РЕШЕНИЕ № 35
гр. В**, 09.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в публичното заседание на 09 февруари
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:
В** В**
Членове: 1. АН**
П**
2. В** М**
с участието на секретаря А** А** и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П**
ВЪЗЗИВНО гражданско дело № 598 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Дял
втори, Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С решение №535 от 06.08.2020 г. на Районен съд – В**,
постановено по гр. д. №3277/2019 година е осъдена ЗК „Л*И*“ АД - гр.С* с ЕИК ** и седалище и
адрес на управление гр.С**, бул. Ч** в** № ** Д, да заплати на П.П.К. с ЕГН: **********
и адрес *** ж.к.Б** Т** ,бл.**, вх.Б, ап.**, и съдебен адрес ***, сумата от
898.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователен
договор, съгласно полица 93001710078841/ 11.09.2017г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска 26.11.2019г. до окончателното
издължаване, както и разноски в общ размер 65.80 лева. Отхвърлен е иска над
пресъдения размер и до пълния претендиран.Ищецът в първоинстанционното
производство, въззивник в настоящия процес е осъден за разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така
постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от ЗК „Л** И**“ АД - гр.С** с ЕИК ** и седалище и адрес на управление гр.С**, бул. Ч** в** № 51 Д.
Поддържа се, че решението е неправилно и необосновано и че
първоинстанционният съд неправилно бил уважил исковите претенции, относно
изплащането на застрахователно обезщетение на основание сключен между страните
застрахователен договор по застраховка „К**“ М** „БМВ“ модел „Х5“ с рег. № ВН
8383 АВ, негова собственост с покрити и изключени рискове съгласно Общи
условия, като договора е обективиран в застрахователна полица 93001710078841/ 11.09.2017г. със срок на действие от
12.09.2017 г. до 11.09.2018 г. Сочи се в жалбата, че се касае за събитие с
неустановена дата на настъпване, при което се твърди, че вследствие злоумишлени
действия на трети лица са причинени материални вреди на собственика на описания
лек автомобил- взломени са и липсват страничните огледала на автомобила.
Липсата на огледала е констатирана и заснета от служители на ответното
дружество на 26.03.2018 г. Позовават се на това, че констатираната липса на
огледала за обратно виждане на предна лява и предна дясна врата на автомобила
попада в изключенията и не подлежи на застрахователно обезщетение, съгласно
т.27 във вр. с т.27.4 от ОУ за застраховане на сухопътни превозни средства на
ЗК"Л*“ И*“АД. Твърди се, че те са изрично изключени от покритието на
полицата и не подлежат на обезщетяване щети, възникнали по причина или
вследствие кражба или грабеж на отделни части, принадлежности, инструменти,
детайли или възли извън салона на купето. Поддържа се, че съдът неправилно е
уважил претенцията на ищеца, посочвайки единствено, че позоваването на чл.27.4
от ОУ е неоснователно, тъй като отказът е извършен на основание чл.24.5. Твърди
се , че се касае за допусната техническа грешка при изписването на основанието за
отказ, като в отговора на исковата молба са посочили правилния текст. Поддържа
се , че решението е неправилно тъй като първоинстанционният съд не е взел
предвид установени по делото правнозначими факти. Твърди се неправилност на
решението и поради това , че ищецът носи
доказателствената тежест по иск по чл.405 КЗ за наличие на настъпило
застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, което
да представлява покрит застрахователен риск, съобразно договореното. Излага се
, че представеният по делото констативен протокол няма материална
доказателствена сила относно обстоятелствата, при които се е осъществило
застрахователното събитие-механизъм на събитието. Иска се да се отмени решението на
първоинстанционния съд и се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният
от ищеца иск, както и се присъдят разноските по производството.
В срок е постъпил отговор от
ответника. Иска се да бъде потвърдено обжалваното решение , за което се твърди
, че е правилно и законосъобразно.
В
съдебно заседание представител на жалбоподателя не се явява . По делото е
постъпило писмено становище , с което се поддържа въззивната жалба и моли да се
отмени решението с последиците от това. На самостоятелно основание се поддържа
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се потвърди
обжалваният съдебен акт, за който излага съображения за законосъобразност.
ВОС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното :
ВРС
е сезиран с искова молба на П.П.К. ***
против ЗД „Л** И**“ АД - гр.С** за присъждане на застрахователно обезщетение в
размер на 1240.00 лева. Твърди се от ищеца, че по силата на Договор за
застраховка „Каско на МПС” , сключен на 11.09.2017г. между страните , е
застрахован личен автомобил на ищеца марка „БМВ”,модел”Х 5”, със
застрахователна стойност 12 000 лева , съгласно полица 93001710078841. Твърди,
че е платил изцяло застрахователната премия, уговорена между страните. На
22.03.2018г. настъпило застрахователно събитие, като на паркинг в гр.В*** са
били взломени и липсвали страничните огледала, както и били срязани
захранващите кабели на огледалата. Ищецът извършил всички необходими действия
,уведомил ответника, за което е била заведена щета 0501-1501-18-403862. , и
поискал изплащането на застрахователно обезщетение, но ответникът отказал да го
изплати , като се позовал на т.27, във вр. с т.27.5 от Общите условия.
Иска се да бъде осъден ответника да заплати сумата от
1910.00 лева, дължимо и неплатено застрахователно обезщетение, веднс със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба -26.11.2019г. до окончателното
издължаване, както и разноските по делото.
Ответникът
в отговора е оспорил
твърденията за настъпило застрахователно събитие, като се излага, че липсват
доказателства за злоумишлени действия на трети лица, довели до частична увреда
или липса на автомобила. Твърди се, че събитието от 26.03.2018г. не е в
покритието на застрахователния договор. Оспорва се и размера на обезщетението
като прекомерен, присъждане на лихви и разноски и прекомерност на разноски.
Не се спори между страните, че
са сключили застрахователен договор „К** на МПС” на 11.09.2017г., по силата на
който е застрахован личен автомобил на ищеца марка „БМВ”, модел ”Х 5”, със
застрахователна стойност 12 000 лева. Твърди, че е платил изцяло
застрахователната премия, уговорена между страните. Не се спори и по
обстоятелството, че са нанесени описаните щети - повредени 2 броя огледала за
обратно виждане на предни лява и дясна врата на лекия автомобил, чрез
повреждане на два броя алуминиеви планки, служещи за прикрепяне на огледалата
към вратите, видно и от констативен протокол от 22.03.2018г. и служебна бележка
от 18.04.2018г. на РУ В**, и че е отказано изплащане на обезщетение на
основание чл.27, т.5 от ОУ на ищеца, видно от писмо до ищеца, по повод заведена
щета № 0501-1501-18-403862.
Спори се, по отношение на
обстоятелствата дали нанесените на автомобила щети са причинени в резултат на
събитие с покрит от застрахователния договор риск и относно размера на
обезщетението.
От заключението на
автотехническата експертиза се установява, че огледалата за обратно виждане- 2
броя, са взломени, чрез повреждане на планките и срязване на захранващите
кабели на огледалата..видимо има счупени парчета от пластмаса в основата на
държаните на огледалата. Установени са три броя основни щети: два броя алуминиеви
планки , служещи за прикрепването на огледалата към вратите на лекия автомобил;
взломени огледала за обратно виждане на двете предни врати на автомобила;
срязани захранващи кабели на огледалата 2 броя; Вещото лице дава заключение, че
с оглед Методиката да определяне размера на обезщетенията за определяне на
имуществени вреди по МПС, процесният автомобил ,производство и регистрация през
2000г, към периода 18.03 2018г-22.03.2018г. е с износване 60%. И остатъчна
годност 40%. , която следва да бъде заплатена от застрахователя и чиито размер
по цени на официален доставчик към датата на увреждането възлиза на 1 910.00
лева, в която са включени стойността на нови части и труд. Стойността на
изчислена по средни пазарни цени от алтернативни доставчици на части е 850.00
лева , в която не е включена стойността за труд 48.00 лева.
Така установената фактическа
обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
При
така установената фактическа обстановка Съдът намира са установено от правна страна
следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му
част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно задължителните указания
и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от
тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото
-само за приложението на императивни материалноправни норми и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените
от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и
ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е
ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на
заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на
настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в
рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния
срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалби се явява основателна, поради следните
съображения:
Съгласно чл.405 от КЗ при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят по договора за
имуществена застраховка е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок.
Ищецът носи доказателствената тежест да
докаже, че между него и ответника е сключен валиден договор за застраховка, че
на посочената дата е настъпило описаното застрахователно събитие по посочения
начин, както и размерът на вредите. Ответникът от своя страна следва да
установи правоизключващите отговорността му обстоятелства.
Фактите по делото сочат, че страните са били
обвързани по силата на договор за застраховка „Каско“
по застрахователна застрахователен
договор, съгласно полица 93001710078841/ 11.09.2017г. със срок на действие от
12.09.2017 г. до 11.09.2018 г.
С уведомление за щета МПС от 26.03.2018г. ищецът
е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие – взломени и изпочупени двете странични
огледала като от страна на застрахователя
е образувана преписка по щета №0501-1501-18-403-862.
По опис – щетата е отказано изплащане на
застрахователно събитие, тъй като е изключен по застраховката риск.
В отговора и въззивната жалба
ответникът/въззивник се позовава на т.27 и т.27.4 от Общите условия към
застраховка „Каско“, които изключват обезщетяването
на щети, възникнали по причина или в следствие на кражба или грабеж на отделни
части, принадлежности, инструменти, детайли или възли извън салона на купето,
както и пълна или частична загуба на предмети, оборудване или товари, намирали
се в превозното средство или прикаченото към него устройство към момента на
настъпване на застрахователното събитие.
В случая ищецът има качеството на потребител
на застрахователна услуга, поради което спрямо него се прилага в пълна степен
Закона за защита на потребителите. В чл.147а, ал.1 от цитирания нормативен акт
е предвидено, че при сключване на договор при общи условия с потребител общите
условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е
съгласил с тях. Алинея 2 посочва, че съгласието на потребителя с общите условия
се удостоверява с неговия подпис. Нормата на чл.147а, ал.4 от закона
категорично установява, че тежестта на доказване на изразеното от потребителя
съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се носи
от търговеца.
В хода на съдебното дирене пред първа
инстанция ответникът е представил препис от приложимите общи условия, както и е
ангажирал доказателства, че същите са предоставени на потребителя и той се е
съгласил с тях чрез полагането на подпис-декларация от 11.09.2017 г.. Представените
и приети от въззивната инстанция Общи условия са подписани и не са
оспорени от въззиваемата страна/ищец, поради което са относими към процесния
застрахователен договор.
Процесния договор за имуществено застраховане не съставлява задължителна
застраховка по смисъла на КЗ, поради което страните свободно са договорили
покритите застрахователни рискове. За да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя по този договор, е необходимо не просто застрахователя да е
констатирал щети, изразяващи се в липси по застрахованото имущество, а те да са
причинени в резултат на събитие представляващо покрит по договора риск. Само
при наличието на такова застрахователно събитие за застрахователя възниква
задължение да плати обезщетение съгласно чл. 405 от КЗ. В доклада по делото,
съда е указал на ищеца доказателствената тежест в процеса. Въпреки това обаче,
той не е провел пълно и главно доказване на обстоятелствата, които в тяхното
кумулативно наличие могат да обосноват основателност на предявения иск.
Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът
за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а
доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме
за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В
случая ищецът не е установил настъпването на липсите да е в резултат на
събитие, съставляващо покрит застрахователен риск и следователно не се
легитимира като кредитор за заявените вземания, предвид което предявените
искове подлежат на отхвърляне. Само при настъпване на покрито от договора
застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати на
застрахования застрахователно обезщетение. След като в случая не са установени
обстоятелствата, при които са настъпили щетите, което е в доказателствена тежест
на ищеца при оспорване изцяло на механизма на настъпването им от страна на
застрахователя, последния не следва да носи доказателствена тежест да установи
осъществяването на някоя от всички останали възможни хипотези.
Представения като доказателство по делото с исковата молба констативен
протокол няма материална доказателствена сила относно обстоятелствата, при
които се е осъществило застрахователното събитие. В протокола липсват данни
относно начина на възникване на липсите на процесния автомобил, като такива
данни не присъстват и в останалите събрани в първоинстанционното производство
доказателства.
Обстоятелството, че в
постановения преди образуване на производството по гр.д.№ 3277/2019г. по описа
на ВРС отказ
за изплащане на застрахователно обезщетение ответното дружество е посочило като
основание чл.27.3 ОУ, не би могло да мотивира извод, че съдът
не следва да обсъжда това основание, в какъвто смисъл
е изразеното в отговора на въззивната жалба разбиране. При
преценка основателността на претенцията наред с изтъкнатото в отказите
основание съдът следва да разгледа и всички възражения на
ответника, надлежно заявени с отговора на исковата молба в сроковете по
чл.133 от ГПК и следователно процесуално допустими. След като
в тежест на ответната страна е да проведе насрещно доказване, достатъчно, за да
разколебае достоверността на главното доказване на ищеца, то
ответникът не само е оправомощен, но е
длъжен в производството по делото да изчерпи всичките си възражения срещу иска
и обстоятелствата, на които те се основават, съответно съдът
е длъжен да ги обсъди.
Съвкупният анализ на събраните пред първата инстанция доказателства не
представлява опора за направения от първоинстанционния съд
извод, че ищецът е доказал наличието на предвидените от закона предпоставки, обуславящи
основателността на заявената от него претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение.
Вън от това, съгласно т.27 във вр. с т.27.4 от ОУ за застраховане на
сухопътни превозни средства на ЗК"Л** И**“АД констатираната липса на огледала
за обратно виждане на предна лява и предна дясна врата на автомобила попада в
изключенията и не подлежи на застрахователно обезщетение. Не подлежат на
обезщетяване щети, възникнали по причина или вследствие кражба или грабеж на
отделни части, принадлежности, инструменти, детайли или възли извън салона на
купето както и пълна или частична загуба на предмети, оборудване или товари,
намирали се в моторното превозно средство или прикаченото към него устройство
към момента на настъпване на застрахователното събитие, те са изрично изключени
от покритието на полицата.
С оглед всичко изложено, настоящият
състав на съда намира, че макар и въведено едва с
отговора на исковата молба основанието за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение, поради изключване на риска, е налице. Осъществен
е фактическия състав на договорната клауза на чл.27.4 от ОУ
към процесния договор, при който
използването от страна на застрахователя на предвидената възможност да откаже
плащане на обезщетение на застрахования, е основателно
и не може да му се отрече със съдебното решение.
Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което
следва да бъде отменено изцяло, а предявеният иск, като
неоснователен и недоказан, да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Съобразно изхода на спора, обжалваното
решение следва да бъде отменено и в частта му относно присъдените в полза на
ищеца съдебни разноски, като се
присъдят разноски на въззиваемия за тази инстанция в размер на 25 лева д.т. и
100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание
Чл.271 ГПК Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №535
от 06.08.2020 г. на Районен съд – В*,
постановено по гр. д. №3277/2019 година, в
частта в която е уважен предявения иск за сумата 898,00 лева, както
и разноски в общ размер 65.80 лева, вместо
което постановява :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от П.П.К. с ЕГН: ********** и адрес *** ж.к.Баба
Тонка ,бл.5, вх.Б, ап.ЗЗ, и съдебен адрес *** против ЗК
„Л* И*“ АД - гр.С* с ЕИК ** и седалище и адрес на
управление гр.С**,
бул. Ч** в** № 51 Д иск за присъждане на сумата сумата
от 898.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователен
договор ,съгласно полица 93001710078841/ 11.09.2017г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска 26.11.2019г. до окончателното
издължаване, както и разноски в общ размер 65.80 лева.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА П.П.К. с ЕГН: **********
и адрес *** ж.к.Б*
Т* ,бл.*, вх.*, ап.*, и съдебен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК
„Л* И*“ АД - гр.С** с ЕИК ** и седалище и адрес на
управление гр.С**,
бул. Ч** връх № ** Д направените пред Окръжен съд-В** разноски в размер на 100 лв.за юрисконсултско
възнаграждение и 25 лв.за държавна такса .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/