Мотиви към присъда № 64/27.11.2018 г., постановена
по НОХД№ 497/ 2018 г. по описа на РС- Димитровград.
1.
Против И.К.К., род. на *** ***, средно образование, ЕГН **********,
неосъждана, е внесен обвинителен акт, с който е обвинена в това, че на
26.10.2018 г. в гр. Димитровград, управлявала моторно превозно средство- лек
автомобил „Мерседес“ с ***, след
употреба на наркотични вещества- амфетамин, установено по надлежния ред– престъпление
по чл. 343б, ал.3 от НК.
2.
ПРОКУРОРЪТ –
г- жа Кьосева пледира виновност и предлага съответните наказания.
3.
ЗАЩИТНИКЪТ –
адв. Д. Г. при ХАК пледира оправдаване, поради нарушена процедура по вземане
пробата .
4.
ПОДЪДИМАТА- И.К.К.
е съгласен с адвоката си.
5.
НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС.
Чл. 343б. (3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм., бр. 74 от
2015 г.) Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три
години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
Факти по
делото.
6.
На 26.10.2018 г.
вечерта, подсъдимата управлявала в гр. Димитровград лек автомобил - „Мерседес“
с ***, в колата била приятелка- св. Д.. Около 23:15 полицейски патрул в състав
от св.К. и К. били на вход на парк Марица, по ул. З. Зограф, където видели
приближаващия автомобил. Спрели го за рутинна проверка, възприели подсъдимата
като водач. Св. К., предвид рутината си заподозрял, че подсъдимата не се държи
адекватно. Това дало повод на полицаите да откарат подсъдимата в РУ-
Димитровград, където св. К.(служител на МВР, сектор пътна полиция), извършил
проба на подсъдимата за наличие на наркотични вещества в кръвта му, посредством
техническо средство орален тест „Drug Check 3000“, REF 8325554/LOT ARLC-0361, като уредът отчел употреба на амфетамин,
сигнализирайки за съдържание на „АМР“.
Самата проба била извършена лично от подсъдимата- измъквал се от контейнера и
се подавал на подсъдимата , за да вземе натривка от устната си кухина. К.
предал теста, тя го разпечатала, поставила ръката си зад предпазител, по този
начин не можело да има досег с памучния тампон. Самата подсъдима извършила
натривката в устната си кухина и го подала на К., който поставил тампона в
контейнера за извършване на самата проверка. След около пет минути, химическо
вещество в контейнера реагирало на пробата и подало сигнал, че се установява
наличие на „АМР“. Резултата отговарял именно на съдържание на посоченото
наркотично вещество. Бил издаден талон за медицинско изследване 0058027 в ЦСМП
- Хасково, Филиал Димитровград на подсъдимата, която отказала да даде кръв за
лабораторно изследване.
7.
Подсъдимата не
е осъждана или освобождаван от
наказателна отговорност по смисъла на НК.
8.
Горната
фактическа обстановка се установи от непротиворечащите му доказателства,
събрани на съдебното производство.
Правни
изводи по въпросите в чл. 301от НПК.
9.
Несъмнено се
установи, че подсъдимата е извършил престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК - на
26.10.2018 г. в гр. Димитровград, управлявала моторно превозно средство- лек
автомобил „Мерседес“ с ***, след
употреба на наркотични вещества- амфетамин, установено по надлежния ред.
10. Безспорно е
установено, че на посоченото време и място е управлявала лек автомобил „Мерседес“
с *** .
11. Несъмнено се установи, че в същото време е
употребила наркотично вещество – амфетамин, която е включена в Приложение №1
към чл. 3, т.1 от Наредба №293/27.10.2011 г., релевантна към чл.3, ал.2 от
Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите(ЗКВНВП), като
забранени за приложение. Това е установено по надлежен ред – с орален тест
„„Drug
Check 3000“, REF 8325554/LOT ARLC-0361. Няма съмнения, че теста е използван качествено,
той се намира и като веществено доказателство по делото.
12. Пробата е взета надлежно, съгласно Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.)(Наредба №1/ 2017). В частност теста е
одобрено средство за контрол, според чл.1 , ал.5 от Наредба №1/ 17 г.
13. Атакува се процедурата по вземане на пробата. Тази
атака е ненадлежна.
14. Св. Ке участвал в занятие, с което е бил обучен да
работи с техническо средство орален тест „Drug Check 3000“
на 10.06.2016 г. Съдът не намира за необходимо нещо в повече, за да се установи
компетентност на полицая, не е нужно да се провеждат други видове обучения за
това. Видно от инструкцията на
производител, не се изисква особена сложност при вземане на пробата.
15. По – нататък, съдът счита, че неправилно защитата
посочва употребата на ръкавици като
„задължителна“, напротив- производителя визира същите като „допълнително
препоръчан материал“ в т.2.1 .
16. Съвсем превратно защитата набляга на възможен
„фалшив резултат“ , изискващ кръвна проба. Подсъдимата е надлежно поканена ,
съответно- с издаден талон за това, в съответствие с изискванията на чл.5, ал.2
и по начина, визиран в чл. 6, ал.1 от Наредбата. Това, че подсъдимата не дава
кръвна проба е в нейна тежест, не е и задължение на полицията. Нарушение на
процедурата липсва, а подсъдимата няма право да черпи права от своето
бездействие.
17. Посочена локална практика от български съдилища,
подкрепяща защитата няма как да бъде аргумент за нещо обратно. Българската
правосъдна система, за разлика от англосаксонската например, за добро или лошо
не придава централно значение на съдебните решения извън казуса, без значение
от кой съд в България са постановени те. Терминът „прецедент“ у нас е запълнен с
друго съдържание, той не установява общозадължителна норма за поведение на
останалите съдилища. Така или иначе, съдът е длъжен да прилага точно закона,
съобразно своите познания в правото, наложено към конкретните факти по делото,
т.е. за съдът значение има писаното право, а не съдебното. Постановленията на
ВС и тълкувателните решения на ВКС дават задължителни указания за прилагане на
закона, но не създават нови такива, така и те не са безспорен източник на
правото. Още в по- малка степен това се отнася до конкретни актове на низовите
съдилища.
18. Дори и да се счете, че има минимално несъответствие
между действията на Кпри вземане на пробата, те нямат абсолютно
значение, като във всеки конкретен случай следва да бъдат преценявани от гледна
точка на тяхната същественост.
19. Деянието е обществено опасно в контекста на чл.9,
ал.1 от НК. Законът е предвидил висока степен на застрашаване на обществените
отношения от това деяние, като го отчита като формално, не е необходим
съставомерен резултат от него. Следва да се посочи, че създаването на опасност
и / или повлияване от употребата на упойващо вещество в светлината на
гореизложеното също биха били отнесени към определяне вида и размера на
наказанието, но в обратна посока- като отегчаващи отговорността обстоятелства.
20. Законодателят дори не изисква в случая употребата
на наркотици да е установена по надлежен ред, какъвто е предвиден в нормата на
чл. 343б, ал.1- 2 от НК. Това сочи към извод, че такава употреба може да бъде
констатирана с всички доказателствени средства по смисъла на НПК, а в по- общ
план- че е без значение концентрацията на наркотика, вида, количество и т.н.
Така обосновано е да се счете, че престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК е със
заложена по- висока обществена укоримост от това по чл. 343б, ал.1 от НК.
21. Престъплението е извършено умишлено при условията
на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК- обвиняемият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването на тези последици.
За
наказанието
22. За извършеното престъпление не са налице
предпоставките на чл. 78а от НК, предвид ограничението на чл.78а, ал.7 от НК.
23. При
определяне размера на дължимото наказание, съдът взе предвид смекчаващите-
млада възраст, липса на предходни осъждания, така счете, че са налице
многобройни и смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най- лекото възможно, се явява
несъразмерно тежко за нея.
24. Така следва да бъде наложено основно наказание под
предвидения в чл. 343б, ал.3 от НК минимум, а в случая това изисква възможния
минимален размер – лишаване от свобода за срок от 3 месеца.
25. Налице са всички предпоставки в светлината на чл.
66, ал.1 от НК това наказание да не се търпи ефективно, поради което и съдът на
това основание отложи неговото изпълнение за срок от 3 години.
26. Глоба не е необходимо да бъде налагана, съобразно и
чл. 55, ал.3 от НК.
27. Налице са основанията на чл. 343г от НК, на което
основание съдът при същите предпоставки, наложи на наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от 4 месеца, за начало на това наказание следва да се
счете датата, на която СУМПС е отнето- 26.10.2018 г.
28. Вещественото доказателство по делото- орален
тест следва да бъде унищожен .
Мотивиран така, съдът
постанови присъдата си.
Съдия: