РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Стара Загора, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20215530104501 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Ищецът „ВиК” ЕООД гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че осъществява
основно дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води,
проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане
на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област
Стара Загора, Община Казанлък. Същият бил потребител на ел.енергия относно
притежавания от него обект с ИТ № 2008237 - ИЗВОД РИЛА - гр. Казанлък, чрез който
обект е присъединена към електропреносната система Централна помпена станция
Казанлък, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се
извършва със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел.
енергия на този обект се осъществява посредством собственият на дружеството трафопост
на ниво средно напрежение (НН).Ответникът "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, /със
старо наименование „ЕВИ БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД / е еднолично
акционерно дружество, със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив, ул."Христо Г.
Данов" № 37, вписано в ТР с ЕИК *********, притежава Лицензия за разпределение на
електрическа енергия №140-07/13.08.2004 г. издадена от Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране, наричано за краткост ЕВН ЕР, и осъществява дейност по разпределение
на електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл.41 от Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“АД/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
1
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от
10.05.2008г., всеки ползвател дължи на това дружество цена за пренос на пренесената му
електрическа енергия.
През месец октомври 2016г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД е
заплатила на ответното дружество следните суми, представляващи такса за достъп до ел.
разпределителната мрежа, за обект с ИТ № 2008237 - ИЗВОД РИЛА - гр. Казанлък,
собственост на ищеца:- за м. септември 2016г. е заплатена сума в размер на 163,45 лв. по
фактура № **********/30.09.2016г., представляваща начислена от ответника във фактурата
такса за достъп до разпределителната мрежа. По посочената по-горе фактура ищецът е
заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът няма
претенции и същите не са предмет на настоящата искова молба.Считано от 01.07.2008 г. с
Решение № Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплаща за ползване на мрежата,
се разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за
пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.Съгласно нормативна уредба
относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които
заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител
и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до
електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното предприятие на независимия
преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащат от
клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
и договорите по чл. 11, т. 1,2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-
високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на
присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител,
се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В
конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното
разпределително предприятие и ищеца е Извод Рила - гр. Казанлък, след който започва
собствения на ищеца Електропровод „Хидравлика" 20 kV., чрез който се захранва
2
Централна помпена станция „Казанлък".Във връзка с изложеното по-горе относно мястото
на измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД е отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/ с искане за промяна на мястото и нивото на измерване.С
Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., в отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, дружеството е изпратило писмо за промяна на
мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти:-Подстанция
„Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за електропровод „Венеция"/; -Извод „Рила" ; -Вик -
Зимница; -ПС Ханчето. След получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на Извод „Рила" и Вик - Зимница, е
извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измерва на ниво
СН. „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е собственик Електропровод „Хидравлика" 20
kV и на Извод Рила - гр. Казанлък и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмото са
приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху
имотите и съоръженията.Още едно доказателство за това, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД признава собствеността на ищеца върху процесния обект
е и факта, че видно от процесната фактура, „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД спира да начислява такса за пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на средно напрежение, собственост на ищеца - Извод
Рила, гр. Казанлък. В абсолютно противоречие с горното, такса за достъп до
електропреносната мрежа, продължава да начислява от електроразпределителното
предприятие неоснователно. Намират за безспорно, че ищецът е собственик на
Електропровод „Хидравлика" 20 kV и на Извод Рила - гр. Казанлък, чрез който се захранва
Централна помпена станция „Казанлък".Същите са собственост на дружеството от
29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството. „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД не е собственик на ел. разпределителната мрежа, поради
което ищецът не дължи заплащане на такса пренос, която към процесния период „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не начислява и съответно ищеца не заплаща
към ответника. Доказателство за това е и самата процесна фактура, в която липсва
начислена такса за пренос по ел. разпределителната мрежа.Логично, освен че ищецът не
дължи такса пренос по ел. разпределителната мрежа ищеца, по същите съображения не
дължи и такса достъп до електроразпределителната мрежа. Заплащането на такса за достъп
до електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира ел. разпределителното
предприятие за загубите на ел. енергия по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и
ремонта й, които са за негова сметка. Освен това, то заплаща и загубите на ел. енергия по
нея чрез показанията на измервателна група, монтирана в началото й. В конкретния случай
ел.разпределителното и ел. електроснабдителното предприятие няма да генерира посочените
по-горе разходи по електроразпределителната мрежа и по конкретно за Извод Рила.
Твърдят, че ответникът няма основание да калкулира на ищеца цена за достъп на ел. енергия
на ниво средно напрежение през извод Рила. Дори и измервателната група да е монтирана
на страна средно напрежение в ЗРУ, то ответникът няма основание да калкулира на ищеца
3
цена за достъп през ел. разпределителната мрежа на средно напрежение, защото в
електропровод „Хидравлика" и няма ел. разпределителна мрежа на ниво ниско напрежение.
Дори и да има такава, тя не е собственост на ответника.Границата на собствеността били
изводите на електропровод „Хидравлика" в ЗРУ на подстанция „Хидравлика" на ниво
средно напрежение, но това не изключва факта, че ВиК не дължи цена за достъп на
ответника и същия я калкулира недобросъвестно.Ответникът притежавал лицензия, но не
притежава собствеността върху мрежата, а тя е собственост на „ВиК" ЕООД гр. Стара
Загора.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащат
съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата на
измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите за продажба на електрическа енергия. Буквалното тълкуване на
цитираната норма налага извода, че дължимостта на тази цена е пряко обвързана от
спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е
измерена именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по
сделката за продажба на електроенергия. Освен, че е ясно и точно дефинирано в самата
правна норма, това разрешение има и своето логическо обяснение в спецификата и голямото
обществено значение на дейностите по производство, разпределение, пренос и доставка на
електрическа енергия. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа отразяват
разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на
електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства
за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и
разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при
формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното
настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп, като
компонент на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за
търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите.
Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от
уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за
изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на
електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната
недължимост. Поради това, за основателността на такава претенция е без значение
обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за търговско измерване е
довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя.
Поради безспорния факт, че присъединяването на ищеца било извършено чрез
собствен на дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2
ЗЕ, определянето на мястото на измерване е обусловено от границата на собственост на
електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят и средствата за търговско
измерване. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната
4
мрежи, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или
съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на
присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че
в случая се касае за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
границата на собственост следва да се определи съгласно чл. 29, ал, 4 във връзка с ал. 3 и ал.
1, т. 1 от Наредба № 6 и тя е в мястото на присъединяване на кабелните накрайници към
уредбата, като средствата за търговско измерване се монтират в електрическата уредба на
преносното или съответното електроразпределително предприятие. Цитираните разпоредби
налагат извода, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен
електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено
границата на собственост на електрическите съоръжения, а не дали потребителят е
присъединен към електропреносната или към електроразпределителната мрежа.При това
положение за дружеството ни възниква правен интерес да предявим ответника иск за
заплащане на платените суми за такса за достъп до ел. разпределителна мрежа за процесния
период, да бъде осъден да заплати /да върне/ недължимо платените му суми, които е
получил от ищеца.
Молят съда да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да
бъде осъден ответника „Електроразпределение Юг" ЕАД, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация ЕООД, ЕИК *********, сумата 163.45 лв. /сто шестдесет и три лева и 45
стотинки/, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - ИЗВОД РИЛА - гр. Казанлък, с
ИТ № 2008237, за периода 01.09.2016 - 30.09.2016 г. по фактура № **********/30.09.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата. Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД е
депозирал писмен отговор, в който твърди, че водени от желанието за постигане на
справедлива преценка на създалата се комплексна правна и фактическа обстановка в
отношенията между страните, считат, че всички спорни отношения са породени от едно
единствено обстоятелство - нежеланието на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД да
заплаща утвърдените от КЕВР и важащи за всички потребители на разпределителните
мрежи в Република България цена за достъп и цена за пренос до електроразпределителната
мрежа, въпреки наличието на валидна облигационна връзка, по силата на която са
начислени процесиите суми и фактът на реалното предоставяне на тези услуги. 3а
процесния период отношенията между „Електроразпределение Юг"ЕАД и ищецът
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД във връзка с предоставянето на услугите достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа се уреждат с договор,
сключен на 19.06.2013 г. на основание чл.14 от Правилата за търговия с електрическа
енергия, т.27.4. и т.2.7.7 от Лицензията за разпределение на електрическа енергия на
„Електроразпределение Юг"ЕАД, Правила за управление на електроразпределителните
5
мрежи, Правила за управление на електроенергийната система и Правила за измерване на
количеството електрическа енергия. Услугата достъп до електроразпределителната мрежа
представлява предоставяне на правото за ползване на електроразпределителната мрежа за
пренос на електрическа енергия до обект на клиент, при условията, определени в договора и
приложимите нормативни актове. Цената за предоставяне на тази услуга отразява
постоянните разходи, които мрежовият оператор извършва за всеки един клиент. Цените, по
които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД предоставя услугата достъп до
електроразпределителната мрежа са РЕГУЛИРАНИ ЦЕНИ. Те се определят и регулират с
решения на Комисия за енергийно и водно регулиране въз основа на приложимата
нормативна уредба.Съгласно чл. 29, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия,
обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г. Мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители
върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.Съгласно решение на
ДКЕВР №Ц-16/01.10.2014 г. (в сила от 01.10.2014г.) цените за достъп се определят при
прилагане на втората хипотеза - върху предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени, в който случай мястото на
измерване не променя предоставената мощност, т.е. не е от значение! Дължимите суми за
достъп до електроразределителната мрежа се формират като определената при сключването
на договора за присъединяване на обекта предоставена мощност се умножи по броя на дните
в календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Това е
и причината дължимата сума за достъп до електроразпределителната мрежа да е независима
от нивото на напрежение, на което става измерването на електроенергията за обекта. И при
измерване на страна ниско напрежение, и при измерване на страна средно напрежение, тя би
била еднаква. Пак това е и причината цената за достъп да не зависи и от мястото на
измерване на електрическата енергия. То по никакъв начин не влияе на формирането
й.Твърдят, че мястото на измервателните уреди за процесния период е било определено
правилно и в съответствие с нормативната и договорната уредба. Следва да се има предвид,
че независимо дали измервателната група е била поставена на ниво средно напрежение или
на ниво ниско напрежение, ищецът дължи заплащане на достъп до
електроразпределителната мрежа на мрежовия оператор - било то „Електроразпределение
ЮГ ЕАД или „ ECO" ЕАД. Твърдят, че съгласно Закона за енергетиката, цените за достъп
и/или за пренос през електроразпределителните мрежи и пренос са обект на регулиране от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Цените за достъп до електроразпределителните
мрежи се определят и утвърждават от Комисията на база предоставена от
„Електроразпределение Юг" ЕАД информация, в съответствие с предвиденото в Наредба №
1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Сочат, че „цената за
достъп до електропреносната и разпределителната мрежа отразява разходите, които се
предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно
6
управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи свързани с
диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички
други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа".
Твърдят, че посочената норма, а именно: „чл.18г от Правилата" не съществува, а в
случай, че се касае за чл.18 от Правилата за търговия с електрическа енергия, то следва да се
отбележи, че текстът е отменен, вкл. и за процесния период и е съответно неприложим към
процесното правоотношение. Същото се отнася и за решение № 227/1 1.02.2013 г. ,
постановено по т.д.№ 1054/201 1 г., на което се позовава ищеца.Относно възражението на
ищеца, че цената за достъп е недължима, поради това, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ"ЕАД няма собственост върху електроразпределителната мрежа.Обектът на ищеца е с
измервателна точка номер (ИТН) № 2008237.Ищецът до 12.11.2013 г. е бил клиент на „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за
енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД (оператор на
разпределителна мрежа). Като такъв ищецът бил снабдяван с електроенергия чрез
разпределителната мрежа при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между
ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД по силата на общи условия е сключен
договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа. „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия № Л-141- 11/13.08.2004 г. и дружеството
извършва дейността „обществено снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от
Закона за енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал.2, т. 2а от ЗЕ за една обособена територия се издава само една
лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители, какъвто, по силата на
цитираната по-горе лицензия, се явява ответника в настоящото производство. Договорните
отношения между „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и клиентите също са уредени с
договори при публично известни общи условия. Според разпоредбата на чл. 986 (1) от ЗЕ
„Потребителите на крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които са
присъединени, при публично известни общи условия", а според ал. 4 на същия член -
„Публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа
енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане."Съгласно нормата на чл. 28,
ал.2 от Правила за търговия с електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила
от 26.07.2013 г., изм. и доп., бр. 39 от 9.05.2014 г.) Крайният снабдител/доставчикът от
последна инстанция събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми
за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото
фактурирано от крайния снабдител/доставчика от последна инстанция количество
електрическа енергия. Съгласно нормата на чл. 28 от предишните Правила за търговия с
електрическа енергия (обн. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) битовите и
небитовите крайни клиенти на крайните снабдители, които използват разпределителните
мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги за
съответния ценови период на крайния снабдител(ал.1), крайният снабдител/доставчикът от
последна инстанция събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми
за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото
7
фактурирано от крайния снабдител/доставчик от последна инстанция количество
електрическа енергия (ал.2), операторът на електроразпределителна мрежа заплаща на
независимия преносен оператор мрежовите услуги, относими към електропреносната мрежа,
за цялото количество пренесена електрическа енергия от електропреносната в
електроразпределителната мрежа (ал.З), независимият преносен оператор събира и
разпределя по методика, утвърдена от ДКЕВР, дължимата от производители цена за достъп
до електропреносната и електроразпределителните мрежи (ал.4). Съгласно чл.18, б."б" от
тези правила потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа, които не са
регистрирани по чл. 6 , заплащат утвърдени от ДКЕВР цена за енергия, цена за достъп до
електропреносната мрежа, цена за пренос по електропреносната мрежа, цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната мрежа.
Тези цени се заплащат на крайния снабдител.Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за
продажба на електроенергия "ЕВИ България Електроснабдяване"ЕАД е фактурирало
ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като
издавало обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР
цени или ищецът е дължал заплащане на цена "пренос" и цена „достъп", тъй като е бил
присъединен на ниво средно напрежение, ползвал е електроенергия средно напрежение,
пренесена, трансформирана и разпределена му от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД и
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. Фактурите са издавани от „ЕВН България
Електроснабдяване"ЕАД. На 1.09.2014 ищецът сменил доставчикът си на електрическа
енергия. Негов доставчик и координатор на балансираща група става „Мост Енерджи" АД.
За процесния период отношенията между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮЕ"ЕАД и ищецът
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД във връзка с предоставянето на услугата достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа се уреждат с договор,
сключен на основание чл.14 от Правилата за търговия с електрическа енергия.Като всеки
потребител на ел.енергия и потребителят „Водоснабдяване и канализация" ЕООД дължи
цена освен за потребената електрическа енергия и цена за получените мрежови услуги,
дължима на мрежовия си оператор, като за изпълнението на тези негови задължения са
неотносими факти и обстоятелства свързани със собствеността на описаните
присъединителни съоръжения, чрез които се извършва доставката на електрическа енергия
към обекта му, както и такива, свързани с начина на измерване на електрическата енергия,
ползвана в обекта.Ако твърди обратното, то ищецът трябвало да докаже в кой момент и кога
е отприсъединил обекта си от мрежата на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД и към
мрежата на кой друг мрежови оператор се е присъединил, както и кой му предоставя
услугите достъп и пренос, съответно на кого ги заплаща. Подобни твърдения в исковата
молба липсват.Съгласно чл. 82, ал.1 от ЗЕ всички електроенергийни обекти на територията
на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на
работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и
потребление на електрическа енергия, а обхватът на електроенергийната система бил
електрически централи, преносната мрежа, отделните разпределителни мрежи и
електрическите уредби на потребителите.„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД е
8
притежател на Лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004г. за разпределение на електрическа
енергия на обособена територия, съгласно чл.39,ал.1, т.З от ЗЕ. Съгласно лицензията
Дружеството извършва услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по
утвърдените от ДКЕВР цени, като спазва следния основен принцип: на всички клиенти
услугата разпределение се калкулира по одобрените от КЕВР цени. Тарифната структура е в
съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове и
Правилата за търговия с електрическа. Обектите на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД
са присъединени изначално към електроразпределителната мрежа и то независимо от факта
кой е собственикът на елементите й. Видно от легалното определение, съдържащо се в § 1, т.
22 от ДР на ЗЕ - „електроразпределителна мрежа" е съвкупност от електропроводни линии и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на
електрическа енергия.Легалното определение на „електропреносна мрежа" е в § 1, т. 20 от
ДР на ЗЕ - "Електропреносна мрежа" е съвкупност от електропроводи и електрически
уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно
напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци.Легална дефиниция на
термина „средно напрежение" се съдържа в § 1, т. 1 5 от ДР на Правилата за управление на
електроразпределителните мрежи, приети с Решение № П-6 от 18.06.2007 г. на КЕВР и обн.
в ДВ, бр. 66 от 2007 г„ като текстът гласи, че "средно напрежение" е напрежение, чиято
номинална ефективна стойност е от 1 kV до 35 kV."Единственият критерий за
разграничаване на електропреносна мрежа и електроразпределителна мрежа е нивото на
напрежение, а не собствеността на двете мрежи. Този критерий е инкорпориран в
националното законодателство от Директива 2003/54/ЕО и Директива 2009/72/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за
вътрешния пазар на електроенергия, (§.1а от ДР на ЗЕ). В т.10 от Преамбюла на Директива
2003/54/ЕО изрично е упоменато, че „директивата не разглежда въпроси, свързани със
собствеността" и собствеността не е критерий при разделянето на дейността по пренос от
разпределение" /чл.10,т,1, чл.15,т.1 от Директивата/. Разпоредби в този дух се съдържат и в
Директива 2007/72/ЕО.Изключително неправилни са разбирания, според които
горепосоченият критерий е изоставен. По този начин се изменя действителният смисъл на
дефинициите, направен при грубо нарушение на Правото на ЕС, което е предпоставка за
грешни правни и фактически изводи.18.3а първи път с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на
ДКЕВР, в сила от 01.07.2008г. влизат в сила нови цени, както следва:- цена за достъп до
електроразпределителната мрежа;- цени за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа; цени на самата електрическа енергия по тарифни зони, за
стопански потребители и за битови потребители.Т.е. „цена за мрежа" се разделя на
два отделни компонента - цена за достъп до лектроразпределителната мрежа и цена за
пренос на електрическата енергия през електроразпределителната мрежа.При така
издаденото Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР цената за достъп
до електроразпределителната мрежа става задължителна, заплаща се от всички потребители,
присъединени към електроразпределителната мрежа и отразява всички разходи, които
„Електроразпределение ЮГ” ЕАД извършва за осигуряване на непрекъснат достъп и
9
ползване на мрежата като оперативно управление, управление на режима на работа на
мрежата, разходи по осигуряване и поддържане на измервателните групи, като в тази цена
не се включва стойността на присъединителни съоръжения и разходите за тяхното
поддържане. Тези разходи са включени в цената за пренос.Цената за пренос през
електроразпределителната мрежа се заплаща от всички потребители съобразно нивото на
напрежение на разпределителната мрежа, към която бил присъединен обекта им (Средно
напрежение или Ниско напрежение) и отразява всички разходи, които
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършва за физическото пренасяне, трансформация и
разпределение на консумираните от потребителите количества електрическа енергия.Самото
разделяне на „цена мрежа" на два компонента, а именно - „цена достъп" и „цена пренос", е
продиктувано от стремежа да се приложат разходо-ориентирани цени, отразяващи и
покриващи единствено реалните разходи на мрежовия оператор. Това разбиране е възприето
и от Комисията за енергийно и водно регулиране, която има правомощието, съгласно Закона
за енергетиката, да одобрява цените, предложени от енергийните предприятия.Решенията на
КЕВР са задължителни, както за енергийните предприятия, така и за техните потребители. В
ценовото решение, цитирано по-горе, разграниченията, които държавният регулаторен орган
извършвал за първи път били: по потребители - в зависимост от вида им (бит или
стопански), нивото на напрежение на консумираната електроенергия (високо, средно или
ниско) и начина на измерване на електроенергията (с една, две или три скали).По отношение
на цената за достъп обаче, (стр. 6, т. 6 от Решението) разграничение няма - цената за достъп е
относима към всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа.
Това са всички потребители, които консумират електроенергия на средно или ниско
напрежение. Никакво друго разграничение (напр. касаещо начина на присъединяване,
собствеността на съоръженията, или доставчика на електроенергия) не е релевантно по
отношение на дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Тя е
дължима от всеки клиент на лицензионната територия на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД.
Такъв се явява и “Водоснабдяване и канализация" ЕООД.Всички мрежови разходи,
включени във формирането на „цена достъп" са дължими от клиентите, присъединени към
електроразпределителната мрежа, тъй като те покриват предоставяните към него услуги, а
именно - достъп до мрежа средно напрежение, възможност за непрекъснато ползване,
оперативно управление, измерване, диспечиране и т.н. Водещото е, че клиентът
(независимо, от кого се снабдява с електроенергия) е мрежови клиент на
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД, тъй като консумира в границите на лицензионната
територия на дружеството, на ниво на напрежение, за което само и единствено
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД има издадена лицензия. Т.е. доставката на услугата
„достъп до електроразпределителната мрежа" не е била прекъсвана, тъй като в спорния
период е имало консумация на електроенергия в обектите на ответното дружество. А
ползването на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа" била обвързана
оперативно и технологично с консумацията на електроенергия.Нещо повече - дори в
обектите да не се извършвал консумация на електроенергия за даден период от време,
доколкото те били присъединени към електроразпределителната мрежа и можели във всеки
10
един момент да започнат да консумират електроенергия, то се приемало, че услугата достъп
им била предоставена (т.е. предоставена им е възможността да консумират електроенергия
чрез достъпа до електроразпределителната мрежа).Впоследствие от 2008г. до днес
единственото разграничение, което държавният регулаторен орган въвел по отношение на
определяне на размера на цената за достъп е в зависимост от вида на клиента (небитов или
битов). Такова било то и в решението на КЕВР —послужило за определяне на цената за
достъп, вписана в процесната фактура или процесиите суми са дължими на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, тъй като услугата достъп до
електоразпределитената мрежа е предоставена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"
ЕАД.Изложената фактическа и правна обстановка обосновава неоснователността на
възражението за недължимост на цената за достъп, начислена за процесния период.Сумата
по процесната фактура № ********** от 30.09.2016 г. била основателно начислена и
дължими от ищеца, а исковата претенция била неоснователна.Молят да бъде постановено
решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан.При
отхвърляне на предявения иск, молят да им бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, взе
предвид становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, намира за
установено следното:
По делото е представено решение по ф.д. № 4492/1991 г. на ОС Стара Загора, с което
е вписано в регистъра на търговските дружества на ОС Стара Загора, еднолично дружество
с ограничена отговорност с наименование „Водоснабдяване и канализация” ООД, със
седалище гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62. Не е спорно, че ищецът е потребител на
ел.енергия относно притежавания от него обект с ИТ № 2008237 - ИЗВОД РИЛА - гр.
Казанлък, чрез който обект е присъединена към електропреносната система Централна
помпена станция Казанлък.
По делото е представено и прието като писмено доказателство писмо от 24.09.2008 г.
от ЕВН до „ВиК“ ЕООД Стара Загора относно идентифициране на обекти на потребители,
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерено се
осъществява в подстанциите. С това писмо ответникът ЕВН е поискал от ищеца „ВиК“
Стара Загора документи удостоверяващи собствеността на същия върху електропроводи,
присъединени към електрически подстанции. В отговор на това писмо „ВиК“ ЕООД с писмо
от 23 октомври 2008 г. е изпратило до ответника ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ АД документи относно обект Извод РИЛА, П/СТ
ХИДРАВЛИКА и трафопостове на ВиК Стара Загора, извлечение от счетоводните книги на
дружеството, официална скица на ел.провода и образец 16 – Разрешение за ползване.
По делото е изслушано заключението на назначената съдебно- техническа експертиза,
което съдът приема като добросъвестно изготвено. Вещото лице констатира, че тъй като
електропровод „Хидравлика“ 20 kV е собственост на ищеца през процесния период и той е
11
изходящ от подстанция „Хидравлика“, собственост на ECO ЕАД, ищецът не дължи цена за
достъп до електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР ЕАД. През процесния период ЕВН
ЕР ЕАД няма никаква собствена електроразпределителна мрежа по цялата верига на
електроснабдяване на процесния обект, не е оператор на електропровод „Хидравлика“,
собственост на ВиК ЕООД, и не може да претендира за такса достъп до
електроразпеделителна мрежа.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се
установи, че Фактура №********** от 30.09.2016г. за 110114.04лв. е издадена от ответника
със старото си наименование - „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, ЕИК
*********. Процесната фактура №********** от 30.09.2016г. за 110114.04лв. е заплатена по
сметката на ЕВН България Електроразпределеление в Ситибанк АД . Начислената във
фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа е определена въз основа на
предоставената на процесния обект Извод Рила - гр.Казанлък, ИТ№2008237, за периода
01.09.2016г. - 30.09.2016г., мощност, която по фактура е 330.000 кВт и е 163.45лв. Общият
размер на платената по фактура №**********/30.09.16г. сума за такса достъп до
електроразпределителната мрежа до обект Извод Рила - гр.Казанлък, с ИТ№2008237 е
163.45лв. без ДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Не е спорно, че между ищеца „ВиК“ ЕООД гр. Стара Загора и ответника
„Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив е налице облигационна връзка, като
отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона за енергетиката,
Наредба № 6 от 9.06-2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел.
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /отм./, Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, както и и от Правила за търговия с
ел.енергия от 26.07.2013 г.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите
съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба
№6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези,
собственост на потребител на електрическа енергия.
Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /2013 г.,
отм./ се предвижда, че при отдаване на ел.енергия от електропреносната
/електроразпределителната/ мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-
високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на
присъединяване на потребителя към мрежата. Предпоставките за присъединяване на
потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение са потребителят да бъде
собственик на ел. трафопост и той да се намира в границите на собствеността на имота на
потребителя. Ако съоръжението /трафопоста/ и кабелите за пренос са собственост на
съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на
12
ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение.
Съгласно нормата на чл. 27 от Наредба №6 от 9.06.2004 г. /отм./ за присъединяване на
производители и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, границата на собственост между електрическите съоръжения на
преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване /т.1/ и вида на съоръженията за присъединяване /т.2/.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1, т.1 от горепосочената Наредба, границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата. В случай на присъединяване на потребител чрез собствен
електропровод, от значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено
границата на собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай, от заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че процесният обект няма никакъв достъп до електроразпределителната мрежа
на ЕВН ЕР Юг ЕАД. Той се захранва на ниво средно напрежение по собствен
електропровод директно от подстанция на ECO ЕАД. Таксата достъп до
ел.разпределителната мрежа на ЕВН ЕР Юг ЕАД е недължима. Заплащането за достъп до
електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира електроразпределителното
предприятие за разходите по осигуряването на непрекъснато електроснабдяване и
оперативно управление на присъединителните и електроразпределителните
електросъоръжения. Тъй като захранващият електропровод „Хидравлика“ 20 kV е
собственост на ищеца, то ЕВН ЕР ЕАД няма никакви задължения и права по него.
Подстанция „Хидравлика“ е собственост на ECO ЕАД и всички задължения и права по нея
също. ЕВН ЕР ЕАД няма технически достъп до подстанция „Хидравлика“ за електропровод
„Хидравлика“, няма разходи по този достъп и няма техническо основание да калкулира на
ищеца цена за достъп до електроразпределителната мрежа.
Фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно
обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, включва три кумулативни елемента - даване на
определена вещ, парична сума или друго имуществено благо от едно лице; получаване на
престацията от друго лице; липса на основание за разместване на блага в правната сфера на
даващия и на получаващия. В настоящия случай, съдът приема, че дължимите суми от
страна на ищеца за достъп и пренос до/през електропреносната мрежа на ECO в подстанция
„Хидравлика“ се формират като количеството потребена ел.енергия от ищеца се умножи по
цената, определена от КЕВР за процесния период. Те са начислени по фактурата за
процесния период, платени от ищеца и съответно преведени на ECO ЕАД от ответника.
Видно от заключението на вещото лице извод „Рила“ в подстанция „Хидравлика“,
електропроводът „Хидравлика“, захранващ помпена станция „Казанлък“, съоръженията за
защита и комутация в същата и кабелните електропроводи, с които помпите са
присъединени към закритата разпределителна уредба /ЗРУ/ 20 kV в помпена станция
„Казанлък“, са собственост на ищеца. През процесният период ЕВН ЕР ЕАД не е имало
никакви права и задължения по доставката на ел.енергия за ищеца, освен да монтира и
поддържа електромери на страна средно напрежение в подстанция „Хидравлика“.
Съществуващите там електромери на ЕВН ЕР ЕАД трябва да бъдат заменени с електромери
на ECO ЕАД на същото място - страна средно напрежение на входа на електропровод
„Рила“ в подстанция „Хидравлика“. Ищецът трябва да сключи договор за достъп и пренос на
ел.енергия до/през електропреносната мрежа с ECO ЕАД за да осъществи доставките си на
ел.енергия в съответствие с нормативната уредба, съгласно Решение на Съда на ЕС от
17.10.2019г. по дело С-31/18 със страни ЕВН ЕР Юг ЕАД срещу КЕВР и съгласно
13
Директива 2009/72/ЕО, чл.2, точка 3-6 и чл.32, §1.
Съгласно разясненията, дадени в решение №227 от 11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г.
на ВКС ІІ т.о. по въпроса за предпоставките, при които се дължи цена за достъп до и цена за
пренос по електроразпределителната мрежа, дължимостта на цената за достъп и цената за
пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното количество на консумираната
енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от Правилата за измерване на
количеството ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени
отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление на
електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно
приносът на всеки потребител за тяхното настъпване, в т.ч. разходите, свързани с
диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички
други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната
разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно
приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично
предназначение на цената за достъп и цената за пренос, като компоненти на цената на
електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се
явява от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от
нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената
за пренос. Следователно, тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват
неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост. В настоящия случай
както беше посочено и по-горе не е спорно, че ищецът е собственик на електропровод
„Хидрамлика" 20kV, а Подстанция „Хидравлика“ е собственост на ЕСО АД. По цялата
верига на електрозахранването на процесния обект, ЕВН ЕР няма никакви собствени
електропроводи и електросъоръжения. Съгласно §1, т.22 от ДР на ЗЕ,
електроразпределителната мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с
високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия,
а съгласно чл.88 от ЗЕ, услугите по достъп до и пренос през електроразпределителната
мрежа се предоставят от ЕВН ЕС и ЕВН ЕР, когато тези дружества са собственици на такава
мрежа на обособена територия. Следователно, основанието за получаване на такси за
посочените услуги е тези две дружества да бъдат собственици на мрежата, в противен
случай платените суми са недължими и на основание чл. 55 от ЗЗД подлежат на връщане.
Поради изложеното съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на сумата от
163.45 лв. недължимо начислена и платена за такса достъп до ел.разпределителната мрежа
до обект Извод Рила гр. Казанлък, ИТН 2008237, за периода 01.09.2016г. до 30.09.2016г. се
явява основателен и доказан.
Относно направеното от ответника възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение платено от ищеца, съдът намира за установено следното:
Видно от договор за правна защита и процесуално представителство от 27.09.2021 г.,
между страните е договорено възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС, като са налице
14
данни, че тази сума е действително внесена от ищеца на адвокатското дружество /видно от
фактура № **********/27.09.2021 г./. Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.
Размерът на възнаграждението следва да бъде обоснован и справедлив и не може да бъде
по-нисък от предвидения в Наредбата на ВАС минимален размер на съответния вид работа.
Данните по делото не налагат извод за необходимост от редуциране на разноските в частта
за размера на уговорения адвокатски хонорар. Съдът не възприема доводите на ответника,
че разноските са прекомерно завишени. По настоящото дело, адвокатското възнаграждение е
определено в размер на 300 лв., посочен в чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № №1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят
направените от ищеца разноски в размер на 819.80 лв., представляващи внесена ДТ,
възнаграждение за вещи лица и адв. възнаграждение, съгласно представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: 4000, гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, ЕИК ********* да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62 /съдебен адрес за призоваване: гр.
Стара Загора, ул. „Поп Минчо Кънчев” № 93, ет. 1, офис 2 – адв. З.Д./ сумата в размер на
163.45 лв., представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - ИЗВОД РИЛА - гр. Казанлък, с
ИТ № 2008237, за периода 01.09.2016 - 30.09.2016 г. по фактура № **********/30.09.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -30.09.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 819.80 лв., представляваща
направени по делото разноски.
Присъдените суми да се изплатят по следната банкова сметка:
IBAN: BG 96STSA9300002002601, Банка „ДСК“ ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
15