О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, ………..
Софийски градски съд,
Наказателно отделение, VІ
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
мл. с. ИВАН
КИРИМОВ
като
разгледа докладваното от младши съдия Киримов в.н.ч.д. № 3527 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 73,
ал. 2 от НПК вр. чл. 396 от ГПК.
Инициирано е по частна жалба на адв.
Р. В.А., пълномощник на К.А.К. и В.Г.О., срещу определение от 22.05.2020 г. по
н.ч.д. № 6150/2020 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 13-и
състав.
С обжалваното определение е допуснато
обезпечение на основание чл. 73, ал. 2 от ГПК на бъдещи осъдителни искове,
предявими от Р.В.Х.срещу К.А.К. и В.Г.О., за връщане на товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер“ 513 CDI
с рама WDB9061551N429111
или за заплащане на равностойността му – 20 563,21 лева, чрез налагане на
обезпечителни мерки запор и спиране от движение на товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер“ 513 CDI
с рама WDB9061551N429111.
В частната жалба са изложени оплаквания
срещу определението като се твърди, че същото е неправилно. Излагат се подробни
доводи в подкрепа на изложеното твърдение, като най-съществен се явява този, че
към момента на допускане на обезпечението и налагане на обезпечителните мерки,
не е налице конституиран обвиняем във фазата на досъдебното производство. Иска
се отмяна на съдебния акт и обезсилване на допуснатите обезпечителни мерки.
В срока по чл. 396, ал. 2 от ГПК е
постъпил отговор на частната жалба от Р.В.Х., чрез процесуалния му представител
адв. А.Д.. Изложени са съображения за недопустимост на частната жалба,
доколкото обжалваното определение не е сред актове предвидени в разпоредбата на
чл. 341, ал. 2 от НПК, поради което според молителя същото не подлежи на
инстанционен контрол. Отделно са изложени подробни съображения за
неоснователност на подадената жалба. Направено е искане първоинстанционното
определение да бъде потвърдено, а частната жалба оставена без уважение.
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VI въззивен състав, като взе предвид подадената частна
жалба и като съобрази материалите по делото и закона, прие за установено
следното:
Частната
жалба е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол
съгласно разпоредбата на чл. 396, ал. 1 от ГПК, поради което настоящата
инстанция намира за неоснователни възраженията в отговора на частната жалба за
недопустимост на производството /в този смисъл т. 5 ТР № 2 от 11.10.2012 г. по
т.д. № 1/2012 г. на ОСНК на ВКС – по аналогия/.
По основателността на частната жалба:
ДП 225 ЗМк №
447/2020 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 47304/2019 г. по описа на СРП е
образувано по повод жалба на Р.Христов, за това, че на 24.09.2019 г. в гр.
София, противозаконно е присвоена чужда движима вещ, собственост на Р.Христов –
товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с номер на рама WDB9061551N429111, която се владее или
пази – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. В хода на досъдебното производство
за извършени действия по разследването, като е разпитан в качеството му на
свидетел и К.А.К. /л. 128 от ДП. На досъдебното производство не е осъществено
привличане на обвиняем по реда на чл. 219 от НПК.
За да постанови своя акт, първоинстанционният
съд е приел, че от
материалите по делото може да се направи извод за евентуална основателност на бъдещ иск за връщане
на процесната вещ или заплащане на нейната равностойност.
Приел е, че предвид образуваното наказателно производство и опасността от
последващо разпореждане с вещта и евентуално затруднение за молителя да
реализира правата си при благоприятно за него решаване на спора, следва да се
приеме, че за последния е налице обезпечителна нужда.
Настоящата инстанция намира частната жалба за
основателна, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от НПК предвижда, че съдът взема мерки
за обезпечаване на бъдещия иск по реда на ГПК, а съгласно чл. 391, ал. 1, т. 1
от ГПК обезпечение на бъдещ иск се допуска, когато без него за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако
искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Доколкото обаче
гражданският иск ще бъде предявен по реда на НПК, в рамките на образуваното
съдебно производство по внесен обвинителен акт (за делата от общ характер,
какъвто е и коментираният казус), то задължително при преценка основателността
на искането за обезпечение следва да бъдат съобразявани и относимите разпоредби
от НПК – тези в Раздел ІV на Глава VІІІ и тези, отнасящи се до процесуалното
положение на обвиняемия.
Съгласно
чл. 84 от НПК пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица,
които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното
производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като
граждански ищци. От своя страна разпоредбата на чл. 86 от НПК предвижда, че
граждански иск може да се предяви както срещу подсъдимия, така и срещу лицата,
носещи гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението. Анализът
на посочените правни норми обосновава извод, че за да може да се обсъжда изобщо
основателността на искане за конституиране като граждански ищец и за приемане
за съвместно разглеждане на граждански иск в наказателния процес, най-напред
следва да има подсъдимо лице. Не съществува ли процесуалната фигура на
обвиняемия, респ. на подсъдимия, граждански иск в наказателния процес не може
да бъде предявен. Разбира се, това не означава, че пострадалият няма право да
поиска обезпечаване на вземането си още докато делото е в досъдебната фаза. При
всички случаи обаче това негово право е обвързано с наличието на лице,
привлечено в качеството на обвиняем, тъй като това е основният субект, срещу
който ще бъде насочена исковата претенция в съдебната фаза и само по отношение
имуществото на това лице е оправдано налагането на обезпечителни мерки. От друга страна следва да се
посочи, че систематическото място на разпоредбата на чл. 73 от НПК в раздел II от глава VII на НПК, озаглавен
"Мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда",
уреждаща законовия статус на обвиняемия и естеството на обезпечителните мерки
като допустима от закона намеса в неговата имуществена сфера, налагат извода,
че законодателят по принцип свързва допускането на обезпечението на гражданския
иск с фигурата на обвиняемия. Посоченото
в ТР № 1/2013 г. на ОСНК – че съдът е длъжен да се произнесе по гражданския
иск, когато прекрати наказателното производство, дори и когато основанието за
прекратяване е по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (смърт на дееца), не опровергава този
извод, защото задължителната практика на ВКС визира случаите на вече предявен и
приет за съвместно разглеждане граждански иск, т. е. отново се касае за
хипотеза, при която процесуалното качество на подсъдим (обвиняем) вече е
възникнало.
Мярката за процесуална принуда,
която представлява ограничаване в някаква степен на възможността обвиненото
лице свободно да разполага с имуществото си, може да се наложи при повдигнато
обвинение. Наличието само на акт за образуване на досъдебно производство за
престъпление, което може да бъде и срещу неизвестен извършител, без да е
възникнала фигурата на обвиняемо лице, не може да се приеме за достатъчно
основание за налагане на такава мярка. По наказателния закон е недопустимо
обезпечаването на бъдещо обвинение. Наличието на обвиняемо лице, по
отношение на което е повдигнато обвинение за престъпление, конкретизирано по
време, място, начин на извършване, пострадали лица и размер на вредите е
необходимо не само за да бъде преценена пасивната легитимация, т.е. дали лицето,
срещу което е насочен гражданският иск е материално правно легитимирано да
отговаря по чл. 45 от ЗЗД, но и за да бъде преценена активната такава – дали
лицето, предявило иска, респ., поискало неговото обезпечаване, има качеството
на пострадал.
В настоящия
случай, видно
от материалите по ДП 225 ЗМк № 447/2020 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. №
47304/2019 г. по описа на СРПК, К.А.К. и В.Г.О. не са привлечени като обвиняеми
за конкретно престъпление, а единствено К. е разпитан в качеството му на
свидетел. При така изложеното настоящата инстанция намира подадената частна
жалба за основателна, поради което първоинстанционното определение следва да
бъде отменено.
Тъй като
чл. 345, ал. 2 от НПК задължава въззивния съд да реши въпроса по същество, след
отмяна на определението молбата за обезпечение на бъдещ иск на Р.В.Х.следва да бъде оставена без уважение, а издадената
обезпечителна заповед – да бъде обезсилена.
По изложените съображения и на основание чл.
345 от НПК Софийски градски съд, НО, VI въззивен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 22.05.2020 г. по н. ч. д. № 6150/2020 г. по описа на СРС, НО, 13 състав, с
което е допуснато
обезпечение на бъдещи искове, предявими от Р.В.Х.против К.А.К. и В.Г.О. за
връщане на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ 513 CDI с рама WDB9061551N429111 или за заплащане на
равностойността му – 20 536, 21 лева, чрез налагане на запор и
спиране от движение на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ 513
CDI,
с рама WDB9061551N429111.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за обезпечение на бъдещи искове на Р.В.Х.,
ЕГН ********** срещу К.А.К.
и В.Г.О..
ОБЕЗСИЛВА обезпечителна заповед от 26.05.2020 г., издадена на Р.В.Х., с която е допуснато обезпечение на бъдещи искове, предявими от Р.В.Х.против К.А.К. и В.Г.О. чрез чрез налагане на запор и спиране от
движение на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ 513 CDI, с рама WDB9061551N429111.
Определението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2