Р Е Ш Е Н И Е № 43
гр. Габрово, 08.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на окръжен прокурор НАДЕЖДА
ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина
КАНД № 33 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирани в
законния срок жалби от „***” ЕАД – гр. София и Регионална
дирекция – Русе за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към
Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите –
гр. София против Решение № 40 от 07.02.2020 година на Районен съд – Габрово,
постановено по АНД № 1287 по описа за 2019 година. С обжалваното решение е изменено
Наказателно постановление /НП/ № 2019-0046454 от 18.10.2019 година на Директора
на Регионална дирекция – Русе за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч
и Плевен към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на
потребителите – гр. София, с което за извършено нарушение на чл. 68в във връзка
с чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на основание чл. 210а
от ЗЗП на „***” ЕАД – гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 3000
/три хиляди/ лева, като въззивният съд е намалил размера на санкцията на 1000
/хиляда/ лева.
В жалбата на Регионална дирекция – Русе за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите – гр. София се сочи, че при определяне размера на санкцията административният орган е взел под внимание на факта, посочен и в процесното НП, че санкционираният търговец стопанисва обекти на територията на цялата страна и в този смисъл са много повече засегнатите обществени отношения, свързани със защита правата на потребителите; нелоялната търговска практика, забранена със заповед на Председателя на КЗП, се е отнасяла до неограничен кръг адресати; КЗП е била сезирана от ощетен потребител. Твърди се, че наложеното по вид и размер наказание съответства на материалния закон, на чл. 27 от ЗАНН и на целите по чл. 12 от ЗАНН; при определяне размера на санкцията е взет под внимание размерът на капитала на дружеството; определеният размер на санкцията би превъзпитал нарушителя и би го предупредил да не извършва в бъдеще подобни нарушения. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено изцяло процесното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна, ако същото е над минимално предвидения размер.
В жалбата на „***” ЕАД – гр. София се развиват доводи, че поради неразграничаване на процедурите по ангажиране на административнонаказателна отговорност и тази по налагане на принудителна административна мярка, не е спазен срокът за съставяне на АУАН; липса на задължение за уведомяване на абоната на адрес в гр. Габрово; наличие на уведомление в съответствие със закона; липса на нелоялна търговска практика. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и на НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
Касационните жалбоподатели не се представлява в откритото съдебно заседание, не заявяват становище по жалбата на насрещната страна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите и правилност на обжалваното решение, поради което последното следва да бъде оставено в сила.
Касационните жалби са допустими като подадени в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирани лица – страни в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационните жалби за неоснователни предвид следните съображения:
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда.
Административнонаказателната отговорност на „***” ЕАД – гр. София е ангажирана за нарушение на чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, според които се
забраняват нелоялните търговски практики, а търговска
практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или
е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния
потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от
групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена
група потребители.
В ЗЗП законодателят предвижда особен ред за провеждане на административно- наказателното производство по установяване на нарушението нелоялна търговска практика, който е различен от общия ред. Сигналът на потребителя е само повод за започване на производство по установяване на нарушението, но да реши дали определена търговска практика е нелоялна или не има право само КЗП като колективен орган, съгласно чл. 16, ал. 1, т. 27 и ал. 2, т. 4 от Устройствения правилник на КЗП, а регионалните дирекции само набират информация и я представят на комисията. Казаното се подкрепя и от разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, според която когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика. В процесния случай е издадена Заповед № 429 от 17.05.2019 година на Председателя на КЗП /л. 34-35 от първоинст. дело/. Едва след приключване на проверката от РД и оценка от страна на КЗП на правнозначимите факти и обстоятелства, би могъл да бъде направен извод относно наличието на съставомерно деяние, то да бъде квалифицирано и да се вмени във вина на установения при проверката нарушител. Въпреки че сигнал от потребител, наименован жалба, е подаден на 10.12.2018 година, съставянето на АУАН е било възможно едва след издаване на заповедта от Председателя на КЗП, като в този смисъл процесният АУАН се явява издаден в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и възражението на „***” ЕАД – гр. София в тази насока е неоснователно. Спазен е и 6-месечният срок от съставяне на акта за издаване на НП.
Неоснователен и доводът на „***” ЕАД – гр. София, че не е имала задължение да уведоми потребителя на посочения в НП адрес в гр. Габрово. Вярно е, че в процесното НП потребителят, по сигнал на който е установено прилагането на нелоялна търговска практика, е с посочен адрес в гр. Габрово, но този адрес е изписан единствено и само с цел идентификация на лицето и никъде в административно-наказателната преписка не се твърди, че уведомяването е следвало да бъде извършено на този адрес. Релевантно за случая е, че потребителят, който в документите, подписвани между него и „***” ЕАД – гр. София, е с посочен адрес в с. Идилево, не се доказва да е уведомен по надлежния ред за промяна в условията на сключения договор на какъвто и да било адрес и по какъвто и да било начин. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е извършил правилна преценка на събраните в горната насока доказателства, а страната не сочи други пред настоящата инстанция.
Използването на нелоялна търговска практика е установено с посочената по-горе Заповед № 429 от 17.05.2019 година на Председателя на КЗП и друга преценка не е нито допустима, нито необходима.
По изложените съображения касационната жалба на „***” ЕАД – гр. София е неоснователна.
Административнонаказващият орган, определяйки размера на имуществената санкция, при диапазон, регламентиран в закона, от 1 000 до 30 000 лева, е посочил единствено, че търговецът стопанисва обекти на територията на цялата страна и в този смисъл са много повече засегнати обществените отношения, свързани със защита правата на потребителите. Настоящият съдебен състав намира, че в случая липсват мотиви за налагане на санкция в размер, по-висок от минимално предвидения в закона. Обективният факт на стопанисване на определен брой обекти не може да обоснове налагането на санкция в посочения размер, тъй като сам по себе си този факт не може да бъде съотнесен по какъвто и да било начин към обстоятелствата, визирани в чл. 27 от ЗАНН - тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя – които следва да бъдат взети предвид при определяне размера на наказанието, респ. санкцията. Определянето на по-тежка като размер санкция не може да почива на предположение, че по-големият брой обекти, стопанисвани от търговеца, означава и по-тежко нарушение, специфични подбуди за извършването му или наличие на друго отегчаващо вината обстоятелство. Наведеният довод относно размера на капитала на санкционираното дружество, освен че се твърди едва в касационната жалба и не е изтъкнат като мотив в НП, сам по себе си не се отразява на тежестта на нарушението, не представлява отегчаващо обстоятелство и не може да служи като мотив за налагане на по-тежка санкция.
По посочените по-горе съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователна и касационната жалба на и Регионална дирекция – Русе за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите – гр. София.
Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Изложеното води до извода, че обжалваното решение на Районен съд – Габрово следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора присъждане на адвокатско/юрисконсултско възнаграждение не се следва.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40 от 07.02.2020 година на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 1287 по описа за 2019 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.