О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Гр. София, 25.03.2021
г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и пети март
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2.
ВАНЯ ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. № 152/2021 г. по описа на
Софийски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба на М.М.П. ***, чрез пълномощника си адв. Х.Д. от
САК, срещу определение № 8 от 15. 02. 2021 г. на съдия по вписвания в Служба по
вписвания при РС - гр. Сливница, с което е постановен отказ за вписване на
препис от съдебен акт - решение № 460/10
от 27. 05. 2010 г. по гр. д. № 768/2009
г. на Върховен касационен съд, влязло в сила на 27. 05. 2020 г. С решението е
отменено това с № 142 от 24. 02. 2009 г., постановено по гр. д. № 611/2008 г.
на Софийски окръжен съд, като Г.В.А. от гр. Б. е осъдена да предаде на А.Л. Т.
от гр. С.владението върху следния недвижим имот, а именно: УПИ II-67 от кв. 9
по плана на гр. Б., кв. „М.Г.“, с площ 762 кв. м. при граници: УПИ VII-66, УПИ I-71, улица и
УПИ XI62, УПИ И
УПИ IV-63, по
предявени искове с правно основание чл. 108 от ЗС.
Молбата е
подадена в Служба по вписвания при РС – гр. Сливница на 15. 02. 2021 г., като с
нея е представен заверен препис от съдебното решение, удостоверение за данъчна
оценка, скица на имота, както и копие от вносния документ, удостоверяващ
заплащането на дължимата държавна такса.
Отказът е
мотивиран с това, че отбелязване на съдебно решение може да бъде само в срока
по чл. 115, ал. 2 от ЗС, след изтичането на който съдебното решение може да
бъде противопоставено на трети лица едва след вписването му.
Твърди, че отказът е незаконосъобразен и моли да
бъде отменен и да бъде постановено вписване на съдебното решение.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи
от правна страна:
Съдията по вписванията може да осъществява
контрол върху подлежащия на вписване акт в рамките, установени в Правилника за
вписванията, който нормативен акт очертава пределите на неговите правомощия. По
смисъла на чл. 32а ПВп съдията по вписванията следи за спазването на
установените в този нормативен акт изисквания. Осъществяването на контрол върху
спазване на материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска не
е в рамките на правомощията на съдията по вписванията. Съдията по вписвания
следва да провери дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно
изискванията за форма и има ли необходимото съдържание. Съгласно т. 6 от ТР № 7
от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК отказът на съдията по
вписванията може да бъде мотивиран с обстоятелството, че представеният акт не
подлежи на вписване (чл. 32а ПВ); да
бъде основан на съображения за местна некомпетентност на съдията по вписванията
(чл. 570, ал. 1 ГПК,
чл. 7 ПВ), както и
на съображения, извлечени от формата на акта. Може да бъде отказано вписване на
представения акт и ако той няма необходимото съдържание; ако не е внесена
дължимата за това такса; ако липсва скица-копие от кадастралната карта съгласно
чл. 6, ал. 3 ПВ или
ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Трайно установено е в съдебната практика с оглед разпоредбите на ЗС, че съдебните решения, с които се уважава подлежаща на
вписване искова молба, която е била вписана, не е необходимо да бъдат вписвани.
За тях се извършва отбелязване по представен препис от съдебното
решение. Редът, по който става това отбелязване, е уреден в чл. 115 ЗС, вр. чл. 14 ПВ. ЗС
определя срок, в който решението, с което е уважена съответната искова молба,
трябва да бъде отбелязано по инициатива на ищеца - шест месеца от влизане в
сила на решението - чл. 115, ал. 2
от ЗС. В съдебната практика
- определение № 189/13.03.2014 по ч.гр.дело № 868/2014 на ВКС и др. е прието,
че след изтичане на срока по чл. 115, ал. 2 ЗС вписването на исковата молба
губи действието си, което обаче не преклудира правото за вписване на влязлото в
законна сила съдебно решение, чието вписване е предвидено в нормативен акт и отговоря
на предвидените в чл. 6 ПВ реквизити. Заявителят не може да бъде лишен от
последиците на отбелязването, поради пропускането на шестмесечния
срок. Решението следва да бъде вписано, като ще породи действието си от
новото вписване.
Следователно, за частния жалбоподател е налице правен интерес да иска вписване на влязлото в
сила решение. Изпълнени са и формалните предпоставки
за извършване на исканото вписване. Това
е така, тъй като съгласно чл. 14 ПВ влезлите в сила решения, постановени по исковите
молби по чл. 11, се отбелязват по начина, посочен в чл. 12, по представен
препис от решението. В този случай решението трябва да отговаря на изискванията
на чл. 6. Съдът намира, че по делото са спазени всички формални изисквания за
извършване на исканото отбелязване – представеният заверен препис на решение № 460 от 27.05.2020 год. по гр.д. № 768/2009 год.
на ВКС съдържа всички
реквизити по чл. 6, вкл. датата на влизане на решението в законна сила.
Представена е и актуална данъчна оценка, като е приложена и квитанция за заплатена държавна такса в размер на 0,1% от данъчната оценка
на имота. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ТДТСАВ за извършване на отбелязване
се събира половината от събраната такса за вписване, а според чл. 2, ал. 1 от
ТДТСАВ, приложим в настоящата хипотеза, за вписване на подлежащи на вписване
актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван
актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1 на сто, но не
по-малко от 10 лева. В случая подлежащият на вписване акт отговаря
и на изискванията по чл. 6 от ПВ.
Тъй като всички формални изисквания в случая са
изпълнени, обжалваният отказ с определение № 8 от 15. 02. 2021 г. на съдия по вписвания
в Служба по вписвания при РС - гр. Сливница следва да бъде отменен, а делото да
се върне на съдията по вписванията за извършване на исканото действие.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№ 8 от 15. 02. 2021 г. на съдия по вписвания в Служба по вписвания при РС - гр.
Сливница, с което е постановен отказ за вписване на препис от съдебен акт - решение
№ 460/10 от 27. 05. 2010 г. по гр. д.
№ 768/2009 г. на Върховен касационен
съд, влязло в сила на 27. 05. 2020 г., по подадена молба от М.М.П. ***
ВРЪЩА делото
на съдията по вписвания при Служба по вписвания към РС - гр. Сливница за
извършване на исканото действие по молба вх. № 290/15. 02. 2021 г. чрез
вписване на влязлото в сила съдебно решение.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.