Р Е Ш Е Н И Е № .........
гр. Плевен, 04.03.,2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение, 5-ти т.с.
на дванадесети
февруари през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА година, в публично заседание ,в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: Ж. С.
като разгледа докладваното от съдията В. Мълчиниколова
т.д. № 161/ 2019г. по описа на Окръжния съд гвр. Плевен,за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 534,
т. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД .
В Плевенски Окръжен съд е постъпила
ИСКОВА МОЛБА Вх. рег.№ 7849/ 03.07.2019г. ,подадена от И.В.С.,***, ЕГН *********,чрез адвокат Н.Я. ***- съдебен адрес за връчване на книжа и
съобщения: и за призоваване : гр. Плевен, ул.”****”№ **, ет.**, офис №**,
e-mail: ****@***.com тел. ***/ ***, против: В.Н.
*** ЕГН:**********
Цена на иска 29 200 евро.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата 25 000 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, както
и мораторни лихви в размер на 4 200 евро върху главницата за периода на
забавата 19.06.2016 – 19.06.2019г.
Претендират се и направените в това производство деловодни разноски.
Твърденията на страните:
В исковата молба се твърди ,че на
12.06.2014г. в гр.Плевен ответникът издал
в полза на ищеца Запис на заповед
за сумата от 25 000 евро,която се задължил да заплати на ищеца плати безусловно , без разноски и
протест посочената сума, в срок до 19.06.2014г. Издаденият Запис на Заповед бил
с нотариална заверка, с рег. №**** от 12.06.2014 на Нотариус С.И. с рег.№*** на
Нотариалната камара.
Сочи се от ищеца, че в срока до 19.06.2014г.,ответникът не е платил на
ищеца дължимата сума по посочената запис на заповед.
Твърди се в исковата молба, че с протокол за предаване на веществено
доказателство от 01.06.2015 г. оригиналът на записа на заповед на е
приложен като доказателство по Досъдебно производство ДП № 159/ 2014г по
описа на СО . Сочи се също така ,че понастоящем наказателното производство се
намира в стадия - на разследването в досъдебната фаза и не е приключило. Поради
това, молбите на ищеца да му бъде върнат оригинала на записа на заповед, били
оставени без уважение, като това му
попречило да се снабди със заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.417 ГПК. С оглед на тези обстоятелства, ищецът счита ,че за него е налице
правен интерес от предявяването на настоящите осъдителни искове.
С определение № 685 / 24.07.2019г., на основание чл. 83,ал.2 от ГПК съдът е
освободил ищеца И.В.С. от заплащането на такси и разноски по делото.
В срока по чл. 367,ал.1 от ГПК от
ответника е постъпил отговор на исковата молба, чрез пълномощника му – адвокат Б.Б.,***.
С отговора на ИМ, ответникът не
прави възражения по допустимостта на предявените искове, нито по редовността на
записа на запис от външна страна.
Възразява се с отговора на ИМ ,че предявените искове са неоснователни и претендираната сума е недължима,
като оспорва валидността на
менителничния документ, поради порок във волята на издателя му. Твърди се от
ответника, че записът на заповед, като едностранна сделка, е издаден от ответника под въздействието на
заплашване, по смисъла на чл.
30 ЗЗД, вр. чл.27 ЗЗД.
На основание
чл. 32, ал.3 от ЗЗД, прави възражение за унищожаването му поради този порок във волята на издателя. Посочва с отговора ,че ответникът
е бил принуден да подпише запис на заповед в резултат на отправена към него заплаха,че
той и близките му ще бъдат убити и
употребено насилие.
На следващо място, възразява се с отговора, че процесният запис няма каузална основа,
т.е. не произтича от конкретно каузално/ договорно правоотношение между
издателя и поемателя.
С отговора на
ИМ се възразява при условията на евентуалност, че с посочения запис на заповед
е нищожен,, на основание чл. 26,ал.2 от ЗЗД, тъй
като с подписването му, ответникът бил принуден
лично да се задължи към ищеца за сума, която последният дал на трето лице, за осъществяване на
корупционна сделка, във връзка с наказателно производство ДП № С134/2013г. по
описа на Окръжна прокуратура – Плевен, водено срещу неговия роднина И.С.М..
С отговора на
исковата молба, ответникът е направил възражение, че с оглед петитума на исковата молба, съдът е сезиран с пряк менителничен иск по
чл. 538,ал.1 от ТЗ, който обаче е
погасен с изтичането на тригодишна ДАВНОСТ, поради което следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Посочва се
също, че неоснователна се явява и претенцията за мораторни лихви, с оглед
неоснователността на главния иск. Във връзка с направените възражения,
ответникът е ангажирал и представил доказателства.
От ищеца, е
постъпила допълнителна искова молба, с която са направени следните уточнения и
допълнения към ИМ:
Признава, че прекия менителничен иск по чл. 538 от ТЗ е погасен на
основание чл. 531,ал.1 от ТЗ, поради изтичането на тригодишната погасителна
давност. Пояснява,че така подаденият иск по т.д. №161/2019 год. по описа на ОС- гр.Плевен по
отношение на сумата от 25 000 евро следва да се счита, като осъдителен иск с
правно основание чл.534,ал.1 от ТЗ( менителнично неоснователно обогатяване) със
същия петитум,а именно:
„Да постанови решение ,с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 25 000 Евро и
мораторна лихва за периода от 19.06.2016 год. до 19.06.2019 год. в размер на 4
200 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на делото, до окончателното изплащане на сумата, като ни присъдите и
направените деловодни разноски.“
С ДИМ ищецът счита, че с отговора на ИМ ответникът е
направил извънсъдебно признание, относно обстоятелството, че той напълно
доброволно е подписал процесния запис на заповед. Обосновава това си твърдение
с показанията на ответника дадени в качеството на свидетел в заседанието от
20.11.2015 год. по НОХД №591/2015 год., по описа на Окръжен съд -гр.Плевен,
ответникът, на стр. 4 и 5 от протокола на два пъти изрично е заявил, че сам и
напълно доброволно е подписал записа на заповед.
По отношение на акцесорния иск за мораторни лихви за
сумата 4 200 евро, с ДИМ се пояснява ,че същите се дължат считано от
19.06.2016г. до 19.06.2019г.
Оспорват се от ищеца, като несъстоятелни , възраженията на ответника ,че процесния запис на заповед е
унищожаем, съответно - нищожен .
От ответника е
постъпил допълнителен отговор на исковата молба, с който поддържа всички направени с отговора
твърдения и възражения, както и доказателствените си искания.
Предварителните въпроси и
допустимостта на предявените искове са били разрешени с определение № 978 / 07.11- 2019г.(л. 47). Проекта
за доклад е връчен на страните и са постъпили писмени становища.
В първо съдебно заседание(л. 67) е утвърден проекта за доклад с подробно изложени твърдения по фактите и
окончателната правна квалификация на претенциите.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Главният иск за
менителнично неоснователно обогатяване, по чл. 534,ал.1 от ТЗ, ищецът е основал на запис на заповед,
заверено от страната копие, от който е приложено на л. 39 и прието като
доказателство по делото. Видно от издаденото от СГП удостоверение № пр.пр.9989/
2019 г. от 06.08.2019г(л.38), оригиналът процесния менителничен документ е
иззет и приложен като веществено доказателство по досъдебно производство № 159/
2014г. по описа на Отдел 05“Специализиран“ на Софийска градска прокуратура.
Оригиналът е с нотариална заверка подписа на издателя, Рег. №***** 12.06.2014г.
от Нотапиус С.И.,*** на НК.чиято,.
Автентичността
на подписа от името на ответника В.Н.Н.
за „издател“ на менителничния документ
не е оспорена от ответника.
Предпоставките за уважаване на иска са:
-наличието на редовен от външна страна и действителен менителничен ефект;
-менителничния иск да е погасен по давност
(прескрибиран менителничен ефект) или не са извършени необходими действия по
запазване на правата по тях (преюдицирани менителнични ефекти);
-приносителят на
менителничния ефект търпи вреда, поради невъзможност да реализира
минителничните си имуществени права, поради прескрибиране или преюдициране на менителничния ефект.
В тежест на ищеца е да докаже : издаден от ответника запис на
заповед с реквизити по чл. 535 ТЗ, който да е действителен ; падеж на
поетото задължение ; погасяване по давност в едногодишен или тригодишен
срок от падежа на правото да претендира сумата по заповедта.
В тежест на ответника е да докаже възражението си по чл.32,ал.3 от ЗЗД, за унищожаемост на
процесния менителничен ефект на основание чл.27, вр. чл. 30 ЗЗД, поради порок
във волеизявлението на издателя, принуден да сключи сделката със заплашване
чрез възбуждане на основателен страх.
Що се отнася до алтернативното възражение за нищожност на менителничния
ефект, то съдът служебно следи за действителността на сделките, но в случая в
тежест на ответника е да установи фактите, на които основава възражението си за
нищожност на записа на заповед , на основание чл. 26,ал.1 от ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави.
Безспорно е между
страните и това се установява от приетото като доказателство копие от Запис на
заповед , че процесната ценна
книга е редовна от външна страна, тъй като е съставена в предписаната от закона форма и съдържа
всички съществени реквизити по чл. 535 ТЗ.
От приложения по делото копие на запис на заповед се установява, че той съдържа наименованието "запис
на заповед" в текста на документа; безусловно обещание да се плати на 12.06.2014 г.
,без разноски и без протест сумата 25 000 евро;
името на лицето, на което трябва да се плати – И.В.С.;***.
Посочен е падежа за плащане в срок до 19.06.2014г.. Издателят В.Н.Н. е положил подпис на лицева страна.
Следователно, на
осн. чл. 535 във връзка с чл. 536, ал. 1, ал. 2, ал. 3 ТЗ, документът съдържа
всички изискуеми по закон реквизити, поради което съдът приема, че е налице редовен
от външна страна менителничен
ефект.
Съдът
счита, че искът на приносителя срещу издателя на запис на заповед в настоящия
случай се погасява в едногодишен срок от падежа на основание чл. 531,ал.2, пр.
2 от ТЗ. Това е така, защото записът на заповед е платим на
падежа 19.06.2014г. и съдържа уговорката
„без разноски и без протест“. Тъй като разпоредбата относно давността се
намира в материален закон, то съдебната практика е възприела разбирането ,че
давността не се прилага служебно, а следва издателят или платецът изрично да се
позове на нея.
Ответникът е направил своевременно
възражение за погасяване по давност в
тригодишния срок по чл.531,ал.1 от ТЗ, на преките менителнични искове, поради това, безспорно е между страните и се
приема за установено от съда, че прекият
менителничен иск на приносителя – ищеца се е погасил по давност в тригодишен
срок от падежа – на 19.06.2017г. Поради това ищецът разполага със субсидиарния
иск по чл. 534, ал.1 от ТЗ за менителнично неоснователно обогатяване, който с
допълнителната искова молба е заявил ,че предявява на това основание.
Спори
се между страните относно действителността на на процесния
запис на заповед, като едностранна сделка, сключена според възражението
на ответника под въздействието на заплашване,чрез възбуждане
на основателен страх, по смисъла на чл.27, вр. с чл. 30 ЗЗД.
Това
безсрочно, потестативно възражение се урежда чрез
препращане ( чл. 44 ЗЗД) от правилото на чл. 30 ЗЗД.
За начина на
упражняването му е приложима
разпоредбата на чл. 32, ал. 3 ЗЗД и следва да бъде разгледано от съда независимо от изтеклата тригодишна давност.
Алтернативно
е направил възражение за нищожност на менителничния ефект,
на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, тъй като е издаден с цел да гарантира резултат
от корупционна сделка по предлагане и даване на подкуп ,в която издателят е бил
посредник и накърнява добрите нрави.
Ответникът
твърди, че записът на заповед е безпаричен. т. е не е
свързан с размяна на имуществени блага между страните и
отрича наличие на
каузално правоотношение между тях.
Не е направено
такова твърдение и от ищеца.
При отсъствие на
твърдение за съществуване на каузално правоотношение между страните
осъществяваната от решаващия съд проверката относно
действителността на сделката, следва да бъде
ограничена единствено в рамките на въведените от длъжника възражения.
За изясняване на
спорните по делото въпроси относно обстоятелствата, при които ответникът е
подписал процесния запис на заповед, с оглед направеното възражение за
унищожаемост, съдът допуснал до разпит и изслушал показанията на посочените от
страните свидетели.
Свидетелят
Б.Б. ,ангажиран от ответника дава показания,че в началото на
лятото на 2014г., по телефона му се обадил ищецът В.Н., с молба да дойде бързо
в неговия ресторант, тъй като имал проблеми. Настоял веднага да хване такси и
да пристига бързо, тъй като фамилия М. от Д. го притеснява „за едни пари“.
Свидетелят твърди ,че след около пет минути пристигнал в ресторанта на
ответника, който му споделил, че И.В. – племенник на И.М., са му дали някакви
пари, за да помогне И.М. да бъде освободен от ареста. Няколко минути след като
пристигнал от един автомобил слезли четирима души и влезли в ресторанта. Всички
се качили в стаята над ресторанта. От тези четирима св. Б. Б. познавал В. - син на ищеца И.В. ,както и зетя на И.М. –
Т. от П.. Пристигналите започнали да се карат с ответника, настоявали да им
върне парите, на което В.Н. им отговарял ,че не може ,защото ги е дал и им е
свършил работата. Твърди ,че ставало дума за дадени на ответника 30 000
лева, които той да предаде на магистрат, за да бъде освободен И.М. от ареста.
Четиримата ,обаче настоявали ,че В. нищо не е свършил и е длъжен да им върне
парите. Започнали да псуват, да се заканват и заплашват ответника с думите:“Ще те ядат рибите“,“Ще плачеш на синовете на
гробовете“,“ Ще му пикаят на гроба“. Един от четиримата дори извадил на
масата нож и започнал демонстративно да го върти, да си играе с него и да го
размахва. Свидетелят твърди, че Т. понечил да му откопчава ризата, за да провери
дали не е пратен от полицията опасан с
кабели . Тогава св. Б. заявил ,че е „до тук“ ,напуснал стаята и слязъл долу в
ресторанта при съпруга на ответника. След няколко минути всички – четиримата,
заедно с В.Н. излезли навън и буквално натикали ответника в сребрист автомобил,
като заминали на някъде. Свидетелят и съпругата на В. му звънели по мобилния
телефон, но той вдигнал чак на третото позвъняване,
като ги уверил, че ще се върне скоро. Върнал се след около половин час и
споделил със свидетеля ,че са го завели при нотариус, където подписал запис на
заповед за 25 000 евро.
Св.
Е.Н. – съпруга на ответника дава показания, че през 2014 година , В. – брат на И.М., който бил обвиняем и задържан под
стража, няколко пъти търсил нейния
съпруг – ответника, с предложение да му посредничи, като предаде на някого
пари, за да бъде освободен И.М. от ареста. Н. се съгласил и заедно със сина им
ходили до дома на В. от където донесли
30 000 лева в банкноти по 100 лева в една тънка прозрачна чанта.
Подредили банкнотите в пачки и цялата сума предали на съдържателя на тенис
кортовете в гр. П. – М., който дошъл в дома им. М. познавал човека , за когото били
предназначени парите, тъй като тренира там.
Свидетелката дава
показания, че минало едно дело, но И.М. не бил освободен, поради което
роднините на И.М. започнали да звънят в дома им , да го привикват, да му искат
обяснение, защо няма развитие. В. им обяснявал, че е предал парите и че ще има
развитие, защото предстои друго дело във Велико Търново и там ще се реши
въпросът. Действително на делото във В. Търново ,И.М. бил пуснат от
ареста. По този повод близките му
устроили тържество в Д., но там му казали ,че
работата не е свършена и трябва да им върне парите,тъй като те
искали да бъде пуснат под парична гаранция. Чичовците, братовчедите и др.
роднини на И.М. започнали да идват по двама – трима в ресторанта.
Един ден предобед , в началото на лятото същата година, пристигнали в ресторанта, който стопанисвали,
четирима мъже и поискали да извика незабавно В.. Тя му се обадила и след
известно време той пристигнал заедно със свидетеля Б. (Б.). Всички влезли в
търговската зала. Започнал се груб разговор с много викане, блъскане на столове
, псувни, много изнервящо. Свидетелката твърди ,че чувала всичко това от бара в
ресторанта. Доловила реплики „пази
децата“, нещо за „гробове“. След половин час, четиримата мъже заедно
със съпруга и слезли и на бърз ход излезли от ресторанта. Насила натикали В. в
сребриста кола и заминали нанякъде.
Двамата със с Б. се чудели какво да правят, звънели му по телефона, но
никой не вдигал, притеснили се дали да не съобщят в полицията. В един момент В.
отговорил и казал, че се връща след малко. След като се върнал в заведението В.
обяснил, че са го завели при нотариус,
където е подписал запис на заповед за 25 000 евро. Обещали му ,че при
свършена работа ще скъсат записа.
Свидетелят
С.И.М., ангажиран от ищеца дава показания, че в качеството си
на подсъдим по НОХД № 591/2015г. на ОС- Плевен е участвал в съдебното заседание
по това дело на 20.11.2015г. Свидетелят твърди, че в това заседание, разпитан в
качеството на свидетел, ответникът В.Н. е заявил, че доброволно е подписал запис на
заповед, за да успокои И.В. С., че ще му
върне парите, които е взел от него за рефинансиране на кредит. Освен това, В.Н.
дал показания ,че ще се отблагодари на С., като му възложи да извърши ремонт в
заведението му. Освен това на въпросите на съда
и на прокурора заявил, че сам е предложил на И.С. да му подпише запис на
заповед, като гаранция ,че ще му върне парите.
Съдът кредитира с
доверие показанията на св. Б.Б.,тъй като, той
има преки възприятия от събитията непосредствено предхождащи издаването
на менителничния документ. Същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и се
подкрепят от писмените доказателства по делото – официална справка от СГС – „Специализиран „ Отдел 05, № СП ***/
2014 от 20.11.2019г.(л.57).
От справката е видно
,че досъдебното производство № 159/ 2014г. по описа на СО- СГП е образувано за престъпление „подкуп“ по
чл.304б,ал.1 от НК. Посочва се в справката ,че като веществено
доказателство по това ДП е приложен на 01.06.2017г. процесния запис на заповед,
издаден от В.Н. за сумата 25 000 евро в полза на ищеца. Посочва се също
така в справката ,че този документ
първоначално е бил иззет с протокол за претърсване и изземване от 23.07.2014г. по ДП № 134/ 2014г.- по описа
на Окръжна прокуратура гр. Плевен и в последствие предаден с протокол по ДП
159/2014г на СГП. Показанията му намират опора и в тези на св. Е.Н.
Съдът дава вяра на
показанията на св. Е.Н.. Тази свидетелка е в близки семейни отношения с
ответника – негова съпруга, но нейните показания съпоставени с показанията на
св. Б. и писмените доказателства по делото – копието от записа на заповед и
справката от СГП се потвърждават напълно относно твърденията й за обстоятелствата,
непосредствено предхождащи подписал записа на заповед, както и относно
събитията, обусловили издаването му от ищеца.
Съдът
не дава вяра на показанията са св. С.М., по следните съображения:
На първо място той е
роднина на ищеца- негов първи братовчед и поради това заинтересуван изхода на това дело да бъде в полза на ищеца
– негов първи братовчед.
На
второ място, този свидетел няма никакви преки възприятия от обстоятелствата при
които е бил издаден процесния запис на заповед, а само възпроизвежда
свидетелски показания, дадени от ответника по НОХД № 591/ 2015г. по описа на
ОС- Плевен. Дадените от него показания установяват само какво е казал В.Н. като
свидетел по наказателното дело, но не и дали казаното от него отговаря на
истината. В наказателното производство В.Н.
в качеството си на свидетел е разполагал с правото по чл. 121 от НПК да не дава
показания, които биха уличили него или близките му в престъпление.
На следващо място,
св. С.М. е участвал в качеството на подсъдим по НОХД № 591/ 2015г. , като
съучастник на И.М.. От служебната справка в деловодната система на ОС- Плевен е
видно,че по това дело на св. С.М.
повдигнати обвинения за извършено в съучастие с И.М. и останалите
подсъдими, тежко престъпления – пране на
пари в особено големи размери, особено тежък случай по чл. 253 ал.5 във вр. с
ал. 4,пр.1, вр. чл.20,ал.2 НК. Поради
това обстоятелство ,св. С.М. има интерес да премълчава всички известни му
обстоятелства, които биха уличили неговия роднина И.М. в предлагане и даване на
подкуп, за каквото деяние се води
досъдебното производство № 159/
2014г на СГП и по което е приложен като веществено доказателство оригиналът на
процесния запис на заповед.
Предвид тези
съображения, показанията на св. С.М. му не могат да послужат за доказване на
относимите към спора факти и съдът не следва да ги взема предвид при постановяване на решението си.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира,че ответникът е доказал
пълно и главно възражението си по чл.32,ал.3 ЗЗД за унищожаемост на ценната
книга поради порок във волеизявлението на ответника – издател на записа на заповед по чл. 30 от ЗЗД, който е бил принуден да
подпише запис на заповед в полза на ищеца,под въздействието на отправените му от трети лица заплахи,
възбуждаща основателен страх за неговия живот и този на децата му.
Основателността
на възражението за унищожаване се предпоставя от обстоятелството сделката да е
сключена само поради обективно причинени страхови представи за предстояща
злина, причиняването на която зависи от заплашващия. В случая такива заплахи се установяват категорично,
а именно: предварителен, продължителен тормоз над ответника с обаждания по
телефона, посещения в заведението му от роднини на ищеца по двама и четирима.
Безспорно се установи, че в деня,непосредствено преди подписване записа на
заповед – 12.06.2014г., ищецът е бил посетен от четирима роднини на ищеца,
които притискали ответника посредством заплахи, да възстанови на ищеца сумата
30 000 лева, която последния бил дал на трето лице, за да съдейства да бъде освободен от ареста ,техния роднина И.М.
, тогава подсъдим по НОХД № 591/ 2015г. по описа на Окръжния съд – Плевен. В деня, непосредствено преди подписване записа
на заповед,четиримата мъже, сериозно и
недвусмислено са заплашвали в продължение на около половин час В.Н.
със смърт него и децата му , с думите
,че ще плаче на гробовете на синовете
си, „ще го ядат рибите“ и ,че те ще му „пикаят на гроба“. Един от тях , по
време на заплахите е извадил нож, който размахвал и въртял демонстративно на
масата. Тези заплахи са възбудили у ответника основателен страх от
осъществяването им. Заканите
възприети от ответника В.Н., както и от св. Б. са от естество което не може да бъде преодоляно с гарантираните в закона
способи. Заплахите отправени към ответника от четирима
роднини на ищеца на 12 юни 2014г., че той и децата му ще бъдат убити са били
интензивни, придружени с псувни, хвърляне на столове и продължили около половин
час. Непосредствено под въздействие на тези заплахи, които са възбудили
основателен страх, ответникът е бил натикан в от автомобил от четиримата роднини на ищеца и
отведен при нотариус, където след около половин час той е подписал запис на
заповед в полза на ищеца за сумата 25 000 евро.
С отговора на
исковата молба, ответникът своевременно е направил на основание чл.32,ал.3 от ЗЗД, установеното от закона в негова полза безсрочно възражение за унищожаване
като недействителен на процесния менителничен ефект въпреки, че давността за
него е изтекла. По това възражение съдът
дължи положително произнасяне, с диспозитива на решението, тъй като
възражението е конститутивно.
В заключение съдът приема, че с подписването на
записа на заповед, поетото от ответника менителнично задължение несъмнено не е
съответствало на волята на издателя на документа и поради това е недействително ,поради което и на
основание 44, вр. с чл. 30, вр. чл. 27 от ЗЗД, записът на заповед следва да
бъде унищожен.
Съгласно постоянната
практика на ВКС „Искът по чл. 534, ал. 1 ТЗ би бил основателен, само ако
приносителят на менителничния ефект е доказал наличието на редовен от външна
страна, действителен менителничен ефект“ В този смисъл Решение № 133 от 05.07.2013 г. на ВКС по
т.д. № 104/2011 г., II т.о., ТК .
В правната
доктрина няма спор, че въпросът за
действителността на ценната книга е основополагащ за възникналия правен спор,
тъй като „правото на
специалния иск за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ, е предоставено
на приносителя на конститутивната ценната книга на заповед, изгубил правото си
на менителничен иск по нея.” Следователно, при недействителност (
нищожност или унищожаемост) на процесната ценна книга, предявеният иск за менителнично неоснователно обогатяване
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, поради липсата на задължителната
предпоставка, той да е основан на редовен от външна страна и действителен,
погасен по давност менителничен ефект. Именно такъв е настоящият случай, поради
което съдът следва да обяви за недействителен, процесния запис на заповед и
отхвърли като неоснователен предявеният иск за менителнично неоснователно
обогатяване за сумата 25 000 евро.
Относно предявения акцесорен иск
с основание по чл. 86 от ЗЗД за мораторни лихви за сумата 4200 евро:
Този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като последица от
отхвърлянето на главния иск. Освен това следва да се отбележи, че дори да беше основателен и уважен иска по чл.
534,ал.1 от ТЗ, то предвид спецификата на менителничния ефект, неговият
приносител, който е изгубил прекия
менителничен иск, поради погасяването му по давност, не би могъл да претендира лихви за забава,
след като главното вземане е погасено по давност, поради неговото бездействие
и поради той е изгубил уговорените в
негова полза срокове за плащане.
От друга страна ,субсидиарният иск по чл. 534,ал.1 от ТЗ е допустим, в
случай че приносителят на менителницата е изгубил преките менителнични искове
,поради погасяването им по давност или поради неизвършване на необходимите
действия за запазването на правата по тях.
В този случай той може да иска от издателя или платеца само сумата, с
която те са се обогатили в негова вреда. Очевидно е че тази сума не включва
лихви за забава, ако задължение за лихви в точно посочен размер, не са изрично поети от издателя, съгласно
императивната разпоредбата на 459 от ТЗ, при положение, че менителницата е
платима на предявяване или в определен срок след предявяване.
С оглед горните изводи, съдът намира ,че предявеният иск за лихви за
забава в размер на 4 200 евро за периода
от 19.06.2016г. до 19.06.2014г. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този изход на делото, ищецът следва да заплати на ответника, на
основани чл. 78,ал.3 от ГПК направените в тази инстанция деловодни разноски
размер на 2 245.91 лева, от които
адвокатско възнаграждение 2 240 лева и заплатена д.т. 5.91 лв. за издадено
съдебно удостоверение.
Мотивиран от горното, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш И
:
УНИЩОЖАВА , на
основание чл.32,ал.3, вр. с чл. 30, вр. с чл.27 от ЗЗД, едностранната сделка, обективирана в
Запис на заповед, издаден на 12.06.2014г. от ответника В.Н. ***, ЕГН **********, в полза
на ищеца И.В.С.,***, ЕГН *********,
с който издателят се задължил да заплати
на И.В.С. , безусловно , без разноски и протест сумата 25 000 евро, в срок до
19.06.2014г, с нотариално удостоверен подпис на издателя, рег. №**** от
12.06.2014 на Нотариус С. И. *** действие Районен съд - Плевен, рег.№*** на Нотариалната камара, поради това
,че издателят В.Н. Николев е бил принуден чрез заплашване от трети лица да се
задължи по записа на заповед.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен ИСК с правно
основание чл.534 ал.1 ТЗ, предявен от И.В.С.,***,
ЕГН *********,чрез пълномощника и съдебен адресат - адвокат Н.Я. ***, офис № ***, против В. Н.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес ***№ ***,
за осъждането му да заплати на ищеца сумата 25 000 евро/ Двадесет и пет
хиляди евро/, ведно със законната лихва, претендирана като стойност, с която В.Н.Н. се е
обогатил във вреда на И.В.С.,
поради изгубване на исковете по запис на заповед издаден на 12.06.2014 г. от ответника В.Н. ***, ЕГН:**********, в полза на ищеца И.В.С.,***, ЕГН *********.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, ИСК с правно основание по
чл. 86 от ЗЗД, предявен от И.В.С. ЕГН *********,
чрез пълномощника си – адвокат Н.Я. ***, против В. Н.Н., ЕГН:**********, за заплащане на ЛИХВИ
ЗА ЗАБАВА в размер на 4 200 евро за
периода от 19.06.2016 г. до 19.06.2019г. , върху размера на главницата 25 000 евро по предявения иск
за менителнично неоснователно обогатяване.
ОСЪЖДА ищеца И.В.С.
***, ЕГН *********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.м 78, ал.3 от ГПК на ответника В.Н.
***, ЕГН **********, направените в тази инстанция ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ общо в
размер на 2 245.91 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в
ОКРЪЖЕН СЪД: