Р Е Ш Е Н
И Е №
гр.Сливен, 28.01.2021г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното
от съдия Ангелова
т.дело № 2 по описа за 2021 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
25 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по
жалба на „ДЕНИСИМА-04“ООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес
на управление гр.Сливен, представлявано от управителя Г.М.Г., против
отказ на ДЛР № 20201215122509-2/21.12.2020г, постановен по заявление с вх.№ 20201215122509/15.12.2020г, с
което е отказано заличаването на Г.М.Г. като съдружник, прекратил участието си
в дружеството по реда на чл. 125ал. ТЗ
Жалбоподателят намира постановения отказ за
незаконосъобразен.
Твърди, че със заявление .№ 20201215122509/ 15.12.2020г, било
поискано вписване на промени по партидата на дружеството- заличаването му като
съдружник по реда на по чл. 125 ал.2 ТЗ.
Към заявлението било приложено предизвестие с отбелязване на датата на
получаването, връчено на управителя С. И. Б..
Съдебната практика приемала, че
няма пречка уведомлението по чл. 125 ал.2 ТЗ да бъде връчено до
дружеството чрез управителя, щом се
касаело за различни физически лица, както било в настоящия случай.
Счита, че щом е спазил изискванията на чл.
125 ал.2 ТЗ, като е отправил писмено предизвестие до дружеството за напускането
си като съдружник и е изтекъл 3-месечния срок, е ирелевантно дали и по какъв начин са уредени
последиците от неговото напускане , в
т.ч. дяловото участие в капитала на дружеството.
Твърди, че прекратяването
по чл. 125 ал.2 ТЗ е настъпило по волята на съдружника, с предизвестие,
отправено до дружеството, като прекратяването на членството на съдружника
настъпвало автоматично, по силата на закона, с изтичане срока на предизвестието,
което било изпълнено в случая.
Законът не поставял като условие за възникване на правните
последици по чл. 125 л.2 ТЗ наличие на решение на ОС на съдружниците
за освобождаване на съдружника, нито уреждане на имуществените отношения по чл.
127, вр. с чл. 125 ал.3 ТЗ.
Моли съда да отмени постановения
отказ и укаже на длъжностното лице по регистрацията да извърши исканото
вписване в ТРРЮЛНЦ.
На основание чл. 25 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, не е подаден отговор на жалбата. Постъпила е молба от Агенцията по
вписванията, с която иска изпращане на препис от жалбата за отговор. Претендира
се юриск.възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, от легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване акт, при наличие на правен интерес лице от
обжалване, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:
Със заявление вх. № 20201215122509, подадено на 15.12.2020г, от
Г.М.Г. , в качеството му на управител и
съдружник в „Денисима-04“ООД е заявена
за вписване следната промяна по партидата
на дружеството: заличаването на Г.М.Г. като съдружник поради прекратяване на
участието му в дружеството по реда на чл. 125 ал.2 ТЗ .
Към заявлението е приложено неговото предизвестие, адресирано до
дружеството, на адреса на управление, с което съдружникът Г.М.Г. го уведомява, че отправя
тримесечен срок на предизвестие за
прекратяване участието си в дружеството по реда
чл. 125 ал.2 ТЗ, с изтичането на който напуска дружеството.
Предизвестието е получено на
01.09.2020г от С. И. Б., в качеството му на управител на същото дружество.
За да постанови обжалвания отказ, ДЛР е
приело, че няма данни предизвестието да е достигнало до третия съдружник В. Х. Д.,
а за заличаването на съдружника се изисквало решението на ОС, уреждащо съдбата
на освободените дружествени дялове,
попълване на капитала и промяна на дружествения договор, които изисквания не
били спазени, въпреки дадените указания
№ 20201215122509/16.12.2020г.
Освен това, промяната не можела да се
заяви от съдружника, а само от управителя, поради което съдружникът се явявал неоправомощено лице по смисъла на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ.
Съдът намира постановеният отказ за
законосъобразен, макар да споделя част
от мотивите на ДЛР.
Заявеното
за вписване обстоятелство по партидата на
„ДЕНИСИМА -04“ ООД касае заличаване
на съдружник, прекратил участието си в дружеството
по реда на чл. 125 ал.2 ТЗ.
Към датата на подаване на
настоящото заявление – 15.12.2020г, съдружници в „ДЕНИСИМА -04“ ООД са три физически лица: Г.М.Г., В. Х. Д. и С. И. Б..
Същите три лица са й управители на дружеството,
с начин на представителство- заедно и поотделно.
Съгласно разпоредбата на чл. 125 ал. 2 ТЗ, съдружникът може прекрати участието
си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди
датата на прекратяването.
Законът не регламентира конкретен способ за
отправяне на писменото уведомление по чл. 125 ал.2 ТЗ , поради което, същото
може да се осъществи по различни начини – да бъде представено лично от
напускащия управител в офиса на дружеството, с изпращане на нотариална покана,
по пощата, факса или по други подходящи
начини, на адреса на управление или на адрес, на който със сигурност ще бъде
получено от адресата.
Независимо
от избрания способ за отправяне на уведомление, фактът на получаване му от
дружеството следва да бъде доказан.
В настоящия случай предизвестието, изходящо от
напускащия съдружник Г.М.Г., е адресирано
до дружеството, на адреса му управление в ТРРЮЛНЦ и е получено срещу подпис от
управителя С. И. Б., поради което следва да се приеме, че е връчено надлежно и
е достигнало до адресата.
Съдът намира, че не е необходимо предизвестието да бъде връчено и на другия
управител и съдружник В. Х. Д., тъй като
тримата са както съдружници, така и управители. Затова Г.М.Г., действащ в качеството си и на
управител на дружеството, се явява оправомощено лице
да заяви в ТРРЮЛНЦ заличаването си като
съдружник.
Съдът споделя извода на ДЛР,че в хипотезата
на чл. 125 ал.2 ТЗ, е необходимо да се
представят доказателства, че имуществените последици от прекратяване на
участието на напускащия съдружник са уредени.
При
напускане на съдружник по реда на чл. 125 ал.2 ТЗ, автоматичното прекратяване
на членственото правоотношение настъпва по силата на
закона, но не съставлява самостоятелно
основание за вписване на промяната.
При получаване на предизвестие от
съдружник за прекратяване участието му в ООД по реда чл. 125 ал.2 ТЗ, ОС на съдружниците следва
или да вземе решение за намаляване на дружествения капитал или да избере начин
за запазване покритието на капитала чрез
поемане дела на съдружника от друг съдружник, или разпределение на дяловете
между съдружниците, или приемане на нов съдружник. Но
при всички случаи следва да е решена съдбата на освободените при напускане на съдружника дружествени
дялове. При прекратяване участието на съдружник в ООД, без да е прехвърлен
делът му от капитала, се застрашават интересите на кредиторите на дружеството и
остава незаписан капитал, каквато възможност законът не допуска.
Освен това, следва да се вземат
решения и относно промени в учредителния
акт или дружествения договор,
произтичащи от напускането на съдружника, които са част от задължителното
съдържание на дружествения договор съгласно чл. 115 ТЗ- размер на капитала, състав
на съдружниците, размер на дяловете, с които
съдружника участва в капитала, а сумата от дяловете трябва да е равна на
капитала/чл. 117 ал.2 ТЗ/.
Вземането на тези решения от ОС на съдружниците, както и приемането на актуален учредителен
акт или дружествен договор, отразяващ промените, свързани с напускането на
съдружник, не са условия за настъпване на автоматичното прекратяване на членственото правоотношение, с изтичане на срока за
отправено писмено предизвестие по чл. 125 ал.2 ТЗ, но съставляват елементи от
необходимия фактически състав за вписване на промени в членския състав по партидата на дружеството,
които следва да бъдат заявени едновременно с останалите, произтичащи от тази
промяна задължителни промени в дружествения договор, съответни на решенията на
ОС на съдружниците.
Тъй
като същите не са били заявени едновременно с искането за заличаване на
напускащия съдружник, отказът на ДЛР е правилен и законосъобразен и като такъв
следва да бъде потвърден, а жалбата- оставена без уважение, като неоснователна.
В тази насока е съдебна практика на
Апелативен съд-Бургас, обективирана в решение №
448/28.11.2017г по ч.т.д. № 325/2017г, решение №49/13.02.2018г по ч.т.д. №
31/2018г, решение №167/03.06.2019г по ч.т.д. № 134/2019г, решение №
223/05.07.2019г и решение №280/14.05.2020г по ч.т.д. № 86/2020г, както и
решение №152/09.06-2016г по в.т.д.№298/2016г на ВнАС,
решение от 21.05.2019г по т.д. №676/2019т на ВОС и други.
Искането на Агенцията по вписвания за
присъждане на разноски е неоснователно.
С молба от 04.01.2021г, приложена към
жалбата, подадена от юриск. Д. Б., се иска изпращане на препис от жалбата на АВп за изготвяне на писмен отговор. Иска се юриск.възнаграждение.
Съгласно чл. 25 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ/ изм. ДВ
бл.105/2020г, в сила от 15.12.2020г/, Агенцията може да подаде отговор на
жалбата с писмени доказателства по нея.
Съгласно
чл. 25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ/нова, ДВ б.105/2020г/, в това производство съдът присъжда
разноски на страните по реда на ГПК.
Новата разпоредба на чл. 25 ал.6, дава
право в полза на АВ да
се присъждат разноски за юриск. възнаграждение, като
съдът счита, че такива разноски следва
да се присъдят, ако е подаден отговор на
жалбата от съответния юрисконсулт.
Щом не е подаден отговор на жалбата,
няма и сторени разноски за юриск.възнаграждение
Съгласно чл. 25 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, съдът
няма задължение да изпраща препис от жалбата на АВ за отговор, тъй като че
жалбите са подават чрез нея и тя би могла да ги изпраща на съда заедно с отговора си, а не да й бъде указвано да го направи, респ.
и даден срок за това, което ще доведе
до забавяне на произнасянето на съда по жалбата.
Ръководен от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на
„ДЕНИСИМА-04“ ООД, ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“Ц. С.“ , представлявано от
управителя Г.М.Г., против отказ № 20201215122509-2/21.12.2020г, постановен по
заявление с вх.№20201215122509/15.12.2020г, с който е отказано заличаването на Г.М.Г.
като съдружник, прекратил участието си в дружеството по реда на чл.125 ал. ТЗ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенцията по
вписвания за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНО .
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Бургас, в седмодневен срок от съобщаването му на двете страни.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: