Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, 23.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и
състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 8410 по описа за 2018 година на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „К.е.Е.Е.2“
ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. ***, срещу „Е.П.“ АД, ЕИК ***,
иск да бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищцовата страна сумата от 8126,93 лв., представляваща дължима от
„Е.П.“ АД цена за произведена и доставена, но неплатена ел. енергия за месец август
2015г., както и сумата от 2050,28 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
30.11.2015г. до датата на предявяване на претенцията в съда, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба следното:
Ищецът е производител на ел. енергия от възобновяеми
източници, който продава ел. енергия, произведена от собствена вятърна
електрическа централа, по регулирани от *** преференциални цени, която се
изкупува от „Е.П.“АД, съгласно договор за изкупуване на ел. енергия номер 85 от
11.06.2009г., сключен между ищеца и ответното дружество. Вятърната
електроцентрала на ищеца е присъединена към електропреносната
мрежа на ответника на основание Договор за присъединяване на обект на независим
производител на ел. енергия номер
844/10.09.2008-3086-ВГ-25.09.2008-4060-ВГ-27.10.2008 от 12.11.2008г. По силата
на този договор ищецът се явява продавач на ел. енергия, а ответникът –
купувач. За м. август 2015г. произведената ел. енергия чрез ВЕЦ и доставена на
ответника е в размер на 38,200 МВЧ, за която е издадена фактура от 11.09.2015г.
на стойност 504,24 лв. с ДДС, като продажната цена е в размер на 11 лв. МВЧ.
Фактурата е издадена на тази цена, тъй като съответните количества ел. енергия
са произведени докато централата е работила под 2250 часа, но е надхвърлен
прагът от 2000 мв.ч. Впоследствие централата е
надминала 2250 часа работа и ищецът е издал дебитно известие към фактура от
11.09.2015г. на стойност 8126,93 лв. с ДДС, с което е коригирал продажната цена
до размера на преференциалната цена, дължима по т.1.7 от Решение СП-1. Сумата
от 8126,93 лв. остава неплатена към настоящия момент. Самата сума е образувана
по преференциална цена, определена в Решение Ц-10/30.03.2011г. на Д***. Твърди
се, че съгласно чл. 31, ал. 4 ЗЕВИ цената на ел. енергия от възобновяеми
източници не се изменя за срока на договора за изкупуване, т.е. до 2025г.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
Сочи се, че през процесния период преференциалната
цена, приложима към договора е тази, определена с Решение Ц-10/30.03.2011г. на
Д***, като тази цена се дължи за количествата ел. енергия до размера на нетното
специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на ***, а за количества, надхвърлящи
нетното специфично производство – по цена за излишък на балансиращия пазар.
Твърди се, че изкупените количества ел. енергия ответникът е продал на ***, в
изпълнение на чл. 94 ЗЕ. Излага се, че предявеният иск е неоснователен,
доколкото е в противоречие с Решение СП – 1 от 31.07.2015г. на *** и чл. 31,
ал. 5 ЗЕВИ. Съгласно т.1.7. от Решение номер СП – 1 от 31.07.2015г. на ***
нетното специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в Решение Ц – 10 от 30.03.2011г. на *** за ВЕЦ
работещи до 2250 часа, е 2000 квт.ч., при определена цена от 188,29 лв. мгв.ч. Количествата на произведената и продадена ел.
енергия над определените с Решението 2000 квт.ч. следва да се заплащат по цена
за излишък.
По делото е постъпило становище от „Н.е.к.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, в качеството на трето лице – помагач. В
становището е изложено следното: Съгласно решение Ц-010/30.03.2011г. на Д***
следва да се определя преференциалната цена за изкупуване на ел. енергия от ВЕИ
в зависимост дали съответната централа работи до или над 2250 пълни ефективни
часове. В конкретния случай ВЕИ работи до 2250 часа номинална мощност. С
решение Ц-10 са определени две преференциални цени, като за централи с работа
до 2250 часа, цената е 188,29 лв. за мегаватчас без
ДДС. В решение СП – 1 от 31.07.2011г. на Д*** е установено НСП от 2000 кв.ч.
при цена 188,29 лв. без ДДС за ВЕИ, работещи до 2250 часа и 2300 кв.ч. при цена
172,95 лв. без ДДС за ВЕИ, работещи над 2250 часа. Следователно твърденията на
ищеца са неоснователни.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е между
страните, а и от представения по Делото договор за изкупуване на ел. енергия,
произведена от възобновяем енергием
източник с номер 85 се установява, че на 11.06.2009г. страните договорили
параметрите на своите облигационни правоотношения във връзка с доставката и
продажбата на произведената от ВЕИ и подлежаща на изкупуване по определена от Д***
преференциална цена ел. енергия. По силата на този договор, ответникът, като
купувач, се е задължил да заплаща на производителя продадената ел. енергия.
Безспорно е между
страните, а и от представения по делото договор за присъединяване на обект на
независим производител на ел. енергия се установява, че ищцовото
дружество е присъединило своята ВяЕЦ към
електроразпределителната мрежа.
Видно от фактура с
номер 092 от 11.09.2015г. дължимата сума за ел. енергия от ВяЕЦ
***и ***за месец август 2015г. е в размер на 504,24 лв. Установява се от копие
на фактура с номер 094 от 31.10.2015г., че е извършена корекция на цената при
2300 кв.ч. нетно специфично производство и е начислена допълнително дължима
сума от 8126,92 лв. с ДДС.
По делото е допуснато
извършването на СТЕ, като от заключението на вещото лице се установява
следното: ВяЕЦ ***е вятърна електроцентрала с обща
инсталирана мощност от 4000 кв.ч., състояща се от два броя ветрогенератори,
всеки от който с мощност 2МВ. Произведеното количество ел. енергия от двата ветрогенератора се измерва от един трифазен електромер.
Определената преференциална цена по решение Ц – 010 на Д*** е в размер на
188,29 лв. за ВяЕЦ, работещи до 2250 ч. В решение СП
– 1 от 31.07.2015г. е установено, че нетното специфично производство на ел.
енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в Решение Ц –
010 е в размер на 2000 кв.ч., при определена цена от 188,29 лв. без ДДС за мегаватчас, за ВяЕЦ, работещи до
2250 ч. (т.1.7) и в размер на 2300
кв.ч., при определена цена от 172,95 лв. без ДДС за мегаватчас,
за ВяЕЦ, работещи над 2250 ч. (т.1.8).
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Пазарните отношения по повод производство и изкупуване
на ел. енергия се регулират от специфични норми, изместващи
принципа за свободата на договаряне между страните. След приемането на ЗЕВИ е запазено действието на дългосрочните договори за изкупуване на
електрическата енергия от възобновяеми източници по
преференциална цена за изкупуване, действаща към датата на влизане в сила на
закона. В случая такива цени са били определени с Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. в два варианта, приложими според мотивите на
регулаторния орган поради специфичен за този вид производство критерий –
наличен ресурс на първичния източник, съответно в размер на 188,29 лв/МВтч за ВЯЕЦ, работещи до 2250
часа и 172,95 лв/МВтч за
ВЯЕЦ, работещи над 2250 часа годишно.
С чл. 31, ал.5,
т.1 ЗЕВИ в сила от 24.07.2015 г. Законодателят е ограничил преференциално изкупуваното
производство не само като цени, но и като обем, като въвежда праг ("нетно
специфично производство" или НСП), до който крайният снабдител е задължен
за изкупи по определени преференциални цени, а съответно остатъкът от производството, доколкото не
е договорено за свободна доставка на други клиенти, може да бъде също изкупено
от крайния снабдител и съответно доставено на обществения доставчик, но на
много ниски цени за излишъци на балансиращия пазар.
В Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. *** е запазил
разграничението според годишни часове работа и посочва различни обеми на НСП за
централи, работещи до и над 2250 часа годишно, въз основа на същия определящ
според регулатора специфичен критерий за този вид производители (наличен ресурс
на първичния енергиен източник).
В
действителност в Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на *** е прието, че
нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на
което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на ***
е в размер, както следва: т.1.7 - 2
000 kWh, при определената цена - 188.29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до
2 250 часа; и т.1.8. - 2 300 kWh, при определената цена - 172.95 лв./MWh,
без ДДС, за вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа.
С
Решение № 1115 от 28.01.2019 г. по адм.
д. № 5284/2018 на Върховния административен съд, ВАС е обезсилил Решение № 1177 от 23.02.2018 г. по адм.дело
№ 8522/2015 г. на *** град в частта му, в която по жалба, подадена от
"ВГ-6" ЕООД със седалище ***, е отменено
Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране по т.1.8, но е оставено в сила решението на
*** град в останалата му част, в която отменено решение № СП-1 от 31.07.2015 г.
на Комисия за енергийно и водно регулиране по т.1.7.
Същевременно, с Решение № СП-5/28.03.2019 г. на *** е установено,
считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на ел. енергия в размер
на 2000 kWh, въз основа на което е определена
преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2250 часа по
т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ***, във връзка с Решение №
Ц-13/28.06.2006 г. Това решене е породило своето действие съгласно чл. 13, ал. 9 ЗЕ към датата на приключване на устните
състезания по делото, поради което и следва да бъде съобразено според правилото
на чл. 235, ал. 3 ГПК. Съгласно посочената разпоредба решенията на ***
могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред
Административния съд - град София, но обжалването не спира изпълнението на
решението. Следователно, законодателят е въвел правилото за предварително
изпълнение на решенията на регулатора, като независимо от тяхното обжалване,
същите произвеждат валидни правни последици и са обвързващи за страните по тези
правоотношения.
В допълнение може само да се посочи, че съгласно § 17 от ПЗИ от ЗЕВИ за
комисията съществува законовото задължение да приеме решение, с което
установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа
на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията,
приети до влизането в сила на ЗЕВИ. А обстоятелството, че Решение № СП-1 от
31.07.2015 г. в съответната част е отменено с влязъл в сила съдебен акт поражда
именно необходимостта регулаторът да изпълни вменените му със закон задължения
и да установи нетното специфично производство на електрическа енергия за
преференциалните цени по Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ***.
Както бе изяснено,
между страните няма спор, че ответникът е заплатил количествата ел. енергия,
надхвърлящи НСП, за процесния период по цена за
излишък. При така констатираните обстоятелства и изложените правни съображения,
настоящият съдебен състав намира, че като е заплатил на ищеца фактурираното по
преференциални цени, приложими за ВяЕЦ работещи до
2250 часа годишно само произведеното количество ел. енергия, равняващо се на
НСП до 2000 kWh, и е закупил останалото количество
произведена ел. енергия за м. август 2015 г. по цени за излишък на балансиращия
пазар, ответникът е изпълнил точно задълженията си по договора и не дължи
горница над тази сума.
Предвид всичко изложено, съдът намира предявения иск за неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен. Изходът на спора по главния иск обуславя
извод за неоснователност на акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забава, която също следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, направеното
своевременно искане и представените доказателства, на ответника следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в общ размер от 1008,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
иск от „К.е.Е.Е.2“
ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. ***, срещу „Е.П.“ АД, ЕИК ***,
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовата
страна сумата от 8126,93 лв.,
представляваща дължима от „Е.П.“ АД цена за произведена и доставена, но
неплатена ел. енергия за месец август 2015г., от собствената на ищеца вятърна
електрическа централа в количество от 38,200 мв.ч., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 79 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от „К.е.Е.Е.2“
ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. ***, срещу „Е.П.“ АД, ЕИК ***,
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовата
страна сумата от 2050,28 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 8126,93 лв., представляваща дължима от „Е.П.“ АД цена за
произведена и доставена, но неплатена ел. енергия за месец август 2015г., от
собствената на ищеца вятърна електрическа централа в количество от 38,200 мв.ч., за периода от 30.11.2015г. до датата на предявяване
на претенцията в съда – 30.05.2018г.
ОСЪЖДА „К.е.Е.Е.2“
ЕООД, ЕИК ***, да заплати на „Е.П.” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление
***, сумата в общ размер от 1008,00 лв.,
представляващи сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната
на ответника, а именно - „Н.е.к.“ ЕАД, със седалище и адрес
на управление ***.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: