Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 29.01.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 13516 по описа за 2020г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 14.09.2020г., гр.д.46656/18г., СРС, 43 с-в
отхвърля предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Б.Ц.В., М.Ц.В. и Н.Ц.В. обективно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците поотделно
да заплати на ищеца сумите, както следва: по 84,50 лева, представляваща
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.10.2015г. до 30.04.2016г., отразена в обща фактура № 00785648755/31.07.2016
г.; 15,59 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.12.2015 г. до 02.07.2018 г.; 15,34 лева,
представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. и 4,45 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за
периода от 10.07.2015 г. до 02.07.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.07.2018
г. до окончателното изплащане.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от
ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че ответникът е бил собственик на топлоснабдения
имот през процесния период, а ответниците като негови наследници отговарят за
наследствените задължения. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемите
– ответниците по исковете Б.Ц.В., М.Ц.В. и Н.Ц.В. оспорват жалбата.
Третото лице-помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД не
изразява становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Обстоятелството, че трето за спора лице Ц.В., поч. 25.02.2016г., е бил собственик на 1/2 ид.ч. от топлоснабдения имот през
частта от процесния период 01.05.2015г. – 25.02.2016г. по силата на
наследствено правоприемство, като единствен син на Е.С.Б.се установява от
представеното УН. Наследодателката от своя страна придобива право на
собственост върху 1/2 ид.ч. от имота чрез договор за дарение, обективиран в нот. акт № 68/1988г., с праводател синът й. След нейната
смърт, съгласно чл.5, ал.1 ЗН, същата 1/2 ид.ч.
отново се възстановява в правна сфера на Ц.В.. След неговата смърт,
собствеността преминава в полза на трите му деца – ответниците
Б.Ц.В., М.Ц.В. и Н.Ц.В., при равни права. Ответниците
са собственици на 1/2 ид.ч. от имота през остатъка от
процесния период 25.02.2016г. – 30.04.2016г. Изпълнена е хипотезата на чл.153,
ал.1 ЗЕ, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съобразно чл.60,
ал.1 ЗН отговорността за непогасените приживе задължения на Ц.В. през периода
01.05.2015г. – 25.02.2016г., следва да се поеме разделно от ответниците, като
негови наследници, съразмерно наследствените им дялове от по 1/3 ид.ч. Извършените от тях частични плащания представляват
действия на управление и съответно приемане на наследството.
Независимо от изложеното, липсват каквито и да било
други конкретни оплаквания в жалбата относно правнорелевантните
факти, свързани с възникване и дължимост на
процесните парични вземания за главница и мораторна лихва, както и за тяхното
доказване по основание и размер. При съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК, съдът в
условията на ограничен въззив не дължи служебна проверка за правилност на
решението в тази част, поради което същото следва да се приеме за правилно.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат,
но поради напълно различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание
чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемите
не претендират и не установяват реализирани разноски, поради което такива не се
дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.09.2020г., гр.д.46656/18г., СРС, 43 с-в.
Решението е постановено с участие на трето лице
помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.