№ 45
гр. Пловдив, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20245001000589 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 71/3.07.2024 г. по т.д. № 1/2023 г. на ОС-
Пазарджик, с което К. А. И. и Ч. А. И. са осъдени солидарно да заплатят на
"Ф.к.Р." ООД-гр.П., ЕИК ********* сумата в размер на 150 000лв., дължима
по договор за кредит №***/22.01.2015г., анексиран с анекс от 27.04.2015г.,
анекс от 05.08.2015г., анекс от 06.03.2017г. и споразумение от 07.12.2017г.,
дължима от общо предоставени 518 670,19лв. по посочения по-горе договор за
кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сумата в общ
размер на 6 500 лв., от които заплатена ДТ в размер на 6 000лв. и платена такса
за изготвяне на експертиза в размер на 500лв., съобразно списък на разноските
по делото.
Жалбоподателите К. А. И. и Ч. А. И. молят решението да бъде отменено
като незаконосъобразно, неправилно по съображения, посочени във
въззивната жалба с вх. № 7562/9.08.2024 г., и да бъдат отхвърлени
предявените срещу тях искове. Като ответници в производството пред
окръжния съд оспорват предявените искове като неоснователни. Претендират
1
за присъждане на разноски.
Ответникът по въззивната жалбата „Ф.к.Р.“ООД-гр. П. моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в отговор с вх. №
10548/11.11.2024 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал.1,
предл.2 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да
му заплатят сумата 150 000 лв. като дължима неизплатена главница по
договор за кредит №***/22.01.2015 г. и анекси към него от 27.04.2015 г.,
5.08.2015 г. и 6.03.2017 г., частично от общо дължимата сума 200 000 лв. (в
съдебно заседание на окръжния съд на 22.04.2024 г. посочена като 518 670,19
лв.), ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на
исковата молба в съда 5.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
С подадената на 5.01.2023 г. искова молба ищецът „Ф.к.Р.“ООД-гр.П.
твърди, че на 22.01.2015 г. между него и ответницата К. И. е сключен договор
за кредит №***, съгласно който дружеството й предоставя кредит в размер на
200 000 лв. със срок на погасяване до 22.06.2016 г. при 5% месечна договорна
лихва върху главницата, като солидарен длъжник по договора за кредит е
ответникът Ч. И.. Твърди, че крайният срок на договора е удължаван с анекси
от 27.04.2015 г. (до 22.01.2016 г.), от 5.08.2015 г. (до 22.01.2016 г.) и от
6.03.2017 г. (до 6.01.2018 г.), като с анексите е и индексирано задължението
към кредитора с начислените и неизплатени договорни лихви. С оглед
направеното в откритото съдебно заседание на окръжния съд на 22.04.2024 г.
изменение на иска, ищецът претендира за присъждане на сумата 150 000 лв.
като неизплатена главница по договора за кредит №***/22.01.2015 г. и трите
анекса към него, от общо предоставени 518 670,19 лв.
С исковата молба дружеството-ищец твърди, че между него и
ответницата К. И. е сключен на 23.07.2013 г. и друг договор за кредит с №***,
солидарен длъжник по който също е ответникът Ч. И., като са били направени
промени в клаузите му съгласно три анекса, както и че задължението не е
2
изплатено. Заявено е, че към момента не е изплатено задължението на
заемополучателите, като по договорите има единствено частични плащания
на договорни лихви, а главниците не са погасявани. Твърди, че общото
задължение по двата договора за заем е 1 247 118,41 лв. Претендира за
осъждане на ответниците солидарно да му заплатят сумата 70 000 лв. като
неизплатена главница по договор за кредит №***/23.07.2013 г. и трите анекса
към него и сумата 80 000 лв. като частично претендирана главница от общо
200 000 лв., дължима по договор за кредит №***/22.01.2015 г. и трите анекса
към него и споразумение от 7.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба в съда, като с молба от
6.02.2023 г. претенциите са уточнени по същия начин. В тази молба отново е
заявено, че общото задължение на ответниците към ищеца е в размер на
1 247 118,41 лв. по всички неизплатени договори за заем.
С отговора на исковата молба от 7.03.2023 г. ответниците К. И. и Ч. И.
оспорват иска по основание и размер. Възразяват, че сумите по договорите за
кредит не са предоставени в посочените размери, а предоставените са
погасени, върнати от ответниците, а дори да се окаже, че са останали
неизплатени суми, то те са погасени по давност със 3-5-годишна погасителна
давност. Възразяват, че претенцията е основана на нищожни договори и
клаузи и че при преизчисляване на изплатените по нищожни клаузи суми
вероятно ще се окаже, че ищецът е получил повече от реално предоставените
суми. Възразяват, че договорите са нищожни поради противоречие със закона
като сключени в нарушение на Закона за кредитните институции, тъй като
ищецът не е вписан в регистъра по чл.3а от ЗКИ, а за да извършва дейност по
предоставяне на кредити ищецът следва да разполага с изискуемите от закона
разрешителни, в противен случай договорите са сключени в противоречие със
закона. Възразяват, че договорите и споразумението са сключени при крайна
нужда и явно неизгодни условия, а всеки от последващите документи е
подписван от ответниците при условия на скандали и заплахи. Възразяват, че
договорите и в частност споразумението са нищожни, защото накърняват
добрите нрави, което е видно дори от начина, по който са уговаряни, като
прегледа на клаузите за лихви, неустойки и допълнителни задължения за суми
сочи за нищожност поради противоречие с добрите нрави. Твърдят, че
договорите и споразумението са подписани при принуди и измама. Твърдят, че
липсва съгласие и отсъства договор за претендираната сума, защото
3
ответниците нито са получили реално сума в размер на 1 247 118,41 лв., нито
са се съгласявали да получат такава сума, нито са заявили реално и съзнателно
съгласие да върнат сума в размер на 1 247 118,41 лв., каквато уговорка
отсъства в споразумението, посочената сума е самоволно начислявана от
ищеца, но не е реално предадена. Възразяват, че договорите, съответно
клаузите са нищожни поради противоречие със Закона за защита на
потребителите, тъй като са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Заявено е възражение за нищожност на клаузите за капитализация на лихвата,
тъй като поради т.нар. капитализация част от твърдяната от ищеца главница
всъщност представлява лихва, която с последващи споразумения (анекси) е
капитализирана като главница, което е в противоречие със закона и тази
претенция следва да бъде отхвърлена. Твърдят, че капитализацията е
нищожна, защото представлява увеличаване на главницата чрез прибавяне на
изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, които са
нищожни са основание чл.26,ал.4 във вр. с чл.10,ал.3 от ЗЗД поради
анатоцизъм доколкото Наредба №9/3.04.2008 г. (отм.) или друга наредба на
БНБ не предвижда възможност за олихвяване на изтекли лихви. Твърди се, че
ответниците са плащали огромна част от главницата, а ищецът е отнасял
плащанията към нищожно голяма лихва и сега съдебно претендира само за
главницата, лишавайки от възможност ответниците да възразят за
нищожността на клаузата за лихва, което представлява заобикаляне на закона
и прави претенцията неоснователна. Заявяват възражение за нищожност
поради противоречие с добрите нрави на всички уговорки за лихва –
договорна, възнаградителна и наказателна. Твърдят, че размерите на лихвите
са в противоречие с добрите нрави и че размерите на неустойките също са
нищожни поради противоречие с добрите нрави и претендират тези клаузи да
бъдат изследвани, защото тяхната нищожност ще доведе до това всички
плащания на ответниците да бъдат начислени за погасяване на главница.
Оспорват посочената в исковата молба сума да е преведена на ответниците.
Заявяват, че договорът за заем е реален и ако сумата не е преведена договорът
не е сключен или ако е преведена само част от нея договорът не е сключен за
цялата сума. Заявяват, че дори част от сумата да е преведена в началото, то
последващите суми, които формират крайната стойност на кредита според
твърденията на ищеца, всъщност не са превеждани, а са калкулирани по друг
начин, което е в разрез със закона. Твърдят, че е нищожно споразумение за
4
1 247 118,41 лв. Твърдят, че неяснотата на договорите и анексите, както и на
клаузите за дължимост и реално предоставяни суми нарушават ЗЗП и водят до
нищожност, като същевременно липсва воля и съгласие (чл.26 от ЗЗД), тъй
като ответниците не са наясно и не са разбирали за какво се задължават,
налице е грешка в предмета и липса на съгласие. Твърдят, че са правили
множество плащания – по банков път, в брой и чрез предоставяне на реколта
тютюн по взаимно съгласие на страните, която ищецът е продал, за погасяване
на задължението, като част от сумите те са превеждали по личната сметка на
управителя по негово настояване. Твърдят, че за извършваните плащания и за
факта, че задължението е погасено, свидетелстват дори анексите, подписвани
между страните, като е видно от анекс от 22.01.2015 г. към договор за кредит
№***/23.07.2013 г., че главницата е намаляла до 29 231 лв., а според анекс от
6.03.2017 г. дългът е само 2 542,38 лв., поради което всъщност ответниците са
погасили огромна част от задължението, дори цялото, и претендираните от
ищеца суми нямат никакво съответствие с действителните такива. Предявяват
възражение за погасяване по давност на всяка от претенциите, съответно с 3-
годишна давност за лихви и 5-годишна давност за главница, като претендират
след като бъде установена нищожността на договорите и споразумението
давността да се брои от предоставянето на самата сума. Твърдят, че
независимо от нищожността на договорите сумите са погасени по давност
дори броимо от последното споразумение или от всеки от анексите. Оспорен е
документът споразумение от 7.12.2017 г. относно авторството и че не всеки
подпис от всяка страница е положен от ответниците, както и че е възможно
това да не са съответните на документа страници, като е поискано ищецът да
представи оригинала, ако ще се ползва от документа. Оспорени са анексите и
е заявено, че посочените в тях суми всъщност не са реално предоставени от
ищеца, а само са променени разпоредбите на договора словом. Заявено е, че не
става ясно и ищецът не обяснява как от предоставените 270 000 лв. дългът
изведнъж нараства до 1 247 118,41 лв. само главница. Заявено е, че
ответниците отглеждат ориенталски тютюн и че управителят Ж.Д.Д. е обещал
в труден за тях момент да им помогне, но скоро след това започнал грубо да ги
притиска и настоявал ответниците да му превеждат суми по неговата лична
банкова сметка вместо по сметка на фирмата, като те превеждали получени от
тях национални плащания за отглеждания тютюн, както и получени от тях
суми от продажба на тютюн в Г. и Т., а също и че ищецът натоварвал тютюн и
5
той оставал за ищеца за погасяване на задължението, включително такъв,
който бил оставен при него на отговорно пазене. Твърдят, че така са погасени
задълженията на ответниците към ищеца, плащанията са били по взаимно
съгласие и са приети от ищеца по този начин, като е погасена сума
многократно по-висока от размера на частичния иск. Заявено е възражение за
прихващане със стойността на посоченото количество тютюн в случай, че
съдът не приеме с него да е извършено погасяване на претенцията.
С подадената на 12.04.2023 г. допълнителна искова молба дружеството-
ищец заявява, че съгласно чл.3а,ал.1 от ЗКИ за извършване на дейности по
чл.3,ал.1,т.3 от ЗКИ (отпускане на заеми със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства) по
занятие от лице, което не подлежи на лицензиране по друг закон, е необхоД. то
да бъде вписано в публичен регистър на БНБ, ако една или повече от тези
дейности е съществена за лицето, като ищцовото дружество е вписано в този
регистър и следователно има право да извършва такава дейност. Заявено е, че
ищецът притежава лиценз и е с регистрационен №*********, като за
регистрацията е издадена съответна дата и номер за вписване – РД 22-
0613/4.04.2011 г. и финансовата къща е регистрирана под №** от регистъра на
БНБ. Затова твърди, че е неоснователно възражението на ответниците за
нищожност на договорите за заем поради факта, че финансовата къща не
притежава лиценз. Твърди, че са неоснователни всички възражения на
ответниците за неравноправност на договорни клаузи и на самите договори за
заем с оглед чл.4,ал.1,т.1 от ЗПК и посочените в тази разпоредба размери за
кредит. Твърди, че заемите не са потребителски доколкото са за подпомагане
на стопанска дейност на ответниците, които са регистрирани като земеделски
производители, поради което ответниците нямат качество на потребител и за
процесните заеми не са относими и приложими нормите, уреждащи креди за
потребители по смисъла на ЗПК и ЗЗП. Заявено е, че договорите са
обезпечавани с особен залог върху тютюн и заемите са давани на ответниците
за отглеждане на тютюн, поради което същите не могат да се подведат под
хипотезите, предвидени в правните норми, уреждащи отношенията между
кредитор и потребител. Твърди, че е неоснователно възражението на
ответниците за погасяване на вземането за главница по давност, тъй като с
договорите за заем и анексите към тях е уговаряно по взаимно съгласие на
страните удължаване на срока за връщане на заема и съгласно последния
6
сключен между страните анекс крайният срок за издължаване на заема е
6.01.2018 г., а исковата молба е подадена преди 6.01.2023 г. и давността е
прекъсната. Заявено е, че давността по чл.110 от ЗЗД е 5-годишна за
погасяване на вземане за главница по договор за заем и не се претендират
договорни и/или възнаградителни лихви по договорите за заем, поради което
възражението е неоснователно. Заявено е още, че предвид извънредното
положение в страната във връзка с пандемията от COVID 19 бе налице
спиране на давностните срокове съгласно чл.3 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение за срока от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение – според чл.3,т.2 от ЗМДВИП спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти, поради което не е погасено вземането на
финансовата къща по договорите за заем с 5-годишната давност. Заявено е, че
е преклудирана възможността за завеждане на иск по реда на чл.33 от ЗЗД с
оглед предвидения в чл.33,ал.2 от ЗЗД срок, като договорите не са сключени
при крайна нужда и крайно неизгодни условия, ответниците редовно са
сключвали договори за заем с ищеца. Оспорено е възражението, че договорите
са нищожни поради сключването им при липса на съгласие и с принуда.
Заявено е, че лихвите по договорите за заем са определени съгласно волята на
страните и договорната свобода по смисъла на чл.20 от ЗЗД и те не са
прекомерни, но предмет на иска са неплатени главници, като дори да бъде
установена нищожност на част от договорни клаузи, това не влече нищожност
на целите договори и споразуменията към тях. Оспорва се твърдението, че
договорите са платени и че са получавани суми по банкова сметка на
управителя на ищеца, а не по сметка на финансовата къща, както и за
плащания на задълженията с тютюн при съгласие за получаване на тютюн
вместо плащане на предадената в заем сума пари като даване вместо
изпълнение. Заявено е, че между ищеца и ответниците има сключен и още
един договор за заем №***/26.05.2013 г., който не е предмет на исковата
претенция, по който заемът също не е изцяло платен. Посочено е
съдържанието на нормата на чл.76 от ЗЗД и е заявено, че дори да бъдат
уважени възраженията на ответниците, то платените от тях суми следва да
бъдат отнасяни към най-старото задължение, а именно по договора за заем
№***/26.05.2013 г., който заем е предоставен по банков път на ответниците.
Заявено е, че въражението за прихващане е нередовно, тъй като не е посочено
7
с какви вземания се прихваща, дали са еднородни, налице ли е конекситет
между тях или не, поради което то е неоснователно. Заявено е и че не е налице
вземане на ответниците към финансовата къща, тъй като само главниците по
договорите за заем надхвърлят върнатите суми от ответниците и дори да
бъдат изцяло обявени за недействителни договорите за заем, то на основание
чл.34 от ЗЗД ответниците дължат връщане на полученото по договор, а
върнатите суми по договора за заем не надхвърлят заемните суми.
С отговора на допълнителната искова молба, подаден на 12.05.2023 г.,
ответниците заявяват, че поддържат заявените възражения. Заявяват, че
поддържат оплакванията, свързани със ЗПК, ЗЗП и възраженията за
неравноправни клаузи, като посочват, че договор №***/23.07.2013 г. е
сключен за главница от 70 000 лв.,поради което ограничението по чл.4,ал.1 от
ЗПК не обхваща посоченото правоотношение, а договор №***/22.01.2015 г.
също не попада в ограничението на закона, поради което ответниците попадат
под закрилата на ЗПК и ЗЗП. Поддържат възражението за погасяване по
давност с 3 и 5-годишен срок, тъй като претендираната сума не е главница, а
представлява лихва, която ищецът претендира като главница, и падежът не е
конкретизиран, за да се сподели заключението на ищеца, че давността изтича
на 6.01.2023 г. Заявено е, че чл.3 от ЗМДВИП не намира приложение, а дори и
да намери приложение давностният срок отново е изтекъл, след като се
докаже недействителността на договорите, то тогава давността тече от
предоставяне на сумата, а в противен случай от датата на падежа, който също
не е уточнен. Заявено е, че същите възражения (за недействителност, за
капитализация на лихвата и унищожаемост) ответниците ангажират и за
непроцесния договор №***/26.05.2013 г., към който ищецът се домогва да
отнесе плащанията на ответниците, като оспорват твърдението на ищеца, че
плащанията на ответниците се отнасят за погасяване по друг договор.
След оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на
посочени нередовности с определение на окръжния съд от 17.05.2023 г., с
молба от 19.06.2023 г. отново са изложени вече заявените твърдения на ищеца,
но е заявено, че ищецът не претендира суми на основание споразумение от
7.12.2017 г., тъй като то обхваща други договорни взаимоотношения между
страните– договор за заем №***/26.05.2013 г., който не е предмет на
настоящото производство. Заявено е, че ищецът не основава исковата
8
претенция на споразумението от 7.12.2017 г. и че в тази връзка в исковата
молба поради техническа грешка е посочена в цената на иска и в петутима
сумата от 1 247 118,41 лв. Уточнен е петитумът на исковата молба – да бъдат
осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата 70 000 лв.-
неизплатена главница по договор за кредит №***/23.07.2013 г., анексиран с
анекс №1/1.11.2013 г., с който крайният срок на договора е удължен до
27.05.2014 г., анексиран с анекс от 22.01.2015 г., с който крайният срок на
договора е удължен до 22.01.2016 г., анексиран с анекс от 6.03.2017 г., с който
крайният срок на договора е удължен до 6.01.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда, както
и сумата 80 000 лв., представляваща частично претендирана главница от
200 000 лв.-главница, дължима по договор за кредит №***/22.01.2015 г.,
анексиран с анекс от 27.04.2015 г., с който крайният срок на договора е
удължен до 22.01.2016 г., анексиран с анекс от 5.08.2015 г., с който крайният
срок на договора е променен до 22.01.2016 г., анексиран с анекс от 6.03.2017 г.,
с който крайният срок на договора е продължен до 6.01.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното й заплащане. В молбата е уточнено, че цената на иска е
150 000 лв. Заявено е като уточнение, че претендираната главница
представлява отпусната по банков път сума въз основа на договор за кредит
№***/23.07.2013 г. и договор за кредит №***/22.01.2015 г. и анексите към тях,
същата не е капитализирана лихва и същите суми не са издължени от
кредитополучателя и солидарния длъжник.
Съгласно определението на окръжния съд, постановено в съдебното
заседание на 22.01.2024 г., с което е дадена възможност на ответниците да
подадат на основание чл.367,ал.1 от ГПК отговор на исковата молба като
съобразят направените от ищеца уточнения в молбата му от 19.06.2023 г.,
както им е указано да заявят поддържат ли направеното възражение за
прихващане, като при положителен отговор да уточнят твърденията си по
същото, като го индивидуализират по основание, субекти и размер, с
подадения на 6.02.2024 г. от ответниците отговор на исковата молба отново са
изложени възраженията, вече заявени по делото. Освен това е заявено, че
договорите са нищожни поради противоречие със закона, тъй като са
сключени в нарушение на чл.11 и чл.12 от ЗПК, не са спазени изискванията за
изследване на кредитоспособността на двамата длъжници и с просто око е
9
видно, че размерът на използвания шрифт в процесните договори и анексите
към тях е по-малък от 12. Заявено е, че дължимите суми по договорите са
погасени, тъй като са заплатени над 460 000 лв. на ищецаи така ответниците
са надплатили многократно дължимата сума. Относно възражението за
прихващане е заявено (т.13) същото, както в т.22 от отговора на исковата
молба - че то е със стойността на посоченото количество тютюн, в случай че
съдът не приеме с него да е извършено погасяване на претенцията. Заявено е
още, че при евентуалност, в случай, че се уважи претенция на ищеца и по
делото се установи плащане на суми по нищожни клаузи по договор
№***/23.07.2013 г. и договор за кредит №***/22.01.2015 г., се прави
възражение за прихващане на заплатените от ответниците суми с дължимите
по процесните договори до размера на по-малката.
В откритото съдебно заседание на окръжния съд на 22.04.2024 г., след
приемане на заключението на ССЕ от страна на ищеца е заявено, че се прави
изменение на иска, като той да се счита предявен като частичен за сумата
150 000 лв. от общо предоставени 518 670,19 лв. по договор №***/22.01.2015
г. с оглед приетото заключение, както и че само това са претенциите на ищеца
като цяло, сумата 150 000 лв. включва незаплатена главница по договор №***,
а по отношение на претендираните 70 000 лв. по договор №***/23.07.2013 г.
искът се оттегля и ищецът моли да се прекрати производството в тази част. В
мотивите на определението, с което се произнася по тези искания, окръжният
съд преценява, че следва да бъде уважено направеното искане на основание
чл.214 от ГПК за изменение на предявения иск, като същият се счита предявен
за размера на сумата 150 000 лв., претендирана като неизплатена главница по
договор №***/22.01.2015 г. и анексите към него – анекс от 27.04.2015 г., анекс
от 5.08.2015 г. и анекс от 3.06.2017 г., като в останалата част по отношение на
претендирания иск за сумата в размер на 70 000 лв. във връзка с неизплатена
главница по договор №***/23.07.2013 г. производството следва да бъде
прекратено. С диспозитива на определението окръжният съд допуска
изменение на предявения иск от ищеца против ответниците, като той се счита
предявен за сумата в размер на 150 000 лв., претендирана за неизплатена
главница по договор №***/22.01.2015 г. и анексите към него – анекс от
27.04.2015 г., анекс от 5.08.2015 г. и анекс от 3.06.2017 г., и в останалата част
прекратява производството по делото.
10
С обжалваното съдебно решение окръжният съд уважава иска, като
приема, че процесните договори за заем и анекси са сключени и между
страните, че сумата по договора е предадена на ответниците, че сделката не
противоречи на чл.2-3а от ЗКИ, че заемите не са потребителски, тъй като са
във връзка с подпомагане на стопанска дейност на ответниците, поради което
не са приложими нормите на ЗПК и ЗЗП относно кредити на потребители, че
вземането за главница не е погасено по давност с оглед посочения в последния
анекс краен срок за издържаване на заема 6.01.2018 г. и подаването на
исковата молба преди 6.01.2023 г., като давността е 5-годишна поради
заявената претенция за присъждане на главница, а не на лихви, а освен това е
налице спиране на давността съгласно чл.3,т.2 от ЗМДВИП за срока от
13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, че лихвите не са
прекомерни и предмет на иска са неплатени главници, че не се установява
задълженията да са изцяло изплатени. Относно възражението за прихващане е
прието, че то е нередовно, защото въпреки дадените от съда указания не е
посочено с какви вземания се прихваща, дали са еднородни, налице ли е
конекситет между тях или не, поради което то е неоснователно, освен това не
е налице вземане от страна на ответниците към финансовата къща, тъй като
само главниците по договорите за заем надхвърлят върнатите суми от
ответниците. Съдът посочва, че се установява от приетото заключение на
ССЕ, че получените суми от ответниците са 60 000 лв. по договор
№124/26.04.2013 г., 102 400 лв. по договор №***/22.07.2013 г. и 518 670 лв. по
договор №***/22.01.2015 г., общо 681 070 лв. по трите договора, а платените
общо по трите договора суми са 467 235,91 лв. или са платени по-малко от
предоставените суми 21 834,09 лв. (вярната цифра е 213 834,09 лв.). Съдът
посочва и че при обясненията на вещото лице в съдебното заседание то е
допълнило, че по договор №***/22.01.2015 г. за предоставена главница в
размер на 518 670 лв. има 3 плащания по 5 000 лв. или 15 000 лв., едно
плащане на 2 200 лв., с което платената сума става 17 200 лв., и още едно за
18 889,95 лв. или общата сума е 36 089 лв. платени по този договор за
главница. Затова съдът приема, че главният иск следва да се уважи, съответно,
също така следва да се уважи и акцесорният иск за присъждане на законна
лихва върху претендираната сума.
С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно като
постановено при липса на мотиви и при неправилни мотиви. Посочено е, че по
11
делото не се спори, че между страните са сключени 3 договора – договор
№132/23.07.2013 г., по който са преведени 102 400 лв. и са заплатени 329 859
лв., договор №***/24.04.2013 г., по който са преведени 60 000 лв. и са
заплатени 147 575 лв. и договор №***/22.01.2015 г., по който са преведени
518 670 лв. и са заплатени 36 089 лв. Твърди се, че окръжният съд неправилно
е приел за неоснователно възражението, че договорите са нищожни поради
противоречие със ЗКИ, тъй като ищецът не е вписан в регистъра по чл.3а от
ЗКИ, като ищецът не е представил доказателства за вписване в регистъра за
кредитни институции, като съдът не излага логични и свързани с
фактическата обстановка по делото мотиви. Твърди, че неправилно окръжният
съд е приел за неоснователно и възражението за нищожност на договор
№***/23.07.2013 г. и договор №***/24.04.2013 г. поради противоречие със
закона като сключени в нарушение на чл.11 и чл.12 от ЗПК, след като от
приетата по делото СТЕ е установено, че договорите са със шрифт с размер 11.
Оспорва се изводът на окръжния съд, че процесният договор не е
потребителски, тъй като бил сключен за отглеждане на тютюн, без съдът да
отчита, че кредитополучателите са физически лица. Заявено е, че договорите и
анексите към тях са нищожни, защото накърняват добрите нрави, което е
видно дори от начина, по който са уговаряни, като последователният преглед
на данните от доказателствата на ищеца, както и прегледът на клаузите за
лихви, неустойки и допълнителни задължения за суми, сочи за нищожност
поради противоречие с добрите нрави. Заявено е, че договорите
№***/23.07.2013 г. и №***/24.04.2013 г. са нищожни, съответно клаузите са
нищожни поради противоречие със ЗЗП, те са неравноправни по смисъла на
чл.143 от ЗЗП. Твърди се, че по делото бе прието заключение на ССЕ, съгласно
което по трите сключени договора ищецът е капитализирал лихва – по договор
№***/8.12.2014 г. е посочено, че 289 921 лв. от заплатените от ответниците
суми по договора представляват лихви, която е 5% месечно и 60% годишно,
но при просрочване на задължението лихвата нараства на 20% месечно и
240% годишно, а по договор №***/22.01.2015 г. е посочено от ССЕ, че 459 653
лв. представляват капитализирани лихви. Заявено е, че т.нар.капитализация е
нищожна като уговорка, тъй като част от твърдяната от ищеца главница
всъщност представлява лихва, която с последващи споразумения (анекси) е
капитализирана като главница, което е в противоречие със закона и тази
претенция следва да бъде отхвърлена. Жалбоподателите се позовават на
12
решение № 60 091/27.09.2021 г. на ВКС по т.д. № 1345/2019 г. Заявено е, че
ответниците са предявили възражение за нищожност поради противоречие с
добрите нрави на всички уговорки за лихва (договорна, възнаградителна и
наказателна), тъй като размерите на лихвите са в противоречие с добрите
нрави – начислявани са по договорите лихви в размер на 5% месечно и 60%
годишно, но при просрочване на задължението лихвата нараства на 20%
месечно и 240% годишно, което възражение не е разгледано детайлно от съда
и липсват подробни мотиви в обжалваното решение. Твърди се, че липсват
мотиви за отхвърляне на възражението им относно неяснотата на договорите
и анексите, както и на клаузите за дължимост и реално предоставяне суми,
които нарушават ЗЗП и водят до нищожност, както и че липсва воля и
съгласие (чл.26 от ЗЗД), тъй като ответниците не са наясно и не са разбирали с
какво се задължават, налице е грешка в предмета и липса на съгласие. Заявено
е, че е установено плащане от ответниците на сума над 467 235 лв. по
договорите, като е надплатена многократно дължимата сума. Заявено е, че за
извършените плащания и за факта, че задължението е погасено, свидетелстват
анексите, подписвани между страните, като съгласно анекса от 22.01.2015 г.
към договора за кредит №***/23.07.2013 г. главницата е намаляла до 29 231
лв., а от анекса от 6.03.2017 г. е видно, че дълъг е само 2 542,38 лв., които
данни са пример, че ответниците са погасили огромна част от задължението,
дори цялото, и претендираните от ищеца суми нямат никакво съответствие с
действителните такива. Твърди се, че неправилно не е зачетено от съда
възражението за погасяване по давност на всяка от претенциите, съответно 3-
годишна давност за лихви и 5-годишна давност за главница, като окръжният
съд е пропуснал да установи нищожността на договорите, давността е
следвало да се брои от предоставянето на самата сума, като независимо от
нищожността на договорите сумите са погасени по давност дори броимо от
последното валидно споразумение. Твърди се, че неправилно окръжният съд,
уважавайки претенцията на ищеца по договора за кредит №***/22.01.2015 г.,
не е разгледал възражението за прихващане на заплатените от ответниците
суми по договор №***/23.07.2013 г. и №***/24.04.2013 г., като с бланкетни и
неясни мотиви в решението е посочено, че възражението не било изяснено
въпреки депозираната нарочна молба в този смисъл. Заявено е, че по делото от
приетото заключение на ССЕ е установено, че по договор №***/23.07.2013 г.
са заплатени 329 859 лв. при главница 102 400 лв., поради което
13
жалбоподателите считат, че сумите са недължимо платени и поради
нищожността на договора и на договорените лихви, поради което платените
суми по договор №***/23.07.2013 г. следва да се прихванат с дължимите суми
по договор №***/22.01.2015 г. до размера на по-малката. Заявено е, че от
приетото заключение на ССЕ е установено, че по договор №***/24.04.2013 г.
са заплатени 147 575 лв. при главница 60 000 лв., като жалбоподателите
считат, че сумите са недължимо платени поради нищожността на договора,
договорените лихви и капитализираните лихви, поради което с платените
суми по договор №***/24.04.2013 г. следва да се прихванат дължимите суми
по договор №***/22.01.2015 г. до размера на по-малката. Затова се иска
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, недоказани, евентуално,
ако се приеме основателност на претенцията въз основа на договор за кредит
№***/22.01.2015 г., да се прихванат заплатените от жалбоподателите суми по
договор №***/23.07.2013 г. и №***/24.04.2013 г. с дължимите по договор
№***/22.01.2015 г. до размера на по-малкото. Твърди се, че неправилно не е
разгледано направеното с отговора на исковата молба възражение, че част от
дължимите суми по процесния договор за кредит са погасявани чрез даване на
количества тютюн на ищеца.
С отговора на въззивната жалба се заявява, че са неоснователни
оплакванията във връзка с нарушение на изискванията на чл.3а,ал.1 от ЗКИ,
тъй като дружеството е вписано в публичния регистър на БНБ. Изложени са
съображенията, вече заявени в производството пред окръжния съд, за
неприложимост на нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответниците не са
потребители, и за неоснователност на възражението за погасяване на
вземането за главница по давност. Заявено е, че са неоснователни
оплакванията във въззивната жалба относно неразглеждане от окръжния съд
на възражение за прихващане, доколкото не е налице даване взесто
изполнение и ищецът не е получавал „бали с тютюн“ вместо парични
средства за връщане на предоставения заем. Заявено е, че лихвите по
договорите за заем са определени съгласно волята на страните и договорната
свобода по смисъла на чл.20 от ЗЗД и те не са прекомерни. Посочено е, че
предмет на исковото производство е единствено и само неплатена главница,
предоставена реално в заем на ответниците, а не договорни лихви, нито
капитализирани лихви, превърнати в главница. Заявено е, че дори да бъде
установена нищожност на част от договорни клаузи, това не влече нищожност
14
на целите договори и споразуменията към тях, с които се е удължавал срокът
на договора. Заявено е, че са останали недоказани твърденията на ответниците
за получавани суми по банкова сметка на управителя на дружеството-ищец, за
даване на тютюн вместо плащане, за плащане на суми от продажби на тютюн
в Г. и Т. и за взимане от управителя на ответника в края на 2017 г. на голямо
количество тютюн, което е било при него на отговорно пазене без съгласието
на ответниците, поради което възражението на ответниците за прихващане е
неоснователно. Заявено е, че възражението за прихващане е нередовно, тъй
като не е посочено с какви вземания се прихваща, дали са еднородни, налице
ли е конектитет между тях или не, поради което то е неоснователно,
необосновано. Заявено е и че не е налице вземане на ответниците към
финансовата къща, тъй като само главниците по договорите за заем
надхвърлят върнатите суми от ответниците Заявено е, че от приетото по
делото заключение на ССЕ е установено, че по договор за кредит
№***/22.01.2015 г. и анексите към него е предоставена в заем сумата от общо
518 670 лв. и че са платени от ответниците 36 089 лв. С позоваване на
решение № 50 174/26.10.2022 г. на ВКС по гр.д.№3855/2021 г., 4 ГО (че при
установена в хода на исковото производство недействителност на договор за
потребителски кредит съгласно чл.23 от ЗПК предявеният иск следва да бъде
уважен с установяване на дължимата на основание чл.23 от ЗПК чиста
стойност на кредита, без да е необхоД. вземането за чистата стойност да бъде
предявено от кредитора с иск по чл.55 от ЗЗД) и на решение №
60 186/28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г. на ВКС, 1 ТО се заявява, че дори
съставът на ПАС да приеме, че договорите за заем са потребителски и че са
недействително, то следва да бъде присъдена чистата стойност на кредита по
аргумент от чл.23 от ЗПК, като от приетата по делото ССЕ се установява, че
претендираната главница в размер на 150 000 лв. не е върната, поради което
искът е доказан по основание и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне
заетата сума, като заемателят дължи лихва само ако това е уговорено
писмено, както и, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне
заетите пари в течение на един месец от поканата. Безспорно е понастоящем,
че, видно от представените от ищеца с исковата молба в копия два договора за
заем и платежните документи, ищецът е предоставил на ответницата К. И.
15
парични суми съгласно договор за кредит №***/22.01.2015 г. и договор за
кредит №***/23.07.2013 г., сключени между ищеца „Ф.к.Р.“ООД-гр.П. като
кредитор, ответницата К. И. като кредитополучател и ответника Ч. И. като
солидарен длъжник. Безспорно е също така, че между тях са сключени и
представените от ищеца в копия с исковата молба анекси от 27.04.2015 г.,
5.08.2025 г. и 6.03.2017 г. към договора №***/22.01.2015 г. и анекси от
1.11.2013 г., 22.01.2015 г. и 6.03.2017 г. към договора №***/23.07.2013 г. В
съдебното заседание на окръжния съд са представени от ищеца и в оригинал
договор за кредит №***/23.07.2013 г. с анексите към него от 6.03.2017 г.,
22.01.2015 г. и 1.11.2013 г. и договор за кредит №***/22.01.2025 г. с анексите
към него от 27.04.2015 г. и 6.03.2017 г. Безспорно е също така, че между
страните е бил сключен още един договор за кредит - №***/24.04.2013 г. С
оглед направеното от ищеца и допуснато от съда с определението в откритото
съдебно заседание на 22.04.2024 г. изменение на иска, претенцията на ищеца
към момента на приключване на производството пред окръжния съд се
основава само на договора за кредит №***/22.01.2015 г. с трите анекса към
него, като се претендира за присъждане на сумата 150 000 лв. като
неизплатена главница по него, съответно, съобразно това искане следва и да
бъде разгледан предявеният иск. Следва да се посочи, че претенцията за
присъждане на дължима сума като неизплатена главница съгласно този
договор първоначално е заявена като частична - за сума 80 000 лв. частично от
200 000 лв., а след изменението е заявена за сума 150 000 лв., като от
пълномощника на ищеца е посочено, че тя е частична от общо предоставени
518 670,19 лв. В диспозитива на съдебното решение окръжният съд не е
отразил изрично, че искът е частичен, посочил е, че присъжда сумата в размер
на 150 000 лв., дължима от общо предоставени 518 670,19 лв. По начало
предмет на съдебното производство при предявен частичен иск е само
конкретно заявената частична претенция, в случая след изменението на иска
за присъждане на сумата 150 000 лв. С определението, постановено в
откритото съдебно заседание на 22.04.2024 г., при допускането на
изменението на иска съдът не е отразил промяна относно размера на пълната
претенция, от която частично се претендира за присъждане на сумата 150 000
лв. Затова, само с оглед яснота, ще следва с настоящото въззивно решение при
постановяването на диспозитива да се посочи, че се касае за частичен иск за
присъждане на сумата 150 000 лв. като неиздължена главница по договора за
16
кредит №***/22.01.2015 г., частично от сумата 200 000 лв. (претендирана като
дължима от общо предоставени 518 670,19 лв.). Освен това в диспозитива на
съдебното решение окръжният съд е посочил и споразумение от 7.12.2017 г.
след като с молбата от 19.06.2023 г. от страна на ищеца изрично е заявено, че
не претендира суми на основание споразумение от 7.12.2017 г., тъй като то
обхваща други договорни отношения между страните – договор за заем
№***/26.05.2013 г., който не е предмет на настоящото производство, както и
че не основава исковата претенция на споразумението от 7.12.2017 г. Ще
следва при постановяване на диспозитива на настоящото решение това
посочване да не се прави. Ще следва също така за прецизност в диспозитива
да се посочи, че законната лихва се присъжда от датата на предявяване на
исковата молба в съда, която е 5.01.2023 г., въпреки че тази дата окръжният
съд не е посочил, но това следва да се направи от апелативния съд с оглед
яснота на неговото отсъждане относно присъденото вземане по претенцията за
дължимост на законна лихва.
Видно е от т.2 от договора за кредит №***/22.01.2015 г., че кредиторът
„Ф.к.Р.“ООД-гр.П. предоставя на кредитополучателя К. И. при солидарно
задължаване на Ч. И. овърдрафт кредит в размер на 200 000 лв. за оборотни
средства за отглеждане на тютюн във връзка с кампания 2015 година, който
кредит съгласно т.3.1. се усвоява на части. Видно от т.5 от договора, за
предоставения заем заемополучателят заплаща лихва, която към датата на
сключване на договора за заем е 5% месечно върху размера на главницата,
като съгласно т.5.2. от договора при просрочие от страна на заемополучателя
по плащането на главницата от кредита уговорената лихва се увеличава за
съответния посрочен месец от 5% на 20% месечно, а съгласно т.6 и т.7 от
договора редовната лихва се начислява и заплаща върху размера на
непогасената част от кредита, в края на периода на кредита (падежна дата за
погасяване) и лихвата е изискуема от датата на начисляването й. Съгласно т.11
от договора кредитът се предоставя за 12 месеца с краен срок за издължаване
до 22.01.2016 г. Видно от т.15.2. от договора, договорено е учредяване на
особен залог върху бъдеща продукция тютюн „В.“ първа класа, реколта 2015 г.
и 2016 г. от 500 дка, засадени в землището на с.А.К. на стопанисваната от
залогодателя земеделска земя. Съгласно т.15.3. от договора е договорено
учредяване на особен залог върху вземания – национално доплащане за
подпомагане на сортови групи тютюн от МЗХ от солидарния длъжник Ч. И. в
17
качеството му на земеделски производител. Съгласно т.15.5. от договора е
договорено учредяване на особен залог в полза на кредитора от Ч. И. върху
сушилни камери за тютюн 10 броя в с. А.К.. С анекса от 27.04.2015 г. е
променен размерът на кредита от 200 000 лв. на 400 000 лв. със срок за
погасяване 22.01.2016 г. С анекса от 5.08.2015 г. страните договарят промяна в
размера на кредита – било 400 000 лв. с цел за оборотни средства за
отглеждане на тютюн във връзка с кампания 2015 г., променено на 430 000 лв.
за цел за оборотни средства за отглеждане на тютюн във връзка с кампания
2015 г. (като срокът на издължаване остава до 22.01.2016 г.). С анекса от
6.03.2017 г. е променен срокът за издължаване на кредита – до 6.01.2018 г.,
както и е променен, считано от 6.03.2017 г., размерът на кредита – на 800 000
лв. С т.1 от този анекс страните приемат, че към 6.03.2017 г. дългът по кредита
е 741 092,05 лв., в това число главница 451 170,19 лв. и дължими лихви
289 921,86 лв., както и че дължимите лихви се капитализират и считано от
6.03.2017 г. дължимата главница по кредита е 741 092,05 лв. Видно от
заключението на СИЕ от 12.01.2024 г., изготвено от вещото лице Л.Ц.,
получените суми от ответниците по договора за кредит №***/22.01.2015 г. по
банкова сметка в „Б.Д.“ЕАД са общо в размер на 518 670 лв. (таблица на л.4-5
от заключението, л.240-гръб и 241 от делото на ОС). Неоснователно е
възражението на ответниците, че липсва воля и съгласие (чл.26 от ЗЗД), тъй
като те не са наясно и не са разбирали за какво се задължават, че е налице
грешка в предмета и липса на съгласие. Очевидно е с оглед самото сключване
на три договора за кредит и шестте анекса към договорите от 23.07.2013 г. и
22.01.2015 г., че с подписване им ответниците ясно и надлежно са изразили
волята си и своето съгласие да получат кредити при посочените условия, да
предоставят съответни обезпечения, да се съгласят с клаузите на подписваните
в период от 1.11.2013 г. до 6.03.2017 г. анекси. Очевидно е с оглед
получаването на сумите, преведени им в изпълнение на договорите от
кредитора, както и с оглед изплащането на суми за връщане на дълга, които
преводи и плащания са видни от заключението на СИЕ, според което по трите
договора за заем ответниците са получили преводи по своя банкова сметка
общо на сумата 681 070 лв. и са платили общо по трите договора в периода
27.05.2014 г.-25.04.2018 г. сумата 467 235,91 лв., че ответниците са
демонстрирали разбиране на предмета на отношенията си с ищеца
(включително като са сключили и трети договор за кредит с ответника през
18
2015 г.) и са ги изпълнявали. Установява се следователно, че е възникнала
договорна връзка между страните по договора за заем №***/22.01.2015 г., в
изпълнение на която ищецът е предоставил на ответниците парична сума и
която те надлежно са поели задължението да я върнат.
Видно от представеното в копие с допълнителната искова молба от
ищеца удостоверение №********* от БНБ, то е издадено на „Ф.к.Р.“ООД-
гр.П., ЕИК ********* на основание чл.3а,ал.1 от ЗКИ, чл.7,ал.2 от Наредба
№26/23.04.2009 г. на БНБ за финансовите институции и заповед №РД 22-
0613/4.04.2011 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков
надзор“, в уверение на това, че дружеството е вписано като финансова
институция в регистъра по чл.3,ал.2 от ЗКИ. Неоснователно е затова
възражението на ответниците, че договорът за кредит №***/22.01.2015 г.
(както и другите договори за кредит, сключени между страните) е нищожен
поради противоречие със закона, тъй като е сключен за предоставяне на
кредит в нарушение на ЗКИ от правен субект, който не е вписан в регистъра
по чл.3а от ЗКИ.
Ответниците претендират както договорът като цяло, така и негови
клаузи да са нищожни с оглед разпоредби на ЗЗП и ЗПК. Несъмнено е, че
съгласно чл. 2 от ЗПК целта за този закон е да осигури защита на
потребителите, като съгласно чл.4,ал.1,т.1 от ЗПК законът е неприложим
относно договори за кредит с общ размер по-голям от 147 000 лв. Съгласно
чл.9,ал.3 от ЗПК, потребител е всяко физическо лице, което при сключването
на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност. Законът за защита на потребителите
съгласно чл.1 от него урежда защитата на потребителите. Съгласно §13,т.1 от
ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което ползва услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая
ответниците не излагат никакви конкретни обстоятелства защо според тях те
имат качеството на потребители по смисъла на §13,т.1 от ДП на ЗЗП или по
смисъла на чл.9,ал.3 от ЗПК конкретно по процесния договор, от чието
съдържание не е очевидно той да е потребителски договор. Несъмнено е
обаче, че при спор, породен от сключен договор за кредит с кредитна
19
институция, при изричната претенция на ответниците за наличие в тяхна
полза на основания за осъществяване на потребителска защита, следва да се
проверява и служебно от съда дали са налице фактически и правни
обстоятелства, обосноваващи възможен неравноправен характер на договорни
клаузи, съответно, дали този казус попада в приложното поле на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. В случая от текста на сключения на 22.01.2015 г.
договор за кредит №*** не може да се направи извод, че кредитополучателят
К. И. и солидарният длъжник Ч. И. се явяват потребители по смисъла на
чл.2,б.“б“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, съответно по смисъла
на §13,т.1 от ДР на ЗЗП и на чл.9,ал.3 от ЗПК. Съгласно посочената норма от
Директивата „потребител“ означава всяко физическо лице, което в качеството
си на страна по договорите, предмет на тази директива, участва поради
интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална
дейност, съответно, нормите на ЗЗП и ЗПК, определящи понятието
„потребител“, посочени по-горе, също указват необхоД.стта физическото лице
да не ползва услугите с предназначение за извършване на търговска или
професионална дейност, съответно, то да не действа в рамките на своята
търговска или професионална дейност. Видно е от клаузата на т.2 от договора
за кредит №***/22.01.2015 г., че овърдрафт кредитът е предоставен в
значителен размер от 200 000 лв. на кредитополучателя за оборотни средства
за отглеждане на тютюн във връзка с кампания 2015 година, съответно, с
клаузата на т.15.2. от договора е договорено учредяване на особен залог върху
бъдеща продукция тютюн „В.“ първа класа, реколта 2015 г. и 2016 г. от 500
дка, засадени в землището на с.А.К. на стопанисваната от залогодателя
земеделска земя, с т.15.3. от договора е договорено учредяване на особен
залог върху вземания – национално доплащане за подпомагане на сортови
групи тютюн от МЗХ от солидарния длъжник Ч. И. в качеството му на
земеделски производител и с т.15.5. от договора е договорено учредяване на
особен залог в полза на кредитора от Ч. И. върху сушилни камери за тютюн 10
броя в с. А.К.. Установява се следователно, че кредитът е предоставен за
финансиране на осъществяването на стопанска дейност по занятие,
професионално от ответниците по промишлено отглеждане на тютюн на
големи площи земеделска земя и при ползване на съответни съоръжения. При
20
тези обстоятелства няма основание да се приеме, че кредитополучателят И. и
солидарният длъжник И. се явяват потребители, съответно, установява се, че
те нямат основание да претендира за защита по реда на чл. 143-146 от ЗЗП и
по чл.8, чл.10,ал.1, чл.11 и чл.12 от ЗПК. След като средствата по кредита са
предназначени за извършвана от ответниците професионална стопанска
дейност, а не за цели, които са извън рамките на тяхната търговска или
професионална дейност, те не могат да бъдат определени като потребители по
смисъла на чл. 2,б.“б“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори и легалните
дефиниции на §13,т.1 от ДП на ЗЗП и чл.9,ал.3 от ЗПК, поради което всички
направени от тях възражения за нищожност на договора, съответно за
недължимост от тях на суми по него, на основание разпоредби, уреждащи
защита на потребители, са неоснователни. Включително, при тези
обстоятелства, е без правно значение за решаването на настоящия спор какъв е
размерът на шрифта на текста в договора за кредит от 22.01.2015 г. и в
анексите към него, за установяването на което по искане на ответниците е
прието в съдебното заседание на 3.06.2024 г. заключението на СТЕ от
20.05.2024 г., изготвено от вещото лице Н. Н.. Неоснователно е следователно
оплакването на жалбоподателите, че с обжалваното съдебно решение
неправилно е прието, че те не са потребители и че затова нямат право да се
ползват от защита, която да им бъде предоставена в качество на потребители.
Тъй като ищецът претендира само за присъждане на сума, дължима като
неиздължена главница, но не и на суми, дължими като лихви, неустойки и
допълнителни задължавания за суми, по начало нищожност на такива клаузи
поради накърняване на добрите нрави не може да обоснове недължимост на
дълга за връщане на заемната сума. Ответниците не излагат конкретни
съображения за обосноваване на твърдението си, че договорите и анексите
към тях са нищожни, защото накърняват добрите нрави, което да е видно дори
от начина, по който са уговаряни, а от прегледа на клаузите на договора за
кредит от 22.01.2015 г. и на анексите към него такова тяхно съдържание не се
установява, съответно, няма основание да се приеме, че е налице очевидно
накърняване на добрите нрави. Действително, налице е в случая анатоцизъм
съгласно т.1 от анекса от 6.03.2017 г., тъй като е договорено недопустимо от
закона „капитализиране“ на дължимите лихви 289 921,86 лв. към главницата
451 170,19 лв., при което дългът по кредита е определен на 741 092,05 лв.,
21
считано от 6.03.2017 г. С този анекс е уговорено (без да е установено обаче
дали е било и осъществено впоследствие от ищеца) прибавяне на изтекли
лихви към главницата, което съответно по начало води до начисляване върху
тях впоследствие на възнаградителни лихви, поради което такава уговорка
представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10,ал.3 от ЗЗД и тя е нищожна.
Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 10,ал.3 от ЗЗД олихвяването на изтекли
лихви става съобразно наредбите на БНБ, то е несъмнено, че при извършено
от кредитната институция капитализиране на непогасена лихва към остатъка
от главницата по кредита не следва при определяне на размера на дължимата
главница да се приема като база за изчисления така определеният размер на
главницата, при отчитане на основателността на заявеното от ответниците
възражение за нищожност по чл. 26,ал.1 от ЗЗД поради противоречие на
закона – чл. 10,ал.3 от ЗЗД, както и при съобразяване с формираната по този
въпрос съдебна практика, обективирана в решение № 66/29.07.2019 г. по т.д.
1504/2018 г. на ВКС, съгласно което уговорките в допълнителни споразумения
към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на
просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна
лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10,ал.3 от ЗЗД. Както е
изрично посочено в същото решение на ВКС, наличието на анатоцизъм е
установено с оглед на регулацията в чл. 13 от Наредба №9/3.04.2008 г. на БНБ
за оценка и класифициране на рисковите експозиции на банките и за
установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм., ДВ, бр.
40/13.05.2014 г.). В случая обаче, въпреки че уговорката в т.1 от анекса от
6.03.2017 г. е именно за капитализиране на дължимите лихви, което е
основание да се приеме наличието на недопустим анатоцизъм, тази
нищожност е без правно значение при разглеждането на настоящия правен
спор. Ищецът претендира в настоящото съдебно исково производство за
присъждане само на сума за дължима неизплатена главница в размер на
150 000 лв. частично от 200 000 лв., като от заключението на СИЕ от
12.01.2024 г. е видно, че предоставената заемна сума по договора
№***/22.01.2015 г. от ищеца по банковата сметка на ответниците (т.е. реално
превеждане на суми в брой, поради което не се касае за включване на лихви
съгласно т.1 от анекса от 6.03.2017 г.) е в размер на 518 670,19 лв. Също така
от заключението е видно, че по сключените между страните общо три
договора за кредит (№124/24.04.2013 г., №***/23.07.2013 г. и процесния сега
22
договор №***/22.01.2015 г.) ищецът е предоставил на ответниците реално, по
банкова сметка (съответно, 60 000 лв., 102 400 лв. и 518 670,19 лв.) общо
681 070 лв. Затова в случая е без правно значение нищожното договаряне на
„капитализиране“ на лихви, съответно, даващо възможност за недопустим
анатозицъм (прибавяне на изтекли лихви към главницата, което води до
начисляване върху тях впоследствие на възнаградителни лихви), след като
преценката за основателността на претенцията на ищеца се извършва само въз
основа на реално (по банков път) предоставените в заем суми, а не и на такива,
които да са определени въз основа на нищожна договореност за
капитализиране на лихви, водеща до анатоцизъм. По същата причина, тъй
като претенцията не се основава на твърдение за дължими лихви, а само на
главница и предоставената такава по банков път е в размер, който е по-висок
от размера на претендирата сума (предоставена сума 681 070 лв., платена сума
467 235,91 лв., претендирана сума 150 000 лв.), е без правно значение в случая
и дали уговорките за размера на лихвата (20% месечно при просрочие по
плащането на главницата по кредита, за съответния просрочен месец)
противоречат на добрите нрави, като отделен последващ въпрос е дали такива
лихви са били начислени от кредитора и дали има плащане за тях от
ответниците. Следва при тези обстоятелства само да се посочи, че според
заключението на СИЕ от 12.01.2024 г. вещото лице Ц. е направило
изчисленията относно договор №***/23.07.2013 г. при 5% месечна лихва или
годишна лихва 60% и лихва на ден 0,164% (стр.6 и 17 от заключението),
относно договор №***/22.01.2015 г. при 5% месечна лихва или годишна лихва
60% и лихва на ден 0,164%, а от 6.03.2017 г. при лихва 4% месечно или
годишна лихва 48% и лихва на ден 0,131% (стр.8 и 19 от заключението) и
относно договор №***/26.05.2013 г. при 5% месечна лихва или годишна лихва
60% и лихва на ден 0,164% (стр.11 и 22 от заключението).
Неоснователно е оплакването на ответниците за неправилно отсъждане с
обжалването решение да заплатят посочената от съда сума, защото според тях
дължимите суми по договорите и конкретно исковата сума са погасени чрез
извършени от тях плащания. Както е посочено във въззивната жалба,
установено е по делото (от заключението на СИЕ), че ответниците са
заплатили на ищеца сумата 467 235 лв. Очевидно е, че при получена чрез
преводи по банков път, по сметка на ответниците сума общо в размер на
681 070 лв. съгласно трите договора за кредит, което също е видно от
23
заключението на СИЕ, е налице разлика от 213 834,09 лв., която сума като
главница ответниците са получили от ищеца и не са му я издължили. Невярно
е затова твърдението във въззивната жалба, че с плащането на сумата 467 235
лв. ответниците са надплатили многократно дължимата сума. От
обстоятелството, че в анексите към договора за кредит №***/23.07.2013 г. от
22.01.2015 г. и от 6.03.2017 г. действително е отразено, че към датата
22.01.2015 г. дългът по кредита е бил 29 231,59 лв. и че към датата 6.03.2017 г.
той е бил 2 542,38 лв., се установява единствено, че ответниците са изплащали
суми за погасяване на своя паричен дълг по този договор за кредит, но не се
установява понастоящем да се издължили надлежно и в пълен размер общото
си задължение за връщане на сумите на главниците по трите договора за
кредит, включително да са изплатили пълния размер на дължимата главница
(без да се разглежда сега с оглед предмета на спора дали са погасявали
задължения за лихви) по третия, последен по време сключен договор
№***/22.01.2015 г., въз основа на който е заявената сега от ищеца претенция
за присъждане на дължима главница. Пред окръжния съд с отговора на
исковата молба ответниците са твърдели и че са превеждали суми по личната
банкова сметка на управителя на дружеството-ищец, но освен че не са
посочили какви са тези суми и кога, как и защо са превеждани, ответниците и
не са представили по делото никакви доказателства и не са установили нито
извършване на такива плащания, нито че те, евентуално, са били за изплащане
на техните задължения по договорите за кредит. Относно получени
национални плащания в размер на 51 345 лв. е установено от заключението на
СИЕ, че такава сума действително е била платена от ответниците, като е
постъпила на 27.03.2015 г. (от субсидии от ЗП Ч. И. и К. И.) и е била отнесена
за погасяване на задълженията по договорите за кредит, и тя е включена към
общо изплатената сума 467 235,91 лв. Плащания на суми след продажба на
тютюн в Г. (на 29.10.2015 г. на стойност 50 000 лв. ) и Т. (в началото на 2017 г.
на стойност 149 302 лв.) несъмнено представлява изплащане на парични суми
по паричните заеми, като е видно от заключението на СИЕ, че са отразени
плащания от ответниците на суми 50 000 лв. на 29.10.2015 г. и 149 302,19 лв.
на 6.03.2017 г. и тези две суми са включени също в общия размер на платената
сума 467 235,91 лв. От ответниците не са представени по делото никакви
доказателства, че те са предоставили вместо плащане на парични суми по
договорите за кредит стока-тютюн на ищеца с негово съгласие, като той е
24
извозил количества тютюн (на 27.07.2016 г. 86 бали тютюн или 2 761,30 кг.; на
27.01.2017 г. били натоварени 3 900 кг тютюн и отнесени в П., а след това още
18 260 кг., за което ответниците плащат 16 000 лв.; на 10.02.2017 г. натоварени
1 416 кг. тютюн; на 25.09.2019 г. са натоварени 161 бали или 5 635 кг.; на дати
22.10.2019 г. и 28.10.2019 г. отново е предоставен тютюн на управителя; на
6.01.2020 г. 54 бали или 2006 кг. са предоставени на управителя) и това
количество остава за ищеца за погасяване на задължението. Също така
голословно е и твърдението на ответниците, че в края на 2017 г. управителят
натоварил и отнесъл голямо количество тютюн, което е било при него на
отговорно пазене, без да получи съгласието на ответниците. След като по
делото не са установени така твърдените от ответниците факти, като нито е
посочено каква според тях част от своя паричен дълг те са погасили по този
начин, нито е доказано погасяване на част от дълга по този начин, то е
неоснователно оплакването във въззивната жалба, че поради така заявено
възражение за погасяване на част от дължимите суми по процесния договор за
кредит чрез даване на количества тютюн на ищеца може от съда да се приеме,
че дължимата от тях сума е в по-малък (но неясно какъв и според тях) размер.
Установява се следователно, че ответниците дължат да заплатят на ищеца
неиздължена сума за главница в размер на 213 834,09 лв. при претендирана за
частично присъждане искова сума 150 000 лв. като част от дължима сума
200 000 лв.
Ответниците възразяват, че вземането на ищеца е погасено по давност.
Тъй като претенцията е за присъждане само на дължима главница, но не и на
лихви, давностният срок за погасяване на вземане от процесния вид е 5 години
съгласно чл.110 от ЗЗД. Както бе посочено по-горе, не се установява
нищожност на процесния договор от 22.01.2015 г. При изчисляване на срока
не от датата на последното валидно споразумение (анекс) от 6.03.2017 г., а
съгласно клаузата в него относно срока за погасяване на дълга, давностният
срок не се установява да е изтекъл, тъй като с този анекс, респективно с
неговите клаузи, е договорено крайният срок за издължаване на кредита да е
до 6.01.2018 г. и исковата молба е постъпила в съда на 5.01.2023 г. Освен това
следва да се отчете, че периодът от 6.01.2018 г. до 5.01.2023 г. обхваща и
времето, в което е налице спиране на давностните срокове съгласно чл.3,т.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обнародван в
25
ДВ,бр.28/24.03.2020 г.) – съгласно посочената разпоредба за срока от
13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които
се погасяват права за частноправните субекти. Съгласно §13 от ПЗР на Закона
за изменение допълнение на Закона за здравето (обнародван в ДВ,бр.
44/13.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичане на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Установява се
следователно, че не е погасено по давност с изтичане на законоустановения 5-
годишен давностен срок вземането на финансовата къща за дължимия остатък
от неизплатена главница по процесния договор за кредит №***/22.01.2015 г.,
поради което, съответно, възражението на ответниците за погасяване на
процесното вземане на ищеца по давност е неоснователно и затова то
правилно не е било уважено от окръжния съд с обжалваното съдебно
решение.
С въззивната жалба е заявено оплакване, че окръжният съд, уважавайки
претенцията на ищеца по договора за кредит №***/22.01.2015 г., не е
разгледал възражението на ответниците за прихващане на заплатените от тях
суми по договор №***/23.07.2013 г. и №***/24.04.2013 г. Следва да се посочи,
че по начало е лишено от логика да се твърди възможност за такова
прихващане при положение, че присъдената от окръжния съд сума 150 000 лв.
несъмнено е част от дължима само за неизплатена главница по трите договора
за кредит сума 213 834,09 лв. След като ответниците са получили общо от
ищеца по трите договора за кредит сумата 681 070 лв. и са платили 467 235,91
лв., то като се отнесе платеното към дължимото за главница няма сума, която
ответниците да са платили в повече и която да може да бъде евентуално
прихваната от претендираната сега като дължима от тях сума.
Обстоятелството как конкретно са били отнесени плащанията на обща
стойност 467 235,91 лв. и дали с тях е плащана главница или лихва (съответно,
в какъв размер) е без значение в случая с оглед заявената претенция, чието
уважаване се основава сега само на разликата между предоставената по трите
договора за кредит обща сума 681 070 лв. и общо платената по тях сума
467 235,91 лв. След като всички тези плащания сега се съотнасят само към
26
дължими суми за главница, очевидно няма как да има суми, които да се
прихващат от дълга за главница по договора №***/22.01.2015 г. При
евентуална претенция на ищеца към ответниците за изплащане на суми, които
са за дължими лихви, би могло да се изследва дали има недължимо платени
суми за лихви по договорите от 2013 г., но такива обстоятелства не могат да
намерят отражение при преценката на дълга относно главницата по договора
от 2015 г., който именно е предмет на спора по настоящото съдебно
производство. Следва освен това да се посочи, че възражение за прихващане
между исковата сума и недължимо суми по договори за кредит е заявено с
отговора на исковата молба, подаден на 6.02.2024 г., като то се изразява в
искане в случай, че се уважи претенция на ищеца и по делото се установи
плащане на суми по нищожни клаузи по договор №***/23.07.2013 г. и договор
за кредит №***/22.01.2015 г., се възразява за прихващане на заплатените от
ответниците суми с дължимите по процесните договори до размера на по-
малката. Видно е, че възражението не съдържа конкретно искане каква сума
да се прихваща, както и то така, както е изложено, и не касае суми по договор
№***/24.04.2013 г. Включително и във въззивната жалба няма посочване
според жалбоподателите конкретно какво прихващане би могло и би следвало
да бъде извършено. Няма следователно основание да се приеме, че въз основа
на това възражение за прихващане дългът на ответниците към ищеца, който е
предмет на настоящия спор, би могло да бъде намален и да се присъжда не
исковата сума, а сума в по-нисък размер.
Установява се, че подадената от ответниците въззивна жалба е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение на
окръжния съд следва да бъде потвърдено със съответните корекции в
диспозитива съгласно посочените по-горе съображения. От страна на
ответника по въззивната жалба не се претендира за присъждане на разноски,
като не е видно и такива да са направени за въззивното производство.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 71/3.07.2024 г., постановено по т.д. №
1/2023 г. на ОС-Пазарджик, с което К. А. И. и Ч. А. И. са осъдени солидарно да
заплатят на "Ф.к.Р." ООД-гр.П., ЕИК ********* сумата в размер на 150 000лв.,
27
претендирана за присъждане по частичен иск като частична от сума 200 000
лв. (от общо предоставени 518 670,19 лв.) за неиздължена главница съгласно
договор за кредит №***/22.01.2015г., анексиран с анекс от 27.04.2015г., анекс
от 05.08.2015г. и анекс от 06.03.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда 5.01.2023 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата в общ размер на 6 500 лв., от
които заплатена ДТ в размер на 6 000лв. и платена такса за изготвяне на
експертиза в размер на 500лв., съобразно списък на разноските по делото.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28