Решение по дело №198/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. Й., с адрес: [населено място], общ. Р., обл. Перник чрез пълномощника му адв. Т. Л., от АК-София против Решение № 10 от 26.01.2024 година, постановено по АНД № 326/2023 г. по описа на Районен съд – Радомир.

С решението е потвърдено наказателно постановление № 23-1158-002572 от 17.10.2023 година, издадено от началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Перник, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Искането към съда е да го отмени и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление, предмет на съдебен контрол, както и да присъди сторените разноски.

Ответникът по касационната жалба не е изразил становище в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК.

В съдебно заседание, проведено на 24.04.2024 година жалбоподателят редовно призован за представител изпраща адв. Т. Л., от АК-София. Поддържа жалбата. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Радомир и да отмени наказателното постановление. Иска присъждане на адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание, проведено на 24.04.2024 година ответникът, редовно призован, за представител изпраща юк. З. В.. Оспорва касационната жалба и пледира решението като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, както и прави възражение за прекомерност на претендираното за заплащане адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, проведено на 24.04.2024 година, Окръжна прокуратура – Перник чрез прокурор М. Л. дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила обжалваното решение.

А. съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че на 04.09.2023 година, в 17.00 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], собственост на Р. В., в [населено място] по път ІІІ-6033- км. 7+050. На около 200 метра след кръстовището с път ІІІ-6033 е спрян за проверка от свидетелите Н. М. - младши автоконтрольор при ОД на МВР – Перник, сектор "ПП" и от Р. Е.. След като установили признаци на употребен алкохол, свидетелят предложил Й. да бъде тестван с техническо средство – алкотест дрегер 7510, с № ARBA-0157 за наличие на такъв в издишания въздух. Жалбоподателят отказал. Издадено му било направление за медицинско изследване № 102888, което той отказал да получи. За констатираното нарушение е съставен АУАН серия GA, № 950684 от 04.09.2023 година, който нарушителят отказал на подпише. Отказът е удостоверен с подписа на свидетеля А. П. П.. Въз основа на АУАН е издадено НП.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е достигнал до извод, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно. Приел е, че АУАН е съставен от компетентно за това лице и съответства на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидената процедура, със съдържание, посочено в нормата на чл. 57 от ЗАНН, и при наличие на предпоставките за издаването му. Счел е, че от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства по безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към същата е приложена съответната правна норма. Приел е, че е наложено предвиденото в чл. 174, ал. 3, т. 1 от ЗДвП административно наказание и то на лице, което е имало качеството „водач“ и което е субект на извършеното нарушение. По посочените мотиви е потвърдил издадения от административно-наказващия орган правораздавателен акт.

Настоящият касационен състав на А. съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.

Решението е и законосъобразно. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Правилно районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на административно-наказателното производство и налагане на административното наказание. Видно от приложения АУАН, същият е съставен от компетентно за това лице, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, а наказателното постановление изхожда от лице заемащо длъжност посочена в заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Подписан е от съставителя и свидетеля, присъствал при извършване. Отказът на нарушителя да го подпише и да получи препис е удостоверен, съгласно изискването на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, с подписа на един свидетел, чиито три имена и адрес са изписани собственоръчно. Въз основа на АУАН, компетентният за това орган съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, във вр. със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи - началник група в сектор "ПП" при ОДМВР - Перник, е издал атакуваното наказателно постановление. Същото е в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя. При това положение изводите на първоинстанционния съд се явяват правилни и не се констатират процесуални нарушения, които да послужат за отмяна на акта.

Не се споделят доводите в жалбата за допуснати при постановяване на обжалвания съдебен акт съществени процесуални нарушения, свързани с доказателствената дейност на съда. Настоящият състав счита, че при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН правилно районния съд е установил фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Показанията на изслушаните по делото две групи свидетели са детайлно обсъдени и съпоставени едни с други. Въз основа на направения анализ е посочено кои свидетелски показания се ценят и защо. Настоящия състав приема, че изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. Взети предвид при постановяване на съдебния акт са и всички възражения на наказаното лице, като неприетите са съответно мотивирани. В решението е обективирана и извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата за това. Предвид изложеното съставът намира, че не са допуснати процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство.

Правилно, с оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че привлеченото към административно – наказателна отговорност лице е осъществило състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Съгласно законовата норма водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му се наказва с глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. От събраните по делото доказателства – АУАН серия GA, № 950684 от 04.09.2023 година, който по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила пред съда за отразените с него обстоятелства, талон за медицинско изследване № 102888 и показанията на свидетеля Е. по категоричен начин се установява, че касаторът е осъществил всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Правилен е изводът на решаващия съд, че законосъобразно са му наложени и кумулативно предвидените в същата норма административни наказания – глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Те са посочени по абсолютен начин от законодателя и административно-наказващият орган не разполага с правомощие да ги определя по вид и размер.

Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че като е потвърдил процесното наказателно постановление районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При извършената проверка на обжалваното решение не се установиха пороци във връзка с неговата валидност и допустимост, а решението е постановено в процесуално законосъобразно съдебно производство и при правилно приложение на материалния закон. Съдебният акт ще се остави в сила.

При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Такива се претендират своевременно и в полза на ответника по касация следва да се присъдят. С оглед приложимата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП. При съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, следва да бъдат присъдени разноски в минимален размер. Размерът им се определя на 80.00 (осемдесет) лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 10 от 26.01.2024 г., постановено по АНД № 326/2023 г. по описа на Районен съд – Радомир.

ОСЪЖДА И. С. Й., с [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Радомир, обл. Перник да заплати на ОД на МВР-Перник, със седалище [населено място], [улица]съдебни разноски по делото в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.