№ 74
гр. Варна, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100501756 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Б. П. З.
чрез Е. З. срещу решение № 261509 от 05.05.2021 г., поправено с решение №
262486 от 25.08.2021 г. и решение № 260334 от 27.06.2022 г., постановено по
гр.д.№ 16973 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и
девети състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника против ЕТ
„В.В." - *** обективно съединени искове с правно основание член 128, алинея
2 във връзка с член 121, алинея 3 от КТ за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 14 924,38 лева, представляваща трудово възнаграждение,
формирано като разликата между полученото от него трудово
възнаграждение за периода 31.08.2014 г. – 23.10.2014 г., и минималната
часова ставка за периода във *** и ***, както и иск с правно основание член
71, алинея 1, точки 1, 2 и 3 от ЗЗДискр, за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие претърпени от ищеца болки и страдания, породени от
нечовешкото отношение, свързано с незаконни бездействия за периода
31.08.2014 г. – 09.06.2020 г.; както и е осъден Б. П. З. да заплати в полза на ЕТ
„В.В." - *** сторените разноски в размер на 2 000 лева, на основание член 78,
алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, недопустимо, както и постановено при допуснати
1
нарушения на процесуалните правила. На първо място се излага, че в доклада
е въведено непоискано изменение на претенцията, което е довело до
недопустимост на решението, като съдът се е произнесъл по иск с правно
основние член 128, алинея 2 от КТ. Изложени са подробни съображения, че е
налице пряка дискриминация по отношение на въззивника, като се набляга, че
доказателствената тежест е разпредЕ. неправилно. Иска се решението да бъде
обезсилено и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне
по предявените искове, евентуално – да бъде отменено и да се уважат
исковите претенции изцяло.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Твърденията, изложени в исковата молба са, че ищецът работел като
шофьор на товарен автомобил при ответника по трудов договор № 25 от
27.08.2014 г., считано от 28.08.2014 г. Излага, че уговореното възнаграждение
било в размер на 420 лева месечно, платими до 20-то число на месеца,
следващ работния месец, допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит в размер на 0,6 % при пълно работно време от
осем часа. Договорът бил със срок за изпитване в полза на работодателя от
шест месеца и със заповед № 33 от 23.10.2014 г. бил прекратен на основание
член 71, алинея 1 КТ, считано от 24.10.2014 г. Сочи, че със заповед № 26 от
29.08.2014 г. бил командирован със задача за извършване на международен
превоз на стоки до Г, с маршрут: България - Г, - А. - Г, - България за срок от
120 дни, считано от 31.08.2014 г. до 30.12.2014 г., като пътуването да се
осъществи с товарен автомобил МАН peг.№ ******.". За периода на
командироване от работодателя били определени командировъчни пари в
размер по приложение № 3 от НСКСЧ. Твърди, че не е получавал задачи с
крайна точка България, а вместо това само задачи за извършване на
международни превози на стоки от Г, до В. и обратно към Г, многократно.
Заявява, че реално е бил командирован до Г,, като дейността най-вече е
извършвана до и от регион Б., но имало и курсове до и от *** и други
провинции, а във В. твърде често курсовете били до и от Л.. Твърди, че в
изпълнение на посочената командировъчна заповед е съм престирал труда си
в продължение на 54 дни, извършвайки превози от Г, до В. и обратно до Г, и
не се е завръщал в България, тоест не е извършвана нито една двустранна
транспортна операция, която да има тясна връзка с територията на България.
Сочи, че това води до промяна на мястото на изпълнение на работата му, а
2
оттам и до изменение на трудовото правоотношение, но не са му били
начислени и заплатени трудово възнаграждение и командировъчни пари,
предвидени за същата или сходна работа, установени в държава- членка от
ЕС, в която е бил командирован, Твърди, че за дните, през които е бил
командирован при условията на член 121, алинея 3 от КТ, му се е дължало по
силата на самия закон заплащане, командировъчни и въобще условия на труд
и почивка не по-неблагоприятни от установеното за длъжността му в
страните от ЕС, в които и бил командирован и е престарал труд. Твърди, че
поради несъобразяване от страна на ответника с императивните правни
разпоредби на член 121, алинея З от КТ /отменен/ и със забраната за
дискриминация и с правото му на недискриминираност в частност, към
20.10.2014 г. му е заплатил само сумата от 329,24 лева. Излага, че след
съпоставка с минималните ставки на възнагражденията в Г, и В., начислената
от работодателя му за процесния период обща дължима сума за трудово
възнаграждение и командировъчни пари е следвало да бъде не по-малко от 6
140,61 британски паунда /15 221,34 лева/, за да е налице равнопоставеност и
не по-неблагоприятно третиране при сравнение със заплащането, установено
за който и да е от колегите му, които са граждани на В. и които упражняват
същата професия. Приема, че след съпоставка със ставките за заплащане на
този труд в Б., начислената от работодателя му за процесния период общо
дължима сума за трудово възнаграждение и командировъчни пари е следвало
да бъде не по-малко от 7 639,92 евро /14 942,38 лева/, за да е налице
равнопоставеност и не по-неблагоприятно третиране при сравнение със
заплащането, установено за който и да е от колегите му, които са граждани на
Б. и които упражняват същата професия. Твърди, че за разлика от
чуждестранните си колеги, след завършването на който и да е курс, не се е
прибирал у дама си, защото е бил непрекъснато в състояние на командирован
и нещо повече - не са му били осигурени условия за нормална междуседмична
почивка. Поради изложеното приема, че като резултат от бездействието на
ответника по отношение на задълженията му, свързани с член 121, алинея З от
КТ /отменен/, се явява третиран по-неблагоприятно по отношение на
условията на труд в сравнение с начина, по който са третирани колегите му,
които са граждани на Г, и В., при това който и да е от тях, независимо от
гражданството му - достатъчно е само да е извършвал същата работа, тоест
международни превози на територията на ЕС. Счита, че в имуществената му
сфера са настъпили вредни последици в размер надхвърлящ 15 000 лева.
Също така навежда доводи, че е почувствал усещане за малоценност спрямо
колегите си, които са граждани на посочените държави, почувствал и болка и
страдание затова че е поставен в по-неблагоприятни условия от тях само и
единствено, защото е българин и защото е гражданин на България, въпреки че
не се справя по-зле от тях. Твърди, че почувствал съжалението, което те
имали към него, когато бил в контакт с тях и са споделяли какви са условията
на труд, почивка и медицинска грижа, ако се наложи по време на пътуване.
Въз основа на така изложеното и уточнено с молби от 08.11.2019 г. и от
3
02.12.2019 г. ищецът, намирайки, че са му нарушени правата по член 121,
алинея 3 от КТ /отменен/, уреждащи равенство в третирането при
заплащането на командировъчни пари, е предявил искове за установяване на
нарушението и за заплащане на обезщетение на претърпени от него
имуществени и неимуществени вреди от по-неблагоприятното му третиране
като български гражданин спрямо гражданите на другите държави, където е
извършвал дейност, които следва да бъдат квалифицирани по член 71, алинея
1, точка 1 и точка 3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДскр/.
В определението си по реда на член 146 от ГПК № 388 от 10.03.2020 г.
първоинстанционният съд е квалифицирал исковете по член 71, алинея 1 от
ЗЗДскр. В първото по делото съдебно заседание, проведено на 09.06.2020 г.
изготвеният проект за доклад е бил обявен за окончателен с уточнения, които
не касаят правната квалификация на исковете.
С решението си обаче съдът се е произнесъл по искове с правна
квалификация член 128, алинея 2 във връзка с член 121, алинея 3 /отменен/ от
КТ за заплащане на сумата от 14 942,38 лева, представляваща трудово
възнаграждение, и член 71, алинея 1, точки 1, 2 и 3 от ЗЗДскр за заплащане на
сумата от 15 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди.
Съдържанието и обемът на търсената в исковия процес съдебна защита
се определят от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, с
които се индивидуализира спорното материално право. Съдът е длъжен да
даде защита в рамките на предмета, с който е сезиран, очертан с исковата
молба и уточнен с посочените по-горе молби. Видно от исковата молба, както
и от последващите молби с уточнение на предявените обективно съединени
искове, ищецът не е претендирал присъждане на неизплатеното трудово
възнаграждение за процесния период, а обезщетение за имуществени вреди
вследствие на дискриминация, като въпреки това и въпреки правилната
квалификация на исковете с доклада по член 146, алинея 1, точка 2 от ГПК
първоинстанционният съд е присъдил такова. Постановеното решение е
валидно, но същото е недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание
член 270, алинея 2 от ГПК като постановено по непредявен иск, а делото
следва да бъде върнато на Районен съд - Варна за ново разглеждане от друг
състав.
Във въззивната жалба има направено оплакване, че с молба от 02.02.2021
г. ищецът е поискал изменение на иска за имуществени вреди чрез неговото
увеличение от 14 942,38 лева на 26 814,44 лева, но първоинстанционният съд
e пропуснал да се произнесе по така поисканото изменение на иска. При
новото разглеждане на делото съдът следва да разгледа така направеното
искане за увеличение на иска и да се произнесе по него.
Воден от горното и на основание член 270, алинея 3 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № решение № 261509 от 05.05.2021 г., поправено
с решение № 262486 от 25.08.2021 г. и решение № 260334 от 27.06.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 16973 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна,
четиридесет и девети състав.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за ново разглеждане.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5