РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Бургас , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20212000500240 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Юробанк България“ АД, гр.София
против решение № 31 от 03.12.2020г. по т.д.№20/2019г. на Окръжен съд-
Ямбол в частта, с която е отхвърлен положителният установителен иск на
банката по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК против Р. Г. Т. и Е. Н. Т.,
двамата от гр.Е., Ямболска област, за разликата над 816,21 лв. до предявения
размер от общо 50 697,55 лв., представляващи задължения по договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 678/ 03.09.2007г., от които 41
462,48 лв.-главница за периода от 10.07.2016г. до 15.05.2018г., 8 286, 82 лв.-
възнаградителна лихва за периода от 10.07.2016г. до 15.05.2018г., от които 6
323,88 лв.-договорна лихва и 1 962,94 лв.-мораторна лихва/неустойка за
забава, 495,95 лв.-такси и застраховки за периода от 11.07.2016г. до
15.05.2018г., 452,30 лв.-нотариални такси, в едно със законната лихва върху
главницата от 41 462,48 лв., считано от датата на подаване на заявлението до
съда-16.05.2018г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед №
1
664/21.05.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 351/2018г. на Районен съд - Е.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно,
поради незаконосъобразност и необоснованост, като се претендира същото да
бъде отменено и претенциите на ищцовата банка бъдат изцяло уважени.
Заявено е, че първоинстанционният съд е присъдил падежиралите вноски по
договора за кредит до 21.10.2020г. /края на съдебното дирене в първата
инстанция/ при ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита,
съобразявайки ТР №8/2017г. на ОСГТК на ВКС. Въззивникът счита за
неправилно приетото от решаващия съд, че е невъзможно присъждането на
други суми, тъй като в случая се касае за искова претенция по чл.422, ал.1
ГПК за установяване съществуване на вземането. Този извод се сочи като
несъответен на заявеното в исковата молба-вземанията по процесния кредит
да се считат за изцяло предсрочно изискуеми. Цитирана е съдебна практика,
съгласно която в исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК, независимо
дали се касае за установителен или осъдителен иск, ако потестативното право
на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем не е упражнено преди
подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в
исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта
на вземането. Съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили след
предявяването на иска, които са от значение за спорното право, съобразно
предвиденото в чл.235, ал.3 ГПК. Такива факти се явяват падежиралите в
хода на съдебното дирене погасителни вноски и след като предпоставките за
предсрочна изискуемост са налице, следва всички възникнали и непогасени
задължения по договора да се приемат за предсрочно изискуеми. Изтъква се
още, че предсрочната изискуемост не променя договорното основание на
претенцията. Направено е искане за присъждане на съдебните разноски.
Подаден е отговор от Елена и Р.Т.и, чрез пълномощника им адв. Ст. К., с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Изложението в нея се
сочи като объркано и практически неясно какъв недостатък на съдебния акт
се предявява. Въззиваемите остават с впечатлението, че жалбоподателят
смята, че щом банката-ищец е заявила предсрочна изискуемост на целия
кредит, за което кредитополучателят е уведомен, то това е достатъчно съдът
да присъди исковата сума, без да са изложени съображения за предпоставките
2
за отправяне на това изявление. Изтъква се, че въззиваемите не са били в
забава по отношение на нито една вноска по кредита-една част от вноските са
били погасени с реални плащания, а други са погасени с прихващане на
задължения на банката към тях, установени с предходни решения, поради
което първоинстанционният съд правилно е приел, че ответниците не са
дължали на ищеца суми, които да му бъдат присъдени и да обосноват извод
за основателност на предсрочната изискуемост. Заявено е искане за
потвърждаване на обжалваното решение, в едно с присъждане на съдебните
разноски за въззивната инстанция.
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против
подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
След преценка на наведените от страните доводи, доказателствата по
делото и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:
С първоинстанционното решение, предявеният на основание чл.422, ал.1,
вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК от „Юробанк България“ АД против Р. и Е. Т.
установителен иск за признаване за установено, че ответниците дължат на
банката парично вземане за размера от 816,21 лв., представляващи редовно
падежирали вноски за периода от 30.07.2020 г. до 21.10.2020 г. по договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 678/03.09.2007г., е отхвърлен като
погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответниците, за което е
влязло в сила на 23.07.2018г. решение №159445/2609.2017г. по гр.д.
№80047/2015г. на РС-София. В тази част решението не е обжалвано и е влязло
в сила. Предмет на обжалване е решението в останалата му част, с която над
посочената сума до пълния предявен размер от 50 697,55 лв., задължения по
договора за кредит, в едно със законната лихва за главницата, за което
вземане е издадена заповед № 664/21.05.2018г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. №351/2018г. на РС-Е., искът е отхвърлен като
неоснователен, с възлагане в тежест на банката на съдебни разноски в размер
на 5 000 лв. За да отхвърли иска в посочената част, решаващият съд е приел,
че договорът, в чл.3, ал.5, изр. 1 и 2, съдържа нищожни неравноправни клаузи
по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите, даващи право на
банката едностранно да променя базовия лихвен процент, в какъвто смисъл е
влязлото в сила решение по гр.д. № 80047/2015г. на СРС. Подписаните между
3
страните допълнителни споразумения са нищожни, поради противоречие със
закона, като предвиждащи олихвяването на изтекли лихви /анатоцизъм/ и на
основание чл.366 ЗЗД, като основани на размер на дълга, определен възоснова
на нищожните неравноправни клаузи. Намерил е, че към релевантния момент
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е
настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по процесния кредит,
тъй като не е налице неплащане на съответните дължими от
кредитополучателите вноски. Предвид ТР №8/2017 от 02.04.2019г. на ОСГТК,
първоинстанционният съд е посочил, че установителният иск по чл.422 ГПК
следва да се уважи до размера от 816,21 лв., падежиралите неплатени вноски
към момента на приключване на съдебното дирене, т.е. за периода от
30.07.2020г. до 21.10.2020г., уважил е възражението на ответниците за
прихващане в този размер и е отхвърлили иска като погасен по давност, а в
останалата част до претендирания размер от 50 697,55 лв. е отхвърлил иска
като неоснователен.
Така постановеното решение, преценено служебно съобразно изискванията
на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, като
произнесено от законен състав на компетентния съд, в изискуемата от закона
форма по редовно предявен и допустим иск, разгледан в надлежно развило се
исково производство.
Искът е за установяване съществуването на парично вземане по договор за
банков кредит, предявено в заповедно производство, по което е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и има правното си основание в чл.422,
ал.1 ГПК, във връзка с чл.124, ал.1 ГПК и чл.430 ТЗ.
От фактическа страна е безспорно, че със заявление от 16.05.2018г.
„Юробанк България“ АД, като правоприемник на „ДЗИ Банк“ АД, е поискала
от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение възоснова на документ
по чл.417, т.2 ГПК-извлечение от счетоводни книги за вземане на банката по
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL678, сключен на
03.09.2007 г. с кредитополучатели Р.Т. и Е.Т., с последвали три допълнителни
споразумения. Искането е уважено с издаване на заповед за изпълнение №
664 от 21.05.2018г. по ч.гр.д. № 351/2018г. на Районен съд - Е., с която е
разпоредено длъжниците да заплатят солидарно на банката сумата от общо 50
4
697,55 лв, от които 41 462,48 лв.-главница за периода от 10.07.2016г. до
15.05.2018г., лихви-8 286,82 лв. за периода от 10.07.2016г. до 15.05.2018г., от
които 6323,88 лв.-договорна лихва и 1 962,94 лв.- мораторна лихва/неустойка
за забава, такси и застраховки по договора-495,95 лв. за периода от
11.07.2016г. до 15.05.2018г. и 452,30 лв.-нотариални такси, в едно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението-
16.05.2018г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в
размер на 2 562,51 лв., от които 1013,95 лв -държавна такса и 1548,56 лв.-
адвокатско възнаграждение. Издаден е изпълнителен лист от 21.05.2018г. и е
образувано изп. д. № 20188780401346 на ЧСИ И. Х., рег. № 878. След
подадено възражение, на 25.02.2019г. „Юробанк България” АД е депозирала
исковата молба по процесния спор за установяване вземането на банката,
представляващо неизпълнение по договор за банков кредит.
В отговора на исковата молба въззиваемите ответници са оспорили иска
като неоснователен. Възразили са на първо място, че банката не е упражнила
надлежно правото си да направи кредита предсрочно изискуем, тъй като ни ги
е уведомила за такова волеизявление, а и кредитът е редовно обслужван, като
се съобрази нищожността на неравноправните клаузите в чл.3, ал.5, изр. 1 и
2 от договора и на сключените към него три допълнителни споразумения,
което е довело до недължимо платени 3 709,31 лв., в какъвто смисъл е
влязлото в сила решение по гр.д. №80047/2015 г. на СРС.
От фактическа страна не се спори между страните, че са сключили
процесния договор за кредит за покупка на недвижим имот от 03.09.2007г. за
сумата от 40 000 лв., при условията на солидарност, със срок на издължаване
384 месеца на равни месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер
на всяка вноска от 261,34 лв. В чл.3 и сл. е договорено задължение за
заплащане на годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката
за този вид кредит в лева, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата, като към момента на сключване на договора БЛП е посочен в размер
на 7%. При просрочие на дължимите погасителни вноски се прибавя
наказателна надбавка от 10 пункта. Действащият БЛП не подлежи на
договаряне и промените в него стават задължителни за страните, като банката
уведомява длъжниците за новия БЛП и датата, от която влиза в сила, чрез
обявяване на видно място в банковите салони. В случай, че по време на
5
действие на договора банката промени БЛП, размерът на погасителните
вноски се променя автоматично в съответствие с промяната, за което
кредитополучателите дават своето неотменимо и безусловно съгласие. При
неизпълнение на което и да е задължение по договора от страна на
кредитополучателите, банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем, а при неизпълнение на три последователни месечни
вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в
предсрочно изискуем от датата на падежа на последната вноска, като
изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да било волеизявление
на страните. Сумата по кредита е усвоена на 05.09.2007г. Последвало е
сключването на допълнителни споразумения към договора-от 20.05.2010г.,
15.07.2011г. и 20.09.2012г., с които кредитът е преструктуриран, като към
главницата са прибавяни суми по просрочени задължения за главница и
лихви.
Във въззивната жалба на банката не са поставени като спорни въпросите за
приложимост в случая на Закона за защита на потребителите, предвид
качеството на ответниците на потребители по смисъла на пар.13, т.1 ЗЗП, като
физически лица - кредитополучатели по договор за банков кредит за покупка
и довършване на недвижим имот, от който договор произтича претендирано
вземане. Липсват оплаквания и възражения и по въпроса за неравноправност
по чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП и в резултат на това - нищожност на основание
чл. 146 ЗЗП на клаузите по чл.3, ал.5, изр. 1 и 2 от договора за кредит,
отнасящи се до едностранна и задължителна за другата страна промяна от
страна на банката на базовия лихвен процент, въз основа на който се
определят дължимите от кредитополучателите възнаградителни и
наказателни лихви в периода на изпълнение на договора за кредит.
Въззивната банка не оспорва и приетата от първата инстанция нищожност
на допълнителните споразумения към процесния договор, които не са
породили действие между страните.
Не се въвежда като спорен и въпросът за не настъпила предсрочна
изискуемост на кредита към посочената в обжалваното решение дата –
14.12.2017 г., предвид липсата на непогасени от ответниците задължения,
което се установява при извършеното от съдебно-счетоводна експертиза
6
преизчисляване на погашенията по кредита, изключая измененията на лихвата
по нищожните клауза и капитализациите по нищожните допълнителни
споразумения.
Оспорването на първоинстанционното решение във въззивната жалба се
свежда до единствения довод за неизпълнение от страна на решаващия съд на
задължението по чл.235, ал. 3 ГПК да вземе предвид фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право, а именно –
падежирали в хода на съдебното дирене погасителни вноски /за тях искът е
отхвърлен, поради погасяване чрез съдебно прихващане/ и в резултат на това,
настъпила предсрочна изискуемост на кредита в хода на исковото
производство.
Настоящата инстанция намира, че при не настъпила предсрочна
изискуемост на вземане по банков кредит преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, поради липса на
забава на длъжника, ако в съдебното производство по предявения иск по
чл.422, ал.1 ГПК, към момента на приключване на съдебното дирене, се
установи забава, настъпила в хода на процеса, не следва да се приеме, че е
установена предсрочна изискуемост на цялото вземане по кредита и същото е
дължимо от кредитополучателите. Обратното би било в противоречие с ТР
№ 8 от 2.04.2019г. на ВКС по тълк. д. №8/2017г., ОСГТК., т.1, съгласно която
предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, може
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Съдебната практика, на която се позовава въззивната страна, е неотносима
към разглеждания случай. В цитираното във въззивната жалба решение № 10
от 25.02.2020г. по т. д. № 16/2019г. на ВКС, ТК, II т.о. е даден отговор на два
въпроса, касателно настъпване на предсрочна изискуемост в хода на исковия
процес по чл. 422, ал.1 ГПК, ако волеизявлението на банката за това не е било
обявено на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, а с връчването на препис от исковата молба и приложеното към
нея изявление на банката. В процесния казус няма спор, че предсрочната
7
изискуемост на кредита не е налице, не поради липса на писмено
уведомление на банката, с което обявява на длъжниците волеизявлението си в
тази насока, а поради липса на забава на длъжниците с неплащането на
дължими погасителни вноски по договора за кредит към момента на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем с писменото им уведомяване за
това. Въпросното решение не касае обективната предпоставка за
установяване предсрочна изискуемост на кредитора.
В случая следва да се отбележи, че в настоящото производство
въззиваемите ответници са представили платежни документи, доказващи
продължаващото и до момента редовно обслужване на процесния кредит с
внасяне на дължимите месечни вноски, като последното плащане е за
месеците април, май и юни 2021г.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира иска на
въззивната банка в обжалваната част за неоснователен. Процесният банков
кредит не е предсрочно изискуем, предвид липсата на забава на
кредитополучателите по чл.18 от договора за кредит, поради което и
претендираните суми са недължими.
Като е стигнал до горните изводи и е отхвърлил исковите претенции на
въззивната банка в обжалваната част, първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което е обосновано от доказателствата по делото и
съобразено с приложимия закон. Въззивната жалба е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение, като решението на първата инстанция в тази
част следва да бъде потвърдено.
Настоящата инстанция споделя изложените в решението мотиви и за
пълнота препраща към същите на основание чл.272 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 31 от 03.12.2020г., постановено по т. д. №
20/2019г. на Ямболския окръжен съд в обжалваната му част.
8
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, гр.София да заплати на Р. Г. Т. и Е.
Н. Т., двамата от гр. Е., Ямболска област, сумата от 4 200 лв., представляваща
направени пред настоящата инстанция съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9