Р Е Ш Е Н И Е
№ 1085
Гр. Пловдив, 25.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,ІII
състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р. ,
като разгледа докладваното
от председателя адм. дело № 2356 по
описа за 2019 год. и, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215 и сл.
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на М.Д.Ж.,ЕГН ********** ***
против Заповед № Р№-19-441 от 16.05.2019г.,издадена от кмета на район „Централен“,Община
Пловдив,с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж:“Дървен
навес-разположен в северната част“ на имот с идентификатор № ***по КК и КР на
гр.Пловдив,одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния
директор на AГКК,УПИ IX -685,кв.150-нов,324-стар по плана на
Централна градска част-гр.Пловдив,одобрен със Заповед № 1155/29.11.1982г.,с
адрес:ул.“Кракра“№3,гр.Пловдив,извършен без одобрени проекти,без разрешение за
строеж.
Жалбоподателката твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила.Оспорва се,че процесният дървен
навес представлява нов строеж ,че същият е определен като такъв от пета категория
съгласно чл.137,ал.1,т.5,буква „в“ от ЗУТ.Поддържа се,че строежът е шеста
категория съгласно чл.136,ал.1,т.6 от ЗУТ,поради което тъй като се касае за
допълващо застрояване по чл.46,ал.1 от ЗУТ не се изисква одобряване на
инвестиционни проекти и разрешение за строеж.С оглед горното се твърди,че
изведените фактически основания в оспорената заповед не отговарят на
действителната фактическа обстановка .Погрешното посочване на фактите е довело
и до неправилно посочване на правните основания,поради което се заявява ,че Заповед
№ Р№-19-441 от 16.05.2019г.,издадена от кмета на район „Централен“,Община
Пловдив е нищожна.Твърди се,че дори се приеме,че спорният строеж е незаконен,то
същият е търпим в условията на §16,ал.1, или ал.2 от ПР на ЗУТ.Жалбоподателката навежда доводи за наличие на съществени
нарушения на административнопроизводствените
правила,тъй като КА не е подписан от член от екипа извършил проверката,а именно
от Р.П.,като последният не е присъставал при
проверката и огледа на имота на 25.02.2019г.По подробно изложени съображения в
жалбата и в писмена защита се иска да бъде прогласена нищожността на оспорената
заповед,при условията на евентуалност да бъде отменена като
незаконосъобразна.Претендира се присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът по жалбата - Кмет на район „Централен“,Община
Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание ,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че
оспорената заповед е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ и при спазване на
законово регламентираните процесуални правила и формални изисквания. Излага
доводи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява
наличието на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2,т.1 и т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване.
Претендират се разноски по делото.
Съдът, като съобрази фактите и събраните
по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт -
предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, установи следното:
І.По допустимостта .
Жалбата е подадена в срока по чл.149,ал.1
от АПК, от лице имащо правен интерес от заявеното оспорване /М.Ж. е адресат
на заповедта/ и против подлежащ на съдебен контрол индивидуален
административен акт, поради което се явява допустима.
II.Разгледани по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна се установява
следното.
От представения по делото НА за
покупко-продажба № 81,том 26,н.д №
7490/94г. на Нотариус при ПРС е видно,че М.Ж. е собственик на втори етаж от
двуетажна жилищна сграда,находяща се в гр.Пловдив,ул.“Кракра“№3 и 2/3 ид.части от дворното място.Собственик на имота е и Г.И.Т.съгласно
НА № 125,том Vн.д.№2360/76 г.и НА №
181/26.11.2001г.,който е собственик на сутеренния етаж от сградата,както и на
1/3 ид.ч. от дворното място.
На 01.02.2019г. работна група от
длъжностни лица по строителството при район „Централен“,Община Пловдив са
извършили проверка на място и по документи
във връзка с постъпили заявления в администрацията на имот с идентификатор
№ ***по КК и КР на гр.Пловдив,одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на
Изпълнителния директор на AГКК,УПИ IX -685,кв.150-нов,324-стар по плана на
Централна градска част-гр.Пловдив,одобрен със Заповед № 1155/29.11.1982г.,с
адрес:ул.“Кракра“№3,гр.Пловдив.На място е
установено ,че стара паянтова постройка в северната част на
имота,граничеща с имот с пл.№686 е съборена,изпълнена е нова дървена
конструкция-навес с приблизителни размери 2,55м/2,60 м,долепена до сградата с
идентификатор 56784.522.686.1 по КК и КР.Конструкцията е изпълнена от дървена
носеща конструкция-ребра покрити с дървена обшивка и покривна облицовка,стъпила
върху четири вертикални колони с приблизителна височина 2,40 м,2,40 м;2,80
м.;2,80 м.,изпълнени от плътна тухла.За извършеното строителство,което е прието
,че представлява строеж по смисъла на §.5,т.38 от ДР на ЗУТ не са представени
строителни книжа и разрешение за строеж,в противоречие и с действащия ПУП на
кв.150-нов по плана на ЦГР на гр.Пловдив.
Ответникът е представил длъжностните
характеристики за съответната длъжност на специалистите,извършили проверката.
Последвало е издаването на КА
№15/25.02.2019г. във връзка с извършена проверка на място на строеж
,представляващ: Дървен
навес-разположен в северната част“ на имот с идентификатор № ***по КК и КР на
гр.Пловдив,одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния
директор на AГКК,УПИ IX -685,кв.150-нов,324-стар по плана на Централна градска
част-гр.пловдив,одобрен със Заповед №
1155/29.11.1982г.,с адрес:ул.“Кракра“№3,гр.Пловдив.
Посочени са собствениците на строежа М.Ж.
и Г. Т.Налице е описание на извършеното строителство,така както е посочено и в
КП от 01.02.2019г. и същото е квалифицирано като строеж по смисъла на §.5,т.38
от ДР на ЗУТ.Приложена е окомерна скица.Проверяващите са констатирали за
строежа ,че не са представени строителни книжа/одобрен инвестиционен
проект,издадено разрешение за строеж,акт за узаконяване и протокол за
определяне на строителна линия и ниво/.
КА е връчен на жалбоподателката по
пощата,видно от известие за доставяне,приложено към административната преписка.
По КА е постъпило възражение от М.Ж..
Възражението не е прието от администратвния орган и е последвало издаването на оспорената Заповед №
РД-19-441/16.05.2019г. на кмета на район „Централен“,Община Пловдив,с която на
основание чл.225а,ал.1 от ЗУТ във вр. чл.225,ал.2,т.1
и т.2 от ЗУТ ,във вр. с чл.148,чл.157 и
чл.223,ал.1,т.8 от ЗУТ е разпоредено да се премахне незаконен строеж:“Дървен
навес-разположен в северната част“ на имот с идентификатор № ***по КК и КР на
гр.Пловдив,одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния
директор на AГКК,УПИ IX -685,кв.150-нов,324-стар по плана на Централна градска
част-гр.Пловдив,одобрен със Заповед № 1155/29.11.1982г.,с
адрес:ул.“Кракра“№3,гр.Пловдив,извършен без одобрени проекти,без разрешение за
строеж.
От фактическа страна обжалваният
административен акт се основава на установеното при осъществената проверка и
съставения Констативен акт № 15/25.02.2019г.. наличие на изпълнен незаконен
строеж, без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в
нарушение на чл.148 от ЗУТ и чл.157 от ЗУТ.
В Заповедта е посочено ,че извършеното
строителство не попада в хипотезата на §16,ал.1,ал.2,ал.3 от ПР на ЗУТ и
§127,ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ.
По делото е приложено писмо
№1790/09.11.1971г., издадено от ГНС - Пловдив до Д.Ц.Ж.. С него е разрешен
"ремонт на съществуваща постройка в североизточната част на двора на
ул."Кракра"№3, без увеличение на обема й".
В съдебното производство е
допусната съдебно-техническа експертиза ,която съдът кредитира като
компетентно,обективно изготвена и неоспорена от страните.
Вещото лице установява ,че ПУП
- ПРЗ /ЗРП/ е одобрен със Заповед №ОА-1155/29.11.1982г. Одобрени са :
Кадастрален, регулационен план и Застроителен план.
По регулационния план процесният имот с идентификатор ***има кадастрален №685 и е
отреден за УПИ ГХ - 685 от кв.150-нов /324-стар/ по плана на Централна градска
част - Пловдив.
По предвижданията на застроителния план в процесния имот е предвидено запазване
на съществуващата двуетажна жилищна сграда, пристрояване на същата от югоизток
до създаване на свързано застрояване с новопредвидено
пристрояване на съществуваща сграда в съседния УПИ и ново надстрояване с един
етаж. Допълващо застрояване не е предвидено.
Процесният навес не е нанесен в кадастралните
планове преди и след 1971г. с размерите и площта си както е в момента на място.
На същото място, в кадастралните планове от 1973г. и 1982г. е нанесена паянтова
сграда с Г-образна форма, долепена до жилищната сграда в имота и до двете
граници - с имотите от североизток и северозапад. В кадастралния план от 1954г.
такава сграда не е отразена. Тъй като паянтовата сграда е нанесена и в
кадастралната карта от 2009г., от всички писмени доказателства може да се
предположи, че тя е строена след 1954г. и преди 1973г., а частично съборена
след 2009г. Точно кога е била съборена част от нея, вещото лице няма как да
установи.
По делото ,вещото лице е
констатирало ,че е приложеното казанато по-горе писмо №1790/09.11.1971г., издадено от ГНС -
Пловдив до Д.Ц.Ж.. С него е разрешен "ремонт на съществуваща постройка в
североизточната част на двора на ул."Кракра"№3, без увеличение на
обема й". Към 1971г. действащ план е КРП, одобрен със Заповед
№4121/27.07.1954г., в кадастралната основа на който няма нанесена съществуваща
сграда в североизточния ъгъл на имота. Остава неясно коя сграда се има предвид
в писмото, освен да се предположи, че става въпрос за постройка, ненанесена в
плана. Такава сграда е показана в следващия КРП, одобрен със Заповед
№717/20.09.1973г. Експертизата не може да отговори на въпроса кога е реализиран
разрешения ремонт с писмо №1790/09.11.1971г. на ГНС - Пловдив.
Между обема на паянтовата
постройка, показана като съществуваща в плановете от 1973г., 1982г. и
кадастралната карта и обема на заварващия се към момента дървен навес има
значителна разлика. Паянтовата постройка е с Г-образна конфигурация, допряна до
жилищната сграда в имота и до две имотни граници - от североизток и от
северозапад. Навесът е допрян до жилищната сграда и до границата от
северозапад, но отдалечен от североизточната граница. Нанесената в плановете
паянтова постройка е с площ 17 кв.м., а навесът е с площ 6,25 кв.м.
Местоположението на навеса показва, че той попада в част от площта на
постройката.
Обхвата на установеното
строителство в констативния акт към обжалваната заповед като конфигурация и
площ е част от паянтовата постройка.
Вешото лице посочва,че съгласно
категоризацията на строежите по чл.137, ал.1, т.5, буква " в" от ЗУТ,
процесният навес представлява строеж от Пета
категория като строеж от допълващото застрояване.В съдебното заседание по
приемане на експертизата експертът посочва,защо процесният
строеж не попада в шеста категория,която касае за постройки със селскостопанско
предназначение,предимно за селата.
Процесният дървен навес не е построен на калкан със
сграда в съседен имот. Той е долепен само до жилищната сграда в имота.
Процесният обект не може да се определи като "преместваем обект" по смисъла на т.80 от §5 на ДР на
ЗУТ. Навесът се състои от вертикални елементи - 4 броя тухлени колони и монтирана
върху тях дървена покривна конструкция с покритие от керемиди. Неговите
вертикални носещи елементи - 4 броя тухлени колони не могат да се отделят от
повърхността и да се преместят в пространството.
В действащия ПУП - ЗРП,
както и във всички предходни, вече обезсилени планове, не е предвидено
допълващо застрояване в процесния имот. В Окончателни проект на ПУП - ПРЗ и СПН
за ЦГЧ -Пловдив, съобщен по реда на чл.128, ал.1 от ЗУТ в ДВ,
бр.70/03.09.2019г. също не е предвидено допълващо застрояване.
Вешото лице констатира
още,че по делото не са представени декларации от жалбоподателката или други
лица, в които да се твърди конкретна година на изграждане на процесния навес
във вида, в който той се констатира към настоящия момент - с размери
2,53м./2,47м. и площ 6,25 кв.м.
По наличните писмени
доказателства се констатира, че оформянето му в този обем следва да е станало
след 2009г., тъй като такъв навес не е показан в нито един от кадастралните
планове от 1954г., 1973г. и 1982г. и в кадастралната карта. На неговото място е
показана паянтова сграда с площ 17 кв.м. и Г-образна форма, допряна до
североизточната и до северозападната имотни граници, както и до жилищната
сграда в имота. Отдръпнат от североизточната граница навес или сграда в дъното
на имота никога не е бил заснеман в кадастрален план и карта. Допустимостта на
строежа по действащ ПУП и по норми и правила може да бъде разглеждана към
2009г. в условията на ЗУТ и наредбите към закона.Вещото лице е категорично в
заключението си ,че процесният навес не е изграден
преди 65 години.
По делото са изслушани
свидетелите М.П.-съседка на жалбоподателката,Р.П.,*** , Б.С. и Р.Ж.-брат на
жалбоподателката.
Свидетелката П. като съседка
на жалбоподателката,знае имота от дълги години
и на гърба на къщата е имало навес.Този навес го е имало преди повече от
65 години,винаги го е имало.Свидетелят П.,който е подписал КА като едно от длъжностните
лица,извършили проверката ,установява,че не е присъствал на проверката на
25.02.2019г,но е проверил имота на 01.02.2019г ,когато е съставен
КП.Поддържа,че за КА е отговорен инж. К.,а той е подписал КА като член от
работната група.Фактът,че П. не е бил на проверката при съставяне на КА се
установява и от показанията на свидетеля Б.С..
Братът на свидетелката Р.Ж.
заявява,че е живял в имота на ул.“Кракра“№ 3 до 1966г.От както е проходил си и е играл под този навес,но
същият е претърпял корекции.През 1970 г навесът е започнал да се самосрутва.Намирал се е в задния двор и е служел за държане
на дърва,въглища,там свидетелят е държал мотора си.Навесът е бил Г-образен.Бащата
на свидетеля е направил реконструкция,изразяваща се в премахването на едната
част от навеса и го е покрил с
керемиди.Това е станало през 1973 година.По описание на свидетелят навесът е с
размери 2м. на 4 м.В сегашния си вид навесът е от 1997г.Съдът като цяло
кредитира показанията на свидетелите,като относно достоверността на показанията
на свидетеля Ж. следва да се посочи,че показанията му не са в унисон със
събраните писмени доказателства по делото.По-скоро се цели да се нагоди
годината на построяване на оспорения навес ,още повече ,че до последното
съдебно заседание жалбоподателката не посочи година на строежа.Освен това в
жалбата има твърдения,че не е правен никакъв ремонт на навеса и той е в същия
вид,както при придобиването му през 1994г.,единствено били извършвани ремонтни
работи.Ето защо достоверността на свидетелските показания на свидетеля Ж. е
силно разколебана.В хода на съдебното производство М.Ж. многократно е сменяла
позицията си във връзка с това какво е правено по навеса през години.
Представена е и декларация
по чл.14 и чл.27,§2 от ПЗР от ЗМДТ,Приложение №1 за недвижим имот,от която е
видно,че през 1998г. М.Ж. е декларирала освен къщата и второстепенна постройка
–навес.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Заповед № РД-19-441/16.05.2019г.е . издадена от кмет на район “Централен” при
Община Пловдив,с която е разпоредено премахване на
незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ на строеж, определен
като такъв от пета категория, е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган .
Съгласно посочената като основание за издаването на оспорения административен акт разпоредба на чл.225а ал.1 от ЗУТ /в сила от 26.11.2012г./ “Кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2, или на части от тях”. Представена е Заповед № 13ОА557 от 05.03.2013г. на Кмета на Община Пловдив, видно от която е че органът по чл.225а ал.1 от ЗУТ при нормативно предвидена за това възможност е делегирал тези си правомощия на Кмета на Район “Южен” /така изричната т.17, а и т.12.8/, които следва да бъдат упражнявани на цялата територия на Район “Южен” при Община Пловдив .
За преценката досежно валидността и законосъобразността на
акта релевантна е и правната квалификация на изграденото на място, което
според тази инстанция на съда безспорно съставлява строеж по смисъла на §
5 т.38 от ЗР на ЗУТ.
В тази смисъл и съдът приема за
установено, че разпореденият за премахване дървен навес –разположен в
северната част на имота ,представлява строеж по смисъла на § 5 т.38 от
ДР на ЗУТ; същият е в резултат от извършени строителни и монтажни работи по
смисъла на § 5 т.40 от ДР на ЗУТ.
В случая в КА и в заповедта на ответника е
посочена категорията на строежа – пета категория съгласно Наредба № 1 от 30
юли 2003г. за номенклатурата за видовете строежи на Министерството на
регионалното развитие е благоустройството /МРРБ/ и чл.137 ,ал.1,т.5,б.“в“ от ЗУТ-„строежи от допълващото застрояване, извън тези по шеста категория“
Така определената категория на строежа се
потвърждава от констатациите на вещото
лице,поради което доводите в тази насока от жалбоподателката са неоснователни. Строежът
не може да бъде квалифициран като такъв от шеста категория,тъй като ,за да е VІ
категория следва да се вземе предвид вида на стопанските постройки и кои точно стопански
постройки, които са допълващо застрояване биха могли да бъдат VІ категория. При
съпоставка на относимите текстове на ЗУТ -чл. 147 от ЗУТ, текстовете относно всичките видове допълващи застрояване по чл. 44 и чл.
46 от ЗУТ ,се установява, че постройките със селскостопанско
предназначение, предимно за селата могат да бъдат определени като строежи от VІ
категория .Процесният строеж не попада в тази група
постройки и по метода на изключването, строежът не може да бъде VІ категория,поради
което попада в V категория.
Оспореният административен акт е
постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити
по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване
на строежа като незаконен такъв по см на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ - в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен
план и без одобрени строителни книжа и
издадено разрешение за строеж.
Доколко описаните в
заповедта и в обуславящия нейното издаване Констативен акт № 15/25.02.2019г..
вид, местонахождение, характер и параметри на осъщественото строителство
отговарят на действителните такива, е въпрос на материална, а не на формална
/процесуална/ законосъобразност на оспорената заповед.
За удоволетворяване
на изискванията за форма е без значение какво наименование е използвано от
административния орган за незаконния строеж, след като е дадено
подробно описание с технически параметри, което позволява еднозначното му
идентифициране и изключва възможността да възникне грешка при премахването му.
Тези констатации са илюстрирани
в графичен вид, посредством окомерна скица на разположението на строежа в имота
Вещото лице посочва,че е
налице грешно очертаване на шрихованата част на
окомерната скица,но размерите на строежа съвпадат с тези,които то е дало в
заключението си.Налице е една техническа неточност при изчертаването,но това не
води до някакъв съществен порок на акта. Относно твърденията,че неправилно и невярно са
определени адресатите на заповедта,при поддържане,че имотът има още един
съсобственик –П.П..По делото са представени
доказателства за собственост,от които не може да се направи извод,че посоченото
лице е съсобственик на имота,т.е. на първо място твърдението остава
недоказано.Дори и да се приеме,че има още един съсобственик на имота,
оспорващата не може да брани права на трети лица, каквито се явяват сочения от
нея съсобственик на имота, който не е бил уведомен за административното
производство, дори и да се игнорира обстоятелството, че това твърдение е
останало недоказано.
Тези обстоятелства/че имотът има и друг
съсобственик/ не обуславят незаконосъобразност на заповедта на собствено
основание. Като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да
бъде посочен както неговия извършител, така и неговия собственик и/или
възложител, а така също и лицата, носители на вещни права върху имота, в който
е изграден строежа. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва
принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и
чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. Компетентния административен орган разполага с оперативна
самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи
задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В конкретния
случай, административния орган е посочил за адресат на заповедта един от съсобствениците
на строежа, с което е изпълнил изискванията на закона, като обстоятелството, че
сред адресатите на заповедта не е посочен и другия съсобственик на имота, не представлява съществено нарушение и не е
основание за отмяната й. Спазена е и законоустановената
форма при издаване на заповедта, като същата съдържа както фактически, така и
правни основания, които се характеризират с необходимата конкретика
и обоснованост.В този смисъл Решение № 14897 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2428/2019 г., II о., докладчик съдията С.К..
Констативен акт №15/25.02.2019г , на който
се основава Заповед № РД-19-441/16.05.2019г. е съставен от компетентни лица. Видно от
длъжностите и длъжноститните характеристки
на подписалите го служители по контрол върху строителството, те разполагат с
необходимата материална компетентност, установена от чл. 223, ал.2
от ЗУТ, да
констатират незаконни строежи.
Безспорно се установява факта,че на
проверката на 25.02.2019г. на място не е присъствал един от членовете на
работната група-Р.П.,но е подписал КА.Посоченото лице е извършило проверката на
01.02.2019г.,когато е съставен КП.Безспорно е налице нарушение,но константна е
съдебната практика на ВАС, че нередовностите при
съставяне и връчване на КА не са и не могат да повлияят върху съдържанието му.
Констатациите на техническите органи са потвърдени от събраните по делото
писмени доказателства и заключение на СТЕ, а правото на защита на жалбоподателя
е упражнено чрез подаване на жалба срещу заповедта.
Ето защо въведените от
жалбоподателката доводи за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила,са неоснователни.
При така изложеното
съдът в настоящия си състав констатира,че не са налице нарушения на административнопроизводствените
правила.
Спорът се концентрира основно върху
приложението на материалния закон.
Както бе посочено вече, разпоредбата на
чл.225а ал.1 от ЗУТ предвижда премахването на незаконни строежи или части от тях,
а според чл.225, ал.2 /към която норма препраща тази на чл.225а ал.1 от ЗУТ/ от
закона, незаконен е строеж, който се извършва: в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП), без одобрени инвестиционни
проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект по чл. 154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и
4 от закона; със строителни продукти, несъответстващи на съществените
изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение на
строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната
сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на
строежа в съответствие с изискванията на този закон; или без съгласуване с
Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности при
условията и по реда на чл.125, ал.5 от закона - за недвижими културни ценности
и за строежи в техните граници и охранителните им зони.
Следователно, за да бъде един строеж
незаконен по смисъла на закона, е достатъчно безспорното установяване дори
само на една от посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това,
според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с
предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при
условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени
съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).
Разбира се, законът въвежда и някои
изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147,
ал.1 от ЗУТ /в приложимата редакция до изм. с ДВ бр.101 от 2015г./, не се
изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за
строеж /измежду които не е процесният такъв/, а разрешение за строеж не се
изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от
закона, измежду които не е спорният строеж.
В случая, съдът намира, че с Констативен
акт № 15/25.02.2019г.. е установена липсата на строителни документи – одобрен
инвестиционен проект,издадено разрешение за строеж,акт за узаконяване и
определяне на строителна линия и ниво.
Тези обстоятелства сами по себе си са достатъчно
основание, за да бъде квалифициран като незаконен строежа.
Освен това така осъществения строеж се
определя като строеж от допълващо застрояване.Както вещото лице установи в
действащия ПУП-ЗРП,както и във всички предходни,вече обезсилени планове,не е
предвидено допълващо застрояване в процесния имот и същият се явява незаконен
като изграден в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен
план (ПУП),
Спорът се свежда и до това дали е налице
нов строеж или на място е имало заварен такъв навес,дали се касае до ремонт и
реконструкция на вече изграден навес,изграденото дали е в обема на съществуваща
постройка.Вещото лице установява,че между обема на паянтовата постройка,
показана като съществуваща в плановете от 1973г., 1982г. и кадастралната карта
и обема на заварващия се към момента дървен навес има значителна разлика.
Паянтовата постройка е с Г-образна конфигурация, допряна до жилищната сграда в
имота и до две имотни граници - от североизток и от северозапад. Навесът е
допрян до жилищната сграда и до границата от северозапад, но отдалечен от
североизточната граница. Нанесената в плановете паянтова постройка е с площ 17
кв.м., а навесът е с площ 6,25 кв.м. Местоположението на навеса показва, че той
попада в част от площта на постройката,но не е идентичен с нея.
Обхвата на установеното строителство в
констативния акт към обжалваната заповед като конфигурация и площ е част от паянтовата
постройка.
Т.е. налице е един нов строеж,за което има
данни по делото и от показанията на свидетеля Ж.,а и горното се установява от
заключението на вещото лице Р..Построеното към настоящия момент е различно от построеното като паянтова
постройка под Г-образна форма,като стените на старата постройка са премахнати и
вещото лице подробно е обяснило в заключението си какво представлява настоящия
строеж.Другият спорен момент е кога е изграден този нов строеж.Не може да се
установи по делото от представените доказателства,че е бил налице разрешен
ремонт на съществуваща постройка в североизточната част на двора на ул.“Кракра“№3,без
увеличаване на обема“.Писмо №1790/09.11.1971г. ,издадено от ГНС-Пловдив не
внася яснота по този въпрос,тъй като в кадастралната основа на действащия към
1971г. КРП няма нанесена съществуща сграда в северозточния ъгъл, изводите на съда не могат да почиват напредположения.
Дори и да се приеме,че се касае за "реконструкция“
на съществуваща сграда на допълващо застрояване,както твърди жалбоподателката,
според § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "реконструкцията" на строеж,
дефинирана в § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ, също е вид строеж, за който е необходимо
разрешение за строеж.
Използването на някои елементи от
съществуващ вече строеж не се покрива и с определението за текущ ремонт, дадено в § 5,
т. 43 ДР ЗУТ
Не се доказва строежа да е допустим
съгласно нормата на чл.42 от ЗУТ,на която се позовава жалбоподателката.Това е
така с оглед дадените обяснения от вещото лице в приетата по делото експертиза,които
не са оборени от жалбоподателката в хода на делото.Експертът посочва,че процесният навес не е включен в режима на основно
застрояване в УПИ. Той може да се определи като строеж от допълващото
застрояване. Съгласно чл.42, ал.1 от ЗУТ е допустимо допълващото застрояване да
е допряно до основното застрояване в УПИ, каквото е местоположението на навеса.
Тъй като от северозапад той е разположен на вътрешната граница на УПИ, в чл.42,
ал.2 от ЗУТ се изисква калканната му стена да покрива
калканна стена на заварена или новопредвидена
постройка в съседния урегулиран поземлен имот или плътна ограда. В случая е
налична плътна ограда от северозапад към УПИ VIII-253 и изискването на закона е
спазено. Навесът не е разположен на вътрешната граница на процесния УПИ IX-685
от североизток /дъно на УПИ/ към УПИ VI-686,687. По границата съществува плътна
ограда, от която навесът е отдръпнат на разстояние, което варира от 1,58м. до
1,67м. Височината на навеса до стрехата е 2,30м. /по-малко от 2,50м./ Съгласно
чл.42, ал.3 от ЗУТ такова разстояние би било допустимо, ако то се измерва от
допълващото разстояние до южната, югозападната и югоизточната граница към
съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45
градуса. В случая разстоянието се измерва до североизточна граница към съседния
имот и нормата на закона изисква най-малко 3,00м. Разположението на процесния
навес не е допустимо по правилата на ЗУТ.
С оглед горното, процесният строеж е незаконен по смисъла на ЗУТ, и
като е постановил премахването му, административният орган е приложил
материалния закон правилно.
Относно търпимостта на строежа.
По делото е представено становище за
търпимост от гл.архитект на район“Централен,Община Пловдив,като в същото е
посочено,че констатираното незаконно строителство“ Дървен навес-разположен в северната част“
на имот с идентификатор № ***по КК и КР на гр.Пловдив,одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на AГКК,УПИ IX
-685,кв.150-нов,324-стар по плана на Централна градска част-гр.Пловдив,одобрен
със Заповед № 1155/29.11.1982г.,с адрес:ул.“Кракра“№3,гр.Пловдив,извършен без
одобрени проекти,без разрешение за строеж,извършен след 2001г.,е нетърпим
строеж по смисъла на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ.Извършеното строителство не
отговаря на нормативните изисквания на ЗУТ за разстоянията на допълващото
застрояване до вътрешните регулационнаи линии ,не е
предвидено допълващо застрояване на имота съгласно чл.20,ал.3 от ЗУТ.
Противно на твърдението на жалбоподателя,
административният орган е изследвал въпроса за търпимостта на процесния строеж
–на основание § 16 ,ал.1,ал.2,ал.3 от ПР ЗУТ и §127 ,ал.1 от ПРЗ на ЗИДЗУТ.Съответно, преценено
е в заповедта, че процесният строеж не отговаря на
кумулативните изисквания за търпимост, защото не отговаря нито на правилата и
нормативите, действали към момента на изграждането му, нито по сега
действащите.
В този смисъл абсолютно ирелевантен за настоящия спор е фактът през коя година е
извършено строителството на процесното преустройство,
защото то не е допустимо нито съгласно чл.55 от ЗТСУ /отм./ ,който гласи, че
“Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и
разпоредбите по неговото приложение”, във вр. с чл.224
ППЗТСУ-„Строителните работи в страната се извършват при спазване на закона и
действащите правила, норми и наредби въз основа на разрешение за строеж,
издадено от главния архитект на общината, а за градове с установено по закон
териториално деление - по решение на общинския съвет - от главния архитект на териториалната
единица“, нито по ЗУТ.
По настоящото дело не може да се установи
годината на построяването,като жалбоподателката не сочи конкретна година,
а твърди,че към 18.03.1998г./представена
е по делото декларация по чл.14,чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ,Приложение №1/е бил
реконструиран навеса в задния им двор.Свидетелят Ж. пък установява,че годината
на реконструкцията е 1997г.,когато е бил неговият 50 годишен юбилей.Съдът
намира за недостоверна годината на построяването на процесния навес,тъй като по
обясненния на вещото лице Р. в съдебното заседание от
06.02.2020г. навесът няма определена функция,просто е покритие на входа на
избата,за да не се пълни с вода,няма предназначение за използване като някаква
функция за домакинството или друга.Процесният строеж
е навеса, а съществущата преди това г-образна постройка
е друга и не е този навес.Ето защо на 18.03.1998г. жалбоподателката Ж. е
декларирала съществуващата постройка в намален обем преди изграждането на
настоящия навес ,посочвайки я като навес,а тя действително е имала такава
функция на навес и видно от показанията
на свидетеля Ж. баща му си е държал дървата и въглищата за отопление,а през
1997г. под навеса е стоял и мотора на свидетеля,получен като подарък за юбилея
му.Ето защо периодът на изграждане на
навеса 1997-1998г. не е така
посочения.Съдът възприема становището на вещото лице,че навесът е изграден след
2009г.и то в обема,който е сега 6,25 кв.м.
Дори и да се приеме,че е строежът е
изграден 1997-1998г. ,то същият не е
търпим строеж съгласно §16,ал.2 от ПР ЗУТ . За да е търпим строеж по § 16, ал. 2 ПРЗУТ, се изисква
кумулативно: строежът да е изграден в периода 8.04.1987 г. - 30.06.1998 г.; да
е допустим по действащите подробни устройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или
съгласно ЗУТ.В настоящият случай не са налице нито една от кумулативните
предпоставки,освен,че изграждането на строежа попада във времевия отрязък на
нормата.Строежът не е бил допустим по
действащите ПУП/не е предвидено допълващо застрояване/,няма строителни
книжа-одобрен проект и разрешение за
строеж,както по ЗТСУ и ППЗТСУ,действал към този момент,така и по ЗУТ в
нарушение на чл.148 от ЗУТ и чл.157 от ЗУТ.
А при положение,че се приема,че строежа е
извършен след 2009г.,то неприложим е §127 ал.1от ПЗР ЗИД на ЗУТ, обн. ДВ бр.82 от 26.10.2012г., в
сила от 26.11. 2012г. ,тъй като същата касае и е приложима относно строежи,
завършени в периода след 01.02.2001г. до 31.03.2001г.
Следователно, като изпълнена при липсата
на одобрен инвестиционен проект, при липсата на издадено разрешение за строеж,
в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план (ПУП),разпореденият за премахване дървен навес,разположен в
северната част на процесния имот ,представлява незаконен строеж по смисъла на
закона, който строеж и не е търпим по смисъла на ЗУТ, и като издава заповед за
премахването на този строеж, кметът на Район “Централен” ,Община Пловдив е приложил материалния закон правилно.
Респективно, оспорената в настоящето производство заповед е издадена без
противоречие с материалноправни разпоредби.
Навадените доводи за нищожност на
оспорената заповед не касаят нейната нищожност, а законосъобразността й.
Най-сетне, настоящият състав на съда
намира заповедта за издадена и в съответствие с целта на закона, насочена към
недопускане и премахване на незаконно строителство.
Ето защо, като издаден от компетентен
орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправниразпоредби
и в съответствие с целта на закона, оспореният в настоящето производство
индивидуален административен акт е законосъобразен, а жалбата против същия е
неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
На основание чл.143 ал.4
от АПК и съгласно разрешението дадено с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк.
д. № 5/2009 г. на Върховния административен съд, при своевременно направено
искане за присъждане на разноски и осъществено процесуално представителство
за ответника, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят
на Община Пловдив, Район „Централенн“ разноски по
делото, под формата на дължимото се юрисконсулско възнаграждение, определено по правилото
на чл.24 от Наредбата за заплащане на правна помощ във вр.
с чл.78 ал.5 от ГПК.
Съобразно обема на осъществената процесуална
защита по конкретния казус съдът приема че дължимото юрисконсултско възнаграждение,
определено по цитираното правило, е в размер на 100 лева, които оспорващата
следва да бъде осъдена да заплати на Община Пловдив.
Водим от горното, Административен съд
Пловдив,Първо отделение,ІII състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.Ж.,ЕГН ********** ***
против Заповед № Р№-19-441 от 16.05.2019г.,издадена от кмета на район
„Централен“,Община Пловдив
ОСЪЖДА
М.Д.Ж.,ЕГН ********** *** , да заплати на Община Пловдив, сумата от 100 /сто / лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му с препис за страните.
СЪДИЯ: