Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 437/25.10.2021 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина
Александрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 317 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 145, ал. 2, т.
1 вр., ал. 1 от чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Р.П.М. *** против мълчалив
отказ на Кмета на Община Монтана да се произнесе по нейно искане с вх. №
ИО-01-04-57/10.05.2021г. до кмета на Община Монтана, за издаване на заповед за осигуряване на достъп
през съседен имот, за да
извърши ремонт на стената /измазване и боядисване/ и ремонт на покрива
/замазване на капаците и поставяне на останалите улуци/, както и за премахване
на останки от навес. В жалбата се поддържа, че на 10.05.2021 г. е подала искане
наименовано жалба до кмета на Община гр.Монтана, с което е поискала издаване на
заповед за осигуряване на достъп през имота на собственик на съседно жилище за
да извърши ремонт на стената и покрива, тъй като къщата й е изградена от сурови
тухли, които се стопяват от дъжда и снега и премахване останките от срутил се
навес. В законоустановения 14 дневен срок липсва произнасяне на кмета на Община
гр.Монтана, поради което и в едномесечен срок е подала настоящата жалба против
формирания мълчалив отказ, за неизпълнение на задълженията му. Моли да се
отмени оспорения акт. В с. з. жалбоподателката редовно призована не се явява и
не се представлява в писмени молби поддържа жалбата си и искането за
назначаване на съдебно – техническа експертиза, като моли същата да бъде
уважена, като се реши делото по същество или се задължи кмета на Община
гр.Монтана да се произнесе по жалбата й, като му се определи срок за това.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът - Кмета на Община
гр.Монтана, редовно призован не се явява и не се представлява, в депозирано
писмено становище вх. № 2220/18.10.2021 г. твърди, че подадената жалба е
недопустима тъй като е издадена след изтичане на предвидения срок по чл.215,
ал.4 от ЗУТ явяващ се специален закон за оспорване на мълчалив отказ, поради
което моли за оставяне без разглеждане и прекратяване на производството.
Административен съд – Монтана, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, приетите по
делото писмени доказателства, както и заключението на назначената, приета и
неоспорена от страните по делото съдебно - техническа експертиза, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 10.05.2021 г. е
депозирана молба от жалбоподателката до кмета на Община гр.Монтана заведена с
вх.№
ИО-01-04-57/10.05.2021г. с която е направено искане за осигуряване на достъп през
съседен имот, за да
извърши ремонт на стената /измазване и боядисване/ и ремонт на покрива
/замазване на капаците и поставяне на останалите улуци/ и за премахване на
останки от самосрутил се навес. Посочено е, че в съседния имот с адрес гр.Монтана, ул.“Б*** М***
“№* непосредствено до къщата й има навес който се е самосрутил, като от него е
останала стената която е залепена за стената на къщата й, като при срутването
стената се е отделила в горната си част от стената на къщата и там се е получил
дълбок конусовиден отвор в който се събира вода при валежи и сняг, които
разрушават стената и основите на къщата за което е приложен снимков материал.
По делото е приложена
издадена Заповед №1694 от 07.08.2014г. от кмета на Община гр.Монтана от
проведено производство по чл.194, ал.1 от ЗУТ за извършване на СМР ремонт на
фасадна стена, подмяна на покривни материали и поставяне на улуци на жилищна
сграда в УПИ IX, кв.1 по плана на „Р*** между жп линия и р.Огоста“ гр.Монтана,
като е наредено на собствениците и обитателите на УПИ VIII, кв.1 по плана на „Р*** между
жп линия и р.Огоста“ гр.Монтана да осигурят свободен достъп в частта от УПИ VIII,
кв.1 на Р.П.М. собственик на УПИ IX, кв.1 и жилищната сграда
в него за извършване на строително монтажни работи - ремонт на фасадната стена,
подмяна на покривни материали и поставяне на улуци на жилищна сграда.
От ответника по
изпратената административна преписка липсват данни по подаденото заявление вх.№ ИО-01-04-57/10.05.2021г. да са предприемани каквито
и да са действия.
От назначената
и приета в хода на съдебното производство съдебно – техническа експертиза която
не е оспорена от страните се установява, че при извършения оглед на едноетажна
жилищна сграда находяща се в ПИ IX, кв.1 по плана на „Р*** между
жп линия и р.Огоста“ гр.Монтана с административен адрес гр.Монтана, ул.“Б***
М*** “№* е установено, че къщата е построена на странична граница на имот на
ул. у*** .“Б*** М*** “№* , като в съседния имот е имало масивен навес, който е
бил изграден на калкан с къщата, като след самосрутването на навеса, тухлената
стена на калкан се е отделила в горната си част от кирпичената стена, като се е
получил дълбок конусовиден отвор в който се събират дъждовни води и сняг, като
в тази част стената на къщата не е измазана. По билото на покрива в ъгълът над
стената е необходимо да се извърши ремонт на един от капаците и да се монтира
улук, за да отвежда водата. Установено е, че зад къщата на калкан и на
вътрешната регулационна линия между двата имота има изградена паянтова
постройка – тип барака, представляваща допълващо застрояване, която не
позволява да се осъществи достъп за извършване на ремонта. В заключение е
установена необходимост от извършване на ремонт на фасадната стена, който
включва измазване с вароциментов разтвор и шпакловане на кирпичените тухли и
възстановяване състоянието на покрива в частта относно закрепване и замазване
на един капак по билото и монтиране на улук на мястото където е прикрепена
ламарина за отвеждане на водата. Посочено е, че единствения достъп до стената
подлежаща на ремонт и до мястото за монтаж на улука и замазване на капака е
през съседния урегулиран поземлен имот с административен адрес гр.Монтана, ул.“Б***
М*** “№* , като достъпа се затруднява и от две тухлени стени останали от
самосрутилият се навес – стената, която се е отлепила от кирпичената фасада и
стена която е била изградена перпендикулярно на калкан с фасадата.
Административен съд - гр.
Монтана като прецени събраните по делото писмени доказателства, заключението по
изготвената и приета съдебно - техническа експертиза и оплакванията по жалбата,
намира същата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу мълчалив отказ за издаване на индивидуален
административен акт. Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът приема, че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори
горепосочения индивидуален административен акт. Досежно срочността на жалбата,
съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето на административния орган в определения законов
срок се смята за мълчалив отказ, който според разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в
който административният орган е бил длъжен да се произнесе. От друга страна, за
да е налице мълчалив отказ по смисъла на горепосочената правна норма е
необходимо установяване от една страна на задължение за произнасяне на органа
чрез съответен административен акт, в случая такова се извежда от разпоредбата
на чл.194, ал.1 от ЗУТ и чл.195, ал. 5 от ЗУТ
от една страна и от друга - бездействие на органа в срока, предвиден в чл. 57, ал. 1 от АПК, или в специален закон. Следователно, законовата фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК е приложима при непроизнасяне на органа в срок по въпрос, по
който същият има предписани правомощия да се произнесе, какъвто се явява
настоящия случай. В случая е приложима разпоредбата на чл. 57, ал. 5 от АПК, предвиждаща по-дълъг едномесечен срок за издаване на искания
административен акт с оглед необходимост от събиране на доказателства за
съществени обстоятелства /съставяне на констативни протоколи по реда на чл.196, ал.1 от ЗУТ уведомяване на заинтересованите лица за започналото
производство, събиране на доказателства, а при необходимост извършване на
експертиза/ и даване на възможност на други граждани да се защитят, с оглед на
което органът е следвало да се произнесе в едномесечен срок от подаване на
жалбата до 10.06.2021 год. като след този момент е формиран мълчалив отказ,
който според специалната разпоредба на чл.215, ал.4 от ЗУТ подлежи на обжалване
в 14-дневен срок. Изчислен по правилото на чл.60, ал.5 ГПК във вр. чл.144 от АПК този срок изтича на 24.06.2021год., като жалбата е подадена с рег. №ИО-01-04-84
от 22.06.2021 год. поради което е процесуално допустима и възраженията на
ответника са неснователни.
Предмет на оспорване е мълчалив отказ на кмета на Община гр.Монтана да
издаде Заповеди по чл.195 от ЗУТ и чл. 194 от ЗУТ,
формирано по жалба вх.№
ИО-01-04-57/10.05.2021г. подадена от Р.П.М. ***.
Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗУТ
собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен
достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни,
строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на
територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от
закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен
контрол. По смисъла на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ "свободен достъп" е правото на определено лице да се
ползва за определен период от време чуждия имот с оглед постигане целите,
визирани в същата разпоредба. Този "свободен достъп" следва да е
определен в конкретни параметри не само времево, а и пространствено, при
наличието на разрешени или предписани строителни работи административният орган
следва да избере конкретен вариант на разрешения достъп до имота. Т. е. за да
се издаде заповед по реда на чл. 194 от ЗУТ
следва да е налице необходимост за извършване на строителни работи в каквато
насока е заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, които са или разрешени или предписани, следва да се определят както
времевите, така и пространствените параметри на разрешения достъп, отделно от
това следва да липсва и друга техническа възможност за извършване на
строителството, по аргумент от нормата на ал. 4 и
5 на чл. 194 от ЗУТ, което се установява от приетата и неспорена от страните
съдебно-техническа експертиза.
С разпоредбите на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ кметът на общината е овластен с правомощие за издаване на
заповеди за премахване на определените в разпоредбата обекти, между които и
второстепенни селскостопански постройки. Упражняването му е подчинено на строго
регламентирана процедура, която императивно задължава органа преди да нареди
премахването на обектите да проведе производство по констатиране на
правнозначимите обстоятелства за приложението на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, като уведоми и изслуша заинтересованите. Производствените
правила по чл. 196 от ЗУТ
са в съзвучие с общите принципи на чл. 7 и
чл. 8, ал. 1 от АПК, гарантиращи справедливото и обективно разрешаване на
административноправния въпрос с участието на засегнатите.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето на административния орган по искане, с което е
бил сезиран, в определения законов срок, се смята за мълчалив отказ. За да е налице мълчалив
отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от
една страна подадено искане за издаване на административен акт и от друга –
бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да
се произнесе по искането, с което е сезиран. Съществуването на такова
задължение е обусловено от наличие на законово регламентирана компетентност
/материална, териториална и по степен/ за органа да разгледа и да се произнесе
по подадената молба. Не всяко непроизнасяне на административния орган по
искане, с което е сезиран, може да бъде разглеждано като "мълчалив отказ" по см. на чл. 58, ал. 1 от АПК. Законовата фикция е относима и приложима при непроизнасяне в
срок по въпрос, по отношение на който органът има правомощие да издаде
съответния административен акт. Само когато искането е отправено до компетентен
административен орган, липсата на волеизявление се приравнява на отказ да се
издаде акт с регламентирано от закона съдържание т. е непроизнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност.
Конкретния случай е такъв,
административния орган е следвало в законоустановения едномесечен срок да
прецени налице ли са предпоставките на чл. 194 от ЗУТ
и чл. 195 от ЗУТ
за издаване на исканите от Р.П.М. заповеди или не. Поради това настоящият
състав счита, че мълчаливият отказ по чл. 58, ал. 1 АПК
се явява незаконосъобразен административен акт. Само на това основание същият
подлежи на отмяна. Недопустимо е органът да се произнася с мълчалив отказ като съдържание на акта, но тъй
като не е недопустимо като форма на произнасяне на органа по тази причина, мълчаливите откази по постъпили заявления по
своите правни характеристики съставляват индивидуални административни актове и
подлежат на обжалване по реда на АПК. Приетият за разглеждане мълчалив отказ не позволява на съда да се
произнесе по същество за неговата законосъобразност, тъй като не може да замени
конкретните мотиви на административния орган, поради което преписката следва да
се върне на компетентния административен орган за решаване на въпроса и при
отказ - постановяване на мотивиран акт. Компетентният орган следва да установи
осъществени ли са конкретни юридически факти, с чието настъпване правната норма
свързва определени последици и да се произнесе със съответен акт. Правнорелевантните
факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези,
посочени от органа като основание за издаването му. Съдът намира, че е
допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, довело до
незаконосъбразност на оспорения мълчалив
отказ, с оглед липсата на мотиви дали искането на жалбоподателката е
основателно или не, налице ли са предпоставките за издаване на административния
акт, настоящата инстанция не е компетентна да се произнесе по искането по
същество, мълчаливия отказ следва да се
отмени и преписката да се върне на административния орган за произнасяне по
същество по подадената
от Р.П.М. ***/10.05.2021г. по описа на
Община – Монтана.
След връщане на
преписката, административния орган след прецизно запознаване с преписката,
респективно направеното искане, ако установи, че са налице неяснота в
заявеното, следва да даде възможност на жалбоподателя да уточни ясно искането
си, в случай, че прецени, че към заявлението следва да се приложат други
доказателства същото следва да се остави без движение като се дадат указания за
отстраняване на констатирана нередовност на подаденото заявление и/или
представяне на изискуемите доказателства, като указанията следва да са ясни и
да е недвусмислено кой следва да ги изпълни, след което да се произнесе с
изричен административен акт. По изложените съображения, подадената жалба се
явява основателна и следва да бъде уважена, а обжалвания мълчалив отказ отменен като незаконосъобразен. Предвид
нормата на чл. 173, ал. 2 АПК
в случая, естеството на акта не позволява на съда решаване на въпроса по
същество, поради което следва административната преписка да бъде върната на
административния орган за произнасяне по същество съобразно мотивите на съда.
Предвид сторените по делото разноски
както от съда за назначаване на съдебно-техническа експертиза /поради
освобождаване от заплащане на жалбоподателката/, така и претендирани от жалбоподателката,
са изпълнени изискванията на чл.143, ал.1 от АПК, поради което Община - Монтана
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката разноските по делото, а
именно 10.00 лева /десет/, представляващи държавна такса за образуване на делото
и 200.00лева /двеста/, в полза на Административен съд Монтана, сторени разноски
за изготвяне на съдебно – техническа експертиза.
Водимо от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Административен съд
Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на Община
гр.Монтана по подадена жалба съдържаща искане вх. № ИО-01-04-57/10.05.2021г.
депозирано от Р.П.М. *** до кмета на Община Монтана.
ВРЪЩА преписката на административния орган, за разглеждане и произнасяне
по жалба съдържаща искане
вх. № ИО-01-04-57/10.05.2021г. депозирано от Р.П.М. *** до кмета на Община
Монтана,
съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. ОПРЕДЕЛЯ на кмета на
Община Монтана 14 дневен срок, считано датата на влизане в сила на настоящото
решение, за издаване на административен акт, съобразно мотивите на решението.
ОСЪЖДА Община Монтана да заплати на Р.П.М. *** сумата от 10,00лева
/десет/, сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА Община Монтана да заплати в полза на бюджета на Административен съд – Монтана
сумата от 200.00 лева (двеста лева) представляваща сторени от съда разноски за
изготвената съдебно – техническа експертиза, както и 5.00 лева (пет лева)
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
Административен съд гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: