Определение по дело №541/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №206/17.12.2009година по н.о.х. дело №235/09тодина, Момчилградския районен съд е признал М. Х. Ю.отс.Б., О.К. с ЕГН * за виновен в това, че на 02.03.2009 год. в с.Б., К. „., община К. причинил средна телесна повреда на А. Д. Е., с ЕГН * от с.Б.,К.”.,О.К., изразяваща се в счупване на дясна лакетна кост, довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка, като деянието е извършено повторно, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата с насилие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния, поради което на основание чл.132 ал.1 т.2, във връзка с чл.131 ал.1 т.7, във връзка с чл.129 ал.2 от НК, във връзка с чл.28, във връзка с чл.55 ал.1 т.2 буква б, във връзка с чл.42 а т.1 и т.2 от НК го е осъдил на наказание „ пробация” със следните пробационни мерки: по т.1 .- „Задължителна регистрация по настоящ адрес" в с.Б. за срок от 12 месеца с периодичност три пъти седмично и по т.2 - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 12 месеца.Осъдил е подсъдимия Ю. да заплати на А. Е. сумата в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 200 лв., представляваща разноски по делото,както и да заплати по сметка на РС - М. сумата в размер на 120.00 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, и сумата в размер на 250.00 лв. - разноски по делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия М. Ю.,който обжалва същата,като незаконосъобразна и при явна несправедливост на наложеното наказание,поради обстоятелството,че не е извършил инкриминираното престъпление и по делото нямало доказателства за това.Установено било,че пострадалата се е самонаранила, като е счупила лакетна кост на дясната си ръка с желязно колче, което е държала в ръката си, а и съществували безспорни доказателства,че пострадалата е обиждала подсъдимия и го е удряла с пръчка. Това нейно поведение го е довело до състояние на „силно раздразнение" и евентуално той е причинил увреждането й в такова състояние и при самозащита.На второ място наложеното наказание 12 месеца „пробация" не било съобразено с обществената опасност на деянието и дееца,а присъденото обезщетение в размер на 3000 лева било несправедливо и завишено.Поради това моли съда да отмени присъдата и да постанови нова такава,с която да оправдае подсъдимия М. Х. Ю. ,като неправилно осъден от първоинстанционния съд или да измени присъдата като съществено намали размера на наложеното наказание „пробация",както и размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди.В съдебно заседание,поддържа жалбата.

Недоволна от така постановената присъда е останала и пострадалата А. Д. Е. ,която обжалва същата в осъдителната част,като неправилна,конфронтирана с материални закон,не­обоснована, субективно-тенденциозна и неоснователно снизходителна.Моли съда да измени първоинстанционната присъда и увеличи наказанието на подсъдимия,респективно неговата тежест с ефективно наказание В съдебно заседание,поддържа жалбата.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбите са неоснователни. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното на жалбодателя наказание намира за справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не е било необходимо провеждането на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционния съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Семействата на подсъдимия и пострадалата са съседи и не са в добри отношения от 15-17 години,като в този период от време, постоянно имат дрязги относно земеделски земи и ползването на места между къщите им. На 02.03.09 год. подсъдимият и пострадалата се срещнали на улицата до чешмата пред къщата им. И двамата били с животни, които били изкарани на водопой.За пореден път, възникнал спор по отношение на камъни, които пострадалата ползвала. Вследствие на това спорът прераснал в сбиване между двамата, при което пострадалата нанесла удари с трънлива пръчка по тялото и главата на подсъдимия, които телесни увреждания са описани в неговото медицинско свидетелство, като в опита си да се предпази подсъдимият в един момент се отдръпнал и хвърлил камък към пострадалата, която се предпазила с ръка и при удара на камъка се получило счупване на дясната лакътна кост, довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка, които увреждания също са отразени в съдебномедицинското заключение по отношение на пострадалата.

Горната фактическа обстановка се е приела от съда след събиране на наличните доказателства, а именно показания на всички свидетели, които съдът е кредитирал частично, след анализ и преценка,поради тяхната противоречивост.Настоящата инстанция намира,че въпреки противоречията в свидетелските показания версията за „желязното колче”което ударило подсъдимата е нелогична и невъзможна.Върху ръката на пострадала е нанесен удар и той е причината за телесната повреда.Няма спор че подсъдимия е нанесъл този удар.

При така описаната фактическа обстановка съдът е намерил, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.132 ал.1 т.2, във връзка с чл.131 ал.1 т.7, във връзка с чл.129 ал.2 или причинил е средна телесна повреда на пострадалата, като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение предизвикано от последната с насилие. В случая самото възникване на скандал между тези две лица е довело до състояние на силно раздразнение, както у единия така и у другия, при което пострадалата е започнала да нанася удари с трънлива пръчка по тялото и главата на подсъдимия, при което същият отдръпвайки се е замерил с камък, при удара от който се е стигнало до счупване на дясната ръка на пострадалата.

За да наложи на подсъдимия наказание “пробация” , съдът е отчел, че за едно такова деяние не следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода на подсъдимия, което от своя страна би довело и до приложението на чл.68 и би се стигнало до ефективно изтърпяване на наказанието, което съдът е намерил, че в конкретния случай ще се окаже несъразмерно тежко по отношение личността на този подсъдим. Определеното наказание „Пробация" със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 месеца с периодичност три пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител също за срок от 12 месеца, би изиграло превъзпитаваща роля по отношение на този подсъдим. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира за неоснователно искането на пострадалата, изложено в жалбата й – наказанието на подсъдимия да бъде наложено без приложението на разпоредбите на чл.66 от НК.Така наложеното на подс. М. Ю. наказание съответства на тежестта на извършеното престъпление, като настоящата инстанция намира, че същото е справедливо и напълно в състояние да постигне целите на личната и генералната превенция на наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите; както и да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и спрямо другите членове на обществото, поради което не са налице условия за неговото намаляване, в какъвто смисъл е направеното искане от подсъдимия с жалбата му.

По гражданския иск - съдът е намерил, че същият следва да бъде уважен в пълен размер, тъй като болките и страданията, които е претърпяла пострадалата са такива, че сумата в размер на 3 000 лв.би се явила достатъчна и справедлива за претърпяното от пострадалата, ведно със законната лихва, считано от 02.03.09 г. до окончателното изплащане на сумата.Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в частта й, с която е осъден подсъдимия да заплати на пострадалата обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди.При определяне на дължимото обезщетение на пострадалата за претърпените от престъплението неимуществени вреди в горния размер, първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост. Ето защо, настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че така присъденото на пострадалата обезщетение е в пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените й от престъплението неимуществени вреди, като не са налице условия за неговото намаляване.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното на жалбодателя наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва ±ъщата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №206/17.12.2009година, постановена по н.о.х.дело № №235/2009тодина по описа на Момчилградския районен съд

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.