Р
Е Ш Е
Н И Е № 131
/неприсъствено/
гр.Видин, 09.04.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският районен
съд гражданска колегия в публичното заседание на единадесети март през две
хиляди двадесет и първа година в състав :
Председател:
Даниел Димитров
при секретаря Оля Велизарова и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията Димитров
гр. дело № 8 по описа за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск от К.Н.В.
***, ЕГН ********** ***, Южна промишлена зона, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ул. „Бдин“ № 12, офис 12 с правно основание чл.
200 от КТ.
Твърди се от ищеца, че след дългогодишна работа при
ответника е получил професионални заболявания „Хроничен бронхит”, „Базална пневмосклероза”,
установени с Протокол на ДК № 2/21.05.1992 г. и акт за трудова
злополука-професионално заболяване № 35/28.05.1992 г., в резултат на което била
намалена неговата трудоспособност и се наложило да промени начина си на живот.
Подържа, че в следствие на тези заболявания, ищецът вече
не бил в състояние да упражнява професията си на „химикалист резач сажди“,
респ. на „химикалист – разфасовчик“, нито да работи като „апаратчик абонатна
станция“ и бил трудоустроен от ответното дружество на длъжност от III-та
категория труд с по-малко заплащане.
Сочи, че на
14.01.1999 г. ответното дружество прекратило трудовото му правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и от тогава същият е без работа.
Подържа, че с ЕР № 0726, зас. № 078 от 23.04.2013 г. на
ТЕЛК по Общи професионални болести при УБ – МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД гр.
София отново му била призната 50 % ТНР и било открито ново усложнение на
професионалното му заболяване, тъй като дихателната му недостатъчност вече се
превърнала в хронична, а като начало на инвалидизацията му и нейната причина
било посочено професионално заболяване. С ЕР на ТЕЛК от 2016 г. отново било
признато професионалното му заболяване.
Твърди, че професионалното му заболяване е от такъв
характер, че изисква ежедневно приемането на допълнителна усилваща храна и
поддържащи здравето и живота му лекарства, което прави от момента на
регистриране на професионалното му заболяване.
Подържа , че за претърпените от него имуществени вреди
във връзка със спазването на предписания му хигиенно-диетичен режим, изразяващ
се в прием на допълнителна и усилваща храна, както и на медикаментозно лечение
за периода от 14.06.2010 г. до 01.04.2019 г. предявил искове пред РС – Видин,
за които били образувани съответни дела и му били присъдени обезщетения за
претърпените от него вреди, свързани със спазването на ХДР.
Сочи,че за периода от 01.09.2020 г. до 01.12.2020 г.
отново е предявил подобен иск пред ВРС.
Излага, че и след 01.12.2020 г. търпи и ще продължава да
търпи не само същите, но и още по-големи имуществени вреди, респ. пропуснати
ползи, тъй като професионалното му заболяване е с хроничен характер и въпреки
полаганите от него усилия за ежедневно приемане на допълнителна усилваща храна
и поддържащи здравето и живота му лекарства, здравословното му състояние
постоянно се влошава,както и че ъпреки полаганите от него усили, заради
хроничния характер на професионалното му заболяване здравословното му състояние
продължава да се обостря и влошава, поради което се налага често да му бъде
провеждано болнично лечение.
Подържа, че това хронично, продължаващо влошаване на
здравословното му състояние довело до търпенето не само на много болки и
страдания от негова страна до загуба на трудоспособността му и различни
комплекси, но му причинява и сериозни имуществени вреди, тъй като изразходва
все повече и повече средства за усилена храна и поддържащо и друго лечение
заради същото заболяване.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищеца обезщетения за претърпените имуществените вреди в резултат на
професионалните му заболявания, изразяващи се в изразходвани средства за
лечение и средства за приемане на усилена храна за сумата в общ размер на 765
лв. за периода от 01.12.2020 г. до 01.03.2021 г., представляваща сбор от по 255
лв. месечно, ведно със законната лихва за забава, считано от първо число на
следващия месец за който се дължи обезщетението до окончателното издължаване.
Претендират се направените разноски.
Ответникът редовно
призован за съдебното заседание, не се представлява и не взема становище по
исковете. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
не е постъпил такъв.
На същия са
указани последиците на чл.133, чл.143 ал.3 от ГПК, както и на чл. 238. ал.1 ГПК, а именно, че ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
В съдебно
заседание на 11.03.2021 г. процесуалният представител на ищеца е поискал
постановяването на неприсъствено решение на основание чл. 238 ал.1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид,
че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че предявените искове
са вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл. 239 ал.
1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото.
В тази връзка и съобразявайки разпоредбата на чл.239 ал.2 ГПК Съдът приема, че в случая исковата претенция
следва да бъде уважена изцяло, като ответника бъде осъден да
заплати на ищеца претендираното обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи
се в изразходвани средства за лечение и средства за приемане на усилена храна, възлизащо в общ размер на сумата 765 лева за периода от 01.12.2020
г. до 01.03.2021 г. и
представляващо сбор от по 255.00 лв. месечно за процесния период, ведно
със законната лихва за забава, считано от първо число на следващия месец за
който се дължи обезщетението до окончателното издължаване.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото - такива за
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
С оглед изхода по делото ответникът следва да
заплати и дължимата се държавна такса върху иска в размер на 50.00 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Видахим” АД – Видин, Южна промишлена зона, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ул. „Бдин“ № 12, офис 12 да заплати на К.Н.В. ***, ЕГН ********** на основание чл. 200 КТ
сумата в общ размер от 765.00 лв.,представляваща обезщетение от по 255.00 лв. месечно за претърпени имуществени вреди за периода от 01.12.2020 г. до
01.03.2021 г., настъпили в резултат на професионалното му заболяване „хроничен
бронхит“ и „базална пневмосклероза“ и необходимостта от спазването на хигиенно-диетичен режим,
изразяващ се в изразходване на средства за лечение и усилена храна, ведно със законната лихва за
забава върху всяко едно месечно обезщетение от 255.00 лв. от исковия период,
считано от първо число на месеца следващ месеца, за който се дължи съответното
месечно обезщетение до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА „Видахим” АД
– Видин, Южна промишлена зона, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Видин, ул. „Бдин“ № 12, офис 12 да
заплати на К.Н.В. с ЕГН ********** сумата от 300.00 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Видахим” АД – Видин, Южна промишлена зона, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ул. „Бдин“ № 12, офис 12 да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на ВдРС сумата в размер на 50.00 лв.
за държавна такса, а така също и сумата в размер на 5.00 /пет/ лв., в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението не
подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :