал. 1, т. 1 ТЗ. Според него,
спирането на производството по реда на чл. 632, ал. 5, вр. с ал. 1 не било пречка и за
неговото прекратяването на основание чл. 735, ал. 1, т. 1 ТЗ. В процесния случай, фазата по
предявяване на вземанията била приключил, такива не са предявени и се препятствало
провеждането на следващи фази. „Храм АГ“ ЕООД/в несъстоятелност/ нямал кредитори с
1
непогасени вземания, които да подлежали на удовлетворяване в производството по
несъстоятелност, поради което привнасянето на разноски и по-нататъшното му развитие се
явявало безпредметно. На последно място твърди, че дружеството притежавало движими
вещи на стойност 32 000 лева и вземания в общ размер на 109 000 лева, поради което била
налице хипотезата на чл. 735, ал. 3 ТЗ – наличие на имущество и липса на неудовлетворени
кредитори. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови
друго, с което да уважи подадената молба. Не претендира разноски за въззивното
производство.
Първата въззивна жалба е подадена на 02.12.2022 год., а решението е обявено в ТР на
17.01.2023г., поради което е подадена преди началния момент на срока за обжалване и е в
срока по чл. 735, ал. 4 ТЗ.
С решение № 118 от 14.02.2022 год., постановено по т.д. № 932/2022год. по описа на СГС е
обявена неплатежоспособността на „Храм АГ“ ЕООД, с начална дата - 01.03.2022 год.,
открито е производство по несъстоятелност и дружеството е обявено за неплатежоспособно.
С решение № 915 от 22.07.2022 год., постановено по т.д. № 932/2022 год. по описа на СГС е
прекратена дейността на предприятието на „Храм АГ“ ЕООД/в несъстоятелност/,
длъжникът е обявен в несъстоятелност и е спряно производството по делото, на основание
чл. 632, ал. 5 вр. с ал. 1 ТЗ. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила на 09.08.2022г.,
поради определения от съда двуседмичен срок за обжалване, на основание чл. 63, ал. 3 ГПК.
По делото няма искане за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност.
За да остави без уважение молбата за постановяване на решение за прекратяване на
производството по реда на чл. 735, ал. 1, т. 1 ТЗ, първоинстанционният съд е изложил
съображения, че не можел сам да отмени решението си по чл. 632, ал. 5 ТЗ, нямало искане за
възобновяване на производството по несъстоятелност и не били налице предпоставките за
това, поради което не можело да се приложи разпоредбата на чл. 735, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Според настоящия съдебен състав, обжалваното решение е недопустимо.
При наличие на влязло в сила решение за спиране на производството по
несъстоятелност, съдът по несъстоятелността не може да извършва никакви процесуални
действия. Без да е възобновено производството по несъстоятелност с влязло в сила решение,
съдът не може да постановява решения по искания на страните и определения по неговото
движение, с изключение на хипотезите на постановяване на обезпечителни мерки, даване на
разрешение по чл. 638, ал. 3 ТЗ и др. изрично уредени от закона и задължителната практика
хипотези.
Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено в мотивите на т. 2 от
Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020г. по тълкувателно дело № 2/2018г. на ОСТК на
ВКС: „Със спиране на производството по несъстоятелност е налице временна забрана да се
извършват процесуални действия по това дело.“ В аналогичен смисъл е и задължителното за
съдилищата разрешение, дадено в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от
09.07.2019г. по тълкувателно дело № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС: „По същността си
2
спирането на производството представлява временна недопустимост на развитието и
завършването на висящия процес, забрана през известен период от време да се извършват
процесуални действия от съда и страните по делото, насочени към решаване на спора по
същество.“ С оглед изложеното следва изводът, че обжалваното решение е недопустимо, тъй
като е постановено при наличието на спряно производство по несъстоятелност.
Освен това, разпоредбата на чл. 735, ал. 1, т. 1 ТЗ изрично урежда съдържанието на
решението за прекратяване на производството по несъстоятелност. Когато съдът по
несъстоятелността установи, че задълженията не са изплатени или не са налице
предпоставките за постановяване на съдебен акт, съдът не може да постанови решение, с
което да остави без уважение искането на молителя, а нарежда на синдика предприемане на
съответни действия. В този смисъл е и правната доктрина – Наръчник на съдебни процедури
за производствата по стабилизация и търговска несъстоятелност/Национален институт на
правосъдието, София, 2019, стр. 355/.
Ирелевантни да това производства са твърденията на въззивника, че дружеството
притежавало движими вещи на стойност 32 000 лева и вземания в общ размер на 109 000
лева, които могат да обосноват евентуална молба за възобновяване на спряното
производството по несъстоятелност.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в хипотезата на чл. 632, ал.
4 ТЗ, когато в едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ не е поискано възобновяване на
производството, съдът прекратява производството по несъстоятелност независимо от
наличието на обстоятелствата, посочени в чл. 735, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В този смисъл е и
трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, която изцяло се споделя от
настоящия съдебен състав.
По делото не е заплатена дължимата държавна такса в размер на 125 лева, за която
следва да се осъди длъжникът да я заплати от масата на несъстоятелността, на основание чл.
77 ГПК.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1185 от 28.10.2022 год., постановено по т.д. № 20211100900932
по описа на СГС за 2021 год., т.о., VІ - 11 състав, с което е оставена без уважение молбата на
„Храм АГ“ ЕООД/в несъстоятелност/ за прекратяване на производството по
несъстоятелност на дружеството без заличаване на търговеца, с правно основание чл. 735,
ал. 3 ТЗ.
ОСЪЖДА „Храм АГ“ ЕООД/в несъстоятелност/, ЕИК ********* да заплати от масата на
несъстоятелността по сметка на Апелативен съд град София, сумата от 125 лева дължима
държавна такса за въззивното производство.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на СГС, т.о., VІ - 11 състав за вписване в книгата по
3
чл. 634в ТЗ.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 7- дневен срок от датата на съобщението, при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4