Р Е Ш Е Н И
Е
№………./09.04.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина
Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 2155 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 60149/16.08.2019г.
от ОУ „Христо Ботев", с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варненска,
Булстат *********, представлявана от директора Б.В.Б., чрез
пълномощника адв. А.П. от ВАК, със съдебен адрес ***, офис №2, срещу
решение № 3538 от 31.07.2019г., постановено по гр.дело № 12401/2018г. на ВРС, ХLVІ-ти състав, в частта, с която М.М. П., ЕГН **********
*** е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „младши възпитател -
прогимназиален етап", на основание
чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ.
В
жалбата е изложено становище за неправилност на решението в обжалваната част. Въззивникът
излага, че със своя заповед № 637 от 14.08.2018г. е отменил предходна заповед №
597 от 31.05.2018г., с която е прекратено трудовото правоотношение с
въззиваемата. Излага, че в отменителната заповед има изрично волеизявление за
възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност, а именно
„учител начален етап на образование“, считано от 15.06.2018г. Сочи се, че
въззиваемата е предявила в съда искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3
от КТ на 16.08.2018г., тоест след като работодателят е упражнил правото си по
чл.344, ал.2 от КТ, поради което преценя същите за недопустими. Намира за
ирелеватно обстоятелството кога служителят е узнал за издадената отменителна
заповед. Изразява несъгласие с извода на районния съд, че трудовото правоотношение
с въззиваемата по допълнително споразумение от 12.09.2014г., по силата на което
е заемала длъжността „младши възпитател – прогимназиален етап“, е
трансформирано в безсрочно, който извод е обусловил решението в обжалваната
част. Излага се, че с последното съдът е възстановил въззиваемата на длъжност,
която не е нормативно предвидена в училище. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в
който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението,
което намира за правилно и законосъобразно.
Образувано е и по частна жалба вх. № 78514/25.10.2019г. от
ОУ „Христо Ботев", с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варненска, Булстат
*********, представлявана от директора Б.В.Б., чрез пълномощника адв. А.П. от
ВАК, със съдебен адрес ***, офис №2, срещу определение № 13369 от 14.10.2019г.,
постановено по гр.дело № 12401/2018г. на ВРС, ХLVІ-ти състав, с което е оставено без
уважение молбата на частния въззивник за изменение на решение № 3538 от
31.07.2019г. в частта му за разноските.
В жалбата е изложено
становище за неправилност на обжалваното определение. Частният въззивник счита
за произволен мотива на съда, че по всеки от предявените четири иска следва да
се определи еднакво адвокатско възнаграждение. Излага, че същият е в
противоречие с Наредба № 1 от 09.07.2004г. Моли за отмяна на обжалвания съдебен
акт и за постановяване на друго, с което да се уважи молбата за изменение на
решението в частта разноските, като му се присъдят разноски в размер на
заплатения адвокатски хонорар от 710 лв.
В срока по чл.276,
ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по частната жалба.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от М.М. П.
срещу ОУ „Христо Ботев", с. Николаевка, общ. Суворово, обективно кумулативни
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и чл.224 КТ.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е заемала при ответния
работодател длъжността „учител общообразователен учебен предмет в
прогимназиален етап" по трудов договор от 02.09.201Зг., който е трансформиран
в безсрочен със споразумение от 6.10.2015г. Сочи се, че след последното
споразумение не е внасяна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение,
вкл. относно длъжността на служителя. Навежда се, че със заявление от
19.03.2018г. ищцата е уведомила работодателя си за установената й втора
бременност. Със същата молба поискала от работодателя си да прекъсне ползвания
отпуск, за да се върне ищцата на работа с оглед актуализиране на трудовото й
възнаграждение, което било в размер от преди ползването на първия й отпуск по
майчинство. Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба ищцата е
ползвала отпуск, поради временна нетрудоспособност. Твърди се, че на
23.06.2018г. ищцата е получила по пощата заповед № РД-08-597/31.05.2018 г. за
прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6,
предл.второ от КТ, поради липса на необходимата професионална квалификация за
изпълняване на работата. Твърди се, че в заповедта е посочена погрешно
длъжността на служителя. Поддържат се, че извършеното с процесната заповед
уволнение е в противоречие на материалния закон, изразяващо се както в погрешно
посочване на длъжността, така й в нарушаване на закрилата по чл.ЗЗЗ, ал.5 и 6
от КТ, тъй като преди получаване на заповедта работодателят е уведомен за
бременността на служителя. Поддържа се, че след уволнението ищцата е останала
без работа, както че не е ползвала платен годишен отпуск от 2 дни за 2018г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва допустимостта
на претенциите по съображение, че със заповед № РД- 08-637/14.08.2018г. на
работодателя, процесното уволнение, извършен със заповед№ РД-
08-597/31.05.2018г. е отменено по почин на ответника. Оспорва иска за заплащане
на обезщетение за оставане без работа по съображения, че за периода
15.06.2018г. до 14.08.2018г. ищцата е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност. Обосновава липса на причинна връзка между липсата на доходи
за посочения период и уволнението. Оспорва допустимостта на иска по чл. 224 КТ
предвид извършеното с последваща заповед отмяна на заповедта за уволнение. Позовава
се, че с допълнително споразумение, считано от 15.09.2014г. е променена
длъжността на служителя от „учител общообразователен учебен предмет в
прогимназиален етап" в „младши възпитател - прогимназиален етап".
Позовава се още, че съобразно заявление на служителя от 21.03.2018г. ползвания
платен годишен отпуск е прекратен със заповед № РД- 09-532/20.03.2018г., но
служителят не се е явил на работа.
С обжалваното решение е уважен иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 КТ, като ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност „младши възпитател – прогимназиален етап“, а останалите предявени
искове са отхвърлени.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не са спорни следните
обстоятелства: съществуването на трудово правоотношение помежду им, основано на
срочен договор № РД-08-45/2.09.2013г., по силата на който ищцата е заемала
длъжността „учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап";
с допълнително споразумение № РД -08-39 от 12.09.2014г. е променена длъжността
на служителя на „младши възпитател - прогимназиален етап" с шифър по
класификатора на длъжностите 23596007, като е предвиден срок до 14.09.2015г.; със
заповед №РД-08-597/31.05.2018г. трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено; със заповед № РД- 08-637/14.08.2018г. на работодателя, уволнението,
извършено със заповед № РД- 08-597/31.05.2018г. е отменено и ищцата е
възстановена на длъжността „учител, начален етап на основното образование“ѝ.
От представеното копие на плик е
видно, че отменителната заповед е изпратена с препоръчано писмо на 30.08.2018г.
Не е представено известието за доставянето му, поради което в тази връзка са
събрани гласни доказателства посредством разпит на водения от ищцата свидетел
Нонка Георгиева Иванова. Свидетелката е свекърва на ищцата и излага, че на
03.09.2018г. пощальон е донесъл и връчил уведомлението, че снаха й е
възстановена на работа. Сочи още, че на 05.09.2018г. двете със снаха й отишли
до офис на Еконт, където ищцата върнала на работодателя отменителната заповед с
възражения.
По делото са представени 3 броя
допълнителни споразумения с идентичен номер и дата - РД-08-50/6.10.2015г., но с
различно съдържание. Оригиналът на това споразумение е бил предмет на
обследване от вещото лице Ценко Маринов Цачев по проведената в
първоинстанционното производство съдебно – почеркова експертиза. Заключението
на експерта, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от
страните е, че подписите, положени срещу текстовете „Работник/Служител“ не са
изпълнени от М.М.П..
Гореизложената фактическа обстановка
обуславя следните правни изводи:
С
иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ на работника е предоставено субективното
преобразуващо право да иска възстановяване на съществуващото трудовото
правоотношение с работодателя. Основателността му е предпоставена от
незаконност на извършеното уволнение. Без значение е дали то ще бъде установено
по съдебен ред или отменено от работодателят, при условията на чл.344, ал.2 КТ,
тъй като и в двата случая настъпват същите правни последици.
Разпоредбата
на чл. 344, ал.2 КТ предоставя
възможност на работодателя да отмени по свой почин уволнението до
предявяването на иск от работника или служителя пред съда. Съдебната практика
приема, че при влязла в сила заповед за прекратяване на ТПО, отмяната му трябва
да бъде съобщена на работника или служителя преди завеждане на исковата молба.
Респективно съобщаване не е необходимо, ако още преди настъпване на
прекратителния ѝ ефект, работодателят отмени уволнителната заповед.
В
конкретния случай, първоинстанционният съд е приел исковете по чл.344 КТ за
допустими с мотива, че отменителната заповед е станала известна на ищеца след предявяването
на исковата молба. Този извод е в съответствие с посочената по-горе съдебна
практика и със събраните по делото доказателства, поради което се споделя от
въззивния състав. Заповед №РД-08-597/31.05.2018г. е връчена на ищцата на
28.06.2018г., поради което същата е произвела правните си последици. Ето защо,
последващата отменителна заповед на работодателя е следвало да бъде съобщена на
служителя. Същото не може да се каже за изложените понататък мотиви, съответно
правен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ. Първоинстанционният съд е приел, че отмяната на оспорваната
заповед е произвела целения правен ефект и този факт следва да се съобрази, на
осн. чл.235, ал.3 ГПК. В случая, когато работодателят е издал отменителна
заповед, но същата е съобщена на работника или служителя след завеждането на
искова молба, какъвто е и настоящия казус, то актът по чл.344, ал.2 КТ няма
правно действие. В този случай исковете ще са допустими и сезираният съд сам
въз основа на доказателствата и според закона, преценява законосъобразността на
заповедта за уволнение и с оглед на това постановява своето решение. Тоест, ако
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са допустими, е без значение за
тяхната основателност отмяната на заповедта за уволнение, извършена в хода на
исковото производство /в този смисъл решение
№ 68 от 25.02.2011г. на ВКС по гр. д. № 33/2010г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията А. Бонева/. В настоящия случай първоинстанционният съд е обосновал
извода си за неоснователност на главния иск с посочените алогични мотиви.
Въпреки това, решението по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ не е
обжалвано от ищцата и е влязло в законна сила, поради което е задължително за
всички съдилища, вкл. и за настоящия. При това положение, неоснователността на
иска за отмяна на извършеното уволнение налага единствения правен извод за
неоснователност и на обусловения иск за възстановяване на заеманата от ищцата
преди уволнението длъжност.
Като е достигнал до
различен правен извод първоинстанционният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Предвид изхода на
спора, първоинстанционното решение следва да бъда отменено и в частта за
разноските. Доколкото всички предявени от ищцата искове са отхвърлени, същата
следва да заплати на ответната страна сторените пред двете инстанции разноски,
които са в размер на 710 лв. за първа инстанция и 585 лв. за втора инстанция.
Релевираното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция се преценя като
неоснователно, доколкото същото е в минималния размер по чл.7, ал.1, т.1 от
Наредба №1/09.07.2004г. При неоснователност на предявените срещу нея искове,
ответната страна не следва да дължи заплащане на държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК, както и разноски на ищцата. .
Предвид изхода на
спора, за въззивната страна липсва правен интерес от обжалване на определението
по чл.248 ГПК, поради което депозираната срещу него частна жалба следва да се
остави без разглеждане.
Воден
от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 3538 от 31.07.2019г., постановено по гр.дело №
12401/2018г. на ВРС, ХLVІ-ти
състав, в частта, с която М.М. П., ЕГН ********** *** е възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност „младши възпитател - прогимназиален
етап", на основание чл. 344, ал.
1, т.2 КТ, както и частта за разноските
И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М. П., ЕГН ********** ***
срещу ОУ „Христо Ботев", с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варненска, Булстат
*********, представлявано от директора Б.В.Б., иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „младши
възпитател - прогимназиален етап", като неоснователен.
ОСЪЖДА М.М.
П., ЕГН ********** *** да заплати на ОУ
„Христо Ботев", с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варненска, Булстат
*********, представлявано от директора Б.В.Б., сумата от 710 лв. /седемстотин и десет лева/, представляваща
направени съдебно деловодни разноски в
първоинстанционното производство за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА М.М.
П., ЕГН ********** *** да заплати на ОУ
„Христо Ботев", с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варненска, Булстат
*********, представлявано от директора Б.В.Б., сумата от 585 лв. /петстотин осемдесет и пет лева/,
представляваща направени съдебно деловодни разноски
във въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
560 лв. и заплатена държавна такса от 25 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 78514/25.10.2019г. от ОУ
„Христо Ботев", с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варненска, Булстат
*********, представлявана от директора Б.В.Б., чрез пълномощника адв. А.П. от
ВАК, със съдебен адрес ***, офис №2, срещу определение № 13369 от 14.10.2019г.,
постановено по гр.дело № 12401/2018г. на ВРС, ХLVІ-ти
състав, с което е оставено без уважение молбата на частния въззивник за
изменение на решение № 3538 от 31.07.2019г. в частта му за разноските.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: