Решение по дело №2733/2019 на Районен съд - Бургас

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

№441                                       25.03.2020г.                               град Бургас

 

                       В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,        наказателно отделение,  XII-ти състав

На дванадесети февруари                                                   година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                               Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                               Съдебни заседатели:

 

Секретар: К. Сл.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 2733 по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на А.И.А., ЕГН **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 19-0769-000926/10.04.2019 г, издадено от началника на група в сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание„глоба”, в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

С жалбата се моли за отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Не прави искане за разноски.

За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не ангажират нови доказателства. Не правят искане за разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 28.02.2019 г. около 12:50 часа в гр. Бургас, на ул. „Любен Каравелов” до ОДМВР гр. Бургас, жалбоподателят като водач на лек автомобил – „Опел Астра”, с per № ТХ****СХ, собственост на И.А.Е., управлявал автомобила на заден ход и с поведението си причинил имуществени вреди на паркиран в близост лек автомобил –„Субару”, с рег.№ А****МТ, като допуснал ПТП с него, от което произлезли материални щети по двете МПС, като жалбоподателят не останал на място за установяване на последиците от ПТП.

За констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на административно нарушение, в присъствие на жалбоподателя, който той подписал, с възражение, че ще обжалва.

Административнонаказващият орган е приел, че нарушенията са установени от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание„глоба”, в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не се констатираха съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, като на нарушителя е връчен препис т.е. началото на административно - наказателното производство е поставено по регламентираната в ЗАНН процедура. В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на административно - наказателното производство.

В съдебно заседания, актосъставителят и свидетелите Р. и св. Г. потвърждават изложеното в АУАН и в НП. Последните са полицейски служители, показанията им са последователни и непротиворечиви, подкрепят се от събраните по делото доказателства, поради което Съдът, независимо от наведените доводи от жалбоподателя, че са неистинни намира, че показанията им следва да бъдат кредитирани.

Фактическата обстановка в АУАН, а именно гореописаното ПТП се оспорва от жалбоподателя, като той твърди, че не извършил описаното в НП ПТП. Заявява, че е паркирал неправилно, на място на полицейски служител, поради което му е била потърсена отговорност. Твърденията му остават недоказани независимо от обстоятелството, че съдът му е дал възможност да ангажира доказателства, в подкрепа на тезата му. С оглед липсата на доказателства този смисъл, настоящият състав намира твърдението за защитна теза, с цел избягване на административно наказателна отговорност.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда, че „Всеки участник в движението по пътищата, с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“, а разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда, „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието“. С оглед липсата на доказателства в обратен смисъл, Съдът намира, че горепосочените нарушения са безспорно установени.

Процесните нарушения са извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е осъзнавал, че поведението му е обществено вредно и укоримо, т.е. това, че чрез деянието си нарушава установения ред на държавно управление и въпреки това се е стремил към този резултат.

БРС възприема наложените на нарушителя наказания –„глоба”, в размер на 20лв, за първото нарушение и „глоба“, в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за второто нарушение за справедливи и обосновани. Първото наказание е с фиксиран размер и не може да бъде изменяно от Съда. По отношение на второто наказание, наложеното наказание „глоба” е в минималния размер, предвиден в Закона и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец е в минимален размер и съдът намира, че и двете наказания са адекватни на тежестта на извършеното, съответстват на степента на обществена опасност на деянието и са достатъчни за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН, а именно биха имали възпитателно - възпиращо и коригиращо въздействие върху нарушителя.

По делото няма направено искане за разноски, поради което Съдът не дължи произнасяне и те остават както са направени от страните.

Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-000926/10.04.2019 г, издадено от началника на група в сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас против А.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с което за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание„глоба”, в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                                                                                  

 

                                                                         СЪДИЯ: M. БУШАНДРОВА

В.О.:К.СЛ.