Р Е Ш Е Н И
Е №
Град Тетевен
12.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Тетевенски районен съд-
първи състав в публично заседание на първи март през две хиляди и първа година в състав:
Председател: Ани Георгиева
При секретаря: Виолета Монова
Като разгледа докладваното от
Председателя Гр. Дело № 94по описа
за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.57
от СК във връзка с чл.228 от ЗЗД обективно и кумулативно съединен с иск по
чл.232 ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД
Производството по делото е
образувано по повод предявен иск от М.Д.М., ЕГН ********** *** , чрез адв. М.Г. срещу
Е.В.М., ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди ,че страните били съпрузи и бракът
им е прекратен с решение №14 от 18.01.2019 г. по гр. дело 1143/2018 г. на
PC-Тетевен.Ищеца е собственик на недвижим имот - жилище, находящо се в гр. Тетевен,
с административен адрес, ххххххкоето било и семейно жилище ,е било придобито еднолично и преди сключения с
ответницата граждански брак на 15.10.2011 г.Твърди се че съгласно постигнатото споразумение при
прекратяване на брака семейното жилище,
находящо се на горе посоченият адрес било предоставено за ползване от
ответницата и децата, до навършване на пълнолетие на по-малкото от тях, а имено
до 2033 година. След постановяване на съдебното решение ответницата била сменила патрона на входната врата на жилището
и на прилежащото към него мазе и към момента единствено тя имала достъп до тях.
Налице били предпоставките на чл.57, ал.1 от СК ,но ответницата отказвала да
плаща месечен наем за него, поради което за М. било налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове. Твърди се ,че след влизане в сила на решението по
бракоразводното дело, (18.01.2019 г.), с което съпругата Е.В.М. е получила
ползването на целия жилищен имот, лична собственост на ищеца по делото, тя
дължи обезщетение за ползването на 1/3 идеална част от имота в размер на
средномесечния пазарен наем, считано от датата на влизане в сила на съдебното
бракоразводно решение (18.01.2019 г.), като в случая не са настъпили
обстоятелства, които да са довели до прекратяване на предоставеното с
бракоразводното решение право, като това
право възниквало за напред. Ищецът с исковата молба твърди ,че в Районен съд гр. Тетевен е
образувано ч.гр. дело 664/2019 г. с ищец „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД срещу ищеца
, за това че същия в качеството си на собственик е ползвал доставена от страна
на „ЧЕЗ Електро България“ АД електрическа енергия за периода 13.02.2019-12.07.2019
г, с адрес на електроснабдения имот :грхххххх, с клиентски номер 300226692756.
Срещу същият била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, по силата на която било разпоредено на ищеца да заплати сумата в
размер на 465,77 лв. , сумата от 13,51 - лихва от 16.04.2019г. до 29.08.2019
г., законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане и разноски по
делото в размер на 83,00 лв./осемдесет и три лева/. Вземането произтичало от
фактури №*********/21.03.2019.,*********/20.04.2019г., *********/20.05.20
19
г., *********/19.06.2019 г., *********/19.07.2019 г. Твърди се ,че за
претендирания период 13.02.2019-12.07.2019 г. на ползване на електрическа
енергия е период след 18.01.2019 г.,
когаго е постановено и влязло в сила съдебното решение споменато по -горе, по
силата на което електроснабдения имот, намиращ се на посочения адрес е
предоставен за ползване на ответницата и в период, в който безусловно и по
силата на закона същата е задължена да заплаща разходите по наетата вещ.Въпреки
многократините разговори с ответницата в тази връзка, същата отказвала
доброволно да заплати посочените сумите, които дължи. Ищецът с платежно
нареждане от 10.10.2019 г. бил заплатил в полза на ищцовото дружество сумата
от 490 /четиристотин и деветдесет лева/, а с вносна бележка от 29.10.2019 г и
сумата от 78,00 /седемдесет и осем/ лева, с които суми, общо в размер на 568
/петстотин шестдесет и осем/ лева, изцяло е погасил задължението за
електроснабдения имот за претендирания период от време. През ноември месец 2019
г. Ищецът разбрал, че ответницата продължава да не погасява текущите си задължения,
в следствие на което са натрупани нови дължащи се суми към „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД, за ползвания от ответницата електро снабден имот и бил заплатил
сумата от 71,99 лв. , която сума е
формирана като общ сбор от неплатените задължения за електрическа енергия за
ползвания от ответницата имот както следва: на 18.11.2019 г. - сумата от 26,89
/двадесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки по фактура
*********/21.08.2019 г., за периода 13.07.19-12.08.19 г.;на 02.12.2019 г. -
34.49 /тридесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/ по фактури №№
********* от 19.09.2019 г. за периода - 13.08.19-11,09.2019,********* от
21.10.2019 г. за периода 12.09.19-11.10, 890004151690 от 20.11.2019 г.
неустойка за просрочено плащане;на 23.12.2019 г.-сумата от 10,61 /десет лева и
шестдесет и една стотинки/, по фактури №*********/20.11.2019г., за периода
12.10.19-11.11.19 г. *********/19.12.2019г., за периода 12.11.2019г-12.12.2019
г., 810005812611/19.12.2019 г.-лихви. С исковата молба е направено искане да бъде определен размер на ежемесечна цена
за наем в размер на 70 лв. , които
представляват 1/3 от месечна наемна цена от 210 лв. за ползването от
ответницата на имота собственост на ищеца
в хххххх, който да се заплаща от ответницата до всяко 5 число на месеца който се дължи в едно със законната лихва за забава считано от датата на подаване на иска
12.02.2020г. за всяка просрочена вноски
до настъпване на законни последици
до настъпване на основание за
неговото прекратяване или изменяване
.Моли да бъде осъдена ответницата да заплати
на ищеца сумата от 897 лв
представляваща 1/3 месечна наемна цена
от 210 лв. за ползването на имот
с административен адрес ххххххза периода 18.01.2019г до 12.02.2010г в едно със законната лихва за
забава считано от подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на
сумата . Моли съда да осъди
ответницата да заплати на ищеца сумата от 639,99 представляваща разходи за
използвана от ответницата ел.енергия за периода - 13.02.2019. до
12.12.2019г. и разноските по
образуваното ч.гр. дело 664/2019 г., ведно със законната лихва, считано от
18.02,2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответницата
.В отговора се твърди ,че е неоснователно искането за определяне на месечен
наем за ползвания от нея имот: Твърди се ,че съгласно трайната съдебна
практика, когато един от бившите съпрузи претендира за установяване на правните
последици от утвърденото почл. 49. ал. 4 от СК споразумение, искът е
допустим,както и че съдът бил длъжен да прецени естеството на
правоотношението, възникнало от споразумението и ако то е възмездно - да
определи наемна цена. Твърди се ,че преди сключването на споразумението за
прекратяване на брака ищецът заявил пред
ответницата , майка и баща и , че след развода, ще прехвърли жилището -
апартамент, находящ се в ххххххна детето им д
, което до настоящия момент не било
сторено. Отделно от това, ищеца твърдял ,че ако се подпишела, всичко,
което имали, да му бъде прехвърлено, то той щял да остави апартамента да го ползват, именно с
прехвърлянето му на детето, като поради тази причина никога не е ставало въпрос
да плаща наем за ползването на жилището. Отлагането на прехвърлителната сделка,
незабавно след развода, станало поради оправданието му, че щяло да струва много
пари, а той нямал такива.Твърди се ,че в периода от прекратяване на брака ни до
м. март 2019 г. включително, ищецът живял в имота, но действително не преспивал
в него, поради и което се натрупали консумативи за плащане, но това било по
вина на ищцовата страна , тъй като той не само отказал да плати консумативите,
за периода през който ползвал жилището, но отказал и да помогне на ответницата
за тези консумативи да бъдат платени на разсрочено плащане от ответницата , тъй
като това може да стане само по искане на собственика на жилището, каквато
ответницата не била . Именно поради това твърдяла, че проблема с неплащането на
консумативите е създаден от него, умишлено, с цел да пречи на нея и децата им да ползваме жилището, а не по вина
на ответника , поради това и в периода от 01.06.2019 г. до 26.09.2019 г.
ответницата се изнесла от жилището, заедно с децата , а и до момента не могат
да ползват апартамента. През този период ответницата и децата не са ползвали
жилището, живеели в град Търговище и сметките за консумативи, които са се
натрупали са били от това, че ищецът ползвал жилището. Твърди ,че ищецът винаги е имал достъп до жилището и
прилежащото към него мазе, и не е
представил и никакви доказателства, че ответницата ограничила достъпа му
до тях, както и че ищецът е неизправна страна по наемно правоотношение с ответницата тъй като той пречел умишлено да
се ползва жилището, живял е в жилището, по времето, през което са натрупани
сметките за електроенергия, не искал да заплати половината за разходите до м.
март на 2019 год., за което го помолили ответницата и баща и предупредена била от ищеца , че той няма да пусне молба до ЧЕЗ, да бъде
възстановено захранването, което не било
сторено и до момента.Поради това, смята, че искът за определяне на
месечен наем на ползвания от ответницата
имот е неоснователен.Твърди ,че исканата наемна цена за ползваното
жилище е прекомерно висока и в случай, че съда прецени , че искът по чл. 57 СК
във вр. с чл. 228 - 239 ЗЗД е основателен, смята, че исканата наемна месечна
цена в размер на 210 лв. е прекалено висока, с оглед на местоположението на
апартамента, кв. Полатен на гр. Тетевен е отдалечен от центъра на град Тетевен.
Достъпът до центъра, училища и детски градини се осигурява задължително с
автомобил или градски транспорт.В района нямало търсене и предлагане на жилища,
освен това жилището било в панелен блок,
построен през 1985 год, не било санирано, в близост нямало пътна артерия,
магазини, детски градини и училища. Поради това, видно било и и от нотариалния
акт за покупката му - продажната цена е била в
размер на 7 500,00 лв.Смята, че нормална пазарна наемна цена за това
жилище е в размер на общо 80, 00 лв. на месец, от които ответницата била дължала 26,66 лв. /двадесет и шест лева
и шестдесет стотинки/.Твърди ,че е неоснователен предявеният иск искът по чл. 57 СК във вр. с чл. 228 от ЗЗД
/за минало време 18.01.2019г. - 12.02.2020г.Твърди ,че от една страна ищецът не
е осигурил на ответницата спокоен и
необезпокояван достъп до жилището, поради негово виновно поведение се натрупали
сметки за електроенергия, които той не плащал, след което им спряли електрозахраването, което не е
възстановено и до момента, а от друга страна
в периодите от 18.01.2019г. до 31.03.2019г. и от 01.06.2019г. до
26.08.2019г. ищецът бил живял в жилището.Твърди
,че е недопустим искът по чл. 57 СК за бъдеще време и излага
становище .твърди се ,че е неоснователен е искът по чл. 232, ал.2, пр. 2 във
вр. с чл. 79 от ЗЗД, тъй като за процесния период ищецът живеел в него , както
и искът по чл. 232, ал.2, пр. 2 във вр. с чл. 79 от ЗЗД. Тъй като Ищецът е живял
в процесният имот през периода, през който били натрупани задълженията към „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД и умишлено отказвал да плаща консумативите .
Като
взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и въз основа на закона,
съдът установи следното: Предявени са кумулативно обективно съединени
осъдителни искове чл.57
от СК във връзка с чл.228 от ЗЗД обективно и кумулативно съединен с иск по
чл.232 ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД.
Страните са бивши съпрузи , като бракът сключен между тях на 15.10.2011г е прекратен с решение №14/18.01.2019г.
постановено по гр.д. 1143/2018г на Р.С.Тетевен в сила от същата дата на
основание чл.51 от СК. С решението семейното жилище собственост на ищеца придобито преди сключване на брака , видно от
представеният нотариален акт вписан в СВ-Тетевен с вх. Рег. №649 от 28.05.2009г.,акт
№13,т.111 ,д. №317/2009г. е предоставено на ответницата Е.В.М. до навършване на
пълнолетие на по-малкото от двете деца , което еВ.М.М., род. на ***г.
От
свидетелските показания на С.Н.Н. и И.П. Иванов служители на „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ , били изпратени
на проверка в гр. Тетевен , кв. „Полатен ,ул. „Вит“№6,вх.Ж,ет.5 ,ап.14“констатирали
,че на адреса ,електромера на абоната е без пломба , тъй като когато прекъсвали
даден абонат изходящия фазов проводник
се изваждал от електромера и се пломбирал, което означавало прекъсване за
неплати фактури . Когато отишли на място бил разпломбиран клейменият блок ,
самата капачка си седяла и електромера отчитал ход , т.е в момента имало
консумация и съставили протокол . На
тръгване от обекта за да е спокоен ищеца , който бил пуснал заявлението бил пломбиран и щита на самото електромерно табло. Видно от представеният по
делото протокл №4763502/12.11.2019г. на „Чез Разпредление България “АД /л.103/ в забележка в същия е
записано ,че „“ след извършена проверка и изведени изходи , липсва самоход ,
правилна схема на свързване , непрекъснат изходящ кабел , пломби липсват
,401-верен“.
От разпита на свидетеля Димчо М. Диков баща на ищеца безспорно се установява , че
страните са били бивши съпрузи , които са се развели , от развода бившата му
снаха живеела при баща си не в процесния апартамент , когато синът му се е
развел е отишъл да живее в къщата на ул. „Янко Сакъзов“, напуснал апартамента и
там останала да живее Е. /ответницата / , останала да живее до развода ,а след
това отишла да живее в Търговище, но преди да отиде да живее в Търговище
поживяла в процесния апартамент.
Видно от приложената по делото преписка №
356-2985/12.03.2019 на РУ Тетевен е видно ,че около 15,50 часа на
08.03.2019г е посетен сигнал в гр. хххххх,
където били установени ищеца М.М. , ответницата Е.М. и Васил Матев Илиев . Установено било ,че ответницата живее в
процесния имот с децата , а ответника отишъл да си вземел багаж, в апартамента
бил и бащата на ответницата и възникнал скандал, като на М. бил съставен
проткол по ЗМВР /л.78/.
От
заключението на съдебно оценителската експертиза от 02.12.2020г. /л.133-143 / е
видно че средномесечният пазарен наем на
ххххххнаходящ се в гр. Т е 151,80лв , като размера на наема който дължи ответницата
за 1/3 ид. част е 50,60лв , като в обстоятелствената част /л.136/ вещото лице е
установило ,че ел. захранването на апартамента било прекъснато.
По иска с правно основание чл.57 от СК във
с чл. 228 от ЗЗД.
Предявеният
от ищцовата страна иск с правно основание чл.57, ал.1 във вр. с ал.2 от СК с чл. 228 от ЗЗД е основателен и
доказан до дата 12.11.2019г., когато е бил пломбиран и щита на самото електромерно табло, видно от представеният по
делото протокол №4763502/12.11.2019г. на „Чез Разпредление България “АД /л.103/ , от разпитаните в съдебно заседание служители на електро
разпределителното дружество, тъй
като след дата 12.11.2019г.
електрозахранването на жилището е било
преустановено , както и от обстоятелствената част на
експертизата съобразно която процесния имот
бил със прекъснато ел. захранване към датата на огледа, тоест фактически ответницата с децата не е могла да
ползва имота по тази причина .
Съгласно чл.4 ал.2 и 3 от ОУ на „Чез Електро
България“АД публикувани на електронната
страница на дружеството Потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството
си. Правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови
нужди може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът
на вещното право на ползване на имота е представил изрично писмено съгласие,
дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това
лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този
случай собственикът или титулярът на вещното право на ползване е солидарно
отговорен за задълженията към продавача заедно с лицето, за което е дал
съгласие да бъде потребител на електрическа енергия и продавачът има право да
иска изпълнение на задълженията на потребител както от собственика или титуляра
на вещното право на ползване на имота, така и от лицето, за което собственикът
или титулярът на вещното право на ползване на имота е дал съгласие да бъде
потребител на електрическата енергия.
В случая по делото няма данни ищецът
собственикът на имота да е представил
изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална
заверка на подписа, потребител да бъде на електрическа енергия за определен
срок да бъде и ответницата , поради което същата няма как да възстанови ел .
захранването на процесния имот . По делото няма данни ищеца да е възстановено
ел . захранването на имота,а съобразно общия принцип в правото никой не може да черпи права
от неправомерното си поведение.
Съгласно
чл.57, ал.2 СК всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на
наема за предоставеното на единия съпруг за ползване семейно жилище. Искането
може да бъде направено във всеки момент до отпадане на основанието за
ползването на семейното жилище само от един от бившите съпрузи, т.е. както до
приключване на делото за развод, така и по-късно с отделен иск (О-196-2014, І
г.о.). В случая се важен е въпросът допустимо ли е да бъде предявен иск по
чл.57, ал.2 СК след споразумение между съпрузите по въпроса за ползването на
семейното жилище по чл.51 СК. Въпреки че ползването на семейното жилище е
задължителен елемент в споразумението, в него може и да не е указано какво
отношение възниква между бившите съпрузи при ползването на имота собственост на
единия съпруг – възмездно или безвъзмездно.
Вярно е, че в чл.57, ал.1 СК е предвидено, че наемното отношение възниква само
по силата на съдебното решение, но споразумението между съпрузите също се
утвърждава със съдебно решение. Законодателят е изходил от принципа, че в
гражданските отношения е налице възмездност, освен ако е уговорено друго. При
всяко положение волята на бившите съпрузи трябва да бъде изложена изрично,
за да може да бъде тълкувана. В тази връзка следва да се има предвид и това, че
по правната си същност споразумението по чл.51 СК има договорен характер и като
такова следва да съдържа съглашение между бившите съпрузи – арг. от чл.8, ал.1 ЗЗД. Следователно, ако съпрузите не са предвидили в споразумението изрично
безвъзмездност на ползването, би следвало да възникне наемно правоотношение по
аргумент по чл.57, ал.1 СК (така О-441-2-
Съобразно
нормата на чл.56 ал.4 от СК Ползването на
семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната
нужда на ползващия, а в случаите по ал. 2 и 3 - и ако сключи нов брак. Постоянната практика на ВКС в
решенията му по чл. 290 от ГПК е, че до предаването на ключовете от жилището то
се владее от наемателя, а с предаването им се осъществява фактическото
предаване на жилището. След като една от алтернативните предпоставки за
предсрочното прекратяване на наемното правоотношение, а именно отпаднала
жилищна нужда, е налице, за съпруга-собственик се поражда правото да развали
наемното правоотношение по реда на чл. 87 ал. 1 от ЗЗД. Видно от материалите по
делото нито ответницата е предприела действия във връзка с отпадане на жилищната
нужда, нито е предала ключовете от жилището на ищеца , нито ищеца е предприел действия по реда на
чл.87 от ЗЗД , поради което следва да се приеме ,че наемното отношение е
валидно.
С
предоставяне на цялото жилище за ползване на съпругата- ответницата по
делото се ограничават правата на
собственика – бившият съпруг ищеца М.Д.М..С влизане в сила на решението за
развод по чл. 50 СК на 18.01.2019г г.
съпругата Е.М. дължи обезщетение на съсобственика М. Мартинов по чл. 31, ал.2
ЗС. Съгласно чл. 57, ал.2 СК размерът на наема се определя с решението за
развод, т.е. с решението за предоставяне ползването на семейното жилище. Няма
пречка и в по – късен момент да бъде определен размера на дължимия наем,
какъвто е и настоящият случай. При определяне размера на наема, който не се
дължи за ползваната част от семейното жилище от малолетните деца от брака,
съдът следва да приложи точно закона във връзка с употребеното понятие „жилищна
площ” – чл. 57 СК. Жилищната площ е площта на цялото семейно жилище, включващо
всички помещения в обхвата на жилището, независимо от тяхното функционално
предназначение. С решение 627/08.03.2011 г. по гр.д. 176/2009г. на ВКС, IV г.о.
постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че когато семейното жилище се
ползва от съпругата и деца от брака,
какъвто е и настоящия случай, не е необходимо да се отправя покана , тъй
като видно от мотивите на цитираното
решение „Когато при прекратяване на брака
семейното жилище, собственост на единия съпруг или на негови близки, е
предоставено временно на другия съпруг, между собственика на жилището и
съпруга, на когото то е предоставено, възникват наемни отношения. Не се дължи
наем за лицата, които имат право на издръжка от собственика.(чл.26 от Закона за
наемните отношения в сила до 1.VІ.1996 г. отменен с Д.в. бр. 44 от 21.V.1996 г.
с § 14 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинската
собственост -ЗОбС). Посоченият общ правен принцип не може да се приеме, че е
загубил своето действие с отмяната на нормативния акт, тъй като той касае
регламентация за отдаване под наем на жилища и други помещения собствени на
гражданите – глава ІV на ЗНО и поради това не е възпроизведен в новия ЗОбС. В
приложение на правилото на чл. 26 от ЗНО е и т.3 б.”в” на Тълкувателно решение
№ 82 от 28.ХІ.1975 г. по гр.д.№ 74/1974 г. на ОСГК на ВС на РБ.”
Съгласно
заключението по назначената експертиза,
която съдът споделя и кредитира като обективно и безпристрастно и вярно за
ответницата по делото обезщетението в размер на пазарния наем , което тя дължи месечно
е 50,60 лв. за нейната 1/3 ид. част , а
за другите 2/3 ид. части не се дължи тъй като се ползват от малолетните деца .
С исковата молба се претендира наем 18.01.2019г. до 12.02.2020г., но видно е
,че от дата 12.11.2019г., е бил пломбиран и щита на самото електромерно табло, представен е протокол
№4763502/12.11.2019г. на „Чез Разпредление България “АД ел. захранването в
имота е преустановено , което се потвърждава и от вещото лице в съдебно
заседнаие и в обстоятелствената част на експертизата . Поради което настоящата
инстанция счита ,че иска е доказан само за периода 18.01.2019г. до 12.11.2019г.
, като до претендирания период 12.02.2020г. ,а именно от 13.11.2019 до
12.02.2020г. искът следва да се отхвърли . Съдът изчисли дължимия наем за
ответницата като за този период 18.01.2019г. до 12.11.2019г., което се равнява
на 9 м/18.01.2019 до 18.10.2019г./ и 25 дни , като от тези 25 дни -13 са от м. октомври /19.10.2019 до 31.10.2019/и 12 дни от м.
ноември /от 01.11 до 12.11.2019г./. Тоест
9 месеца х 50,60 лв месечен наем = 455,40лв.Сумата
от 50,60 делено на дните на м.октомври , които са 31 се равнява на 1,69лв на
ден наем умножено по 13 дни се равнява на 21,97
лв , за м. ноември дните са 31
поради което месечния наем от 50,60 лв разделено на 31 дни се равнява на 1,63лв
умножено по 12 дни от месеца се равнява на 19,56лв
. Общата сума за периода представляваща 1/3 ид. част наем за процесния имот дължима
от ответницата се равнява на 496,93лв
, като сумата се дължи в едно със законната лихва от датата на подаване на иска
12.02.2020г. , като до размера на претендираните 897лв иска следва да се отхвърли ,а именно за 400,07лв.
Страните
са в наемно правоотношение по силата на
закона от влизане в сила на
бракоразводното решение, а то е влязло в сила на 18.01.2019 година. При така установеното, налице е основание
ищецът да търси от ответницата наемна
цена, поради факта, че целта на закона е с предоставяне ползването на семейното
жилище на един от съпрузите, е да се обезпечат
и жилищните нужди на децата, родени от брака. По тази причина следва да
се ангажира отговорността на ответницата за заплащане на наем за жилището,
собственост на ищеца но само за периода
18.01.19 г. до 12.11.2011г.
Тоест съдът може да определи наем само за
минал период до датата на прекъсване на ел. захранването на обекта , но не и
завбъдеще от датата на предявяване на
исковата претенция , тъй като в настоящият момент дори и ползването на имота да
не е прекратено юридически , то фактически ответницата и децата са поставени от ищеца в невъзможност да ползва
жилището , тъй като от дата 12.11.2019г. е спряно ел. захранването на имота
, ищецът не е възобновил ел.
захранването на същия , вещото лице на
л. 145 от делото е заявило ,че когато е ходило да огледа имота ел. захранването
е спряно, като това е отразено и в обстоятелствената част на експертизата , тоест ако съдът присъди обезщетение за наем период след 12.11.2019г. /датата на
прекратяване на ел. захранването / както и такъв от датата на предевяване на
иска , то би се стигнало до неоснователно обогатяване в сферата на ищеца, тъй
като същия възпрепятства ответницата и децата си да ползват имота , а както
съдът отбеляза по-горе никой не може да черпи права от неправомерното си
поведение, което е основен принцип в правото .
По иска с правно основание
чл. 232,ал.2 във връзка с чл. 79 и чл.45 от ЗЗД
При така приетото за
установено по-горе по иска с правно основание чл. 57 от СК и
съгласно разпоредбата на закона чл.232, ал.2 ответницата дължи и
разходите свързани с ползването на
вещта. Видно от материалите по делото в
районен съд Тетевен е било образувано ч. гр.д. 664/2019г на ТРС , със заявител
кредитор „Чез Електро България”АД и длъжник ищеца Марин Д.М. по което е
издадена заповед за изпълнение №334/11.09.2019г. , по силата на която длъжника
следва да заплати следните суми :465,77лв главница ,13,51лв лихва за периода
16,04.2019г до 29.08.2019г, законна лихва върху главницата начиная от
10.09.2019г. до окончателно изплащане на вземането и 83 лв разноски . Длъжникат
е възразил с възражение от дата 14.10.2019г ,че е заплатил сумата , представил
е вносна бележка за 490 лв и бракоразводното решение . С разпореждане №2153 /14.10.2019г съдът е дал
на основание чл.414а ал.1 ГПК възможност на заявителя за становище , като същия
е заявил ,че сумите по заповедтта са погасени , като претендират само
разноските , които от своя страна ищецът е заплатил на 29.10.2019г в размер на
78 лв видно от представеното по делото банково бордеро /л.19/, вноскната
бележка за заплатената главница от 490 лв
е представена и по исковото производство /л.18/. Като в последствие е
заплащана ел. енергия от ищеца с
платежна бележка на каса на ИЗИ ПЕЙ на 18.11.2019
г. - сумата от 26,89 лв.по фактура
*********/21.08.2019 г., за периода 13.07.19-12.08.19 г.;на 02.12.2019 г. - 34.49
лв. по фактури №№ ********* от 19.09.2019 г. за периода - 13.08.19-11,09.2019,
********* от 21.10.2019 г. за периода 12.09.19-11.10, по ф. 890004151690 от
20.11.2019 г. неустойка за просрочено плащане; на 23.12.2019 г.-сумата от 10,61,
по фактури №*********/20.11.2019г., за периода 12.10.19-11.11.19 г.
*********/19.12.2019г., за периода 12.11.2019г-12.12.2019 г.,
810005812611/19.12.2019 г.-лихви. Видно е от представеното по делото решение №14 от 18.01.2019 г. по гр. дело
1143/2018 г. на PC-Тетевен, че същото е влязло в законна сила на 18.01.2019г ,
както и че ползването на семейното жилище гр. Тетевен, с административен адрес,
ххххххххе предоставено на ответницата с
децата до навършване на пълнолетие на по –малкото от тях. По силата на закона чл. 57 от СК между
страните е възникнало наемно правоотношение, поради което страните са обвързани от действието на
наемното правоотношение. Неоснователни са възраженията на ответницата, че
ответницата не дължи сума за консумативите, тъй като не ползвала жилището за
процесния период. От събраните
доказателства представени по делото и от твърденията в отговора на иска от самата ответница се установява, че същата
въпреки ,че в един момент след прекратяване на брака е отишла да живее в гр.
Търговище фактическото освобождаване на
жилището от нейна страна не е станало , няма данни да е прекратено ползването
на имота , същата да е предела ключовете
на същия на ищеца, както и ищеца да е
предприел действия по чл.87 от ЗЗД .Факта ,че ответницата не пребивава
постоянно в имота не означава ,че тя е прекратила същото . Съдът намира, че ответницата дължи ищеца и разходите свързани с
ползването на жилището за периода
18.01.2019 /датата на развода /до 12.11.2019г./дата на прекратяване на ел.
захранването /. Поради факта, че целта на закона е с предоставяне ползването на семейното
жилище на един от съпрузите, е да се обезпечат и жилищните нужди на децата,
родени от брака, нищо повече не е посочено в разпоредбите на законовия текст,
ако ответницата е искала да уговори безвъзмездност и на разноските за консумативите
би следвало да ги уговори със споразумението, това е така защото: въпреки че
ползването на семейното жилище е задължителен елемент в споразумението (по чл.
51 СК), в него може и да не е указано какво отношение възниква между бившите
съпрузи при ползването на съсобствения имот – възмездно или безвъзмездно и това не се отнася само до наема. Вярно е,
че в чл.57, ал.1 СК е предвидено, че наемното отношение възниква само по силата
на съдебното решение, но споразумението между съпрузите също се утвърждава със
съдебно решение. Законодателят е изходил от принципа, че в гражданските
отношения е налице възмездност, освен ако е уговорено друго. При всяко
положение волята на бившите съпрузи трябва да бъде изложена изрично,
за да може да бъде тълкувана. В тази връзка следва да се има предвид и това, че
по правната си същност споразумението по чл.51 СК има договорен характер и като
такова следва да съдържа съглашение между бившите съпрузи – арг. от чл.8, ал.1 ЗЗД. Следователно, ако съпрузите не са предвидили в споразумението изрично
безвъзмездност при ползването на
консумативите, би следвало да възникне и възмездност и за консумативите, безвъзмездността не се
презюмира, като те се дължат по силата на
чл 232, ал. 2 от ЗЗД във връзка с
чл. 79 от ЗЗД. При така установеното
от фактическа страна съдът намира, че искът
е основателен за претендираната
сума от общо 639,99 лв в едно със законната лихва от датата на
подаване на иска 12.02.2020г. тъй като
същата по този обективно съединен иск е претендирана от 18.02.2019г , а към
този момент претендираните суми не са били заплатени от ищеца и касаят плащания
за различни периоди .
По присъждане на разноските :При този изход
на делото и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът е направил разноски в размер
на общо 1300,80 лв за адвокатско
възнаграждение и разноски , като за
уважената част от иска ответницата ще следва да заплати на ищеца сумата от
666,36лв . Ответницата има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска на осн. чл.78 ал.3 от ГПК , същата е направила
разноски в размер на 400 лв. , поради което ответника и дължи сумата от 295,88 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ПОЛЗВАНЕТО на ответницата Е.В.М. с ЕГН ********** ежемесечно наемна цена от 50,60 лв. за ползването имот в гр.Тетевен
, кв.„Полатен“, ул.„Вит“№6, вх. Ж, ет.5, ап.14,представляващи 1/3 ид. част от месечна наемна цена от общо
определената 151 ,80 лв. , като ОСЪЖДА Е.В.М., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.М., ЕГН ********** ***
наемна цена за гореописаният имот за периода 18.01.2019г. до 12.11.2019г сумата от 496,93 /четиристотин и деветдесет и шест лева и деветдесет и три
ст. / лева в едно със законната лихва от датата на подаване на иска
12.02.2020г. , като отхвърля за
разликата до претендирания период с иска 18.01.2019-12.02.2020, ,а именно от
13.11.2019г. до 12.02.2020г. , както и до пълния претендиран размер от 897лв ,а именно за 400,07лв., отхвърля
исковата претенция за заплащане на наем
завбъдеще ,а именно от датата на подаване на иска 12.02.2020г., до настъпване
за основание за неговото прекратяване или изменяване , като
неоснователен.
ОСЪЖДА Е.В.М.,
ЕГН ********** ***. ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.М., ЕГН ********** *** сумата от общо 639,99
/шест стотин и тридесет и девет лева и
деветдесет и девет ст. /лева представляващи незаплатена ел. енергия, лихви , неустойки за просрочено плащане и разноски по ч. гр.д.№ 664/19г. на ТРС
за
периода 13.02.2019 до 12.12.2019г. за
имот гр. ХХХХ. в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба 12.02.2020г.
ОСЪЖДА Е.В.М.,
ЕГН ********** ***. ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.М., ЕГН ********** *** сумата от 666,36лв разноски по делото .
ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН ********** *** сумата да заплати
на Е.В.М., ЕГН ********** *** сумата от 295 ,88 лв. разноски по делото .
Решението може да бъде обжалвано пред
Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: