МОТИВИ към
присъда №49/22.11.2017г. по НОХД №263/2017г. по описа на АРС ІІІ, н.с.
Районна прокуратура гр.Асеновград е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия В.Г.Ч. *** и същият е предаден на съд за извършено от него
престъпление по чл. 313, ал.2 вр. ал.1 от
НК, за това, че на 18.04.2013 г. в гр.Садово, обл. Пловдивска е потвърдил
неистина в писмена декларация №1137/ 18.04.2013г. , която по силата на закон -
чл.54 ал.1 от Закона за местните данъци и такси се дава пред орган на власт – С.Г.Г.
– главен специалист „Местни данъци и такси“ в отдел „Местни приходи и контрол“
при Община Садово, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а
именно че собственият му лек автомобил, марка „Пежо“, модел 406 с рег. № РВ
3875 ВМ е с мощност 67 kw /киловата/, като деянието е извършено с цел да се
избегне заплащане на дължими данъци – „Данък върху превозните средства за лек
автомобил“ в размер на 1242.09 лв.
В хода на съдебните прения, представителят
на прокуратурата поддържа изцяло първоначално повдигнатото спрямо подсъдимия
обвинение, като счита същото за доказано. Излагайки възприетата от него
фактическа обстановка, подкрепяща обвинението, прокурора счита, че подс. Ч.
следва да бъде признат за виновен и му се определи наказание при условията на
чл.54 от НК, което да бъде „Лишаване от свобода” в размер на шест месеца, чието
изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи с изпитателен срок от
три години. По този начин той счита, че ще се изпълнят целите визирани в чл.36
от НК. Във връзка с предходен съдебен акт на РС Пещера, с който подс. Ч. е бил
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 197, т.3 вр. чл.195, ал.1
от НК, по което дело му е било наложено наказание „глоба“, прокурора прави
алтернативно искане, ако съдът приеме, че е налице възможност, то да намери
приложение чл.78а от НК, като подс.Ч. бъде признат за виновен, да се освободи
от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание „Глоба“ в размер
на 3000лв. Пледира приложеното по делото веществено доказателства 1бр.
свидетелство за регистрация на МПС част І, да се върне на подс.Ч., като той
бъде осъден да заплати и направените по делото разноски.
Защитника на подсъдимия-адв. Н.Г.,
изразява своето несъгласие с казаното от представителя на държавното обвинение.
По същество счита делото за изяснено и излага доводи относно възприетата
фактическа обстановка. Становището на адв. Г., е че поделото не са събрани
никакви доказателства за това, че на въпросната дата именно подс. Ч. е подал
инкриминираната декларация в отдел „Местни приходи и контрол“ при Община
Садово, поради и което той следва да бъде признат за невинен и оправдан.
Подс. В.Г.Ч. не се признава за
виновен, подържа становището на своя защитник и моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимия
В.Г.Ч. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с
висше образование, неженен, неосъждан, безработен, с адрес с. Катунца, обл.
Пловдивска, ул. „Радецки” № 8, ЕГН **********.
На 22.03.2007г. между „БОКАР“ ЕООД
гр.Пловдив и подс.В.Ч. бил сключен договор за покупко-продажба на МПС. Съгласно
този договор обвиняемият закупил лек автомобил, марка „Пежо 406“ за сумата от 2000 лева. /лист 61 от ДП/ . В
самия договор освен другите характеристики на автомобила, била отразена и мощността на двигателя в
размер на 108 kw. Впоследствие, на 26.03.2007г. подсъдимия регистрирал
автомобила в КАТ Пловдив, като по този начин се сдобил със свидетелство за
регистрация ЧАСТ I № ********* / „голям
талон“ лист 62 от ДП/. От същото се установява, че автомобилът е получил
регистрационни табели с номера РВ 3875 ВМ. В талона освен другите обстоятелства
били вписана и мощността на МПС, която е 108 kw. Тъй като бил адресно
регистриран в с.Катуница, съгласно чл.54, ал.1 от ЗМДТ / в сила към 26.03.2013г./ , подс. Ч.
имал задължение, като собственик на МПС, да го декларира пред общината по
постоянния им адрес, в случая в Община Садово,
в двумесечен срок от датата на придобиването. Подс. Ч. обаче пропуснал
срока и не подал декларация.
В началото на месец Април 2013г. в
отдел „Местни приходи и контрол“ при Община Садово, била извършена вътрешна
проверка, при която се установило, че подс. Ч. не е изпълнил задължението си да
декларира автомобила по чл.54, ал.1 от ЗМДТ.
Св. В.Н., който работел на длъжност „Главен Инспектор“ в този
отдел, изпратил на подс. Ч. писмо /лист
29 от съд.дело/ изх.№ 91-02-483/09.04.2013г., чрез което му дал подробни
указания, какво следва да направи и какви документи да представи във връзка с
декларирането на притежаваното МПС. Писмото било получено лично от подс.Ч. на
11.04.2013г.
Подс. Ч. имал намерение да подаде
декларация, но с цел да избегне заплащането на пълния размер на дължимите
данъци за периода от 2007г. до 2013г. решил, че може да подаде неверни данни за
притежаваното МПС. С цел осъществяване на замисленото, той предварително се
снабдил с ксерокопия на свидетелство за
регистрация ЧАСТ I № ********* и договор за покупко-продажба на МПС /листи 10 и
11 от ДП и лист 30 от съд.дело /, в които мощността на притежаваното МПС била
променена от 108 kw на 67 kw. Със същата цел, подс. Ч. се снабдил и със
неистинска служебна бележка, на която бил придаден вид, че му е издадена от „Реал
ВД“ ООД гр.Пазарджик, като търговски представител на „София Франс Ауто“ АД . В
същата било удостоверено това, че притежаваното от подс.Ч. МПС лек автомобил,
марка „Пежо“, модел 406 с рег. № РВ 3875 ВМ е с мощност 67 kw /киловата/ лист
12 от ДП/.
Снабден с тези документи, на 18.04.2013г.
подс.Ч. се явил в Отдел „Местни приходи и контрол“ при Община Садово,където се срещнал със св. С.Г.Г.-служител
в Отдел „Местни данъци и такси“ към Община Садово. При проведения разговор, св.
Г. обяснила на подс. Ч., че във връзка с намерението му да декларира притежаваното
МПС, следва да подаде декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ по образец, към която
да приложи и съответните документи. При това св. Г. дала на подс. Ч. празна
бланка от декларация по чл. 54 от ЗМДТ, като за улеснение на попълващия,
посочила с химикал /чрез отметки/ полетата, които подс.Ч. е длъжен да попълни и
съответно мястото където трябва да се подпише. /лист 64 от ДП/. Подс. Ч.
попълнил декларацията още същия ден, като непосредствено след това, отново се
явил пред св.Г.. При последвалия кратък разговор, подс. Ч. представил
попълнената и подписана от него декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ, като
приложил към нея подготвените от него, ксерокопия на свидетелство за регистрация ЧАСТ I №
*********, договор за покупко-продажба на МПС и служебна бележка от
18.04.2013г. издадена от „Реал ВД“ ООД
гр.Пазарджик /листи 10 - 12 от ДП и лист 30 от съд.дело/, в които било посочено,
че мощността на притежаваното МПС е 67 kw. Към декларацията била приложена и
квитанция за платен данък за придобиване № 18383/18.04.2013г. в размер на
40.00лв. Св. Г. приела така представените от подс. Ч. документи и започнала да
обработва декларираните от притежателя на МПС данни, като използвала служебен „софтуер
за обработка на местни данъци и такси „Матеус“. При тази обработка св. Г. дала
входящ номер на подадената от подс.Ч. декларация / №1137/18.04.2013г./. Самата
обработка на декларацията, св. Г. удостоверила със съответната отбелязка /Обр./
и положен подпис в горен десен ъгъл на декларацията. /лист 64 от ДП/. Едновременно
с това св.Г. подредила и представените от подс. Ч. документи, като оформената
преписка защипала с телбод в горния ляв ъгъл. При обработката на данните със
съответния софтуер, св.Г. установила, че при тези данни за автомобила, за
периода от 2008г. до 2013г., подс. Ч. следвало да заплати сумата от 254.79лв. с
дължимите лихви. При това у св. Г. възникнало съмнение, относно декларираните
от подс.Ч. данни за притежаваното МПС, още повече, че тя имала известни
колебания във връзка с представените от Ч. копия. Тъй като подс. Ч. чакал отвън
в коридора, за да разбере, какъв е размера на задълженията му,то св.Г. излязла
и му казала, че трябва да представи оригинала на свидетелство за регистрация
ЧАСТ I. Той от своя страна заявил, че не го носи. В същото време, св.Г. се
сетила, че в отдела имат информация, предоставена им за служебно ползване от
КАТ Пловдив във връзка с данните на регистрираните там автомобили. Тя се
върнала обратно, където се срещнала със св. В.Н., неин колега. Св. Г. обяснила
на св.Н. в общи линии какъв е случая и поискала от него да направят справка за данните
на автомобила, деклариран от подс. Ч.. При извършената справка се установило,
че в масивите на КАТ Пловдив, притежания от подс. Ч. автомобил марка „Пежо“,
модел 406 с рег. № РВ 3875 ВМ е с мощност 108 kw /киловата/. Във връзка с установеното,
св. Г. влязла отново в системата
„Матеус“ и служебно коригирала мощността на 108 kw , като по този начин
променила, вкараните преди това от нея данни за автомобила собственост на подс.
Ч. /справка лист 16-17 от ДП/. Заедно с това, св. Г. направила и съответна
бележка в представеното от подс. Ч. копие на свидетелство за регистрация ЧАСТ I
/лист 30 от съд.дело/. При тази служебна корекция в системата „Матеус“ се
променил и размера на дължимите от подс. Ч. данъци за периода от 2008г. до
2013г.,като сумата от 254.79лв. нараснала на сумата от 1452.43 лева с лихвите.
Със случая били запознати свидетелите Г.М.М. -Началник отдел „Местни Данъци и
такси“ в Община Садово и В.Н.Н.- Главен инспектор в отдел „Местни Данъци и такси“ в Община
Садово. Били извършени допълнителни насрещни проверки при които се установило,
че декларираните от страна подс.Ч. обстоятелства относно мощността на
притежаваното МПС са неверни. Предвид установеното в хода на извършена
проверка, на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК вр. чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ, св. В.Н.Н. съставил спрямо подс. Ч.
акт № 1261/30.12.2013г. за установяване на задължения / лист 30 от ДП/. В същия
било записано, че във връзка с притежаваното МПС, за периода от 2008 до 2013г.
подс. Ч. има общи задължения в размер на 1452.43 лева, от които 1069.20 лева
данък върху МПС и 383,23 лева, лихва
върху данъка за МПС. След изтичане на сроковете за обжалване, на подс.Ч. била
изпратена покана за доброволно изпълнение изх.№ 91-02-456/12.05.2014г. /лист 31
от ДП/. След получаване на поканата, подс. Ч. решил да направи още един опит да
внесе промени в регистрираната реална мощност на притежаваното МПС, като с това
плати и по-малко данъци. На 03.06.2014г., той се срещнал със св. Н.И.П., с
когото се познавал от преди това. При проведения разговор подс. Ч. представил
на св.П. случая, като едва ли не, някакво недоразумение и му обяснил, че при
обработката на подадената декларация, била допусната грешка и в системата притежавания
от него автомобил, бил регистриран с мощност от 108 kw /киловата/ вместо 67 kw.
В подкрепа на своите твърдения, подс. Ч. показал на св. П., копие от
свидетелство за регистрация ЧАСТ I, в което автомобила фигурирал с мощност от
67 kw. Св. П. не предполагал, че подс. Ч. го заблуждава, още повече, че той
самия не бил в течение на проверката която се извършвала по сигнала от св. С.Г.,
въпреки, че работели в един отдел. Без особено ясни причини, св. П. решил да
помогне на подс. Ч., като му дал да разбере, че ще коригира регистрираната в
системата „Матeус“
мощност на автомобила. Така на същата
дата, снабден от подс. Ч. с неистинското копие от свидетелство за регистрация ЧАСТ I , св. П.
влязъл в системата и променил мощността на притежавания от Ч. автомобил, като
от 108 kw /киловата/ променил цифрите на 67 kw. /листи 14 и 15 от ДП/. След
извършената корекция на мощността, на 10.06.2014г., подс. Ч. ***, общата сума
от 780,61лева, дължими данъци и лихви, за притежаваното МПС, за периода от 30.06.2008г.
до 30.10.2014г. /приходна квитанция № **********/10.06.2014г. лист 47 от
съд.дело/. Междувременно във връзка с извършваната проверка, св. В.Н.Н. също влязъл
в системата „Матеус“ и проверил отразените данни по отношение на автомобила на
подс. Ч.. При това Н. установил, че на 10.06.2014г. има извършена корекция на мощността. След като
разбрал и каква е причината за това, на 17.07.2014г. св. Н. отново служебно коригирал
мощността, променяйки регистрираната мощност на автомобила на подс. Ч. от 67 kw
/киловата/ на 108 kw. / справка листи 18 и 19 от ДП/. Междувременно св. В.Н.
продължил да извършва проверки по подадените от подс. Ч. документи. Във връзка
с изпратено писмо изх.№ 09-00-97/25.02.2016г. /лист 20 от ДП/ до Управителя на
„ София Франс Ауто- Пловдив“ ЕООД, бил получен отговор, че декларирания от
подс. Ч. автомобил е бензинов и с мощност от 108 kw. /лист 22 от ДП/ . Във
връзка с изпратено писмо изх.№ 09-00-96/25.02.2016г./лист 23 от ДП/ до
Управителя на „Реал ВД“ ООД Пазарджик /лист 23 от ДП/, бил получен отговор, че В.Г.Ч.
е непознато за тях лице, като на същия по никакъв повод не е издавана служебна бележка
за лек автомобил марка „Пежо“, модел 406 с рег. № РВ 3875 ВМ./ лист 24 от ДП/.
С писмо изх. 22-00-27/24.02.2016г./лист 26 от ДП/, била извършено и справка в
Сектор КАТ при ОД на МВР Пловдив. При това се установило, че подс.Ч. е
действителния собственик на въпросния лек автомобил, който е с регистрирана
мощност от 108 kw. /лист 27 от ДП/. Към
онзи момент, подс. Ч. не бил платил изцяло дължимия данък за притежаваното МПС,
поради което, св. В.Н. пристъпил към съставяне на Акт №1533-1/22.04.2016г. за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, включващ задължения му през 2014, 2015 и 2016
години. Акта бил връчен на данъчното задълженото лице на 26.04.2016г. /лист 33
до 35 от ДП/. В дадения му срок, подс.Ч. обжалвал акта пред компетентния орган
/листи 36 и 37 от ДП/. С решение №14/04.07.2016г. подадената жалба била
оставена без уважение, като бил потвърден издадения акт от 22.04.2016г. / листи
38 до 44 от ДП/.
Междувременно във връзка с подадената
от страна на подс.Ч. декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ, на 06.07.2016г. до РП
Асеновград, бил подаден сигнал от страна на св. Г.М.. Към заявлението на св. М.
били приложени и съответни писмени материали, което дало основание на прокурор
при РП Асеновград да възложи предварителна проверка. /листи 5 и сл. от ДП/. Проверката
била извършена от служители в Сектор „ПИП“ при РУ на МВР Асеновград, като
участие в нея взели свидетелите С.Б.Т. и Д.С.С.. В хода на проверката били
снети обяснения от запознатите със случая лица. Освен това, на 18.08.2016г.
били снети и образци от почерка на подс. Ч., за което били съставени два протокола
/лист 54 и 55 от ДП/. На 18.08.2016г. св.Т. получил доброволно от подс.Ч.
оригиналите на свидетелство за
регистрация част I №********* и договор за покупко-продажба на МПС,за което
съставил протокол /листи 60 до 62 от ДП/. Преписката била приключена на
07.09.2016г., с докладна записка, като във връзка със събраните данни, на
11.10.2016г. с Постановление на прокурор при РП Асеновград било образувано и ДП
№982/2016г. по описа на РУ на МВР Асеновград. В хода на същото, с протокол за
доброволно предаване от 24.10.2016г. св. Г.М.М. предал на разследващия полицай
оригинала на подписаната и подадена от подс. Ч. на 18.04.2013г. декларация по
чл.54, ал.1 от ЗМДТ / листи 64 и 65 от ДП/.
От заключението на вещото лице Г.А.Г.,
по изготвената по делото графическа експертиза / листи от 78 до 81 от ДП/,
както и от разпита на вещото лице проведен в хода на съдебното следствие, се установява, че ръкописния текст и
саморъчен подпис на графа „Декларатор / и ред 1, положени в „Декларация по
чл.54 ал.1 от Закона за местни данъци и такси за притежание на лек автомобил с
вх. №1137/18.04.2013г. “ /на лист 64 от
ДП/ са изпълнени от подс. В.Г.Ч..
От заключението на вещите лица И.Б.Ч.,
М.Д.С. и Е.Т.Ч., по изготвената от тях по делото и назначена от съда
съдебнопочеркова експертиза / листи от 70 до 74 от съд.дело /, както и от
разпита на вещите лица проведен в хода на съдебното следствие, се установява,
че обект на изследване са били „Декларация по чл.54 ал.1 от Закона за местни
данъци и такси“ на лист 64 от ДП и Договор за покупко-продажба на МПС от
22.03.2007г. на лист 61 от ДП. Според заключението на вещите лица подписите за
„Декларатор“ в изследваната декларация и за „Купувач“ в изследвания договор са
изпълнени от подс. Ч.. При изследване съдържанието на договора за
покупко-продажба на МПС е установена интервенция касаеща модела и по точно
изписването на цифрите 406.
Описаната фактическа обстановка съдът
приема за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели Г.М.М., С.Г.Г.,
Д.С.С., В.Н.Н., Н.И.П. и С.Б.Т., от приложените по делото писмени доказателства
и от заключенията на вещите лица по назначените експертизи.
Съдът кредитира показанията на посочените
свидетели, тъй като те са логични, добросъвестно дадени, кореспондиращи се
помежду си, допълващи се взаимно, като същите се подкрепят и от събраните писмените доказателства и от изготвените по
делото единична и трайна съдебно-почеркови експертизи, заключенията по които
съдът възприема като обективни, пълни и точни и от останалите писмени
доказателства прочетени на основание чл.283 от НПК, всички надлежно приобщени
към доказателствения материал по делото. Всички посочени по-горе свидетели не
се явяват заинтересовани от изхода на делото.
Това, че подс. Ч. е подписал
декларацията по чл.54 от ЗМДТ на лист 64 от ДП, се установява, от заключенията
на вещите лица по двете назначени съдебно почеркови експертизи. Положения подпис не се оспорва дори от самия подсъдим /
обяснения на подс. Ч. закрепени в протокол на лист 18 гърба от съд.дело/. От обясненията на подс. Ч. се установява, че
именно той е попълнил писмения текст в декларацията, включително и цифрите
касаещи мощността на автомобила, като е записал 67 Kw. В действителност подс. Ч.
отрича, да е подал декларацията, както отрича да е подавал и приложенията към
нея. В тази насока обаче съдът не кредитира, неговите обяснения, които изцяло
се опровергават от останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства,
които съдът кредитира. От показанията на св. С.Г. се установява това, че
попълнената и подписана декларация по
чл.54 от ЗМДТ, ведно с приложенията към нея са били подадени от подс.Ч., като това
е станало на инкриминираната дата 18.04.2013г. Дадените в тази насока показания
от св. Г. се подкрепят изцяло от останалите доказателства, като същите се
намират в логическа и хронологическа
връзка с тях. Описвайки срещата си с подс. Ч. в момента на неговата идване в
служба „Местни данъци и такси“ в Община Садово, св.Г. съвсем ясно посочва и
какви указания му е дала тя във връзка с попълване на дадената му от нея празна
бланка от декларацията. Съпоствяйки нейните показания с отразеното в документа
намиращ се на лист 64 от ДП, очевидно се установяват факти /включително и
поставянето на т.н. в-образни “чавки“ на полетата/, които подкрепят изцяло тези
нейни показания. На първо място се установява, начина по който тя съвсем
добросъвестно е указала местата, които данъчно задълженото лице е следвало да
попълни. Очевидно в изпълнение на тези нейни указания подс. Ч. е попълнил
задължителните полета на бланката на декларация,
а в последствие е положил и подписа си на нея. Това, че декларацията е била
подадена на 18.04.2013г. се установява от входящия номер на документа и от
факта, че данните по нея са били прехвърлени от св. Г. и отразени в системата
„Матеус“ на същата дата / справка листи 16 и 17 от ДП/. Факта, че към декларацията
е имало представени и приложения, се установява от показанията на св. С.Г., а и
от събраните в хода на наказателното производство писмени доказателства. От
показанията на св.Г. се установява, че представяйки попълнената и подписана
декларация, то подс. Ч. е представил ксерокопия на свидетелство за регистрация
ЧАСТ I № *********, договор за покупко-продажба на МПС и служебна бележка от
18.04.2013г. издадена от„Реал ВД“ ООД гр.Пазарджик /листи 10 - 12 от ДП и лист
30 от съд.дело/. Това, че ги е представил се установява и от последващите
действия на служителя обработил декларацията. На първо място, следва да се
отчете факта, че подадената декларация е била приета. Това се установя от
показанията на св. Г.. От същите показания става ясно, че сам по себе си този
документ, е нямало как да бъде приет, ако към същия не са били приложени и изискуемите
други документи, установяващи удостоверените в декларацията обстоятелства. Т.е.
Декларацията е нямало,как да бъде приета и обработена, ако към нея данъчно
задълженото лице, в случая подс.Ч., не е бил приложил съответните документи, за
които вече е получил указания съгласно получено писмо изх.№ 91-02-483/09.04.2013г., /лист 29 от съд.дело/. Той дори е представил и
квитанция № 18383/18.04.2013г. за платен данък придобиване в размер на 40.00лв.
От показанията на св.Г. се установява и това, че така представените от подс.Ч.
документи са били защипани в горния ляв ъгъл на декларацията, за което има
видими следи по самата декларация и останалите документи. Факта, че декларацията
е била обработена в деня на нейното подаване се установява от показанията на
св.Г., които се подкрепят от отразеното в самата декларация и от нанесената от
свидетелката информация в системата „Матеус“ / листи 16 и 17 от ДП/. От тази
справка се установя, че датата на въвеждане на съответната информация е на
18.04.2013г. Всички тези доказателства напълно
опровергават обясненията на подс. Ч., с които той прави опит да оправдае
действия си и твърдяното „неведение“ относно авторството и подателя на инкриминираната
декларация. Съдът кредитира и всички останали гласни доказателства на
посочените по-горе свидетели и събраните в тази насока писмени доказателства,
като всички те подкрепят показанията на св. С.Г.. Същите освен, че разкриват в
пълнота картината относно извършеното от подс. Ч. престъпление, то разкриват и
неговия механизъм и преследваната крайна цел. Поради липса на събрани
опровергаващи доказателства,като взе предвид пълнотата и логическата свързаност
между гласните и писмените доказателства, които кредитира, съдът не намира за
необходимо да прави подробна съпоставка между показанията на отделните
свидетели и обясненията на подс. Ч.. Внимателния анализ на събраните гласни и
писмени доказателства, ведно със заключенията на експертите по назначените
експертизи, дават основание да заключи, че във връзка с намерението си да декларира притежаваното МПС, страна на подсъдимия Ч. са били извършени
поредица от действия свързани с нарушаване реда за документирането и на документооборота, като целта му е била да
заплати по-малък размер на дължимите данъци. По делото не се събраха
доказателства, че той е изпълнил коректно тези си задължения, както и
съответно, че е декларирал притежаваното МПС с реалната мощност и съобразно
това е платил изискуемите данъци за периода от 2008 до 2013 г. В действителност по искане на защита, в хода
на съдебното следствие, бе разпитан като свидетел В.А.И.. От показанията му се
установи това, че се познават отдавна с подс.Ч.. Освен това, стана ясно, че
двамата са посетили Община Садово през месец Април 2013г., където подс. Ч. бил
направил устна справка, като в същото време му била дадена и някаква бланка. Други
обстоятелства от разпита на св. И., опровергаващи възприетата от съда
фактическа обстановка не се установяват. В този смисъл съдът кредитира
показанията на св.И., но пък отчете, че те нямат връзка с деянието извършено от
подс.Ч.. Дори самият подсъдим, не отрича , че е попълнил и подписал
инкриминирания документ, като според него това е станало при едно от
посещението му в Община Садово. Ако се направи съпоставка между показанията на И.
и обясненията на подс. Ч., следва извода, че двамата са били заедно в Община
Садово, но това няма как да е било на 18.04.2013г., тъй като на тази дата подс.
Ч. е попълнил декларацията. При отиването си на 18.04.2013г. в Община Садово,
подс.Ч. е попълнил и подписал документа, на което обстоятелство св. И. не е ставал
очевидец, следователно подс.Ч. е бил
сам.
Съдът не кредитира в пълнота
обясненията на подс. В.Ч., тъй като се намират в логическо и фактическо
противоречие с доказателствата, които съдът кредитира. Въпреки, че отрича да е
подал инкриминираната Декларация по чл.54 от ЗМДТ, то това обстоятелство
безспорно бе установено в хода на съдебното следствие. Подс. Ч. отрича, да е
подавал и приложените към декларацията ксерокопия на други документи, като
самият той няма и обяснения как са се появили те. По отношение и но това обстоятелство
обаче, събраните по делото гласни и писмени доказателства са безпротиворечиви.
От показанията на св.Г. се установява,
че представяйки попълнената и подписана декларация, то подс. Ч. е представил
ксерокопия на свидетелство за
регистрация ЧАСТ I № *********, договор за покупко-продажба на МПС и служебна
бележка от 18.04.2013г. издадена от
„Реал ВД“ ООД гр.Пазарджик /листи 10 - 12 от ДП и лист 30 от съд.дело/. Използването
на тези документи, част от които преправени, а последния явно неистински, като
изпълнителни деяния осъществяващи конкретни състави на документи престъпления,
не са били вменени във вина на подс. Ч.. Поради тяхното игнориране и оспорване
от страна на защитата, съдът обаче намери за необходимо да изложи допълнителни
мотиви, тъй като тяхната употреба от страна на подс. Ч. е във връзка с използваната
декларацията на чл.54 от ЗМДТ, а освен това тяхното използване установява и
специалната цел която деецът е имал в случая.
Това, че подс. Ч. е представил поисканите му
други документи, удостоверяващи декларираните от него обстоятелства, се
установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, като в тази насока са и последващите действия на
служителя обработил декларацията. Всички цитирани от съда документи, освен това
са били събрани по съответния ред в хода на проведеното наказателно
производство, със средствата и способите предвидени в НПК. Представените от
подс.Ч. на 19.03.2013г св. Г. ксерокопия на документи, са се намирали на
съхранение в служба „Местни данъци и такси“ в Община Садово до започване на
проверката против него. Оформяйки сигнала до РП Асеновград / лист от 4 до 44 от
ДП/ св. Г.М. е приложил към него и част от преписката образувана по случая,
като е направил ксерокопия от
свидетелство за регистрация ЧАСТ I № *********, договор за
покупко-продажба на МПС и служебна бележка от 18.04.2013г. издадена от „Реал ВД“ ООД гр.Пазарджик /листи 10 - 12 от
ДП /. Съдържанието на тези документи говори красноречиво за техния произход, а
и конкретно за повода по който са били използвани. Самият подс.Ч. пред съда
заяви, че представеният на лист 11 от ДП
договор, е копие от договора за покупка на собственото му МПС. Въпреки
категоричното му изявление, че не е представял на никой този договор, то подс.Ч.
няма логично обяснение, как същия се е появил в служба „Местни данъци и такси“
в Община Садово, при това с различни цифри на реалната мощност на автомобила. Сходно
е становището на подс. Ч. и по отношение на ксерокопието от свидетелство за регистрация ЧАСТ I №
*********. Отново пред съда подс.Ч. категорично заяви, че служебната бележка
издадена от „Реал ВД“ ООД гр.Пазарджик
/лист 12 от ДП / му е непозната. Това му обяснение няма как да се кредитира в
негова полза. Внимателната преценка на този документ, предвид това, че в него
освен марката, модела и регистрационни номер, са посочени и номера на рамата и
шасито, които обстоятелства, преимуществено са известни най-вече на собственика,
наред с дата на документа- 18.04.2013г. дават основание на съдът да приеме, че
и този документ е бил използван от подс. Ч..
В останалата им част съдът кредитира
обясненията на подс.Ч., като същите явно си кореспондират със събраните гласни
и писмени доказателства. Безспорно по делото се установи това, че на
10.06.2014г., подс. Ч. ***, общата сума от 780,61лева, дължими данъци и лихви,
за притежаваното МПС, за периода от 30.06.2008г. до 30.10.2014г. /приходна
квитанция № **********/ 10.06.2014г. лист 47 от съд.дело/. Това обаче е
станало, след като св. П. вече е извършил корекцията в системата „Матеус“ и променил мощността на притежавания от Ч.
автомобил, като от 108 kw /киловата/ променил цифрите на 67 kw. /листи 14 и 15
от ДП/. С така внесената сума, подс.Ч. не е платил дължимия данък за
притежаваното МПС, който е бил изчислен на база мощност 67 kw вместо реалната 108 kw.
Съдът кредитира заключенията на
експертите, тъй като те са изготвени с необходимите знания и опит в съответната
област на науката, не бяха оспорени от страните, заключенията се потвърждават
от останалия доказателствен материал по делото.
От правна
страна:
Подсъдимият В.Г.Ч. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.313,ал. 2 вр. ал.1 от НК, а именно
това, че на 18.04.2013г. в гр. Садово, обл. Пловдивска е потвърдил неистина в
писмена декларация № 1137/18.04.2013г., която по силата на закон - чл. 54, ал.
1 от Закона за местните данъци и такси се дава пред орган на власт – С.Г.Г. –
главен специалист „Местни данъци и такси“ в отдел „Местни приходи и контрол“
при Община Садово, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а
именно, че собственият му лек автомобил, марка „Пежо“, модел 406, с рег. № РВ
3875 ВМ, е с мощност 67 kw /киловата/, като деянието е извършено с цел да се
избегне заплащане на дължими данъци – „Данък върху превозните средства за лек
автомобил“ в размер на 1 242.09 лв.
По тази правни квалификация, съдът го
призна за виновен.
От
доказателствата по делото безспорно се установи, че на 18.04.2013г.. подс. Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 313 вр. ал.1 НК, тъй като в гр.
Садово, обл. Пловдивска, чрез подадената
писмена декларация № 1137/18.04.2013г.,е потвърдил неистина в която по
силата на закон - чл. 54, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси се дава
пред орган на власт, в случая С.Г.Г. – главен специалист „Местни данъци и
такси“ в отдел „Местни приходи и контрол“ при Община Садово, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, касаещо мощността на лек
автомобил, марка „Пежо“, модел 406, с рег. № РВ 3875 ВМ, като вместо
мощността от 108 kw е декларирал мощност от 67 kw /киловата/. Съгласно чл. 54 от Закона за местните данъци и такси,
собствениците на превозни средства са длъжни да декларират пред общината по
постоянния си адрес, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок
от придобиването им. Ето защо, посочването на неверни обстоятелства в такъв вид
декларации, следва да се квалифицира като престъпление по чл.313 от НК. Това, че св.С.Г.
има качество на орган на власт е безспорно установено по делото, В кръга на
своите правомощия, тя е приемала, обработвала и проверявала данъчните
декларации, като въз основа на тях е вкарвала и данни в използваната система
„Матеус“ , като дейността й пряко е била свързана с това да събира дължимите от задължените лица
данъци и такси. Съобразно чл. 93, т. 2 НК, „орган на власт“ са органите на
държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт,
както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на
властнически функции.
По отношение на извършеното от подс.Ч.
е налице и квалифициращия елемент по ал.2 от чл.313 от НК, а именно, деяние е
било извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци- „Данък върху
превозните средства за лек автомобил“ в размер на 1 242.09 лв.
По делото безспорно се установи, че
наред с инкриминираната декларация по чл.54 от ЗМДТ, на 18.04.2013г. подс. Ч. е използвал и други преправени и
неистински документи. Такъв документ е използвал и при срещата си със св.П.,
като въз основа на него, последния на 03.06.2014г. е коригирал мощността на
автомобила. Доколкото тези документи, не
са били предмет на конкретно повдигнато обвинение по настоящето дело, съдът
намери, че не следва да излага и доводи относно тяхната съставомерност. Същите
тези документи обаче, бяха обсъдени от съда, тъй като чрез тяхното използване се обосновава целта на подс. Ч., да избегне
плащането на дължимите данъци за притежаваното МПС. От една страна, чрез
съдържанието на тези документи, се установяват декларираните от подс.Ч.
обстоятелства в декларацията по чл.54 от ЗДМТ, а от друга , чрез тяхното
съдържание, те служат за проверка на останалите събрани по делото гласни и
писмени доказателства.
Деянието е извършено от подсъдимия при
форма на вината пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е и е искал настъпването на тези общественоопасни
последици.
Мотиви на подсъдимия за извършване на
престъплението се коренят в незачитане на установения правен ред в страната, в
частност реда за документиране и най-вече в стремежа им да се облагодетелства
лично, чрез незапалщане на дължимите данъци.
По наказанието:
Съобразно възприетата
правна квалификация и това, че призна подс.Ч. за виновен, съдът счете, че няма пречка, да приложи текста
на чл.78а от НК, за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание „Глоба”. За извършеното престъпление по чл.313, ал.2
вр. ал.1 от НК се предвижда на виновното лице да се наложи наказание „Лишаване
от свобода” лишаване от свобода до три години или глоба до хиляда лева. Видно
е, че подсъдимият е пълнолетен, като към
момент на извършване на деянието той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. По
отношение на подс. Ч. е налице едно осъждане. Това е станало с Определение от
25.06.2004г. по НОХД №227/2004г. по описа на РС Пещера, с което подс. Ч. е бил
признат за виновен в това, че на 19.01.2004г. е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по чл.197,т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.6 вр. чл.20,
ал.2 от НК, за което му е било наложено
наказание „Глоба“ в размер на 500лв. Определението е влязло в сила на
25.06.2004г. От извършените справки от хода на съдебното следствие /листи 87
и 90 от съд.дело/, се установи, че във
връзка с така наложеното на подс.Ч. наказание глоба е бил издаден изпълнителен
лист, който е бил изпратен на ТД на НАП Пловдив. По изпратения изпълнителен
лист е било образувано изпълнително дело с длъжник В.Г.Ч., което дело на
19.08.2016г. е било прекратено от публичния изпълнител, поради изтичане на десетгодишния давностен срок. От справката
се установява, че в хода на изп. дело, на длъжника е била изпратена една единствена
покана за доброволно изпълнение, като това е станало на 19.04.2007г. Предвид
тези обстоятелства, въпреки, че подс.Ч. не е платил наложеното му наказания
глоба, то съдът намери, че по отношение
на подс. Ч. за това му осъждане, е настъпила реабилитация по смисъла на чл.
88а, ал.1 вр. чл. 82, ал.1, т.5 от НК вр. чл. 171, ал.1 от ДОПК. За определяне
точната дата на настъпване на реабилитацията следва да отчете, че срока на давност
за събиране публичното вземане спрямо подс.Ч. е била прекратен с изпращането на
съобщение за доброволно изпълнение, което е станало на 19.04.2007г. В чл.171,
ал.1 от ДОПК, е посочено, че „публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок“. Следователно за подс.Ч., този петгодишен срок е
започнал да тече, от 01.01.2008г., т.е. годината през която е следвало да
погаси своето задължение съобразно изпратеното му съобщение. За времето от
01.01.2008. до 01.01.2013г. подс.Ч. не е изпълнил своето задължение,
следователно на 02.01.2013г. петгодишната давност по чл.171, ал.1 от ДОПК, вече
е бил изтекъл, като лицето следва да се счита и за реабилитирано. От това пък
следва и извода, че на датата на извършване на престъплението предмет на
настоящето дело-18.03.2013г. подс.Ч. вече следва да се счита за неосъждан, за което няма пречка да се
приложи текста на чл.78а от НК.
Съдът като взе
предвид, степента на обществената
опасност на деянието – не толкова ниска, като макар и да не се касае за тежко
престъпление по смисъла на чл.93, т.7, НК, то следва да се отчете факта, че
целта на деецът, чрез невярното документиране е била да не заплати реално
дължимите данъци, като отчете и степента на обществената опасност на
дееца–не толкова ниска, като отчете факта, че наред с декларация по чл.54 от ЗМДТ, той е подал и
други преправени и един неистински документи в които са били удостоверени
неверни обстоятелства, както и факта, че чрез използване на преправен документ,
той е въвел в заблуждение друго длъжностно лице, което е въвело неверни данни в
използвания софтуер „Матеус“, вследствие на което подс. Ч. е платил и по-малко
данъци, счете, че размера на административното наказание следва да бъде
определен на 2000лв. глоба в полза на държавата. Все пак следва да се отчете и
това, че макар и да не признава вината си, подс. Ч. все пак е оказал известно съдействие
на разследващите при документиране на престъпната му дейност. За определяне
размера на глобата съдът, отчете наличните добри характеристични данни и с
целите визирани в чл.36 от НК.
Действително от извършване на
престъплението от страна на подсъдимия, е изтекъл един значителен срок, но това
не е било по вина на разследващите органи или на съда, за което обстоятелство
не следва да се смекчава допълнително наказателната отговорност на подс.Ч..
С оглед изхода
на делото – осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди подсъдимия
В.Г.Ч. да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка
на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 56 лв., представляваща разноски по водене на
делото, както и го осъди да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на
Районен съд – гр. Асеновград, сумата от 150 лв., също представляваща разноски
по водене на делото.
Приложеното по делото вещественото
доказателство- 1 бр. свидетелство за регистрация на МПС Част I / оригинал/,
съдът постанови да се върне на подсъдимия В.Г.Ч., след влизане на присъдата в
законна сила.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: