Ì Î Ò È Â È
ÊÚÌ
ÏÐÈÑÚÄÀ ÏÎ
ÍÎХÄ №931/2013ãîä. ïî
îïèñà íà РРС-единадесети
наказателен състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила подс. И.Г.И., с ЕГН-**********, в това, че на 06.04.2013г. в
гр.Мартен, обл.Русе, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Пежо”, модел „405”, с рег. № Р 28 20 РР, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда - 2,28 на хиляда, установено по надлежния ред -по реда на
Наредба №30/27.06.2001г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства-
престъпление по чл. 3436, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението.
Подсъдимият в хода на
съдебното следствие се признава за виновен и не дава обяснение.
Съдът, приема за
установена следната фактическа обстановка по делото:
Подсъдимият И.Г.И., е
роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, вдовец, не
работи, неосъждан. Същият е правоспособен водач на МПС, категории „В” и „М” от
1985 год. Водил се на отчет в Сектор „ПП – КАТ” при ОД на МВР - Русе. Като
такъв е наказван за нарушения на правилата за движение по пътищата.
На 06.04.2013год., подс.
И., след като употребил известно количество алкохол, макар и да съзнавал, че
управлението на моторно превозно средство в пияно състояние е престъпление,
привел в движение моторно превозно средство лек автомобил марка „Пежо”, модел
„405”, с рег. № Р 28 20 РР и го управлявал по улиците на гр.Мартен, обл.Русе.
Движейки се по
ул.”Христо Смирненски” в гр.Мартен, обл.Русе, горепосочения лек автомобил бил
спрян за проверка от полицейски патрул от автонаряд на Второ РУ „Полиция” при
ОД на МВР - Русе в състав св. М.П.Г. - мл. ПИ и П.А.Т. –
полицеиски служители, които на 05.04.2013 г., от 20.00 ч. до 04.00 ч. на
06.04.2013 г., по план участвали в специализирана полицейска операция на
територията на ПУ „Мартен”. Те извършили проверка и установил самоличността на
подс.И. -водач на автомобила. По време на същата подс.И. лъхал на алкохол. Св.Г.
извършил проба за установяване употреба на алкохол на подс.И. с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. № ARBB 0061. Уреда отчел концентрация
на алкохол от 2,28 на хиляда и на подсъдимия бил издаден талон за медицинско
изследване № 0292852. Подс.И. подписал и получил талона. Св.Г. съставил на
подсъдимия АУАН № 100/06.04.2013 год. за констатираното нарушение по ЗДвП,
който бил подписан от подсъдимия без възражение.
В хода на разследване на
делото било установено, че подс.И. не се явил в определеното му време в МБАЛ АД
- Русе и не дал кръвна проба за извършване на химическа експертиза.
Авторството на
подсъдимия в извършването на деянието и начина му на извършване съдът намира за
безспорно установени. В тази насока са дадените в хода на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелските показания на М.П.Г.,
както и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства: АУАН, талон за медицинско изследване, свидетелство за съдимост,
автобиография и декларация по ЗСГ.
Съдът намира, че подс. И.Г.И.
безспорно и несъмнено е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на 06.04.2013 г. в гр.Мартен,
обл.Русе, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо”,
модел „405”, с рег. № Р 28 20 РР, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда - 2,28 на хиляда, установено по надлежния ред -по реда на Наредба
№30/27.06.2001г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.
Установяването на тази
концентрация е станало по надлежния ред, а именно при спазване изискванията на
Наредба № 30/27.06.2001 год. на МНЗ. Съгласно чл.1, ал.2 от цитираната наредба употребата
на алкохол се установява посредством използване на съответни технически
средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. В конкретния случай това
е станало, чрез използване на техническо средство - „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. № ARBB 0061.
От субективна страна
деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Подсъдимият И. е знаел за
съществуващата принципна забрана за управление на МПС след употреба на алкохол.
Въпреки това е привел в движение
автомобила. Психическото му състояние е било такова, че разбирал
противоправността на извършеното. Съзнавал е общественоопасния характер на
деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици от него.
При индивидуализацията
на наказанието по отношение на подсъдимия И. съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство признаването на вината в досъдебното и съдебното
производство и липсата на предишни осъждания. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът приема високата концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимия и наличие наказания по ЗДвП. Предвид това, съдът приема, че следва
да се определи наказание малко над минималния на предвидения в закона.
Мотивиран така и съобразявайки чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът
счита за справедливо размерът на наложеното наказание да е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЗА СРОК ОТ ЩЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
това наказание да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, а на основание чл.343г
от НК подс.И. следва да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от ДВЕ
ГОДИНИ.
Така наложеното
наказание по преценка на съда съответства в пълна степен на обществената
опасност на дееца и деянието. С налагането му последният ще има възможност да
преусмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Това наказание е насочено към
постигане на визираните в чл.36 от НК цели и в пълна степен би оказало
превъзпитателно въздействие на подсъдимия във връзка както с генералната, така
и с личната превенция.
Мотивиран така, съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: